№ 11286
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110146496 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу П. И. С. осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата от 313.51 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., с абонатен номер ., за периода
от м.10.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда /09.08.2021 г./ до окончателното плащане; сумата от 50.57 лв. – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
30.03.2021 г.; сумата от 24.00 лв. – такса за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 5.00 лв. – лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 30.04.2018 г. – 30.03.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща начислените суми в посочения в Общите условия на
„Т. срокове и, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение
за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител – А. И.. Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Релевира възражение за давност. Твърди, че дружеството няма данни за обявяване на
сметките, поради което не е ясно откога клиентът на топлинна енергия е в забава. Счита, че
1
на ищеца не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н., не оспорва предявените искове и
счита, че същите са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Така основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: 1/ облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника; 2/ изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия до имот с абонатен номер . за процесния период с цена, възлизаща поне на
претендираната стойност от 313.51 лв. и 3/ предоставяне на услуга дялово разпределение на
стойност поне в размер на претендираната от 24.00 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, това обстоятелство не е спорно по делото, а
и се установява от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 21, том III, дело № 421 от 1972 г., видно от който П. И. С.
е придобил правото на собственост върху процесния имот, молба – декларация, акт за
изключване на отопление и топла вода, подписан от абоната П. С. и др. Не се твърди по
делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за собственика П. И. С. е възникнало задължение да плати
дължимата цена.
Предвид изложеното, ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за
заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот
именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на
потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за
2
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между него и ищеца е било налице договорно отношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и общите условия, за процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице-помагач „Н..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, а също така са приети като писмени доказателства съставените от „Н. документи,
които не са оспорени от ответника. Вещото лице е констатирало, че за процесния абонатен
номер . е представен акт за изключване на отоплението и топлата вода по искане на абоната,
като е посочен отопляем обем на изключените, без радиатори помещения 86 куб.м. и според
главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/
радиаторите са демонтирани. Вещото лице е констатирало, че абонатът не заплаща и
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване бонатът заплаща и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект., като в случая е
съобразено разделянето на апартамента на два абонатни номера – 55004 и . и е начислявана
такава топлинна енергия съобразно отопляемия обект не на цялото жилище, а на 86 куб.м.
Вещото лице се е натъкнало обаче на нарушение във връзка с начислената топлинна енергия,
отдадена от щранг-лирата в банята – констатирал е, че след постъпила рекламация през 2020
3
г. и наличната информация за разделяне на имота на две партиди, начисляването на
топлинна енергия от щранг-лирата за аб. номер . е прекратено. По този начин абонатът е
ощетен от неточността на фирмата за дялово разпределение относно щранг-лирата, която не
е част от аб. номер .. Сумата, с която абонатът е ощетен е 71.80 лв. Ето защо, вещото лице е
достигнало до извод, че сумата/главницата/, която абонатът дължи за топлинна енергия за
процесния период е 235.49 лв. Според изводите на експерта сумите за топлинна енергия за
имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката – Наредба №16-334/06.04.2007г. в сила от 10.2006г. и съгласно измененията на
същата Наредба, обнородвани в ДВ 94 от 2013 г. и влизащи в сила от 01.06.2014 г.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените документи за отчет и от
заключението по СТЕ, третото лице-помагач е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 24.00 лв., който размер се потвърждава от заключението по
ССчЕ.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е. в случая от
09.08.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.06.2018 г., са погасени
по давност, а това са вземанията за периода от м.10.2017 г. до м.03.2018 г. вкл., тъй като
вземането за м.04.2018 г. е станало изискуемо на 15.06.2018 г. и при отчитане на периода от
два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, то давността за
него не е изтекла.
4
Ето защо, претенцията за топлинна енергия е основателна за периода от м.04.2018 г. до
м.04.2020 г., като по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните по заключението на
вещото лице по СТЕ и изготвените изравнителни сметки съдът определи, че за този период
стойността на доставената топлинна енергия за имота възлиза на 159.27 лв., при отчитане на
пропуска на ФДР във връзка с начисляването на топлинната енергия, отдадена от щранг-
лирата в банята. Искът следва да се отхвърли за разликата над размера от 159.27 лв. до
пълния предявен размер от 313.51 лв. и за периода от м.10.2017 г. до м.03.2018 г. вкл.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.03.2018 г. е възникнало на 31.03.2018 г. и е
станало изискуемо на 01.04.2018 г., т.е. то, както и задължението за м.04 и м.05.2018 г. се
явяват погасени по давност. Така предявеният иск следва да се уважи за сумата от 21.00 лв.
и за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., за разликата до пълния предявен размер от 24.00 лв.
и за периода от м.03.2018 г. до м.05.2018 г. вкл. – да се отхвърли като погасен по давност.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното погасяване.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – Решение
от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС; Решение от 03.05.2022 г. по в.
гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС; Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по
5
описа на СГС и др.
При това положение на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че претенцията за
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 30.03.2021 г. за уважената част от вземанията
възлиза общо на 22.40 лв. За разликата до пълния предявен размер от 50.57 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в размер на 6.27 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г.
се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноските за исковото производство за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за съдебно-техническа експертиза и депозит за съдебно-счетоводна експертиза,
както и следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С
оглед уважената част от иска ответникът следва да му заплати разноски сторени в исковото
производство в размер на 541.37 лв.
Ответникът не е сторил разноски в настоящото производство, поради което такива не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Н. да заплати на „Т., ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 159.27 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., с абонатен
номер ., за периода от м.04.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда /09.08.2021 г./ до окончателното плащане; сумата от 22.40
лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.; сумата от 21.00 лв. – такса за дялово разпределение за периода
от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 313.51 лв. и за
периода от м.10.2017 г. до м.03.2018 г. вкл., иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 50.57 лв., иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер до пълния предявен размер от 24 лв. и за периода от
м.03.2018 г. до м.05.2018 г. вкл., като и изцяло иска за лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение в размер на 5.00 лв. за периода 30.04.2018 г. – 30.03.2021 г.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Н. да заплати на „Т., ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 541.37 лв., разноски в исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н. като трето лице-помагач на
6
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7