Определение по дело №1327/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба подадена от П. В. Р., [ЕГН], чрез адв. И. И., подписана с електронен подпис от адвоката, срещу ЗППАМ №24-0436-000157/02.06.2024 г. на Началник сектор /неправилно посочен в жалбата като началник група/ към ОДМВР Варна, РУ 02, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съдът намира, че към настоящия момент не съществуват пречки за насрочване на делото.

Същевременно съдът установи, че с жалбата е направено „искане за спиране на предварителното изпълнение“ на заповедта. Наведени са доводи за липса на мотиви изложени от административният орган за постановяване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Представени са доказателства за вложено здравословно състояние на близки на Радева, с твърдения, че последната трябва да се грижи за тях, включително и да ги превозва до различни дестинации, като по този начин се цели обосноваване на извод, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до трудно поправими вреди за жалбоподателката.

На първо място съдът констатира, че в заповедта липсва разпореждане на административният орган, с което на основание чл.60, ал.1 от АПК да е допуснато предварителното й изпълнение. Напротив в чл.172, ал.6 от АПК, законодателят изрично е посочил, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Посочените от издателя на ЗППАМ текстове на чл.172, ал.3 и чл.165, ал.2 т.2 от ЗДвП, касаят правомощията на контролните органи да изземват и задържат СУМПС още със съставянето на АУАН, а не касаят предварителното изпълнение на самата заповед.

Нещо повече, дори и да беше издадено подобно разпореждане, то искането за отмяната му би било просрочено, тъй като видно от отбелязването върху ЗППАМ, същата е връчена на Р. на 06.06.2024 г., а жалбата е подадена по електронен път директно пред съда една на 20.06.2024 г., тоест много след 3 дневния срок посочен в чл.60, ал.5 от АПК, в който законодателя е предвидил възможност за подаване на надлежна жалба срещу разпореждане издадено на основание чл.60, ал.1 от АПК.

При това положение, съдът намира, че е сезиран с искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл.166, ал.4 от АПК. В цитираната разпоредба е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0436-000157/02.06.2024 г., като неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът може да спре изпълнението на оспорения административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. За да бъде уважено подобно искане не е достатъчно само твърдение на оспорващия, а е необходимо представянето на доказателства за вида на твърдените вреди, както и за това, че вредите са настъпили или съществува възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В производството по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, доказателствената тежест е променена и жалбоподателя е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване, че предварителното изпълнение на административния акт не преследва целите на закона и би му причинило трудно поправими вреди.

В настоящия случай това условие не е изпълнено. В жалбата до съда не се сочат никакви основания, съобразно посочените законови критерии, за спиране изпълнението на акта. Липсват каквито и да било твърдения за наличието на вреди (имуществени или неимуществени), не са представени и доказателства за такива. Единственото твърдение в тази насока е, че СУМПС е необходимо на жалбоподателката за да може да се грижи за баба си и майка си и да изпълнява трудовите си задължения. Представените доказателства по никакъв начин не водят до единственият извод, че за осъществяване на дължимата грижа на Р. е нужно СУМПС. Т. не се изисква и съгласно представения договор №904/18.11.2022 г. сключен между Р. и „Имотека“ АД, още повече, че същият съдът намира за недопустимо доказателство в настоящото производство, тъй като видно от т.3.2 от договора, същия е със срок до 31.12.2023 г. Тоест не са представени доказателства, че към момента на Р. и е необходимо СУМПС за да може да работи.

По така изложените съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІV - ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. Р., [ЕГН], чрез адв. И. И., за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ №24-0436-000157/02.06.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. №1327/2024 г. – жалбоподател П. В. Р., [ЕГН] ответник Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02, П. Н. Ч..

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в 14 - дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор по жалбата.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи писмените доказателства, с които разполага и да формулира доказателствените си искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 04.11.2024 г. от 10,30 часа за когато да се призоват страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.