Решение по дело №3010/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт К. К. срещу решение № 239 от 22.07.2024 г. на ДРС, постановено по АНД № 20243120200192/2024г., по описа на ДРС, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на И. - ди - комерс ЕООД, ЕИК: *********, за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира изложените в решението мотиви за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП за неправилни. Прави анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че въведената от законодателя санкционна система не противоречи на принципа на пропорционалност на налаганите наказания. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и съществото на спора.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „И. - ди – комерс“ ЕООД, ЕИК: *********, против Електронен фиш № № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 26. 08. 2021 г. в 08. 20 ч., в землището на гр. Девня, област Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на дружеството И. - ди - комерс ЕООД - влекач с ДК№ В 96 72 РХ, с допустима техническа маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или закупена маршрутна карта.

Въззивният съд констатирал, че дружеството е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3. Наред с това, счел, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. Позовал се е на релевантна практика на СЕС, съгласно която държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. СЕС е приел, че последният е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата . Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т. к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н. С решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. По изложените съображения първоинстанционния съд приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Отхвърлил е и приложимостта на чл.185 от ЗДвП, тъй като същата не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

Настоящият състав на съда намира изводите на ДРС за правилни, обосновани и законосъобразни.

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към датата на санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производството процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша. На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация.

В този смисъл, въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение и не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 22.07.2024 г. на ДРС, постановено по АНД № 20243120200192/2024г., по описа на ДРС.

Решението е окончателно.