О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….5.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 7.5.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1798 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
ИСКОВА МОЛБА от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София с която е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на
оспорващи длъжници К.Я.Б. и Л.А.Б. дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща изискуеми
вземания, произтичащи от договор за банков
ипотечен кредит, предсрочно обявен в просрочие и акцесорни последици от
подаване на заявление в заповедно производство.
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№32795/12.11.18г., след
уточнение с вх.№ 1702/18.1.19г е редовна
и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са
фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени доказателствени
искания. С допълнителна искова молба вх.№ 9880/29.03.19г. ищецът е взел становище по възраженията на
ответниците .
Книжата са връчени на ответника Б. лично и като лице от домакинството на
втората ответница В срока по чл.367 ГПК
е постъпил отговор вх.№ 5105/15.02.2019 г., по исковата молба, с който са
оспорени предявените искове по основание и размер, заявени са възражения и са
направени искания по доказателствата. Ответниците, чрез пълномощника си обосновават
допълнително правни доводи по защитата
си в молба вх.№ 7289/07.03.19г, уточнена с вх.№ 8874/20.03.19 и допълнителен отговор вх.№ 12824/23.04.2019г.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Установено е провеждането на заповедно
производство, чрез което кредиторът „Юробанк България” АД се е снабдил с
изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документи
по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за
съществуване на дълга срещу ответниците - кредитополучател и съдлъжник и гарант по ипотечен
кредит. При служебната справка по гр.д.4280/18
на ВРС 41 с-в, настоящият състав споделя констатацията на заповедния съд по
приемане като пречка за стабилизирането на заповедта на надлежно депозирано в
срок оспорване на вземанията по реда на чл. 414 ГПК с възражение срещу
заявената предсрочна изискуемост. Установителната претенция на заявителя е
предявена в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията на страните
по настоящото производство съответства на качествата им заявител и оспорващи
длъжници по заповедно основание. Участващото в делото дружество е банка, като
правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена( л. 9 и л. 213 от настоящото дело).
Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с
описанието на претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията на
страните съответстват на описаното спорно правоотношение по ипотечно
кредитиране и породеното задължение за връщане на главница, чиято изискуемост е
настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно
уговорените дължими лихви за ползването на кредита, допълнително обезщетение за допуснатата забава върху
просрочена главница, както и такса по кредита и направени разходи по
изпълнението. Допълнително начина на формиране на сборните размери на претенции
на различните основания е обоснован в справка по чл. 366 ГПК, след указания по
чл. 129 ГПК, без да е променена индивидуализацията на заявените претенции.
Възражението за недопустимост на установителна претенция поради оспорване на
твърдението за връчено уведомление за предсрочна изискуемост не е основателно.
Интересът на кредитора като процесуална предпоствка се определя по твърдения на
ищеца, а дали те са доказани или не е въпрос на преценката на иска по същество.
В отговора ответниците са очертали доводи за неравноправност на клаузи в процесния
договор. Обемът и интензитета на защита на правата на всяка от насрещните
страни е суверенно нейно право( чл. 6 ал.2 ГПК) и длъжникът има пълна свобода
да определи дали да се защитава пасивно, като обоснове само възражения за
недействителност на клаузи за целите на определяне на конкретното процесно спорно
задължение или да поиска активно да установи тази недействителност по начин,
позволяващ му да се ползва от нея извън този процес. Тъй като ответниците не са
предявили изрично искане за постановяване на решение по преюдициалния въпрос за
действителността на оспорените като неравноправни клаузи от договора, няма
основание съдът да предприема действия по предявен инцидентен установителен иск
и всички доводи следва да се възприемат като възражения за преюдициални
отношения. Отделно липсва интерес от установяване само на факт на недължимост
на начислени въз основа на оспорените клаузи суми при вече повдигнат спор за
съществуването на дълга по заповедта.
Доводите за увреждащо поведение на взискателя, започнал изпълнение срещу
имота на длъжниците по недължимо вземане очертават бъдеща претенция, доколкото
вреди биха настъпило само при довършване на способа по осребряване на имущество
на занижена цена и понасяне на разноски по изпълнението. Изричното уточнение в
молба вх.№ 8697/19.03.19г изключва сезирането на съда с такава насрещна
претенция.
В заключение предметът на делото остава ограничен до установителната
претенция, предявена от ищеца – кредитор по оспорената заповед за изпълнение.
По
предварителните въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението
(законна лихва от сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета
на установяване. Дължимите държавни
такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство,
определени съразмерно на цената от всяка
от установителните претенции са внесени авансово.
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл.
286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). С определение № 674/21.02.2019г( л. 220),
стабилизирано в обжалваема част след произнасяне на въззивна инстанция с
определение №161/13.03.2019г по ч.т.д. 150/19 на ВАпС, съдът е отхвърлил
възражение на ответниците за разглеждане на делото по общия ред и е препратил
по компетентност на съда, издал спорната заповед искането на длъжниците за
спиране на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот.
Цената на иска за главницата обосновава родова
компетентност на окръжния съд по съединените претенции( чл. 104 т.6 ГПК).
Доводите на длъжниците във възражението по чл. 414 ГПК за редовно
обслужване на кредита съвпадат с изложените в отговора, поради което съдът не
следва да разширява предмета на делото с непосочени в отговора възражения.
По доказателствените искания:
Извън
поисканите от страните с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта,
съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство. След служебна
справка ( л. 202) делото е върнато на съда, издал заповедта за провеждане на
производството по чл. 420 ГПК.
В исковата
молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Допълнително към тях ищецът е посочил и уведомление
за насочване на изпълнение от друг взискател върху имота, служещ за обезпечение
междинно споразумение.
Съдът
преценява, че така представените документи
представляват относими и допустими доказателства и следва да се приемат.
Справките от
публично достъпен регистър относно правоприемство на търговци са относими и
могат да бъдат приети.
Счетоводните
справки – извлечение от сметката на кредитополучателя и справка за формиране на
сборни задължения са относими и допустими доказателства, като доказателствената
им стойност се обуславя от проверката им с допусната експертиза. Документът,
съставен на чужд език ( л. 100-103) не може да бъде приет до представянето на
надлежен превод. Първоначалният погасителен план обаче съдържа подпис на кредитополучател,
поради което явно е известен като съдържание ( въпреки обозначението на частите
от вноските на друг език) на ответниците и преводът му е ненужен. Искането за приемана на извлечение от сметка
без посочен титуляр (л. 104-122) следва да бъде пояснено допълнително.
Посочените
от ответниците документи се отнасят до просрочени вноски и изпълнителното производство,
послужило за повод за упражняване на правото на кредитора, поради което следва
да се приемат след надлежна
заверка.
Поисканата счетоводна експертиза за проверка
на надлежното отразяване на размерите на задълженията и вноските за
погасяването им по процесния договор е допустима, а събирането на това
доказателство е наложително. Доколкото страните влагат различно съдържание в
клаузите, уреждащи отношенията по изплащане на кредита следва да бъдат
допуснати варианти на експертизата, съответно на защитните тези на насрещните
страни. С оглед оспорването на валидността на основанието за осчетоводяването
съдът следва да събере и служебно доказателства чрез вариант на заключението,
съставен въз основа на алтернативни интерпретации на фактите по движението по
сметката, чието съобразяване ще се наложи при съобразяване на размери на
претенциите в различни варианти на възприемане на доводите по същество на
страните. Налага се преформулиране на
задачите на експерта, доколкото посочените от ответниците въпроси изискват
правни знания, а не само преценка на счетоводни операции.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда
на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) предявени обективно съединени
искове на заявител-кредитор
за установяване
на дължимост на вземания по издадена
заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен банков потребителски
кредит, начислени договорни лихви и лихви за забава, както и банкови такси и
разходи, които са били оспорени с възражение от длъжниците.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, представени от
ищеца, както следва:
·
заверени
по реда на ЗАдв като преписи към искова
молба(идентични с приложени в заповедното производство по ч.гр.д.4280/18 на
ВРС, 41с-в): извлечение от счетоводни книги към 20.03.2018г и справка за
начислени и погасени задължения ( л.26-86); подробно извлечение за операции по съвместна банкова сметка ***.06.2008
– 25.02.2016г ( л. 87 -99)и разчетна сметка за обслужване на кредита в периода
21.06.2016 – 19.10.2018г(л.123-130), договор
за ипотечен кредит № 8-224/2007 от 23.08.2007г( л. 131-139); начален
погасителен пран ( л. 140- 145) и актуализиран план към 10.06.2013(л.146-150), анекс
№ 1 от 18.08.2010г(л-.151 – 154), анекс № 2 от05.11.2010( л.155-157) , анекс №
3 от 07.06.2013( л. 162-165), нотариална покана до К.Я. и Л.Б. за обявяване на предсрочна изискуемост
с разписки за връчване на 13.02.2018 (л.166-175), справка за правоприемство
между търговци (л. 187-190)
·
заверен
по реда на ЗАдв като препис към уточнителната
молба: съобщение до присъединен по право ипотекарен кредитор за насрочена публична продан от взискатели
Светла Георгиева и НАП по изпълнително дело 20178950400010 (л.199)
·
заверен по реда на ЗАдв като препис към допълнителна искова молба:
искане от кредитополучател за
предоговаряне на кредита от 20.07.2010г
На осн. чл. 101 ГПК указва на ищеца, че заверката за вярност следва да
сочи автора на удостоверителното изявление, а документ на чужд език следва да
се представя с превод на съдебния език, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен
срок да представи:
·
Изрична
декларация от упълномощения адвокат или от законен представител на страната –
доверител за потвърждение на авторството на всички нанесени заверки „вярно с
оригинала“ върху преписите, приложени към молбите на ищеца
·
Превод
на справката, съставена на чужд език ( л. 100-103) Предупреждава тази страна,
че при неизпълнение на това задължение допуснатите документи няма да бъдат
приети, а искането за приемане на справката ще се счита ненаправено, а
посочването му по- късно ще бъде преклудирано.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена
молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от съобщението да да поясни
кой е титуляра на сметката с клиентски номер ********* и в каква връзка е
представено извлечението по нея (л. 104 – 122) като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че
ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо
съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с
това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, представени от
ответниците в преписи към отговор по искова молба: съобщение за насочена
публична продан по искането на ищеца, съобщение за приключване на изпълнително
дело 20178950400010 от 14.02.2018г(л. 215); платежни нареждания за вноски по
сметката по обслужване на кредита на 27.11.2017, 20.12.2017, 01.03.2018,
30.03.2018, 02.05.2018,
31.05.2018, 03.07.2018, 06.08.2018(л. 216-219).
На осн. чл. 101 ГПК указва на ответниците, че преписите от писмени
доказателства ( л. 215-219) следва да се заверят, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в
седмичен срок да представи заварени за вярност от ответниците или от
упълномощения от тях адвокат преписи от същите доказателства или съответното
лице да се яви в канцеларията на съда и след удостоверяване на самоличност пред
деловодител да нанесе заверки „вярно с оригинала“ със свой подпис върху
преписите, приложени към отговора. Предупреждава тази страна, че при неизпълнение
на това задължение допуснатите документи няма да бъдат приети, а посочването им
по- късно ще бъде преклудирано.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД (в поделение в гр. Варна или друго уточнено в срока за внасяне на
депозита от ищеца местонахождение) да даде отговор на следните въпроси:
1.Съответстват ли периодично начисляваните като задължения на
кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви по първоначални
или евентуално променени едностранно от кредитора или по съгласие на страните погасителни планове (към договора за кредит и
сключените допълнителни споразумения), уговорените такси (за обслужване и годишна такса за управление, комисионна за
управление) и разходи за сметка на клиента за платена застрахователна премия по
имуществена застраховка и разходите по подновяване на обезпечения ( ако такива
плащания се установят като извършени от
кредитора по конкретни застрахователни полици и сметки за нотариални услуги,
предоставени на вещото лице).
2.Начислявани ли са и събирани ли са от кредитора други, непосочени в
договорите такси, във връзка с този кредит на клиента. Как са формирани
събираните лихви за забава – върху целия предоставен кредит, върху непогасена
част или само върху забавени части от вноски или части от вноски. Съотвестват
ли размерите на тези обезщетения за забава на уговорените размери по
първоначалния договор и всеки от анексите?
3. Какъв е общия размер на внесените за погасяване на задълженията по
кредита суми? Съответства ли осчетоводяването на погасените с плащанията
задължения на уговорките за размера и падежа на вноските, уговорени по
съответните актуални размери според евентуални промени в погасителните планове
при съобразяване действието на сключените допълнителни споразумения при
отчитане на поредността на погасяване по чл. 22 от договора (разноски, такси и
комисионни, лихви, главница) ? Кога е направена последната погасителна вноска
по договора за кредит и към коя по ред от вноските по плана е приспаднато
последното плащане? Има ли осчетоводени плащания след подаване на заявлението
на 23.03.2018г?
4. Променян ли е едностранно (с увеличаване или намаляване) първоначално уговорения лихвен процент след
изтичане на първия период на фиксирана лихва и ако такава промяна се установи,
вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран приложимия
към договора лихвен процент: само с промяна на индекса 12 м. Юрибор (като в
този случай посочи дали промяната е съобразена с оповестен размер на този
индекс) или с промяна на надбавката или с промяна и на двата компонента?
Спазена ли е била уговорената методология на годишна, впоследствие
тримесечна актуализация и установените в нея формули за изчисление на ГЛП?
Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как се е отразила на
дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
5. Какви са били стойностите на индекса 12 м. Юрибор и 3м. Юрибор към
момента на сключване на договора и към момента на анекса от 5.11.10г.
6. По какъв начин е определяно съотношението между главница и лихва
по първоначално договорените вноски и
тези по погасителни планове към допълнителните споразумения? Променяно ли е
било това съотношение, по какъв начин и в кой момент?
7. Съответства ли размерът на дълга посочен в чл. 1 на всяко от допълнителните споразумения (главница
и лихва) на текущите задължения към съответната дата? Увеличена ли е общата
сума, подлежаща на заплащане от клиента като анюитетни вноски (остатъчна сума
от главница, договорна възнаградителна лихва и такси) до края на уговорения
срок без отчитане на задължениая породени от неизпълнение и забава при
съпоставка с общото задължение по всеки от новите погасителни планове след
всяко от споразуменията?
8. Вещото лице да състави ДВА варианта на заключение за размера на
дължимите изискуеми неплатени от кредитополучателя вземания към 20.03.2018
(извлечение от сметка) и към момента на съставяне на заключението като съобрази
обявена предсрочна изискуемост на 13.02.2018
г. (вариант 1 според твърдението на ищеца предсрочна изискуемост) и действащ
погасителен план без обявена предсрочна изискуемост (вариант 2 според възражение на ответника),
както следва:
А. главница по погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите
вноски от последен актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем
остатък от редовна главница);
Б. възнаградителна лихва, начислена от банката като възнаграждение за
ползване на кредита до редовен падеж преди изискуемост;
В. наказателна лихва за целия период на забава до 20.03.2018г.,
уговорена в чл. 4 от анекс 3 за просрочени задължения върху:
·
Всички
просрочени задължения(вноски за главници и лихва, такси,комисионни и разноски
·
Само
върху части от вноски за главница и цялата непогасена главница след обявяване на
предсрочна изискуемост
Г. законната лихва за целия период от първата допусната забава до
20.03.2018 г върху:
·
Всички
просрочени задължения(вноски за главници и лихва, такси,комисионни и разноски
·
Само
върху части от вноски за главница и цялата непогасена главница след обявяване на
предсрочна изискуемост
Д. начислени по договора такси(годишна такса за управление и обработка, месечна
комисионна за управление), с посочване на
периода, за който са били начислени, методът им на изчисляване и
евентуални промени в него преди и след сключените допълнителни споразумения
9. Вещото лице да състави АЛТЕРНАТИВНИ варианти на заключение за същите задължения към същите дати при отчитане на
всички усвоени наличности без съобразяване на каквито и да са изменения на
лихвени проценти, гратисни периоди, капитализация или друго действие на анексите
за погасяване САМО на главницата и лихвата, разпределени на анюитетни вноски по
погасителен план към първоначалния вариант на договора (1 вариант) и с отчитане
допълнително и на първоначалната такса и годишната такса за управление и
събрани застрахователни премии (2 вариант), и с отчитане на наказателна лихва
по чл. 19.1. от основния договор (3 вариант) или отчитане вместо нея на законна
лихва само върху просрочените части от главница (4 вариант)
10. Вещото лице да състави
допълнително АЛТЕРНАТИВНИ погасителни планове при съобразяване на следните
обстоятелства
А. до 18.08.2010 г. действа фиксиран ГЛП от 3.9% за първа
година и актуализиран към 1 януари променлив ГЛП ( 12 м. Юрибор +2.5) за
следващи години с падежни дати по първия погасителен план ( л. 140), а след това кредита
да се преоформи като вноски по нов алтернативен
погасителен план с шест месечен гратисен период на вноски само за лихва по
същите лихвени проценти, и допълнително 164 анюитетни вноски с падеж на 5 число
след гратисния период.
Б. до 07.06.2013г действа алтернативния план по б. А, като след тази
дата кредита да се преоформи като евентуално налично просрочие на главници,
лихви и наказателни лихви се добави към редовния дълг и се разпредели на 168
анюитетни вноски с падеж 5 число при променлив ГЛП ( 12 м. Юрибор +2.5),
актуализиран към 1 януари
Въз основа на приспадане на
плащанията по тези два алтернативни плана да се изготвят и алтернативни варианти
на заключение за задълженията, така както са описани в т. 9.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит
в размер на 1600 лв., вносими поравно от ищеца и ответника, по 800 лв. всеки (в
седмичен срок от връчване на определението) по сметка на ВОС IBAN***, клон
Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо
лице по допуснатата експертиза И Н А ( № 159 от списък на вещи лица за 2019 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за
изготвяне на заключението от предоставяне на достъп на вещото лице до
счетоводството на банката, след поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп
при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при
извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл.
банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и нареждания за
погасяване на вноски и плащане на застрахователни премии, като при неизпълнение
ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което
да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и
следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при
поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите
им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок
(даване ход на устните състезания при насрочване на делото) страните няма да
могат да искат изменение на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.06.2019
г. от 10.00
часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на
делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото
заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо
дали са се явили.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно
със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да са приложи преписа от молба вх.№
7289/07.03.19г, уточнена с вх.№ 8874/20.03.19
и допълнителен отговор вх.№ 12824/23.04.2019г.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N1798 по описа за 2018 год.
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „Юробанк
България” АД ЕИК000694749,
гр.София, ул. Околовръстен пет № 260, представлявана от Димитър Шумаров и Петя Д.,
чрез адв. М.( АД„М. и Рътков“), служ. адрес *** офис 9 срещу К.Я.Б.,
ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. Д. *** като обективно съединени претенции на
заявител за установяване по отношение на солидарно задължени кредитополучател и
съдлъжник на изискуеми вземания
по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр.д. 4280 /18г на ВРС, 41
с-в, както следва:
1. за връщане на главница по договор за банков
ипотечен кредит в размер на 24 720.57 евро, начислена по сметката на
кредитополучателя до 20.03.2018г., формирана като сбор от незаплатени вноски с
падеж 07.02.2018 и 07.03.2018 и остатък от главницата до края на погасителния
план, договорен в анекс 3 и изискуем от 13.02.2018г. поради упражнено право на
предсрочна изискуемост по чл. 30.2.2 и 30.1.4 от договор за ипотечен кредит №
8-224/23.08.2007г
2. за плащане на сборно вземане от 340.62
евро за договорни лихви, претендирани
като разлика между начислени ежедневно според анекс 3 и издължени по същия договор като възнаграждение за
ползване редовна главница по кредита лихви до предсрочната изискуемост,
формирано в периода 07.02.2018г до 13.02.2018 г
3. за плащане на сборно вземане от 11.61 евро за
наказателни лихви за просрочие,
претендирани като разлика между начислени ежедневно според уговорка в анекс 3
и издължени по същия договор обезщетения за забавено плащане на просрочени
вноски, формирано в периода 07.02.2018г до 20.03.2018 г.
4. за плащане на сборно вземане от 14.74 евро за
договорена такса за управление, претендирани като разлика между начислени
ежемесечно и издължени по същия договор
задължения уговорени в анекс № 2 като комисионна върху остатъчен размер от
кредита, формирано в периода 07.03.2018г до 20.03.2018 г.
5. за плащане на сборно вземане от 312лв за
разноски за нотариални такси, префактурирани според уговорка в чл. 9 от договора
за сметка на длъжника като разноски, направени от кредитора по изпълнението
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Страните претендират насрещно и присъждане на разноски по
делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са
безспорни обстоятелствата относно проведеното заповедно производство, в което е
било уважено заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на извлечение от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на
предсрочна изискуемост. Тези обстоятелства обаче определят преценката за
допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от
съда.
С оглед
съдържанието на възраженията срещу вземането, съдът приема, че не се оспорва
възникването на правоотношението по банковия кредит, а само действителността на
отделни уговорки. Твърденията на ищеца са потвърдени при формиране на защитната
теза на ответника изрично в тази част, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично доказване следните
обстоятелства:
Ищецът (търговска банка) предоставил на ответника Б. и съпругата му (съкредитоискател) сума
за рефинансиране и ремонт на жилища в размер на 40 000 евро с краен срок
на погасяване 15 години, а ответниците учредили обезпечение – ипотеки в полза
на банката, по силата на договор за ипотечен кредит № 8-224/23.08.2007г. Нито ищеца, нито ответниците сочат обвързването
си с уговорки, прилагани при общи условия, поради което съдът приема за
безспорно съдържанието на клаузите по договора така, както са възпроизведени в
конкретните съглашения между страните.
Кредитополучателят поел задължение да върне кредита по погасителен план
на анюитетни вноски до края на срока, включващи и начислена текуща лихва,
съответно определена в чл. 14 като годишна лихва договорена във фиксиран размер
от 3.9% за първата година, а за останалия период в плаващ размер, формиран от
сбор от променлив пазарен индикатор 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка 2.5%,
съответно с уговорка за едностранна актуализация на ГЛП от банката в началото
на всяка година, отразена съответно и в нов погасителен план (чл. 14 и 16). Допълнително
страните уговорили олихвяване в на
просрочени задължения по вноски ,такси разноски или други вземания по кредита със завишена лихва в размер на
договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта
(чл. 19.1). Кредитополучателят поел и задължение да заплаща освен
еднократната начална такса от 0.5% от разрешения размер и текуща такса за управление и обработка след първата година в размер на 0.1%.(чл. 17). Кредитополучателят се задължил да поеме
застраховката за имота, служещ за обезпечение вкл. като отговаря и за внесени
от банката за негова сметка незаплатени
годишни застрахователни премии(чл. 25). Страните са уговорили и право на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло
за лихва или за главница, както и в случай на претенции на друг кредитор върху
активите на длъжника (чл. 30.1), както и
право да актуализира допълнително погасителния план като променя размера на
анюитетните вноски при наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти(
чл. 16.2).
Не е оспорено и съдържанието на постигнати в хода на изпълнение на
договора нови споразумения, с които като временни облекчения са уговорени
актуализиране на погасителния план с продължен срок на гратисен период на обслужване на кредита само
с вноски за лихви и завишаване на
лихвата за забава до 10 пункта над договорения размер на възнаградителна лихва(
анекс от 18.08.2010г). Допълнително преоформяне на дълга е договорено с анекс
от 5.11.10г, в който наред с добавен нов гратисен период, са уговорени и нови
размери на лихвата: предвидена е фиксирана годишна лихва от 5% за първи две
години и променлив ГЛП, определян на всеки три месеца въз основа на променливия
пазарен индикатор 3 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка 7.5%. Допълнително е уговорена
и месечна комисионна за управление в размер на 0.6 % от остатъчен размер, както
и правото на банката да капитализира внесени за сметка на кредитополучателя
застрахователни премии. Последното споразумение е постигнато на 07.06.13г, като
с него е договорено добавяне на начислени текущи лихви, просрочени лихви и
наказателни лихви върху просрочената главница към непогасения остатък от
кредита и ново продължаване на срока на ползване, като съответно увеличения
размер на главницата е разпределен в нов погасителен план. Във всички
допълнителни споразумения е участвала и съпругата-съкредитоискател или съкредитополучател,
посочена и като съдлъжник, и като поръчител и ипотекарен длъжник.
Не е спорно, че предоставената от кредитора и сума е получена от кредитополучателя.
Не се оспорват размерите на наличностите, усвоени от средствата по сметките на ответника,
доколкото както ищецът с позоваване на
справката за движението по кредита
(последно погасяване е отразено
на 06.08.2018г), и така и ответниците сочат като последно свое плащане вноска
през м. август 2018г.
Конкретните ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения
(конкретизирани детайлно в справките по чл. 366 ГПК), като отражение на
счетоводното извлечение(документ по чл. 417 ГК) следва да се считат изрично оспорени
в отговора по исковата молба.
Ищецът посочва, че длъжникът
допуснал насочване на изпълнение върху един от ипотекираните имоти от друг
взискател на 12.01.18г и забава в
плащанията на вноска с падеж 07.02.2018г., което послужило като основание за упражняване
на договореното право на предсрочна изискуемост за цялата главница. Сочи, че след уведомяване на солидарните длъжници
с нотариална покана на 13.02.2018г. надлежно
изпълнение не последвало, поради което и кредиторът осчетоводил към тази дата обявения за предсрочно изискуем цял дълг,
договорната лихва до този момент, начислил наказателната лихва върху всички
просрочени до 20.03.2018г задължения и останали непогасени такси и направени
поради неизпълнението на длъжника разноски за нотариални такси и поискал
издаване на спорната заповед за незабавно изпълнение.
Ответниците оспорва
изискуемостта на вземането и дължимостта на претендираните като просрочени
вноски, лихви, такси и разноски.
Оспорват
валидността на първоначалния договор и последвалите го анекси в цялост. Твърдят,
че договарянето на кредит с неясно определени разходи и конкретен лихвен процент и без обявяване на
обективни критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят
противоречи на императивно правило на чл. 58 ЗКИ. Сочат, че уговарянето в
договора и анексите на олихвяване и капитализиране на изтекли лихви е забранен
от закона анатоцизъм, а предоставянето на облекчен погасителен план със
завишение на лихвите при спад на променливите показатели противоречи на морала,
тъй като крайния резултат влошава положението на кредитополучателя. Твърдят, че
лихвата за забава надхвърля определена в законна лихва за забава, евентуално е
прекомерна.
Евентуално се
позовават на нищожността на отделните клаузи, противоречащи на горепосочените
законови норми, и конкретно на уговорката за право на кредитора да променя
лихвен процент и да събира наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да
увеличава общото задължение чрез нови погасителни планове, предлагани на
потребителя под формата на временно облекчение.
Евентуално
считат, че при договарянето кредиторът е наложил на потребителите неравноправни
клаузи, като е договорил в своя полза право да промяна на лихвен процент, без
съответно право на насрещната страна и необосновано високо обезщетение за
забава като кумулиране на надбавките към договорната и мораторната лихва. Сочат
че действието на уговорките за определяне на лихвата по субективна
преценка на кредитора въз основа на неясни и неразбираеми за потребителя
критерии водят до значителна неравноправност на насрещните страни, като потребителят не е можел да влияе
на съдържанието на тези клаузи. Допълнително считат, че всеки от анексите също
е израз на неравноправно договаряне, като на кредитополучателите са наложени без
обсъждане много по- неизгодни условия в сравнение с първоначалния договор, без
равностойно облекчение за тях във вид на намаление на размер на вноските.
Възразяват за недобросъвестно заложено от банката увеличаване на лихвения
процент, както в началното договаряне, така и при предоговарянето, като въпреки
спадовете на пазарните индекси, кредиторът е изисквал увеличение на надбавките
на договорната и мораторната лихва и таксите в своя полза, без да е било
предвидено намаление в съответствие с пазарните тенденции. Това договаряне
считат за израз на значително неравновесие между правата и задълженията на
насрещните страни, съответно възразяват срещу зачитането им като действителни
основания за начисляване и събиране на суми от кредитора. Твърдят, че вноските,
направени от ответниците са отнесени за
погасяване на начислени без основание задължения въз основа на недействителни
уговорки пряко противоречащи на Закона за кредитните институции, евентуално
представляващи неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
портебителите. Като считат, че тези
клаузи не следва да се прилагат,
твърдят, че внесените по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни
за да осигурят наличност за погасяване на действително дължимите при
първоначално уговорените условия задължения и следва да се прихванат към
неплатени на падеж вноски по първоначалния погасителен план до пълното им
изплащане. Оспорва допусната от кредитополучателя забава.
Евентуално, оспорват
като неравноправна и уговорката за правото на предсрочна изискуемост, която е
позволила на кредитора едностранно да лиши потребителите от съществен за
интереса им срок на ползване при наличие на особено несъществено неизпълнение(
дори и да се окаже че са останали неплатени вноски при редовно обслужване на
кредита 12 години). Считат, че това право е уговорено във вреда на потребителя
и поражда значително неравновесие в правата и задълженията на насрещните
страни. Евентуално оспорват предпоставките за упражняване на това право, като
се позовават на липса, евентуално незначителност на забавата. Считат, че след
уреждането на претенциите на третото лице върху имота, позоваване на
незначителната забава и то след като
кредиторът е знаел за затрудненията на клиента си поради воденото принудително
изпълнение, представлява злоупотреба с право, насочена само към увреждане на
потребителите.
Оспорват
отговорността на ответницата, задължила се само като гарант при учредяване на
ипотеката, като отделно възразяват за порочно учредяване на обезпечението.
Евентуално оспорват уведомяването на съдлъжника Б., като се позовават на
действия без представителна власт както на пълномощника на кредитора, отправил
изявлението, така и на съпруга на адресата да получава съобщения.
Евентуално
ответниците възразяват и за изтекла давност, без да са пояснили с конкретни
факти това свое възражение.
Ищецът насрещно
обосновава валидността на договарянето в цялост, като се позовава на
индивидуалното договаряне, както в първоначалния договор за кредит, така и в
последвалите го споразумения. Сочи, че допълнителните споразумения са
предприети по инициатива на потребителите, поискали промените. Счита, че
оспорените като увреждащи потребителите клаузи следва да се тълкуват с оглед на
вида на финансовата услуга и крайния резултат от предоставените от кредитора
гратисни периоди. Оспорва възражението за анатоцизъм, като разграничава
възнаградителната лихва като цена на услугата от обезщетението за забавено
плащане на което и да е парично задължение. Оспорва соченото като неизгодно за
потребителите капитализиране на просрочен дълг, като изтъква облекченията за
длъжниците, освободени от завишената наказателна лихва, риска от предсрочна
изискуемост и негативната оценка за кредитоспособността им.
Репликира
възражението за недобросъвестно упражняване на право на предсрочна изискуемост,
като сочи, че нито преди, нито след уведомяването му, клиентът не е изпълнил
задължението си да информира банката за предприетите от него действия по
удовлетворяване на конкурента и запазването на обезпечението.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на претенцията като специален установителен иск за съществуването на вземане,
подлежащо на изпълнение, удостоверено в изпълнително основание. Твърденията за
притезанието на заявителя квалифицират иска като претенция за изпълнение на
договорно задължение на кредитополучател за връщане на изискуема главница,
плащане на възнаградителната лихва за ползване на кредит в рамките на
договорения срок до предсрочна изискуемост, сборно обезщетение за забава, уговорено в
договора с характер на мораторна неустойка и начислени такси и разходи по
кредита. Съответните законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца следва
да се търсят в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за
неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните
уговорки на страните съответно приложение биха имали специалните диспозитивни (
чл. 430 ТЗ) и императивни норми ( чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост ( чл. 432 ал.1 ТЗ). Диспозитивно е и
правилото, уреждащо начина на приспадане на изпълнението при непосочено от
длъжника основание за плащане по чл. 76 ЗЗД. Олихвяването на изтекли лихви е предвидено като възможност в чл. 294 ал.2 ТЗ при договаряне между търговци, а за граждани е приложим чл. 10 ал.3 ЗЗД.
Потребителския характер на кредитирането е бил оповестен изрично при
договарянето, а и следва пряко от договорената цел за текущи нужди на физически
лица (рефинансиране на друг кредит и ремонт на жилище) . Ипотечните кредити са изключени от
специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл.
143 т. 2, 5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1
и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми следва да бъдат
съобразени, като основание на защитната теза на ответника. Визираната ал. 6 от
чл. 56 от ЗКИ ЗЗП не е приложима към процесните отношения, доколкото е приета
едва през 2018г и урежда попълването на празнота в договора поради отпадане на
уговорен между страните пазарен индикатор, каквато хипотеза в случая изобщо
няма.
Доводи за
действителност на ипотеката и насочването на изпълнение върху несеквестируема
пенсия нямат връзка с предмета на делото, изчерпващ се със съществуване на
заявения от кредитора дълг.
Възраженията
относно отговорността на ответницата се основават на различното положение което
имат лично задължените лица(солидарно задължили се или встъпили в дълг),
поръчителите и гарантите, учредили вещни обезпечения за чужд дълг. Съответно
приложимите правила за определяне на качеството на съпругата на
кредитополучателя са нормите за солидарността ( чл. 122, ал. 141 ал.1, 173 ал1.
Вр 149 ал.2 ЗЗД) и отговорността за поети общи задължения от съпрузи( чл. 32
ал.2 СК), като конкретния вид на отговорността й следва да се определи след тълкуване
на отделните уговорки във всяко от съглашенията и съвкупната им преценка с поведението
на страните при сключването на договорите и при изпълнението им по правилото на
чл. 20 ЗЗД.
Възраженията
за пълна, евентуално частична
нищожност на договорите поради нарушения се основават на хипотеза
по чл. 26 ал.1 ЗЗД, като конкретните императивни правила,
уреждащи този вид сделки са посочени по- горе и за тях съдът следи и служебно.
Възраженията за недействителност
на всяко от съглашенията се основават на пороци, чието наличие съдът изследва
според тежестта им, в поредност, която не зависи от волята на страната. Само
ако приеме, че сделката е валидна, съдът следва да приложи и служебно закрилата
на потребителя, доколкото правата му изобщо не биха могли да бъдат накърнени
при абсолютно нищожно договаряне(Решение 141 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 7446/2014г.,
IV г.о.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г.
о., ГК).
Съдът следва да
прилага нормите за потребителска защита служебно, поради което и се налага
квалифицирането на изложените от ответниците факти именно като основание за проверка за
неравноправност на клаузите, допускащи едностранна промяна в параметрите на
кредита и уговорки, нарушаващи баланса на правата и задълженията на насрещните
страни без те да са резултат от конкретен икономически оправдан индивидуален
интерес на потребителя. При издирване на точното съдържание на императивните
закрилни норми, ще се приложи и тълкуване, на тези норми според духа на
общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в изпълнение на
чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да възприемат
уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и
доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и
въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора).
Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и
С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител, който се
е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права
поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Правните последици на уведомлението за упражнено право на
предсрочна изискуемост следва да се съобразят с указанията по тълкуване на
императивна норма на чл.60,
ал.2 ЗКИ
в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, както и на чл. 432 ал.1 ТЗ ( т.2 от
ТРОСКГТК 3/2017). Съдът може да съобрази в тази връзка всички факти, очертаващи
претенцията за изискуемост, настъпили както до подаване на заявлението от
кредитора, така и евентуално новонастъпили факти на падежиране на вноски по
редовен план (т.1 от ТРОСГК 8/2017).
Възражението за липса на представителна власт на
пълномощника на кредитора представлява позоваване на относителна
недействителност, но доколкото това възражение принадлежи само на мнимо
представлявания(т.2 ТРОСГТК 5/2014), предявяването му от трето лице ( в случая
клиентите на банката) е безпредметно и съдът го изключва от предмета на делото.
Възражението за нередовно връчване на нотариалната покана изобщо не съотвества
на изложеното оспорване на представителна власт, тъй като връчителят не е
удостоверил наличие на пълномощно, а специална законова хипотеза на общо
обитаване на жилището на адреса от получателя и адресата( чл. 46 ал.2 ГПК).
Доводи за действия без представителна власт не следва да се разглеждат по това
дело.
Съединената
претенция за договорена лихва при просрочие е основана на твърдения за
предварително установени по размер обезщетения като добавка към редовната
възнаградителна лихва, дължими след допускане на просрочие на задължение по
договора. Тези специфични белези съответстват на характеристиката на
обезщетение за забава, уговорено като мораторна неустойка. Този вид уговорки
(допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се ограничават както от
потребителска закрила срещу неравноправно наложени на потребителя неоправдано
високи обезщетения, така и от общия принцип на добросъвестно договаряне в
съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни обезщетения, неоправдани с
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката (според
възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
Възраженията на ответниците за погасяване по давност,
налагат квалификация по чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД по отношение на претенция за
лихва и обезщетение за неизпълнение в срок на договорно задължение. Това
възражение може да се отнесе към главницата само при обосноваване на характера
й като периодично плащане. Критериите за такава квалификация са изяснени в
ТРОСГТК 3/2011 на ВКС. Същевременно при
отчитане на твърденията за падежите на всяко от тези задължения и момента, в
който давността е прекъсната ( чл. 116 б.“в“ ЗЗД вр. чл. 422 ал.1 ГПК) е явно
че каквото и да е възражение по предявените от заявителя вземания не може да
бъде обосновано.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на
спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени доказателства, изходящи от
насрещни страни (договор, анекси и погасителни планове), свои счетоводни
записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на редовното им
водене. Ищецът носи доказателствена тежест и за установяване на индивидуалното
договаряне на първата сделка по ползване на ипотечния кредит, както и анексите
и за изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;допълнителните
такси за услуги и комисионни и разходи при неизпълнение; правото на едностранно
обявяване на предсрочна изискуемост и начина на погасяване на задължение преди
падеж. Не са представени доказателства за индивидуално договаряне с
потребител, който е направил специфичен избор на конкретните условия предлагани
от ищеца при наличие на други финансови продукти, предложени на пазара от други
кредитори, като уговарянето както на началния продукт, така и на измененията да
е било съответно на индивидуалния интерес на клиента при информиран избор. Посочено
е писмено доказателство за поискано от клиента предоговаряне на условия по кредита
само да едно от сключените споразумения.
Кредиторът се
позована на последици от упражнено право на предсрочна изискуемост към 13.02.2018г.
Ищецът носи тежест да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия
състав на едностранно лишаване на длъжника от срок по погасителен план преди
този момент, като следва да бъдат посочени доказателства както за забава във
вноски и претенцията на друг взискател, така и за уведомяване на длъжника към
твърдяния момент на предсрочна изискуемост. Ангажирана е счетоводна експертиза
и доказателство за уведомяване на длъжниците за обявяване на тази изискуемост с
нотариална покана.
Защитата на
ответника е изградена на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на
делото, поради което и тази страна не носи доказателствена тежест за конкретно
посочени факти. Оспорването на отговорността на ответницата се основава на
спорно тълкуване на клаузите в поредицата от съглашения, поради което в нейна
тежест е да установи конкретното съдържание, вложено от страните в уговорките,
очертаващи нейното качество като участник в сделките. Доказателства извън
самите текстове на съглашенията не са ангажирани
Служебната
преценка на съда за норми от публичен интерес е изградена на твърдения, вече
въведени от ищеца и ответника като предмет на делото, поради което и на
страните не следва да се указва доказателствена тежест за други конкретни
обстоятелства по служебен почин на съда.
. С оглед
необходимостта от прилагане на императивни норми, посочени в настоящия доклад
съдът предприема и събиране на доказателства по служебен почин, доколкото
преценката на счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл.
195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, вкл. като посочи и представи
доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на пълномощника си, като тези доказателства могат да се сочат и
събират до приключване на съдебното дирене
По възможностите да
уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще
бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва
с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно кредитиране, съдът счита,
че спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.