Присъда по дело №11372/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 485
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110211372
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 485
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниЕВА Т. ТОМОВА-ГРЕКОВА

заседатели:МИМО-ГАРСИЯ СТ. ГРУЕВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
и прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110211372 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. М., роден на 03.11.1992 г. в гр.
С., българин, българско гражданство, неосъждан (реабилитиран) средно
образование, неженен, работещ като готвач в „М. к.“ ЕООД, с постоянен
адрес и адрес за призоваване в гр. С., ул. В. М. №., вх. ., ет.., ап. ., с ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ на 02.04.2023 г., в гр. София, на ул.
„Никола Габровски“ № 20 без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) e държал в себе
си високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,62 гр., с
процентното съдържание на активния компонент - кокаин 68 %, на
стойност 136.40 лева, като кокаинът е вещество с висока степен на риск,
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като случаят е
маловажен - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР по състава на
чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК, поради което и на основание
чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от
1
НК, КАТО ГО ОСЪЖДА НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, която
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, като на основание чл.304 НПК
ОПРАВАДАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. М., с ЕГН ********** (и със
снета по делото самоличност) по първоначалната квалификация на
повдигнатото му обвинение за престъплението по състава на чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК.

ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
предмета на престъплението – високорисково наркотично вещество - кокаин с
нето тегло 0,62 гр., с процентното съдържание на активния компонент -
кокаин 68 %, на стойност 136.40 лева, като кокаинът е вещество с висока
степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, включен в Приложение №1, Списък I на Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
ПОСТАНОВЯВА да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Н. М.
М., с ЕГН ********** (и със снета по делото самоличност), да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 76.83 лева за сторените в
производството разноски за експертиза, както и сумата от 5.00 лева в полза на
СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви по НОХД № 11 372/2023 г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав.

I. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС на 17.08.2023г. на
основание чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт против подсъдимия Н. М.
М., ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с което е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава чл. 354,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1, за това, че на 02.04.2023 г., в гр. С., на ул. „Н. Г.“ № . без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) e държал в себе си високорисково
наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,62 гр., с процентното
съдържание на активния компонент - кокаин 68 %, на стойност 136.40
лева, като кокаинът е вещество с висока степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен
в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Извършва се
аргументативен анализ на доказателствата. Инвокират се доводи за преценка
касателно наличието и липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината
обстоятелства. Излага се, че съдът следвало да определи по чл.58а, ал.1 от НК
наказание „лишаване от свобода“, което да намали с една трета. Заявява се,
че съдът може да приложи института на условното осъждане. Релевира се, че
не са налице предпоставките на материалния закон, случаят да се
квалифицира като маловажен.
Подсъдимият Н. М. М., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично и лично участва в наказателното
производство. Представлява се от служебния му защитник в качеството на
процесуален представил адвокат Н. Б..
Защитникът на подсъдимия М. – адвокат Б. инвокира доводи и
съображения, при което се прави искане съдът да извърши доказателствена
преценка дали са налице основания да се ангажира наказателната отговорност
на подзащитния му, доколкото се приема, че случая е маловажен. Прави се
искане съдът да постанови съдебен акт при отчитането на правилното
приложение на материалния закон.
Подсъдимият Н. М. М. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си
на последна дума, се прави искане от подсъдимия М. съдът да приложи
закона и да съобрази изложеното от защитника му.
1
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът касае единствено изясняването на правилното приложение
на материалния закон и по кой наказателно-правен състав съдът следва
да квалифицира извършеното престъпление.
Подсъдимият Н. М. М. е роден на ......... г. в гр. С., българин, българско
гражданство, неосъждан (реабилитиран) средно образование, неженен,
работещ като готвач в „М. к.“ ЕООД, с постоянен адрес и адрес за
призоваване в гр. С., ул. В. М. №., вх. ., ет.., ап. ...
Свидетелите Б. Н. Б. и Н. П. М., като служители при 01 РУ - СДВР, били
назначени за АП 81-83 за времето от 19:00 часа на 01.04.2023г., до 07:00 часа
на 02.04.2023г. Около 03:05 часа на 02.04.2023г изпълнявали служебните си
задължения. Свидетелите Б. и М. извършвали обход на охранявания от тях
маршрут в гр. С. по ул. Н.Г., когато пред №..... Те забелязали две лица от
мъжки пол, които се държали неадекватно. Решили да им извършат
полицейска проверка. В хода на проверката, самоличността на двете лица
била установена. Едното от тях било подсъдимият Н. М. М., а другият –
лицето Б. И. П.. При проведената беседа, подсъдимият Н. М. признал, че в
себе си има наркотично вещество (по негови данни казал, че е амфетамин),
което било за обща употреба от двамата. Подсъдимият Н. М. М. предал
доброволно държаното от него пликче, съдържащо бяло вещество. Бил
съставен протокол за доброволно предаване. Свидетелите Б. и М. докладвали
на ОДЧ при 01 РУ – СДВР и по негово разпореждане, подсъдимият Н. М. и
лицето Б. П. били отведени в сградата на районното управление. Те били
задържани по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, след което били освободени.
На приобщеното по делото бяло вещество била назначена и изготвена физико
– химична експертиза, от която се установява, че веществото е с нето тегло
0,62 гр. и съдържа кокаин с 68 % съдържание на активния наркотичен
компонент кокаин. Стойността на държаното от подсъдимия Н. М. М.
наркотично вещество - кокаин, определена съобразно Постановление № 23 на
МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството (в сила към момента на извършване на
деянието) е в размер на 136.40 лева при цена от 220.00 лева за грам кокаин.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение
№1, Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
2
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)/. Подсъдимият М. е
държал инкриминираното високорисково наркотично вещество в себе си и
така упражнявал своя фактическа власт върху него, без да има за това
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП). От справката за съдимост се
установявало, че подсъдимия Н. М. е неосъждан (реабилитиран).
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Н. М. М. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – протокол за
доброволно предаване, заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, експертна
справка; протокол за оценка на наркотично вещество в ДП; справка за
съдимост с бюлетин и справки; 2.). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели; 3.). веществени доказателства –
инкриминираното наркотично вещество; 4). гласни доказателствени
средства. 5.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на лица и
съдебна физико-химична експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства
в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване
на доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Н. М. М. самопризнание
за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Н. П. М. и от
изготвената по делото СФХЕ и с оглед събраните писмени експертни
справки, се установяват извършеното престъпление и неговия извършител.
Тези факти се изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен и
хармоничен начин от възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка. Съдът
отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Б. Н. Б.
и Н. П. М., както и изготвената по делото експертиза, тъй като те изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия М. за извършеното от него
престъпление. От показанията на тези свидетели, както и от самопризнанието
на подсъдимия и изготвената СФХЕ, поставени в основата на установената
фактическа обстановка, ясно се установяват механизма на извършване на
престъплението, неговият автор, датата и часът на извършването на
3
престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни
фактори. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също
така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на подсъдимия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени доказателства,
и гласни доказателствени средства с приетата по делото съдебна експертиза.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-
следствено действия с приложените способи на доказване за събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че
свидетелските показания на свидетелите Б. Н. Б. и Н. П. М. и цялата
доказателствена съвкупност не съдържат противоречия, логични и ясни са,
поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага
подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по
делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства –
писмени и веществени, гласни доказателствени средства, способи на
доказване и други, по силата на “per argumentum a contrario” от чл. 305, ал.
3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен
и еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно
деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по
надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви
доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло
4
събраните доказателства. Самопризнанията на подсъдимия за признатите от
него от обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират
изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102
от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в
ДП доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по
реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния
състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Н. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по състава на престъпление от общ
характер по състава на чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК, за
това че на 02.04.2023 г., в гр. С., на ул. „Н. Г.“ №...без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) e държал в себе си високорисково наркотично
вещество - кокаин с нето тегло 0,62 гр., с процентното съдържание на
активния компонент - кокаин 68 %, на стойност 136.40 лева, като
кокаинът е вещество с висока степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в
Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като случаят е маловажен.
Установено е по делото, че подсъдимия М. на инкриминираната дата и място
е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 0,62
гр., с процентното съдържание на активния компонент - кокаин 68 %, на
стойност 136.40 лева. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво е
възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на
престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може
да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този
предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.) . Законът в чл.
354а НК забранява не само държането на наркотични вещества, но и на
техните аналози. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко
вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен
химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично
действие върху човешкия организъм. В случая, настоящият състав е на
мнение, че изискванията на закона за квалифициране на държаното
наркотично вещество кокаин с нето тегло 0,62 гр., с процентното
съдържание на активния компонент - кокаин 68 %, на стойност 136.40
лева като високо рисковото вещество са налице. Това е така, защото
процесното вещество има химичен строеж на високо рисковото вещество
„кокаин“ в порядъка от 68 %. Т.е. чистото количество наркотик от
установеното вещество „кокаин“ е 68 %. Останалото вещество до 100% не е
наркотик. Т.е. първото изискване за квалифицирането държаното наркотично
5
вещество „кокаин“ като високорисково наркотично вещество е реализирано.
Настъпило е и второто изискване на закона, а именно – наркотичното
вещество да предизвиква химическо въздействие върху човешкия организъм,
характерен за употребата на наркотичното вещество „кокаин“. В противен
случай подсъдимият М. не би имал интерес да държи такова вещество в себе
си, ако то няма ефекта на наркотичните вещества. Високорисковото вещество
„кокаин“ е вещество с висока степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в
Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. С оглед горното съдът счита, че
правилно СРП е приела, че държането на инкриминираното високо рисково
вещество е престъпно по смисъла на чл. 354а НК. Подсъдимият М. не е имал
разрешително за държането на въпросното високорисково наркотични
вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.
73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението му се квалифицира
като престъпление.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В
текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
„маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
„маловажен случай“ когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието) преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
6
(Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение
№ 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни
критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно
поради това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога,
съобразно конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички
тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
Съдът извърши с присъдата си от 02.11.2023г. правна преценка и правни
изводи, основавайки се на доказателствата по делото и закона, чрез които
„преоцени“ ценени и определени от законодателя наказания по състава на
чл.354а, ал.3 от НК със заложените от него абстрактни и формални за тях
законови предели и извърши суверенно друга оценка, неприсъща на
законодателна идея за криминализирания престъпен състав като модел на
дефинирани определени видове наказателна дейност на държавната политика
в частта на предвидените законови санкции. Съдът, именно, чрез тази
правораздавателна преоценка на обществените отношения свързани с
регулирането на принципа на Държавата всеки деец да бъде наказан с
наказание в конкретен вид и размер за извършено престъпление, то по повод
на всеки конкретен случай при отчитане на конкретните факти и
доказателствата по делото, ръководно-решаващият орган на наказателния
процес може да снижи интензитета на наказателната репресия чрез прилагане
на индивидуален подход към случая като определи съразмерно,
пропорционално, справедливо и законосъобразно наказание с оглед
обществената опасност на деянието и личността на дееца.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен
случай) - налице е държане на наркотично вещество без надлежно
разрешително за това.
Съдът намира процесният случай за маловажен (по изложените критерии
от т.1 до т.5), тъй като се касае за 1.). държане на едно малозначително
количество наркотично вещество само от един вид – кокаин с нето тегло
0,62 гр., с процентното съдържание на активния компонент - кокаин 68
%, на стойност 136.40 лева.
Налице е 2.). сравнително ниска стойност (в съотношение 1 към 6 от
МРЗ към 02.04.2023г.) на стойността наркотичното вещество, която
съответства, обаче за деянията от същия вид по състава на чл. 354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай на държане на високорисково
наркотично вещество). Съгласно Постановление № 23 на МС от 29 януари
1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството (в сила към момента на извършване на деянието)
стойността на инкриминираното вещество кокаин от 0.62 грама е в размер на
136.40 лева при цена от 220.00 лева за грам кокаин
Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично вещество –
кокаин е било 3.). само и единствено за лично ползване (за лични нужди)
на подсъдимия Н. М. М., с което същият доброволно е приел да накърни своя
7
личен здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите членове на
обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени и се
ограничават изключително до здравето на самия подсъдим Метдоиев. (Това е
основният критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл.93, т.9
НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
1014/2022г.). Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично
вещество, установено като държано у подсъдимия не е било реално споделено
с друго лице, въпреки заявеното от подсъдимия в ДП, че същият е имал за
желание да го ползва с другото го съпътстващо лице.
Подсъдимият М.е 4.). съдействал на органите на разследването,
самопризнал е за държаното от него наркотично вещество, и не е
противостоял на извършваните в ДП процесуално следствени действия.
Решаващата инстанция на СРС отчита и 5.). възрастта на
подсъдимия..... към датата на престъплението – на около 31 навършени
години, а съгласно международното право млад човек, респективно младеж е
всяко лице, което не е навършило 33 години. Подсъдимият М. се ползва с
положителни характеристични данни – има трайно установена работа и
семейство, за което да се грижи.
Съдът обаче намира, че деянието не представлява малозначително такова
по смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради стойността на установено в неговото
владение наркотично вещество и че същото е вида на високорисковите
наркотични вещества, каквото е кокаинът, въпреки ниското му количество –
2/3 от един грам. Подсъдимият М. е неосъждан, а реабилитацията му по
давност на основание чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 НК вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК по съдебния акт НОХД № 2898/2011г. в сила 27.04.2011г.
заличава факта и последиците на осъждането, респективно Държавата губи
правото да третира заличеното осъждане, дори и като лоши характеристични
данни. Приложеният институт по осъждането му по реда на чл.78а, ал.1 от НК
по НОХД № 4601/2019г. не може да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство, тъй като подсъдимият М. е освободен от наказателна
отговорност за престъпление от общ характер, респективно за него са изтекли
сроковете по чл.82 от ЗАНН и едногодишния срок по т.4 от ППВС № 7/1985
г. на ВС.
Количеството и стойността на аналога на високорисковото наркотично
вещество, държан от подсъдимия М. сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК , макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока е Решение №
297/27.04.2023г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав по ВНОХД №
2557/2022г., според което преценката за квалифицирането на престъплението
по чл.354а от НК по ал.3 или по ал.5 на същия състава се основава на
преценката на обществената опасност на деянието, изведена само от предмета
на посегателството и личността на неговия извършител, не и с оглед
вредосния резултат на деянието.
8
Следва да се отчете, че дори да е бил осъждан, евентуалната минала
съдимост на подсъдимия М. не предпоставя извода, че е извършен състав на
чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Миналата съдимост на подсъдимия не
изключва квалифицирането на едно престъпление като „маловажен случай“,
ако са налице законовите предпоставки за това. В случая те са налице.
Съдебната практика познава деяния и простъпки, извършени от лица с чисто
съдебно минало, които са по-укорими от обществото и притежават по-висока
степен на обществена опасност, за разлика от деянията и простъпките на
лицата, имащи обременено съдебно минало, чиято обществена укоримост и
обществена опасност са значително с по-ниски по интензитет. Именно по тези
съображения, съдът намира, че наказателната репресия спрямо подсъдимия
М. следва да бъде снижена чрез преквалифицирането на престъплението, за
което е обвинен в маловажен случай. Престъплението е извършено от
подсъдимия М. при условията на маловажен случай по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК. Моралната му укоримост, по мнението на настоящия
състав сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид, поради което и съдът счита, че
престъплението следва да се квалифицира като такова по чл. 354а, ал. 5 от
НК. В тази насока решаващата инстанция на СРС се позова на Решение №
93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД № 1014/2022г. Според това
решение на ВКС е приложена не правната норма на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК (въпреки миналата съдимост на подсъдимия), а разпоредбата на
чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за държане на около 30.00 грама
марихуана като високо рисково наркотично вещество (и в съответствие със
същите обстоятелства - критерии, съобразени от съда в правната страна на
мотивите на присъдата от т.1 до т.5 – малко по-горе), като престъплението е
било извършено в изпитателен срок на предходно наложено с влязла в сила
присъда наказание „лишаване от свобода“. Преценката дали е налице
маловажен случай на държане на високо рискови наркотични вещества е
комплексна и се преценява винаги конкретно, индивидуално, обективно и
всеобхватно – преценяват се личността на извършителя, механизма на
престъплението и обстоятелствата при които е извършено то; какъв е
предмета и средството на престъплението; до какво измерение в качествено и
количествено отношение са засегнати и/или застрашени обществените
отношения, които са предмет на закрила от съответния престъпен състав;
какви мотиви и подбуди е имал дееца; какви са били целите му и какви са
вредните последици от деянието, респективно спрямо кого са били насочени,
в каква степен и по какъв начин.
Тези изложени съображения обуславят извода на съда, че спрямо
подсъдимия М. е приложим материалния закон на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК, съгласно доказателствата по делото, ниската степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на подсъдимия, като на основание
чл.304 от НПК съдът постанови частичен оправдателен диспозитив да е
извършил престъплението по първоначалната квалификация на обвинението
по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК
9
От субективна страна съдът намира, че деянието на подсъдимия М. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
Съдът намира, че на подсъдимия М. за престъплението по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК следва да бъде определено наказание. В
съответствие с постановките на т.7 и т.8 от ТР 2/2018г. на ОСНК на ВКС
(т.нар. ТР за реабилитацията) едно лице, дори и при образувано или
необразувано изпълнително производство за събиране по принудителен ред
на парична глоба по чл.78а, ал.1 от НК може да бъде повторно освободено
след изтичане на една година от плащането на глобата, или в случай, че не е
изпълнена (платена), следва да се отчете последователното изтичане на
обикновената или абсолютната давност за изпълнение на административното
наказание по чл.82, ал.3 и ал.2 вр, ал.1, б. „а“ от ЗАНН и едногодишният срок
съгласно т.4 от ППВС № 7/1985г. на ВС. От влизането в сила на съдебният
акт на 02.05.2019г. по НАХД № 4601/2019г. са изтекли последователно
сроковете от три години като абсолютна изпълнителна давност, съгласно
чл.82, ал.3 вр. ал.1, б. „а“ от ЗАНН и срока една година по т.4 от ППВС
№7/1985г., като дори и при образувано изпълнително дело, както е било
сторено за наложената глоба в размер на 1000.00 лева, съдебният изпълнител
не е предприемал действия, с които да прекъсне кратката изпълнителна
давност по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН или такива действия, се оказват
извършени извън двугодишния срок, то се прилага кратката изпълнителна
давност от 2 (две) години и едногодишният срок по т.4 от ППВС № 7/1985г.
на ВС – или общо три години. При това положение, съдът приема, че няма
пречка подсъдимият М. да бъде бонифициран с повторно приложение на
чл.78а, ал.1 от НК спрямо него в настоящото наказателно производство, тъй
като са изтекли повече от три години, считано от 02.05.2019г.. Наложената му
административна глоба по НАХД № 4601/2019г. не е била заплатена, въпреки
образуваното производство, и предвид неизвършването на принудителни
действия от съдебния изпълнител повече от две години с цел прекъсването на
кратката изпълнителна давност по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, поради което
са изтекли последователно кратката изпълнителна давност от две години по
чл.82, ал.1, б. „а“ вр. ал.2 от ЗАНН за изпълнението на административното
наказание и едногодишният срок за последващото „реабилитиране“ на
наказаното лице по чл.78а, ал.1 от НК съгласно т.4 от ППВС № 7/1985г. към
дата 03.05.2022г.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на подсъдимия М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
10
предвидено наказание „глоба” до хиляда лева, а от извършеното
престъпление няма причинени имуществени вреди. Подсъдимият М. не
представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да
бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на административно
наказание. В тази насока, съдът се позова на цялостна преценка на
доказателствата по делото, на личността на обществената, на ниската степен
на обществена опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на подсъдимия при съобразяване и на
занижената степен на обществената опасност на личността на дееца. При
индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете
следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – трудова
ангажираност, неосъждан е, критичен е към стореното, притежава
положителни характеристични данни и не е освобождаван от наказателна
отговорност към 02.04.2023г. Лицето се освобождава от наказателна
отговорност, именно чрез налагането на административно наказание, което е
глоба. Глобата като административно наказание се определя в съответствие с
целите на административното наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК
законодателят е предвидил предели на административното наказание от
1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде определено и
наказанието на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице, поради което съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено около и в близост до минимума предвиден в закона, а именно
административно наказание парична глоба в размер от 1500 (хиляда и
петстотин) лева. Така определено и в тези предели индивидуализирано,
посоченото наказание ще спомогне за постигане на целите на
административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява да е
отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от лицето
престъпление и неговата личност. Чрез него ще се отчете, че за такъв подобен
тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и превенция на
закона да са изцяло за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата,
субекти на такива деяния. В тази насока съдът не приема аргумента, че следва
да постанови оправдателен съдебен акт на основание чл.9, ал.2 НК Т.е. все
пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на
престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа
административно такова, а в случая е глоба в размер на 1500.00 лева.
С присъдата си съдът отне на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на
Държавата предмета на престъплението – кокаин с нето тегло 0,62 гр., с
процентното съдържание на активния компонент - кокаин 68 %, на
стойност 136.40 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР по сметка на СРС сумата от 76.83 лева за разноски за
експертизи по делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден
изпълнителен лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
В.К.



12