№ 463
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20235330200563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл . от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. П. Ч. от *** против Наказателно
постановление №19- 0438-000271/30.07.2019 г., издадено от Началник РУ към
ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1
от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата
се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. П.Ю. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалвана, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 15.07.2019 г. около 16:10 ч. в гр.Пловдив, ул. Брезовско шосе до №4
жалбоподателят установен да управлява л.а. Форд Мондео с рег.№ ***,
собственост на трето лице, в посока юг-север като не пропуска
преминаващият по пешеходната пътека пешеходец.
Във връзка с установеното служители, осъществяващи контрол на пътя,
сред които и св. Б. Г. К., съставили на водача акт за установяване на адм.
1
нарушение за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят Б. К.
потвърди направените в съставения от него акт констатации. Показанията на
свидетеля са изключително подробни, взаимноподкрепящи се и логични,
поради което съдът дава вяра на същите. Други доказателства, опровергаващи
направените в съставения акт за установяване на адм. нарушение, не бяха
представени от страна на жалбоподателя.
Всъщност видно от съдържанието на депозираната жалба в нея липсва
несъгласие с установеното в хода на проверката. Тъй като в жалбата самият
жалбоподателят посочва, че е навлязъл в пешеходната пътека. В същия
смисъл е направеното възражение срещу акта при връчването му.
Оплакванията се изразяват в допуснати процесуални нарушения, свързани със
съставянето на акта за установяване на адм. нарушение.
Материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена и
съответната на нарушението санкционна разпоредба. Допуснатото от
жалбоподателя нарушение се санкционира с нормата на чл.183, ал.5 т.2 от
ЗДвП , която предвижда налагане на глоба в размер на 100 лв., която е
фиксирана. Именно в този размер е и наложената на жалбоподателя глоба.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
издаване на наказателното постановление, съдът прие, че срокът, предвиден в
чл. 34 от ЗАНН е спазен. АУАН е съставен на датата, на която е извършено
нарушението, а наказателното постановление в предвидения 6-месечен срок.
Не се споделят оплакванията в жалбата, че връченото на нарушителя копие на
акта е нечетливо. АУАН е бил връчен на нарушителя лично и подписан от
същия. Видно от собственоръчно написаното от нарушителя възражение в
графа възражения същият се е запознал със съдържанието на акта и е бил
наясно защо същият е издаден като е изразил в какво се състои несъгласието
му.
По отношение на оплакването, че не е спазена нормата на чл. 60, ал.2 от
ЗАНН следва да се отбележи, че същата има инструктивен характер, а не
преклузивен. С неспазване на срока не се погасява правото на жалбоподателя
да обжалва наказателното постановление, каквото право същият е упражнил.
Факта, че в случая жалбата, ведно с преписката е изпратена извън този
срок, не води до незаконосъобразност на издаденото НП. След издаване на
наказателното постановление същото е било връчено на жалбоподателя. След
насрочване на делото в съда съставителят на акта се е явил и е дал показания
във връзка с извършената проверка. Единственото забавяне се състои в
изпращането на преписката ведно с жалбата в съда, което
административнонаказващият орагн е следвало да стори в срока по чл.60, ал.2
от ЗАНН.
Не се възприема оплакването в жалбата, изтъкнато и пред съда, че с
изпращането на преписката след срока по чл.60, ал.2 от ЗАНН
жалбоподателят е бил лишен да осигури адекватна защита. Очевидно е, ч е и
2
двете страни са били изправени в подобно положение, като посоченото
нарушение при подадена жалба следва да бъде доказано от страна на
наказващия орган, а от страна на жалбоподателя да бъде оборено
установеното. Въпреки изтеклия период от време от страна на наказващият
орган нарушението е доказано. В дадените показания съставителят на акта
възпроизвежда нарушението с посочване на подробности около случилото се.
В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя не се представиха
каквито и да е доказателства, опровергаващи установеното. За да се приеме,
че жалбоподателят е бил лишен от възможност да организира защитата си,
следва същият да е бил лишен от възможност да ангажира адвокат, да
представи доказателства, което право не му е било ограничено, тъй като е
разполагал с достатъчно време и е ангажирал адвокат, който да го защитава.
Не се правят нито в жалбата, нито пред съда оплаквания, че фактическата
обстановка е неправилно установена, което да налага своевременно
снабдяване или представяне на доказателства от страна на санкционираното
лице за опровергаване на обвинителната теза.
За пълнота, въпреки че не е направено оплакване пред съда, необходимо
е да се посочи, че от извършване на деянието до постановяване на съдебния
акт не е изтекъл давностният срок за административнонаказателно
преследване. В ЗАНН липсва правна уредба за т. нар. давност за
административнонаказателно преследване. Тази законодателна празнота е
намерила израз в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк.д.
№ 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, което е
задължително за съдилищата в РБългария. При наличие на Тълкувателно
решение по въпроса за давността, което е задължително, е невъзможно от
съда да направи извод, различен от този в посоченото Тълкувателно решение
или да тълкува нормите, регламентиращи видовете давност, тъй като това е
сторено от колективен орган на по-висшестоящ съд. В цитираното
Тълкувателно решение е посочено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са
давностни, като в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,
т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11
от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение. Според чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането и прекъсването на давността
административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 т.5 от НК, който
е 3 години за всички други наказания. Предвид това абсолютната давност е
четири години и шест месеца, която е започнала да тече на 15.07.2019 г. и не е
изтекла .
За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения
от същия вид. С нарушението са засегнати важни обществени отношения,
3
гарантиращи живота и здравето на участниците в движението.
Поради изложеното следва наказателното постановление като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва в тежест на жалбоподателя да се
възложат сторените по делото разноски в размер на 50 лв., представляващи
изплатени пътни разходи на разпитания по делото свидетел.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19 - 0438-
000271/30.07.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с
което на Г. П. Ч. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.119, ал.1 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Г. П. Ч. от *** ЕГН ********** да заплати сумата от 50 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, по сметка на РС Пловдив в
полза на бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4