МОТИВИ към присъда по НОХД №5318/2014г. по описа
на Районен съд – гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против
подсъдимата Е.И.П., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 201 от НК, за това, че в периода от
01.05.2008 г. до 16.07.2008 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „Д.Е.Т.” ООД, регистрирано по ФД №
2268/2000 г. по описа на БОС, натоварена с функции да го управлява
и представлява, присвоила чужди пари в големи размери,
собственост на дружеството, в размер общо на 91 722 (деветдесет и една хиляди седемстотин двадесет и два) лева, връчени й в това качество и
поверени й да ги пази и управлява, както следва:
- сума в общ размер на 66 000 (шестдесет
и шест хиляди)
лева с ДДС, представляваща сбор от продажните цени по сключените от П. сделки
за продажба на собствените на „Д.Е.Т.”
ООД перални машини, сушилни машини, каландри,
колички и смукателна инсталация на „К.-666” ЕООД, отразени във фактура № 497 от
01.05.2008 година на стойност 9 000 (девет хиляди) лева с ДДС; фактура № 499
от 03.05.2008 година на стойност 5 040 (пет хиляди и четиридесет) лева с ДДС; фактура № 500 от
04.05.2008 година на стойност 12 600 (дванадесет хиляди и
шестстотин)
лева с ДДС; фактура № 501 от 06.05.2008 година на стойност 13 800 (тринадесет хиляди и
осемстотин)
лева с ДДС; фактура № 502 от 07.05.2008 година на стойност 18 960 (осемнадесет хиляди
деветстотин и шестдесет)
лева с ДДС и фактура № 503 от 08.05.2008 година на стойност 6 600 (шест хиляди и шестстотин) лева с ДДС, връчена й в
качеството на управител и представляващ „Д.Е.Т.” ООД при същите сделки;
- сума в общ размер на 20 400 (двадесет
хиляди и четиристотин)
лева с ДДС, представляваща сбор от продажните цени по сключените от П. сделки
за продажба на собствените на „Д.Е.Т.”
ООД две товарни моторни превозни средства на
„Е.Т.” ЕООД, отразени във фактура № 504 от 16.05.2008 година на стойност
7 800 (седем
хиляди и осемстотин)
лева с ДДС и фактура № 505 от 16.05.2008 година на стойност 12 600 (дванадесет хиляди и
шестстотин)
лева с ДДС, връчена й в качеството на управител и представляващ „Д.Е.Т.” ООД при същите сделки;
- сума в размер на 5 322 (пет
хиляди триста двадесет и два)
лева, представляваща фактическа парична наличност от търговската дейност на „Д.Е.Т.” ООД в периода 01.05.2008 година – 16.07.2008 година, поверена й в
качеството на управител на дружеството да я пази и управлява.
Делото е висящо за втори път пред
настоящата съдебна инстанция.
С присъда №54/20.02.2014г., постановена
по НОХД №1332/2013г. по описа на БРС, състав на РС гр.Бургас е признал
подсъдимата Е. П. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.202, ал.2,т.1,
вр. чл. 201 от НК, като е определил наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода. Постановил е на основание чл.58, ал.1, чл.59, ал.1 и чл.61,
ал.2 от ЗИНЗС наложеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. Съдът, на
основание чл.202, ал.3, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК, е лишил подсъдимата от право
да упражнява дейност, свързана с представителство и управление на търговско
дружество или едноличен търговец, включително такава, свързана с
материално-отчетнически функции, за срок от седем години. Постановил е
конфискация на част от имуществото на подсъдимата, представляваща целия уставен
капитал на „Е.Т.” ЕООД, в размер на 5000 лв. Осъдил е П. за заплати на „Д.Е.Т.”
ООД, с управител Г.С.Г., сумата от 91 722 лв., представляваща обезщетение
за причинени на дружеството имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с
обезщетението за забава, както и направените по делото разноски.
С решение №290/18.11.2014г., постановено
по ВНОХД №802/2014г., състав на Окръжен съд гр.Бургас е отменил присъда
№54/20.02.2014г., постановена по НОХД №1332/2013г. по описа на РС гр.Бургас, с
оглед констатирано от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас.
Съдът, с оглед искането на защитата на
подсъдимата и подсъдимата, разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК- чл.371, т.1 от НПК , без разпит на част от
свидетелите и без разпит на вещите лица.
Съдът разясни правата на подсъдимата по чл.371 от НПК
и с определение на основание чл.372,
ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие,
тъй като действията по разследването, във връзка със събирането доказателства,
са извършени по реда и условията на НПК.
В съдебно заседание на 26.03.2015г, съдът на основание чл. 84 от НПК, прие за
разглеждане в съдебното производство по НОХД №5318/2014г. по описа на БРС
предявения от „Д.Е.Т.” ООД, с управител Г.С.Г., против подсъдимата граждански
иск за сумата от 91 722 (деветдесет и една хиляди седемстотин двадесет и два) лева, представляваща обезщетение за причинените на
дружеството имуществени вреди от непозволено увреждане в следствие на
извършеното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 16.07.2008 година
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат – повереник.
Представителят на Районна
прокуратура гр. Бургас, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така, както е по обвинителния акт, като счита, че
същото е доказано по категоричен начин и моли съда да признае подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение. По отношение на вида и размера на
наказанието, прокурорът пледира на подс.П. да бъде наложено наказание при
приложение на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години. Сочи, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които обуславят налагането на наказание под минимума, предвиден
в закона, а именно чистото съдебно минало на подсъдимата, обстоятелството, че
сама отглежда детето си, както и дългия период от време, който е изминал от
датата на деянието до настоящия момент. Пледира по отношение на подсъдимата да
бъде наложено и кумулативното наказание, предвидено в закона, а именно на
основание чл. 202, ал. 3, изречение първо, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимата Е.И.П., ЕГН ********** да бъде лишена от право да упражнява дейност, свързана с
представителство и управление на търговско дружество или едноличен търговец,
включително такава, свързана с материално-отчетнически функции, за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Прокурорът пледира на основание чл. 202, ал. 3, изречение второ,
предложение второ, алтернатива втора, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1
от НК да бъде постановена КОНФИСКАЦИЯ на
част от имуществото на подсъдимата Е.И.П., ЕГН **********, представляващо целия
уставен капитал на „Е.Т.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж. к. „*” бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Пледира гражданския иск да бъде уважен,
така както е предявен, като в тежест на подсъдимата бъдат възложени и
направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец - в
лицето на адвокат Д., се присъединява изцяло към изложеното от представителя на
БРП, като счита обвинението за доказано по категоричен начин. Досежно
наказанието, предоставя на съда. Пледира гражданския иск да бъде уважен, така
както е предявен, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Защитниците на подс.П. в лицето на адвокат
К. и адв.К., по време на съдебните прения, оспорват изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка и направените от прокурора правни изводи. Излагат
съображения каква фактическа обстановка счита за установена защитата, като
правят анализ на събраните по делото доказателствени материали. Застъпват
становище, че по делото не са събрани доказателства подзащитната им да е
участвала в извършването на инкриминираното деяние. Сочат, че деянието не е
осъществено от обективна и субективна страна. Предвид на това, защитниците пледират,
съда на основание чл. 304 от НПК, да признае подсъдимата за невинна и да я
оправдае по повдигнатото обвинение. Относно гражданския иск,
пледират същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото
й обвинение и дава обяснения по същото. В защитната си реч, по време на
съдебните прения, се присъединява към изложеното от нейните защитници и моли съда да я оправдае.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Е.И.П. е родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, със средно-специално
образование, спедитор в „К. -666” ЕООД, разведена, неосъждана, с ЕГН **********.
Дружеството „Д.Е.Т.” ООД е регистрирано
по описа на ОС град Бургас с решение по Фирмено дело 2268/16.08.2002 г. Дейността
на дружеството била свързана с управление и стопанисване на перално стопанство,
основно с осъществяване на пране на хотелско и ресторантско бельо. Във връзка с
осъществяване на дейността си, дружеството наело помещение, находящо се в
гр.Бургас, ул. „Одрин” № 15. По силата на цитираното по-горе решение от
16.08.2002г. съдружници в дружеството били лицата Д.Н. С., Г.С.Д. и П.Н.С..
Тези съдружници притежавали дялове, както следва: Д. Н. С. – 25 дяла, Г.С.Д. –
15 дяла и П.Н.С. – 10 дяла. С решение от 21.08.2001 г. /лист 17, папка 2 от ДП/
били вписани промени в дружеството. Д.С. бил освободен като съдружник, а на
негово място бил приет за съдружник свидетелят Г.С.Г..
На 23.06.2002 г. свидетелят Г. сключил
граждански брак с подсъдимата П., като последната също започнала работа в „Д.Е.Т.”
ООД. Тъй като работата на свидетеля Г. предполагала той често да отсъства от страната,
работейки като главен механик на танкер, същият издал на подсъдимата пълномощно
с нотариална заверка на подписа, а именно Пълномощно № 696/31.01.2003г.,
заверено от нотариус А.Н.. Пълномощното било издадено във връзка с възможността
подсъдимата П. да представлява Г.Г. като съдружник в общото събрание на
съдружниците на дружеството.
С решение от 11.02.2003 г. на Окръжен съд
гр.Бургас /лист 18, папка 2 от ДП/ били вписани промени в дружеството „Д.Е.Т.” ООД.
Подсъдимата Е.П. била вписана като управител, а като съдружници в дружеството
останали лицата Г.Г. и П.С.. Съответно Г.С.Д. бил освободен като управител и
съдружник на дружеството, като неговите дялове били изкупени от св.Г.Г.. Тъй
като подсъдимата П. имала различия със съдружника П.С., досежно начина на
работа и организацията в дружеството, същата свикала общо събрание, на което
било взето решение за изключване на С. като съдружник.
Подсъдимата заемала длъжността управител
на „Д.Е.Т.” ООД от датата на вписването й - 15.04.2003г. до 16.07.2008г. За
посочения период счетоводно дружеството било обслужвано от „К.а.” ЕООД, с
управител свидетелката С.З.. За периода
от 2003г. до 2008г., предвид постоянния трудов договор и размера на трудовото
възнаграждение на свидетеля Г., работещ като корабен механик, дружеството
сключило различни договори за лизинг на перални машини, сушилни машини, както и
за устройства за гладене на чаршафи. В тази връзка подсъдимата разполагала с
пълномощно, издадено от св.Г. при нужда да оперира с личните му парични
средства, находящи се в „* *”.
С оглед дейността на дружеството бил
закупен камион, марка „Нисан”, необходим във връзка с транспортиране на
хотелското и ресторантско бельо. През 2006г. подсъдимата П. уведомила съпруга
си – свидетеля Г., че камионът е повреден, което наложило да бъде откаран за
ремонт в автосервиз, стопанисван от свидетеля Д.К.. Подсъдимата уведомила
съпруга си, че ремонтът не може да бъде извършен своевременно, поради липсата
на нужната част, което наложило последната да наеме превозно средство на „К.
666” ЕООД.
Във връзка осъществяване дейността на
дружеството и разширяване предмета на дейност били необходими парични средства.
С оглед необходимостта от налични парични средства, свидетелят Г. ипотекирал жилището
си, находящо се в гр.Бургас, ул. „* * *” № *, ет.*, ап.*. В резултат на
извършената ипотека, Г. получил кредит в размер на 40 000 евро. Част от
получената сума, а именно 37500 евро свидетелят Г. предал на подсъдимата за
закупуване на нов товарен автомобил, както и за изплащане на възнаграждение на работниците.
Във времето отношенията между съпрузите П.
и Г. се влошили сериозно, като на 31.10.2007г. именно поради поредно влошаване
на отношенията между страните, свидетелят Г. напуснал жилището, обитавано от
двамата, находящо се в гр.Бургас, к-с „*”, бл.*.
На 02.11.2007 г. по Фирмено дело
4473/2007г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, в резултат на подадените от
подсъдимата П. документи, било регистрирано дружеството „Е.Т.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „*”, бл. *, вх.*, ет.*, ЕИК **********,
с управител подсъдимата П., като предмета на дейност на това дружество бил
идентичен, с предмета на дейност на „Д.Е.Т.” ООД.
Именно поради влошаване на отношенията
между страните, на 09.04.2008г. П. изпратила до изпълнителния директор на „*”
гр.Бургас, уведомление /лист 14, папка 1 от ДП/, че дружеството „Д.Е.Т.” ООД освобождава наетото помещение на ул. „*” № *. Няколко дни
по-късно, а именно на 15.04.2008г., в качеството си вече на управител и
представляващ „Е.Т.” ЕООД, подсъдимата сключила договор за наем отново с „*”
АД. За целта подсъдимата съставила протокол за провеждане на общо събрание на
съдружниците. Тъй като през този период свидетелят Г. отсъствал от страната
/месец април 2008г. до 26.05.2008г. /, подсъдимата използвала издаденото от св.
Г. пълномощно да го представлява и гласува от негово име при провеждане на общи
събрания на съдружниците. Освен това, при отсъствието на св.Г.Г., в периода, в
който същият бил извън страната, подсъдимата предприела действия по
разпореждане с имуществото на дружеството „Д.Е.Т.” ООД,
извършвайки редица сделки, осем, от които с дружеството „К. - 666” ЕООД и две със
собствената си фирма.
След 26.05.2008г. свидетелят Г. се
завърнал в страната, като във фактическата власт на подсъдимата вече се
намирала сумата в размер на 91722 лева, представляваща сбор от средствата,
получени от сделките с „К. - 666” ЕООД, а именно 66000 лева с ДДС и с „Е.Т.”
ЕООД 20400 лева с ДДС. На 30.05.2008г. с фактури с №№ 966; 967 и 968, всички с
дата 30.05.2008г. /лист 121, папка 2 от ДП/ дружеството „К. - 666” ЕООД продало
на „Е.Т.” ЕООД всички перални машини, сушилни машини и други, закупени преди
това от „Д.Е.Т.” ЕООД за сумата от 67 320 лева с ДДС.
На 04.06.2008г. подсъдимата П. подала
молба до дружеството да бъде освободена като управител. Във връзка с подадената
молба на 06.06.2008г. било проведено общо събрание, на което било взето решение
подсъдимата да бъде освободена като управител. Проведен бил избор за нов
управител, като подсъдимата била задължена в срок до 16.06.2008г. да предаде на
новия управител, а именно на свидетеля Г. цялата документация. Във връзка с
поетото от подсъдимата задължение, същата оставила при адвокат фирмените
документи на дружеството за периода 2002-2003г., като не предоставила документи
за друг период. След проведеното общо събрание, подсъдимата П. подала в Агенцията
по вписванията заявление за освобождаването й като управител, без да уведоми за
проведеното на 06.06.2008г. общо събрание и извършения избор на свидетеля Г. за
нов управител на „Д.Е.Т.” ООД. След заличаването й като управител, П. не
предала на Г. получените от нея парични суми във връзка с извършените продажби,
не предоставила фирмената документация, не го уведомила за извършената продажба
на машините и превозните средства, с изключение на камион, марка „Нисан”.
Подсъдимата продължила да бъде съдружник в „Д.Е.Т.” ООД като на 22.04.2010г.
дружеството било пререгистрирано от ООД в ЕООД с едноличен собственик на
капитала свидетелят Г.Г., а подсъдимата била заличена като съдружник.
На 08.06.2008г. свидетелят Г. посетил
пералното стопанство, ползващо помещение на „*” АД. Подсъдимата отказала да
предостави достъп на свидетеля Г., така че той да влезе в помещението. Тъй като
свидетелят Г. отказал да си тръгне, подсъдимата сигнализирала фирмата за охрана
„*”. Подаден бил сигнал и до Второ РУ – Бургас. Полицейските служители се
отзовали на сигнала, като при пристигането им подсъдимата предоставила на
органите на реда документи, че помещението се ползва от „Е.Т.” ЕООД. С оглед
представените от подсъдимата доказателства, а именно, че помещението е наето от
нея, в качеството й на управител и представляващ „Е.Т.” ЕООД, на свидетеля Г.
бил съставен предупредителен протокол. След този случай, свидетелят Г. разбрал,
че подсъдимата П. като бивш управител на „Д.Е.Т.” ООД е прекратила договора на
дружеството за наем за въпросното помещение, като в последствие сключила друг
договор за наем, отново за същото помещение, но вече в качеството на управител
на „Е.Т.” ЕООД.
Тъй
като подсъдимата П. не предоставила фирмената документация на дружеството „Д.Е.Т.”
ООД, свидетелят Г. посетил счетоводната къща, обслужваща дружеството и
представлявана от свидетелката С.З.. Свидетелката З. уверила свидетеля Г., че
документацията на дружеството не се намира в нея, т.к. е представена на
подсъдимата П.. С оглед заявеното от свидетелката З., по реда на чл.161, ал.1
от НПК, след разрешение от съдия при БРС, е извършено претърсване на адреса на
управление на „Е.Т.” ЕООД, а именно гр.Бургас, к-с „*”, бл.*, вх.*, ет.*, където
подсъдимата доброволно предала на разследващите органи цялата налична
счетоводна документация на дружеството „Д.Е.Т.” ООД за периода 2002-2008г.,
съдържаща се в общо 18 папки.
В
хода на ДП е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, находяща се на лист
183-195 от папка 1 от ДП. Видно от заключението на вещото лице, общата сума на
касово изплатените от дружеството суми на собствениците по РКО възлиза на 91
722 лева /лист 190 и л.195 от папка 1 от ДП, отговор на задача 7/
В хода на ДП е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза /заключение на лист 174-178, папка 3 от ДП/, изготвени са съдебно-оценъчни експертизи за определяне пазарната стойност на
продаденото имущество на „Д.Е.Т.” ООД /лист 199-201, лист 251-253, лист
258-262, папка 1 от ДП/.
В хода на ДП са извършени и данъчни
ревизии от служители при ТД на НАП гр.Бургас /папка 11 от ДП, лист 11- лист 55,
папка 14 от ДП/.
Изготвен е ревизионен доклад от
19.05.2011г. /лист 41-64 папка 11 от ДП/, в който са обективирани резултатите
от ревизията. Установено е, че през 2008 г. подсъдимата е разполагала с
получената от „Д.Е.Т.” ООД по счетоводна сметка № 492 – разчети със собственици
сума в размер на 91722,40 лева. Отново през 2008 г. подсъдимата в качеството си
вече на управител на „Е.Т.” ЕООД е внесла в собственото си дружество под
формата на финансиране сума в размер на 97 000 лева /лист 59, папка 11 от ДП/
В хода на ДП, както вещите лица, така и
органите по приходите, не са могли да установят кога и какви суми през 2008г.
подсъдимата е изтеглила от доларовата банкова сметка *** Г. в „* *” АД, поради
липсата на документация.
За да постанови присъдата си,
настоящият съдебен състав прие за установена именно така описаната фактическа
обстановка. Същата според съда се доказва от следните събрани по делото
доказателствени материали – показанията на свидетелите Г.Г., С.З., заключенията
по извършените по делото две съдебно-счетоводни експертизи, преписи от
документи, подадени в Агенцията по вписванията, ревизионни доклади, счетоводни
фактури, дневници за продажба, справки – декларации, банкови извлечения от
сметките на „„Д.Е.Т.” ООД и на свидетеля Г.Г. в „* *” АД, веществените доказателства,
представляващи счетоводната отчетност на дружеството „Д.Е.Т.” ООД за периода 2002г. до месец май 2009г. и конкретно хронологични
ведомости на счетоводна сметка № 501 „Каса”, на счетоводна сметка № 492
„Разчети със собственици”.
Изложената и установена в
хода на производството фактическа обстановка сочи на осъществен от обективна
страна от подсъдимата П. състав на престъпление по 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК,
поради което съдът призна подсъдимата за
виновна в това, че в периода от 01.05.2008 г. до 16.07.2008 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Д.Е.Т.” ООД,
регистрирано по ФД № 2268/2000 г. по описа на БОС,
натоварена с функции да го управлява и представлява,
присвоила чужди пари в големи размери, собственост на дружеството, в размер общо на 91 722 (деветдесет и една хиляди седемстотин двадесет и два) лева, връчени й в това качество и поверени й да ги
пази и управлява, както следва:
- сума в общ размер на 66 000 (шестдесет
и шест хиляди)
лева с ДДС, представляваща сбор от продажните цени по сключените от П. сделки
за продажба на собствените на „Д.Е.Т.”
ООД перални машини, сушилни машини, каландри,
колички и смукателна инсталация на „К.-666” ЕООД, отразени във фактура № 497 от
01.05.2008 година на стойност 9 000 (девет хиляди) лева с ДДС; фактура № 499
от 03.05.2008 година на стойност 5 040 (пет хиляди и четиридесет) лева с ДДС; фактура № 500 от
04.05.2008 година на стойност 12 600 (дванадесет хиляди и
шестстотин)
лева с ДДС; фактура № 501 от 06.05.2008 година на стойност 13 800 (тринадесет хиляди и
осемстотин)
лева с ДДС; фактура № 502 от 07.05.2008 година на стойност 18 960 (осемнадесет хиляди
деветстотин и шестдесет)
лева с ДДС и фактура № 503 от 08.05.2008 година на стойност 6 600 (шест хиляди и шестстотин) лева с ДДС, връчена й в
качеството на управител и представляващ „Д.Е.Т.” ООД при същите сделки;
- сума в общ размер на 20 400 (двадесет
хиляди и четиристотин)
лева с ДДС, представляваща сбор от продажните цени по сключените от П. сделки
за продажба на собствените на „Д.Е.Т.”
ООД две товарни моторни превозни средства на
„Е.Т.” ЕООД, отразени във фактура № 504 от 16.05.2008 година на стойност
7 800 (седем
хиляди и осемстотин)
лева с ДДС и фактура № 505 от 16.05.2008 година на стойност 12 600 (дванадесет хиляди и
шестстотин)
лева с ДДС, връчена й в качеството на управител и представляващ „Д.Е.Т.” ООД при същите сделки;
- сума в размер на 5 322 (пет хиляди триста двадесет и
два)
лева, представляваща фактическа парична наличност от търговската дейност на „Д.Е.Т.” ООД в периода 01.05.2008 година –
16.07.2008 година, поверена й в качеството на управител на дружеството да я
пази и управлява.
В конкретния случай,
предмет на обвинението са чужди пари, собственост на дружеството „Д.Е.Т.” ООД.
Доколкото имуществото на съответното юридическо лице е обособено от това на
неговия собственик, защото самото то е самостоятелен субект в търговски оборот,
то физическото лице, което е собственик на дял от дружеството с ограничена
отговорност или управител, не е собственик на предмета на посегателство.
Следователно парите-предмет на посегателство, по отношение на него са „чужди”.
Безспорно по делото
се установи, че подсъдимата е била управител на дружеството „Д.Е.Т.” ООД,
вписана по надлежния ред в Търговския регистър. Именно в качеството й на
управител подсъдимата е управлявала и представлявала дружеството „Д.Е.Т.”, като
е осъществявала функции, свързани с управление, пазене и разпореждане с
финансовите средства. Получените пари от разпродажбата на имуществото на „Д.Е.Т.”
ООД, извършена от подсъдимата П., както и фактическата парична наличност от
търговската дейност на дружеството, която се е намирала в нея, принадлежи на „Д.Е.Т.”
ООД, а не на подсъдимата, тъй като П. е получила фактическа власт върху
предмета на посегателство именно в
качеството й на длъжностно лице. В този смисъл е налице длъжностно присвояване,
тъй като подсъдимата, възползвайки се от служебното си положение, е присвоила
през периода от 1.05.2008г. до
16.07.2008г. различни суми, а
именно 66 000 лева с ДДС, 20 400 лв. с ДДС и 5 322 лв. с ДДС,
връчени и в качеството на длъжностно лице - управител и поверени й да ги пази и
управлява.
Сумата от 66 000 лева, представлява
сбор от сумите, получени от подсъдимата по 6 фактури относно продажба на
имуществото на „Д.Е.Т.” ООД на „К. - 666”
ЕООД, както следва: фактура № 497/01.05.2008г. на стойност 9 000 лева с
ДДС, фактура № 499/03.05.2008г. на стойност 5 040 лева с ДДС, фактура №
500/04.05.2008г. на стойност 12 600 лева с ДДС, фактура № 501/06.05.2008г.
на стойност 13 800 лева с ДДС, фактура № 502/07.05.2008г. на стойност
18 960 лева с ДДС, фактура № 503/08.05.2008г. на стойност 6 600 лева
с ДДС, всички издадени от „К. – 666” ЕООД.
Сумата от 20 400 лева с ДДС,
представлява сбор от сумите, получени от подсъдимата по две фактури за продажба
на две превозни средства на „Д.Е.Т.” ООД
на дружеството „Е.Т.” ЕООД, както следва: фактура № 504/16.05.2008г. на
стойност 7 800 лева с ДДС и фактура № 505/16.05.2008г. на стойност
12 600 лева с ДДС, издадени на „Е.Т.” ЕООД.
Сумата от 5 322 лева представлява
фактическата наличност от дейността на „Д.Е.Т.” ООД, която се е намирала в
подсъдимата в качеството й на управител и представляващ дружеството.
По делото бе установено, че единствено и
само подсъдимата е управлявала и представлява дружеството през инкриминирания
период и единствено само тя е имала достъп на паричните средства.
С оглед размера на присвоените пари е
налице квалифициращия признак „големи размери”, определено в ТР 1-98 на ОСНК, сума
надхвърляща 70–кратния размер на минималната работна заплата, установена за
страната към момента на деянието.
От субективна страна деянието по
настоящото наказателно производство е извършено при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и се е стремяла към тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че
предметът на престъплението представлява чужди средства, че няма права върху
правомерно предадените и във владение в качеството й на длъжностно лице пари, които
да пази и управлява, но въпреки това присвоила посочената по-горе сума.
Съдът не споделя становището на
подсъдимата, изразено пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание на
26.03.2015г.-/л.88 на въпроси на прокурора/, че сумата от 91 000 лв. П. е оставила
в ракла в жилище, находящо се в гр.Бургас, ул.”* *” №*, собственост на св.Г.Г..
Съдът не споделя това становище, тъй като от събраните по делото доказателства
става ясно, че в периода 2007-2008г. отношенията между страните са били силно
влошени и много обтегнати. Г. е напуснал жилището, което страните са ползвали
като семейно. По делото е представена преписка на БРП ДП №1524/1995г., от която
видно, че от дома на св.Г. на посочения по-горе адрес е била извършена кражба.
По делото са представени и съдебни решения на БРС и БОС, от които е видно,че
подсъдимата е завела иск срещу „Д.Е.Т.”
за заплащане на дружествените й дялове,
поради което съдът не кредитира заявеното от подсъдимата.
Съдът не споделя и доводите
на адв.К., изложени в съдебно заседание,
поради следното:
Твърдението, че при наличие
на фактура с касов бон, фактурата е валидна, е вярно, но само фактура с касов
бон, не е достатъчно условие, за да има доставка на стока. При доставка на
стоки е необходимо да се докаже реалното предаване на собствеността /стоките/.
Фактическото предаване на стоките обикновено е съпътствано с документи като
приемо-предавателни протоколи, товарителници, складови разписки и др. Обичайна
практика е при продажба на движими вещи с такава значителна стойност, както е в
случая, е да се изготвят договори за продажба, в които да бъдат уговорени
условията за продажба, начина на плащане, гаранции, ако има такива и др.,
каквито в случая не са налице, като прави впечатление, че плащането е в брой,
въпреки голямата сума.
Във връзка със счетоводната
операция, с която са осчетоводени 11 бр. РКО по дебита на сметка 492 /разчети
със собственици/ в кредита по сметка 501 каса, която отразява връщане на сума
на св.Г., съдът намира за нужно да отбележи следното:
При дружества, с повече от
един собственик, както е при ООД, е необходимо в сметката, която отразява
разчетите със съдружниците, да се създават партиди, поименно за всеки един от
тях, така, че във всеки един момент да има вярна и точна информация за
вземанията и задълженията на всеки от тях от и към дружеството. Когато се
твърди, че сметка 492 се дебитира със сума, върната на собствениците, по никакъв начин не
става ясно кой точно е получил парите. Счетоводни операции от този характер се
записват при наличие на първични документи, в случая РКО. Липсата на такива и
само запис в регистрите на дружеството не могат да докажат абсолютно нищо.
Внасянето на парични средства в търговското дружество от собственици има
характера на кредитиране, за което се сключва договор за заем, който винаги в
писмена форма.
Другият вариант е
допълнителните вноски по чл.134 от ТЗ, което пък от своя страна се реализира
чрез решение на ОС на дружеството при недостиг на средства и покриване на загуби, като тези вноски са
съразмерни на дяловете в капитала. Всичко казано по-горе обаче следва да намери
отражение в протокол на ОС на дружеството. При продажба в брой с голяма
стойност, наличността в касата на дружеството се увеличава и най-логично е, ако
има задължение към собствениците, то да е погасено с тази сума /цитираната
по-горе счетоводна операция/, но за целта трябва да има съставени първични
счетоводни документи с положени подписи на лицата, получили реално сумите.
Осъществяването на продажби на ДМА, независимо, че сделката не е подлежала на
вписване, задължително трябва да е предшествано от протокол на ОС, където да е
взето решение за продажба на значителна част от активите на дружеството, с
определена цена, като протокола следва да бъде подписан от всички съдружници,
нещо, което в случая не е сторено.
С оглед изложеното, съдът намира, че
подсъдимата е извършила престъплението по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК,
за което й е повдигнато обвинение.
Съдът не кредитира и гласните
доказателства, ангажирани от страна на подсъдимата, като счита същите за
защитна теза, с оглед оневиняване и избягване от реализиране на наказателна
отговорност.
Досежно наказанието, съдът
съобрази следното:
За престъплението по чл.202,
ал.2, т.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години и лишаване от права по чл.37, ал.1,т.6 и т.7 от НК, като съобразно
разпоредбата на чл.202, ал.3 от НК съдът може да постанови и конфискация на
част или на цялото имущество на виновния. Като отегчаващи вината обстоятелство,
съдът взе предвид високия размер на присвоените пари. От друга страна,
подсъдимата е с ниска степен на обществена опасност, с необременено съдебно минало
и без данни за други противообществени прояви. Като смекчаващи обстоятелства
съдът прецени добросъвестното й процесуално поведение, полагането на грижи за
малко дете, както и дългия период от време, които е изминал от датата на
деянието до настоящия момент. Съобразявайки изложеното, настоящият състав
намира, че наказателната отговорност на подсъдимата следва да се реализира при
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и наложи наказание
на минимума, предвиден в закона, в размер на три години лишаване от свобода.
Съдът счита, че подбудите и причините за
извършване на процесното деяние от страна на подсъдимата, могат единствено да
обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК, но не и да
мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това
наказание, тъй като същите – с оглед установената относително висока степен на
обществена опасност на деянието, не се явяват нито многобройни, нито
изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
По отношение на начина на изтърпяване на наказанието,
съобразявайки размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, както и данните
за личността на подсъдимата, съдът счита, че за постигане целите на наказанието
и най-вече за поправянето на подсъдимата, не е наложително неговото ефективно
изтърпяване, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК,
на което основание отложи изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода”
за изпитателен срок от 5 години.
Съдът наложи на подсъдимата и
кумулативно предвиденото наказание, а именно лишаване от права по чл.37, ал.1 ,
т.7 от НК, като лиши на основание чл. 202, ал. 3, изречение първо, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата Е.И.П., ЕГН ********** от право да упражнява
дейност, свързана с представителство и управление на търговско дружество или
едноличен търговец, включително такава, свързана с материално-отчетнически
функции, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 202, ал. 3, изречение второ, предложение второ,
алтернатива втора, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от НК, съдът
постанови КОНФИСКАЦИЯ на част от
имуществото на подсъдимата Е.И.П., ЕГН **********, представляващо целия уставен
капитал на „Е.Т.” ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление град Бургас, ж. к. „*” бл. *, вх. *, ет. 3, ап. 5, в размер на
5 000 (пет хиляди) лева.
Съдът намира, че така определените по размер и начин на изтърпяване
наказания са напълно достатъчни за реализиране на целите по чл. 36 от НК.
Относно предявения граждански иск, по делото безспорно се установи
юридическият състав, пораждащ гражданската отговорност при деликт - факта на
извършеното от подсъдимата престъпление, причинната връзка между деянието и
настъпилите имуществени вреди - в случая съвпадащи с причинените на гражданския
ищец имуществени вреди в размер на 91722 лева. Ето защо, съдът уважи
гражданската претенция в този размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното й изплащане, ведно с разноските за възнаграждение адвокат-повереник.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
настоящият състав възложи на подс.П. направените по делото разноски.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.