РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Девня, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100320 по описа за 2021 година
Производството е за делба във фаза на извършването.
С влязло в сила Решение № 97 от 09.07.2021 г. на РС - Девня e
допуснато извършване на съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл.
Варна, одобрена със Заповед N° РД-18- 1898/27.11.2018 г. на изп. директор на
АГКК - град София, с площ от 2 038 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, предходен идентификатор: няма; номер по предходен план 208 в кв.
21, заедно с построените в същото дворно място: ЖИЛИЩНА СГРАДА
ЕДНОФАМИЛНА на два етажа със застроена площ 53 кв. м., представляваща
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол,
обл. Варна; ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА на един етаж със
застроена площ 61 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ на един етаж със застроена площ 21 кв. м.,
представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д.,
общ. Вълчи дол, обл. Варна; ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ със застроена площ 36
1
кв. м. представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.
Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна при следните права на съделителите: за С. М.
АНДР., ЕГН: ********** - 1/6 идеални части и за КР. ИЛ. Р., ЕГН:
********** - 5/6 идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС.
Още с исковата молба ищцата С. А. е предявила претенция по чл.
346 от ГПК, с правно основание чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността, за
обезщетение за ползване в размер на 100 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, платимо до 10 число на месеца, за който се
дължи. В първото по делото с.з. във втората фаза на делбата тази претенция се
поддържа от проц. представител на ищцата, който уточнява, че периода, за
който се претендира обезщетението за еднолично ползване на делбения имот
от ответника е от датата на подаване на исковата молба до влизане в сила на
решението.
Ответникът оспорва така предявената претенция по сметки на
ищцата, като твърди, че същото е прекалено завишено, а искането за
обезщетение за ползване, считано от датата на подаване на исковата молба –
неоснователно.
От своя страна ответникът, чрез проц. представител отправя искане
с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот,
обосновано с твърдения за неподеляемост на имота и липса на друга жилищна
собственост за лицето.
Ищецът оспорва наличието на визираните в чл. 349 ал. 2 от ГПК
предпоставки за възлагане на делбения имот, като твърди, че ответникът не е
придобил имота по наследяване, а по силата на правна сделка, както и че не е
доказал, че е живял в имота към датата на откриване на наследството.
В първата фаза на производството по допускане на делбата са
представени и приети заверено копие от приходни квитанции
№**********/16.02.2021 г. и № **********/16.02.2021 г., удостоверяващи
плащането на данък сгради и битови отпадъци за земя и сграда в с. Д. за
периода от 30.06.2020 г. до 01.11.2021 г.
От Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице
издадено от АВ, СВп при РС – Девня се установява, че ответника Кр. Р. не
притежава друг имот освен 5/6 ид.части от процесния недвижим имот,
придобит чрез правна сделка – дарение.
2
Видно от заключението по назначената съдебно - техническа
експертиза, допуснатия до делба имот е реално неподеляем, а пазарната му
цена е 45 261 лева. Заключението на СТЕ е оспорено от страна на ищцата в
частта му касаеща пазарната цена на ищцата и е направено искане за
назначаване на допълнителна СТЕ. В указания срок проц. представител на
ищцата не е представил аргументите си за това оспорване и не е уточнил
въпросите си към допълнителната СТЕ, поради което такава не е назначена, а
изготвеното заключение е прието от съда и се кредитира напълно като
обективно и компетентно дадено и изготвено от лице със специални
технически познания в областта на строителството и архитектурата.
Видно от неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение на назначената по искане на ищцата СОЕ е, че средномесечния
наем за делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.03.2021 г. до момента на изготвяне на заключението е 230 лева.
Експертизата изчислява и стойността на наема за делбения имот за
периода от 19.03.2021 г. до момента на изготвяне на експертизата – 29.03.2022
г. в размер на 2 835, 90 лева, в това число за дял 1/6 ид. част в размер на 473
лева. В тази му част заключението на СОЕ не се кредитира от съда, тъй като
такава задача не е била поставяна на вещото лице.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба, като по
волята на един и независимо от волята на другите участници в имуществената
общност тя се прекратява. Прекратяването се извършва посредством
различни способи: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне
на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на
съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на
нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
3
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество.
На основание чл. 349 ал. 2 от ГПК е направена претенция от
ответника Кр. Р. за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим
имоти – ПИ с идентификатор ****, находящ се в с. Д., общ. Вълчи дол, обл.
Варна, заедно с построените в него жилищни и нежилищни сгради. Искането
за възлагане е депозирано своевременно и е допустимо.
Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено
възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една
страна, с обекта на съсобствеността - неподеляемо жилище, съсобствеността
върху което е възникнала от наследяване, от друга страна - с изискванията, на
които следва да отговаря съделителя с възлагателна претенция - лице, което е
придобило правото на собственост върху идеална част от имота по
наследство, живяло е в имота към момента на откриване на наследството и
няма друго жилище. Целта на разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК е, ако
имотът е бил ползван от някой от сънаследниците за задоволяване на
жилищните му нужди при откриване на наследството, да не бъде изнасян на
публична продан, а да бъде дадена възможност на този сънаследник да го
получи в дял.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ответника за
възлагане на имота на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, доколкото право на
възлагане по има само сънаследник, който е придобил идеална част от имота
по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал. 2 от
ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата
по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК е недопустимо - т. 8 от чл. 349 ал. 2 от ГПК е
недопустимо - т. 8 от ТР №1/2004 г. на ВКС, т.е. при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.
349 ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез
изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.
348 от ГПК. В случая е безспорно установено, че съсобствеността по
отношение на 5/6 ид. части на ответника Р. е възникнала въз основа на правна
сделка - договор за дарение, доколкото с оглед нормите на чл. 297 и чл. 298
4
ГПК, влязлото в сила решение по първата фаза на делбата е задължително за
страните по настоящото дело, както и за настоящия съдебен състав. Ищцта е
придобил съсобствеността си върху 1/6 от делбения имот въз основа на
наследяване. С оглед на смесената съсобственост възлагателната претенция
по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК е неоснователна. Тя е неоснователна и поради
обстоятелството, че по никакъв начин ответникът не доказа, че е живял в
имота към момента на откриване на наследството. Обстоятелството, че той е
заплащал данъци за имота през 2020 г. и 2021 г. и, че не притежава друго
жилище не прави претенцията му основателна, тъй като не са налице другите
горепосочени кумулативно изискуеми предпоставки.
С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата следва да
се извърши чрез изнасяне на нподеляемия делбен имот на публична продан.
Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако
имотите са по - малко от броя на съделителите и всеки имот е реално
неподеляем /Решение №60/26.07.2010 г. по гр. дело №534/2009 г. на І ГО на
ВКС, Решение №39/19.04.2016 г. по гр. дело №4051/2015 г. на I ГО на ВКС,
Решение №83/10.06.2016 г. по гр. дело №6052/2015 г. на I ГО на ВКС,
Решение №634/04.10.10 г. по гр. дело №1378/09 г. на І ГО на ВКС/. В случая
делбения имот е един, съделителите са двама. Видно от заключението на
СТЕ, изготвена от в. лице Д. М., площта на имота и нормите на ЗУТ и
Наредба №7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони не позволяват реалното му поделяне между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.
Относно претенциите по сметки:
В т. нар. производство по сметки съделителите предявяват искания
за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка
с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с имотите, предмет на делбата.
Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗС всеки от съсобствениците може да си
служи изцяло с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване - ал. 2 на същия член.
5
Макар и неточно формулирана, става ясно, че претенцията на
ищцата представлява искане за заплащане от страна на ответника на
обезщетение за еднолично ползване на делбения имот в размер на 100 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до влизане на
решението в сила. Претенцията е отправена своевременно, респ. е относима и
по нейната основателност съдът дължи произнасяне.
Фактическият състав на обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС включва
следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично
ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане
на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по ТД № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично
ползване" по смисъла на чл. 31 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.
В разглеждания случай по делото е доказано, че по отношение на
процесния недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Варна е налице
съсобственост. Несъмнено е също така, че през исковия период
съсобствеността по отношение на процесния имот не е била прекратена.
На следващо място трябва да се отбележи, че съгласно нормата
на чл. 31 ал. 2 от ЗС, за да се породи претендираното право следва да е
отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално
адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена
форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по ТД.
№ 7/2012 г., ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той /респ. член на
неговото семейство/ продължава пряко и непосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик или той /респ. член на неговото семейство/ не си
6
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,
не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи
ключа/. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е равнозначно на покана
по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава,
от който и момент той дължи обезщетение.
Последователно в съдебната практика е прието, че за покана за
плащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС следва да се счита
и исковата молба за делба, когато съдържа волеизявление за плащане на
обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника. Ищцата С. А.
е отправила такова искане още с подадената пред на 19.03.2021 г. искова
молба, с която е предявена претенцията за делба на процесното жилище,
която е била връчена на ответника Кр. Р. на на 07.04.2021 г. В този случай
ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на
тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване. Крайния
момент на периода, за който се дължи това обезщетение би могъл да бъде най
– късно до датата на изготвяне на експертизата, изчислила неговата парична
равностойност, в случая 29.03.2022 г. Претенцията на ищцата за заплащане
на обезщетение след тази дата до датата на влизане в сила на настоящото
решение е недопустима, тъй като би означавала присъждане на обезщетение
за бъдещ период, чийто размер няма как да бъде изчислен, нито прогнозиран.
По настоящото дело по никакъв начин не се доказва, че през
процесния период 19.03.2021 г. – 29.03.2022 г. единствено ответника е
ползвал процесния имот, а ищцата е била лишена от достъп до него. Както бе
изложено по – горе по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, че ответникът Кр. Р. е живял или живее в делбения имот към
момента на неговото придобиване или към настоящия момент. Това, че в
исковата молба и в отговора към нея като постоянен адрес на ответника е
посочено с. Добротич, обл. Варна не означава непременно, че то е на адреса,
където се намира процесния имот.
С оглед на изложеното, претенцията с правно основание чл. 31 ал.2
от ЗС да бъде осъден ответника Кр. Р. да заплати на ищцата С. А.
обезщетение за това, че я е лишил от ползване на нейната идеална част от
имота за времето от 19.03.2021 г. до датата на изготвяне на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза в размер на 100 лева месечно
7
или общо на сумата от 473 лева се явява неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбения имот
съобразно СТЕ е 45 261 лева, дължимата държавна такса по делото е 1 810, 45
лева, от които 301, 74 лева следва да заплати ищцата С. А. съобразно
притежаваните от нея 1/6 ид. части от делбения имот, а 1 508, 70 лева следва
да заплати ответника Кр. Р., чрез своята майка и законен представител Л. И.
съобразно стойността на неговия дял в делбения имот.
Ищцата претендира разноски според представен списък по чл. 80 от
ГПК в общ размер на 750 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение,
300 лева за СТЕ и 50 лева държавна такса. Видно от доказателствата по
делото е, че ищцата е направила следните разходи: 400 лева платено в брой
адвокатско възнаграждение и общо 250 лева депозит за две експертизи.
Държавна такса по делото не е заплащана, такава не се и дължи, доколкото се
присъжда с решението по втората фаза на делбата.
Предвид обстоятелството, че предявената от ищцата претенция по
сметки следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, то искането й
за присъждане на разноски в тежест на ответника също е неоснователно.
По отношение на останалите разноски на страните, свързани със
заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тяхна страна
адвокат и депозита за вещото лице по изготвените съдебно - техническа и
съдебно – оценителна експертизи, доколкото същите се явяват разноски,
направени във връзка със самото делбено производство и по - конкретно по
иска за прекратяване на собствеността, то същите не следва да се присъждат
на никоя от страните по делото. Доколкото в производството по делба всяка
страна е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има задължение да
заплати съответната част от депозита за вещо лице, съобразно стойността на
нейния дял. С оглед на изложеното и доколкото депозита за вещото лице по
изготвените съдебно -техническа експертиза е бил разпределен между
страните, а депозита за съдебно – оценителната експертиза е заплатен от
ищцата, поискала допускането й във връзка с предявените претенции по
сметки, то направените разходи в този смисъл остават за страните, така както
8
са направени. Именно, защото в делбеното производство страните имат
двойно качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят
е предвидил разноските, които са били необходими за установяване и
ликвидиране на съсобствеността да се понесат от тях съобразно дяловете им.
С оглед на изложеното, при особеното делбено производство, каквото е
настоящото, страните понасят за своя сметка разноските във връзка със
заплащането на адвокатски хонорар, така, както са ги направили. Правилата
на чл. 78 от ГПК се прилагат само във втората фаза на делбата, и то във
връзка с исковите претенции по сметки между съделителите, в зависимост от
уважаването или отхвърлянето на същите. И тъй като претенцията на ищцата
се отхвърля, то направените от нея разноски в тази връзка остават за нейна
сметка.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 346, 348
и чл. 349 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл. 349 ал. 2 от ГПК на
съделителя КР. ИЛ. Р., ЕГН: ********** за възлагане в негов дял на
делбения имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна, одобрена със
Заповед N° РД-18- 1898/27.11.2018 г. на изп. директор на АГКК - град София,
с площ от 2 038 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен
идентификатор: няма; номер по предходен план 208 в кв. 21, заедно с
построените в същото дворно място: ЖИЛИЩНА СГРАДА
ЕДНОФАМИЛНА на два етажа със застроена площ 53 кв. м., представляваща
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол,
обл. Варна; ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА на един етаж със
застроена площ 61 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ на един етаж със застроена площ 21 кв. м.,
представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д.
общ. Вълчи дол, обл. Варна; ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ със застроена площ 36
кв. м. представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.
9
Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния неподеляем делбен
недвижим имот:
- поземлен имот с идентификатор 21717.501.208 по кадастралната
карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна, одобрена със Заповед N° РД-18-
1898/27.11.2018 г. на изп. директор на АГКК - град София, с площ от 2 038 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма;
номер по предходен план 208 в кв. 21, заедно с построените в същото дворно
място: ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА на два етажа със застроена
площ 53 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ЖИЛИЩНА СГРАДА
ЕДНОФАМИЛНА на един етаж със застроена площ 61 кв. м., представляваща
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол,
обл. Варна; ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ на един етаж
със застроена площ 21 кв. м., представляваща имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна; ХАНГАР, ДЕПО,
ГАРАЖ със застроена площ 36 кв. м. представляващ имот с идентификатор
21717.501.208.4 по кадастралната карта на с. Д., общ. Вълчи дол, обл. Варна с
пазарна стойност на целия имот от 45 261 лева /четиридесет и пет хиляди,
двеста шестдесет и един лв., 00 ст./
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, предявен от
С. М. АНДР., ЕГН: ********** срещу КР. ИЛ. Р., ЕГН: ********** за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване на имота в размер на по 100
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до влизане на
решението в сила, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. АНДР., ЕГН: ********** с адрес: с. Г., обл. Варна
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -
Девня сумата от 301, 74 лева /триста и един лв., 74 ст./ представляваща
държавна такса по иска за допускане и извършване на делбата, на основание
10
чл. 71 ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА КР. ИЛ. Р., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. Р. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., обл. Варна
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -
Девня сумата от 1 508, 70 лева /хиляда петстотин и осем лв., 70 ст./,
представляваща държавна такса по иска за допускане и извършване на
делбата, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11