№ 2727
гр. София , 10.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503870 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 87045/26.08.2020 г. по описа на СГС,
изпратена по пощата на 25.08.2020 г. от Б. Г. Д., с която обжалва решението по гр.д. №
1348/2018 г. на СГС, І-2 състав в частта му имаща характер на определение, с което
производството по делото е прекратено против ответника Министерство на отбраната в
частта му по предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумите 30 000 лева и
1522.39 лева. Жалбоподателят намира решението в посочената обжалвана част за
неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
нарушение на материалния закон. Намира, че съдът не може да се произнася с
определение по съществото на спора, като се позовава на чл. 252 ГПК, а въпросът дали
Министерство на отбраната е надлежна процесуална страна бил по съществото на
спора, а не по неговата допустимост. След като съдът констатирал процесуална
недопустимост на исковете той следвало да отмени хода по същество, да постанови
прекратително определение и да даде възможност на ищеца да го обжалва и като не
бил сторил това, първостепенният съд допуснал съществено процесуално нарушение,
което ограничавало правото на защита на ищеца, нарушил принципите за равенство на
страните, състезателното начало, за непосредственост и безпристрастност и за
истинност.
На следващо място жалбоподателят сочи, че ищецът никога не бил
конкретизирал разпределение на исковете си между ответниците, а всички искове били
предявени срещу Министерство на отбраната, а евентуално срещу Националния военен
университет (НВУ).
Жалбоподателят твърди още, че СГС нарушил материалния закон като при
разглеждане въпроса за процесуалната легитимация на Министерство на отбраната не
съобразил, че претенциите на ищеца са за вреди от действия или бездействия на
военнослужещи, които били на военна служба съгл. чл. 97, ал. 1 и ал. 5 от Закона за
отбраната и въоръжените сили и по договор за военна служба, сключен с
1
Министерство на отбраната, независимо къде са разпределени да изпълняват военната
си служба. В случая Националният военен университет бил само мястото, където те
изпълняват военната си служба, а не правният субект, който приема и възлага военна
служба по смисъла на чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отбраната, въоръжените сили
на Република България.
Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваната част от решението,
имаща характер на определение, да бъде отменена и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна Министерство на отбраната, не е депозирала отговор на
частната жалба.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
частния жалбоподател, както и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт
и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Гр.д. № 1348/2018 г. на СГС, І-2 състав е образувано по искова молба на Б. Г. Д.
против Министерство на отбраната, уточнена с молба от 22.10.2018 г. и в първото
съдебно заседание по делото от 14.12.2018 г., с която са предявени следните искове:
Иск по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяна
тежка телесна повреда в размер на 10 брутни заплати, равни на 11 922.40 лева; иск по
чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ за заплащане обезщетение за вреди от претърпяна тежка телесна
повреда в размер на 32 777.60 лева, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане обезщетение
за забава върху 11 922.40 лева за периода 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г. в размер на
3 639.78 лева; иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на 30 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на 1 522.39 лева –
обезщетение за имуществени вреди.
В първото открито съдебно заседание на 14.12.2018 г. като евентуален ответник
по делото е конституиран Националния военен университет.
С постановеното по делото решение от 05.08.2020 г. СГС е прекратил
производството в частта му по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу
Министерство на правосъдието, като е приел, че по искове в съответното военно
формирование отговаря това формирование, щом е разпоредител с бюджетна сметка, а
не Министерство на отбраната. По останалите искове се е произнесъл по същество
като ги е отхвърлил.
Една от хипотезите на прекратява производството по делото спрямо страна по
почин на съда, е тази, при която страната не е процесуално легитимирана и доколкото
процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск от и срещу страна, за която съдът следи служебно
В правната теория и съдебната практика се приема че легитимирани (надлежни)
страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на
материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право
2
обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на
ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено
в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. Когато
съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и
петитума на исковата молба. Дали предявеният иск срещу определения според
твърденията на ищеца надлежен ответник е основателен зависи от това, дали ищецът
ще успее да докаже неговата материална легитимация, т.е., дали същият действително
е носител на твърдяното задължение.
Във връзка с предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева ищецът е твърдял в исковата си молба срещу
Министерство на отбраната, че е бил подложен на безпардонно, арогантно, унизително
и нечовешко отношение на ръководството на НВУ и на декана на факултета, на които
Министерство на отбраната било възложило ръководството и управлението на
военнослужещите във висшето военно училище, по повод случилата се с ищеца тежка
телесна повреда по време на изпълнение на военната си служба и по повод опитите му
да защити законните си права (виж петитума на исковата молба).
Относно исковете по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на
общо 1 522.39 лева ищецът е твърдял, че за част от тях в размер на 855.62 лева,
представляващи разликата между полученото от него обезщетение за временна
неработоспособност и това, което трябвало да получи, отговаря ръководството на НБУ,
което не потвърдило пред НОИ истината за случилата се с него злополука. За другата
част в размер на 666.77 лева ,представляващи разликата между получено от ищеца
обезщетение за безработица и дължимото му се в действителност обезщетение,
отговорно е Министерство на отбраната, което не го осигурявало за 2002 г., а било
длъжно да го прави.
Видно от горните твърдения според ищеца именно лица, на които Министерство
на отбраната е възложило някаква работа са осъществили спрямо ищеца виновно
противоправно поведение, от което за него са произтекли претендираните вреди. Тези
твърдения обосновават и надлежна процесуална легитимация на Министерство на
отбраната по исковете. Дали действително Министерство на отбраната е възложител на
ръководството на НБУ и на лицата, които е следвало да осигуряват ищеца и дали
действително министерството отговаря за претендираните вреди е въпрос по същество,
т.е., на материална легитимация и по нея съдът дължи произнасяне с решение, с което
уважава или отхвърля иска. Ето защо по този въпрос съдът дължи произнасяне по
същество с решението по делото след събиране на доказателства относно твърденията
на страните, още повече, че в случая посочените искове против Министерство на
отбраната са главни. По изложените съображение и предвид смесване от страна на
СГС на процесуална и материална легитимация на ответника Министерство на
отбраната, оплакването на жалбоподателя е основателно. Обжалваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на СГС за
произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД против
Министерство на отбраната по същество.
За пълнота следва да бъде посочено, че е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че съдът не може едва с решението да се произнесе по наличието на
процесуална легитимация на някоя от страните. Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, за която
съдът следи служебно по всяко време на делото. Ако липсата й по отношение на някоя
3
от страните бъде установена едва при постановяване на решението, въпрос на правна
техника е дали съдът ще избере с един и същи съдебен акт да прекрати производството
в една част, (ако са налице всички предпоставки за това), но ще разгледа по същество
исковете, за които допустимостта е налице или пък ще отмени хода по същество, ще
прекрати производството в съответната част и ще изчака актът му да влезе в сила, след
което ще се произнесе с решение в останалата част. И при двата подхода
заинтересованата страна може да обжалва прекратителното определение в
законоустановения срок, поради което неоснователно е оплакването, че при избрания в
случая подход е нарушено правото му на защита, още повече, че настоящото
производство е именно във връзка с упражняване правото му на частна жалба.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решението от 05.08.2020 г. по гр.д. № 1348/2018 г. на СГС, І-2 състав
в частта му имаща характер на определение, с което производството по делото е
прекратено против ответника Министерство на отбраната по предявените искове по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумите 30 000 лева и 1522.39 лева.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по същество по исковете срещу
Министерство на отбраната по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумите 30 000 лева и 1522.39
лева.
СЛЕД ПРОИЗНАСЯНЕТО НА СГС, ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ
ОБРАТНО НА САС за произнасяне по депозираната от ищеца въззивна жалба с вх. №
89301/01.09.2020 г. по описа на СГС срещу решението от 05.08.2020 г., ведно с
жалбата, която евентуално ще постъпи срещу новия съдебен акт, ако има такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4