Р Е
Ш Е Н
И Е № 307
гр. Стара Загора, 13.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора: Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Манолов
КАН дело № 267 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение № 260158 от
09.04.2021г., постановено по АНД № 1241/2020 г. по описа на Районен съд
Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №349а-486/02.09.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР-Стара Загора, с наложено на Х.И.Й.,***, административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като твърденията са за постановяването му при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че цитираната в
наказателното постановление заповед на Министъра на здравеопазването не е
породила правно действие. Въз основа на
изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции и се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответника.
Ответникът по касация Х.И.Й.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. В постъпило по делото писмено становище от процесуалния му
представител адв.М.П.касационната жалба се оспорва като неоснователна и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на РС Казанлък да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Х.И.Й. ***, против Наказателно
постановление №349а-486/02.09.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз
основа на АУАН серия АА №640824/17.04.2020г., с което на Х.Й. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от
Закона за здравето.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Х.И.Й. на
17.04.2020г., около 19:25 часа, се намира на открито обществено място, като
посещава бул. „***, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушил въведената с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се
намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Казанлък е
отменил посоченото наказателно постановление, като е приел, че макар в съдебно заседание да
потвърдил съдържанието на АУАН, съставителят му С.С.е заявил, че нарушителят
бил споделил, че е имал маска, която носил в джоба си и дори я извадил оттам и
я показал на проверяващите, докато свидетелят на нарушението Д.Д.твърдял, че
санкционираното лице му е казало, че е забравило маската си в къщи. Посочено е,
че несъответствията в показанията на двамата свидетели очевидци по отношение на
такова незначително обстоятелство, нямащо отношение към главния факт на
доказване, прави показанията им неубедителни и дава основание същите да не
бъдат кредитирани. По тези съображения съдът е приел за недоказана фактическата
обстановка, изложена в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Освен това Районен съд е изложил съображения, че в хода на
административно-наказателното производство, съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, не са констатирани. Посочено е също, че
съобразно чл.63а, ал.5 от Закона за здравето, заповедите за налагане на
противоепидемични мерки са общи административни актове и се публикуват само на
ведомствените страници – на Министерството на здравеопазването или на РЗИ, т.е.
не трябвало да се обнародват в „Държавен вестник“. Съдът е посочил в решението
си, че не споделя този подход и е счел, че каквото и да пише в Закона за
здравето, въпросната заповед на министъра е по съществото си нормативен, а не
общ административен акт или индивидуален такъв и съответно не е породила
действия, тъй като не е била обнародваната в „Държавен вестник“. Следователно, според
въззивният съд, не е завършен фактически състав по приемането на този
нормативен акт, за да се превърне той в задължителен за всички субекти на
територията на страната. В заключение е обосновано е също, че дори и да се
приеме, че заповедта е общ нормативен акт, то нормите й не могат да попълват
бланкета на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. По всички тези съображения районният съд е
отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Настоящият касационен състав
споделя единствено приетото от въззивния съд за формална законосъобразност на
издадените АУАН и наказателно постановление.
Административнонаказателната
отговорност на Х.И.Й. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр.28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, което наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната редакция:
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В разглеждания случай деянието
е извършено на 17.04.2020г., т.е. след изменението обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в
сила от 09.04.2020г., като се касае за нарушение на противоепидемична мярка по
чл.63 от Закона за здравето, въведена със заповеди на министъра на здравеопазването,
които противно на приетото от районния съд представляват общ, а не нормативен
административен акт. Това е така, защото административният акт по чл.75 от АПК
е подзаконов акт, който конкретизира и доразвива законовите разпоредби в
административноправни норми (ал.1) и се издава по прилагането на закон или на
друг подзаконов нормативен акт от по-висока степен, каквито несъмнено не са
издадените от министъра на здравеопазването заповеди. Тези заповеди са общи
административни актове независимо, че са обявени изрично за такива едва със
законодателна промяна на чл.63, ал.11 от ЗЗ с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г., и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за
влизането им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Изрично в
санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е предвидена
отговорност за нарушаване на въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, поради което мотивите на въззивния съд, че с
разпоредбите на общ административен акт не могат да се попълва хипотезиза на
бланкетна санкционна норма, са неправилни.
Неправилно е и приетото от
районният съд, че е налице недоказаност на извършеното административно
нарушение. Описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка
не се оспорва от наказаното лице и е безпорно установена от събраните по делото
гласни доказателства на двамата разпитани свидетели. Предметът на доказване е
състава на нарушението, което в случая се състои в неизпълнение на въведени с
акта на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. С акта на
министъра е вменено задължение към всички лица, когато се намират в закрити или
открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Изискването
е за поставяне на защитна маска на лицето, конкретно върху устата и носа, а
дали даден субект носи такава защитна маска в джоба си или въобще не носи
такава в себе си, е ирелевантно за възникването на административнонаказателната
отговорност по отношение на вменената за нарушена разпоредба. Като е приел
обратното и не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, поради
противоречия в показанията им по факти, които са извън предмета на доказване по
делото, въззивният съд е постановил решението си в противоречие в материалния
закон, което решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Х.И.Й. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо
160лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260158/09.04.2021г.,
постановено по АНД №1241/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-486/02.09.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на Х.И.Й., с ЕГН **********,***,
на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Х.И.Й., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.