РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Девня, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от „Елдоминвест“ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №275А, представлявано
от управителя Й. Ц. В. – Г. срещу Наказателно постановление №01886-
38/29.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл. 14 §. 1 от Регламент 517/2014 г. за
флуоросъдържащи парникови газове, на основание чл. 34и ал. 1 т. 2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Въззивникът оспорва издаденото срещу него наказателно
постановление, като счита същото за незаконосъобразно, издадено при
нарушение на административно – производствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. В жалбата сочи конкретно допуснати от
административно – наказващия орган съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран, като допуснатото превишение на квотата се дължи на
аритметична грешка при изчисление преди заявяването й, което е довело до
неправилно заявена и закупена квота вместо 153.15 на 108 t CO2 eq. Счита, че
неправилно и необосновано административно наказващия орган е приел, че
нарушението не е маловажно и не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. На тези основания моли за отмяна на оспорения акт.
В с.з. въззивникът се представлява от надлежно упълномощен проц.
1
представител – адвокат, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РИОСВ – Варна, чрез проц. представител –
ю.к. оспорва жалбата, счита, че нарушението е безспорно доказано и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
РП – Варна, ТО – Девня не изпращат представител по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2020 г. от експерти на РИОСВ – Варна била извършена
извънредна проверка на въззивното дружество – „Елдоминвест”ЕООД гр.
Варна във връзка със сигнал на Европейската Комисия до МОСВ за възможни
несъответствия на вносители на флуоросъдържащи парникови газове /ФПГ/
за 2019 г. При проверката било установено, че на 08.02.2019 г. през
МП”Пристанище Варна – Запад” дружеството - въззивник е осъществило
внос на 126 бр. термопомпи за бойлери от Р. Китай, заредени с
флуоросъдържащи парникови газове R 134 A в количество по 0. 850 кг. всяка
по отделно, или общо 107.1 кг., приравнено на 153.15 t CO 2 eq, което било с
45.15 t CO2 eq в повече от разрешената за 2019 г. квота от Европейската
Комисия. Предвид установеното проверяващите приели, че по този начин
въззивникът е нарушил чл. 14 §. 1 от Регламент 517/2014 г. за
флуоросъдържащи парникови газове, поради което на 05.11.2020 г. в
присъствието на упълномощен негов представител срещу дружеството бил
съставен АУАН. В законоустановения срок възражения срещу акта не
постъпили от страна на нарушителя пред наказващия орган, поради което на
29.12.2020 г. било издадено атакуваното пред съда наказателно
постановление, в което наказващият орган - Директора на РИОСВ - Варна
възприел фактическите констатации и квалификацията на нарушението,
описани в АУАН и наложил предвидената в чл. 34и ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ
санкция в минимален размер.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените
доказателства, приложени към административно - наказателната преписка,
както и тези, приложени към жалбата от страна на въззивника.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
приета от съда като допустима.
2
Относно компетентният орган:
Акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 43 ал. 1 и ал. 3 от ЗЧАВ – надлежно определени, респ. оправомощени от
министъра на околната среда и водите, видно от приложените към АНП
Заповеди.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав не
констатира допуснато в хода на административно – наказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в
АУАН е посочена датата, на която е извършено нарушението – датата, на
която въззивното дружество е осъществило вноса на 126 бр. термопомпи,
заредени с ФПГ над допустимата квота. Действително в обжалваното
наказателно постановление тази дата е посочена не като дата на извършване
на нарушението, а като дата на която същото е било констатирано. Вярно е,
че датата на извършване на нарушението е съществен реквизит както на
АУАН, така и на НП и безспорно следва да присъства и в двата акта.
Доколкото административното обвинение спрямо нарушителя се възвежда с
АУАН, съдът приема, че допуснатото несъответствие в наказателното
постановление не е съществено, тъй като не е довело до накърняване на
правото на защита на въззивника. Същият, от момента на съставяне на АУАН
е узнал, че административно – наказателната му отговорност се ангажира за
нарушение, извършено на 08.10.2019 г., съответно от този момент е могъл
адекватно да организира защитата си по него, в това число и касателно
приложението на преклузивните и давностни срокове за съставяне на АУАН.
Всъщност, възражения за липса на дата в наказателното постановление не
прави и самия въззивник, което отново идва да рече, че тази липса не е довела
до накърняване на неговите интереси и административното обвинение му е
било достатъчно ясно.
С оглед на това според съда допуснатия в обжалваното наказателно
постановление пропуск досежно датата на нарушение не би могло да е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Други съществени нарушения
на процесуалните правила, даващи основание за неговата отмяна НЯМА. В
АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при
които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
3
Административно наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение по чл. 14 §1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 г.,
съгласно който: „От 1 януари 2017 г. хладилното и климатичното оборудване
и оборудването с топлинна помпа (термопомпа), заредено с
флуоровъглеводороди, не се пуска на пазара, освен ако
флуоровъглеводородите, с които е заредено оборудването, са отчетени в
системата за квоти, посочена в глава IV.” В АУАН и в НП е записано, че
допуснатото от въззивника нарушение се изразява в осъществен през
МП”Пристанище Варна – Запад” внос на 126 бр. термопомпи за бойлери от Р.
Китай, заредени с ФПГ в количество надвишаващо с 45.15 t CO2 eq
разрешената за 2019 г. квота от Европейската Комисия.
Съгласно чл. 2 §. 10 от Регламента пускане на пазара означава:
„доставянето или предоставянето за първи път на друго лице в Съюза, срещу
заплащане или безвъзмездно, или използването за собствена сметка от страна
на производител и включва митническо освобождаване за свободно
обръщение в рамките на Съюза”.
Наказанието е наложено на въззивника на основание чл. 34и ал. 1 т.
2 от ЗЧАВ, предвиждащ санкции за лице, което „пуска на пазара или
употребява флуорсъдържащи парникови газове, продукти или оборудване,
които съдържат или зависят от тези вещества, в нарушение на чл. 7, параграф
2, чл. 11, параграф 1, чл. 13 или чл. 14, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
517/2014.”
Съгласно §17 от ДР на закона: "пускане на пазара е предоставянето
на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или
срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския
съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за
свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, при което той преминава от етапа на
производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.”
От горното следва, че изпълнителното деяние на нарушението по чл.
14 §1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 г. се изразява в „пускане на пазара” на
хладилно или климатично оборудване или такова с термопомпа, заредено с
ФПГ, които не са отчетени в системата за квоти, посочени в глава IV.
Описаното в АУАН и НП нарушение, за което въззивникът е санкциониран не
съответства на определението за „пускане на пазара”, дадено както в ЗЧАВ,
така и в Регламента, доколкото нито един от двата акта – вътрешен и
международен не предвижда вноса като „пускане на пазара”. Фактически
обстоятелства и обвинение за това, че дружеството – въззивник е „пуснало на
пазара” хладилно или климатично оборудване или такова с термопомпа,
заредено с ФПГ, които не са отчетени в системата за квоти, посочени в глава
IV няма посочени, респ. няма възведено, макар и това да не се отрича от
въззивника. Проверка на това доколко пуснати от въззивника на пазара
термопомпи, заредени с ФПГ, които да не са отчетени в системата за квоти на
4
Европейската Комисия няма извършвана от контролните органи.
По тези съображения съдът намира, че въззивникът е санкциониран
за нарушение, което не е извършил, респ. което не е твърдяно и не е доказано
от страна на административно – наказващия орган. Затова и въззивната жалба
се явява основателна /макар и на различни от изложените основания/ и следва
да бъде уважена. Наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно следва да бъде отменено изцяло.
Предвид извода на съда за цялостна отмяна на обжалвания акт
поради неправилно приложение на материалния закон, претенцията на
въззивника за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН не следва да се
обсъжда от съда.
Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане
на сторените от него разноски за адвокат е основателна. Същият е представил
доказателства за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, което е съответно на определения минимум в чл. 8 ал. 1 т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01886 - 38/29.12.2020 г.,
издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на „Елдоминвест“ООД,
ЕИК: ********* за нарушение по чл. 14 §. 1 от Регламент 517/2014 г. за
флуоросъдържащи парникови газове, на основание чл. 34и ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
10 000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ - Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Елдоминвест“ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” №275А, представлявано от управителя Й. Ц. В. – Г. сумата от 300
/ триста лева, 00 ст./, представляваща заплатено възнаглаждение на един
адвокат, на основание чл. 63д ал. 1 вр. чл. 143 ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5