Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./02.07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12406 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление,***,
офис сграда ****офис 4, срещу П.П.И., ЕГН **********,*** ****, ет. 5, ап. 6 иск
с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на
решение, с което бъде признато за установено по отношение на П.П.И., че дължи н.
„А.з.с.н.в." ЕАД сума в общ размер на 1462.05 лв. ( хиляда
четиристотин шестдесет и два лева и 05 cт.), включваща: 619,23 лв. (шестстотин
и деветнадесет лева и 23 стотинки), представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 2254812/ 24.02.2015 г.; 74,19 лв. (седемдесет и
четири лева и 19 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
25.05.2015 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 22.10.2015 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 544,94 лв. (петстотин четиридесет и четири лева и
94 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 25.05.2015 г. до 22.10.2015 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 45,00 лв. (четиридесет и пет
лева), представляваща такса разходи; 178,69 лв. (сто седемдесет и осем лева и
69 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
на 01.12.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „****" АД и
„А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на „****" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2254812/24.02.2015 г., е прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в." ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК **** е правоприемник н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК *********. Твърди се, че „****" АД е упълномощило „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора
за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от
страна на „****" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2254812 от 05.10.2016 г. за станалата продажба на вземания, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Твърди се, че писмото е
върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Получателят непознат
на адреса". На 25.07.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2254812 от 25.07.2018 г. чрез куриер на
посочения настоящ адрес на длъжника, като то също било върнато в цялост с отбелязване, че лицето работи в село Гинци и през деня не
може да бъде открито на адреса. Моли с исковата молба, на ответника да бъде
връчено и уведомлението за извършената цесия от страна
на „****" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№ Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2254812/
25.07.2018 г.
Твърди, че на 24.02.2015 г.
между „****" АД /Заемодател/ и П.П.И. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2254812, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
800,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като реда и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договор. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните
вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 924,56 лв. Така, договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 124,56
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 22.10.2015 г. на 8 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 115,57 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
26.03.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 22.10.2015 г.
Твърди се, че с подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. Твърди се, че на основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер
на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30
дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. Твърди се, че на основание цитираните по-горе разпоредби
на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв. Изтъква се, че съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „****" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 726,80 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка
в размер на 90,85 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 206,42 лева. Твърди се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 26.05.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като общия размер на начислената лихва е 178,69
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 413,00
лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 181,86 лв.,
договорна лихва: 50,37 лв., главница: 180,77 лв. Твърди се, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
22.10.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Предвид
изложеното, „А.з.с.н.в." ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника П.П.И., като Заемател по Договор за паричен заем,
сключен на 24.02.2015 r. с № 2254812 за сума в размер на 1462,05 лв., от които
главница 619,23 лв., договорна лихва в размер на 74,19 лв., ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение в размер на 544,94 лв., такса разходи в размер на 45,00 лв. и
обезщетение за забава в размер на 178,69 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с
който приема исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва активната
процесуална легитимация на ищцовото дружество, както и представения по делото
договор за цесия. Оспорва дължимостта на претендираните суми. Релевира доводи
за нищожност на клаузи от договора за кредит.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация,
съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени
следните писмени доказателства: договор за паричен заем № 2254812/24.01.2015
г., справка извлечение от системата на „****“ АД, рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Приложение № 1 от
01.12.2015 г., пълномощно от 09.09.2015 г., уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2254812
от 03.12.2015 г., известие за доставка от 10.12.2015
г., уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2254812 от 25.07.2018 г., обратна
разписка към товарителница№ 67926191., молба от 11.04.2019 г. с оригинал на
договор за паричен заем № 2254812/24.01.2015 г.
Предпоставките на предявените
искове се свързват с доказване от ищеца на: твърдяната договорна връзка с
ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя;
изпадането в забава на длъжника; настъпването на изискуемостта на неплатените
анюитетни задължения; размера на исковете; сключването на валиден договор за
цесия за исковите вземания, за който договор длъжникът уведомен; валидното основание и дължимостта на вземанията за „такса разходи“ и „неустойка непредоставено обезпечение“.
В тежест на ответника е докаже фактите, на които основава възраженията си.
Безспорните обстоятелства по делото са следните:
сключването между страните на твърдяния договор за кредит; получаването на
кредитната главница от длъжника; твърдяното спиране на
плащанията. Тези обстоятелства освен това се потвърждават и от материалите по
делото – двустранно подписан договор за кредит, който не е оспорен по
автентичност и обективира правоотношението; същият съдържа и признание за
получаване на сумата от кредитополучателя, т.е. има характер и на разписка за това; няма данни от ответника, да е продължил
да плаща анюитетните си задължения, тежестта за доказване на което е негова.
Ето защо тези обстоятелства съдът приема за изяснени по делото.
Ищецът твърди неизпълнение от
страна на ответницата на договорното й задължение за погасяване на
предоставения й кредит до крайната падежна дата по договор и настъпване на тази
дата – 22.10.2015 г. Тази дата предхожда датата на заявлението по чл.410 ГПК
(01.03.2018г.), поради което няма и не може да възникне каквото и да било
съмнение в настъпилата пълна изискуемост на всички анюитетни вземания по договора.
Относно цесията и уведомяването: Съобразно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането забраняват това. Дали вземанията са ликвидни и
изискуеми е иррелевантно, тк предмет на прехвърляне могат да бъдат включително
бъдещи и неизискуеми все още вземания, погасени по давност такива, а по
аргумент от чл.226 ГПК – дори и спорни права. А спорът следва да се разреши
съобразно момента на предявяване на претенцията. Когато обаче е налице договор
за цесия със съответното към него приложение, на осн. чл.99 , ал.2 ЗЗД
първоначалният кредитор се „заменя” с нов такъв – ищеца, на когото ответникът
дължи да плаща, след като бъде уведомен за прехвърлянето.
По делото е представен неоспорен по автентичност договор
за цесия, както и приложение към него с конкретизиращ ефект. Видно от
приложението то съдържа идентични с процесните имена и ЕГН на ответника, номер
на договора за кредит, размер на кредитната главница и размер на начислените
лихви. Поради това следва да се приемат за цедирани вземанията именно по
процесния догвор, противно на възраженията на ответника.
По делото е налице и изпратено съобщение за цесията, с
отбелязване, че лицето е непознато на посочения адрес. Следва да се отчете обстоятелството, че това изискване за уведомяване
няма конститутивно, а само за противопоставимост действие. Изискването е
предвидено с цел превенция на потенциалното плащане
два пъти, каквито доводи и данни също няма, респективно ответникът не може да
се ползва от възражението за неуведомяване (каквото всъщност и няма).
По отговорността на ответника: Както
вече се посочи, при установено договорно отношение от кредитен характер,
установена кредиторова изправност и спиране на плащанията, както и при
мотивираната неоснователност на всички направени от ответника възражения,
последният следва да заплати стойността на всички непогасени вноски и да понесе
последиците от забавата – обезщетение за нея, разходи за извънсъдебно събиране
и други.
От изготвеното по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че размерът
на задължението на ответника към ищцовото дружество е както следва:
• 619,23 лв
- главница по вноски с падежи в периода
25.05.2015-22.10.2015г.;
• 74,19 лв
- договорна лихва по вноските с падежи в същия период;
• 544,94 лв
- неустойки по вноски с падежи в същия период,
• 45,00 лв
- разходи за събиране на вземания (5 броя такси по 9 лв);
• размерът
на мораторната лихва върху размера на придобитото вземане за главница и
договорни лихви по вноски за периода 01.12.2015-01.03.2018 г. - датата на
депозиране във ВРС за Заявление за издаване на заповед
за изпълнение, в размер на 178,69 лв.
Неустойката за непредоставено
обезпечение се претендира като последица от неизпълнение на договорно
задължение да бъде предоставено на кредитора обезпечение от длъжника, в
тридневен срок от датата на сключване на договора, под формата на сключване от
двама поръчители на договор за поръчителство с кредитора, като всеки от тях
отговаря на изисквания, сред които да получава БТВ над 1000лв. месечно по
постоянен трудов договор и др. (чл.4 от договора).
Относно тази неустойка следва
на първо място да се посочи, че съдът има служебното правомощие да следи за
нищожност и неравноправност на клаузи от индивидуален договор или ОУ към него,
дори и без изрични възражения (така решение №178/26.02.2015г. по т.д.
№2945/2013г. на 2-ро ТО на ВКС, решение №229/21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г.
на ВКС и други; така и многобройната
практика на съда на ЕС, напр. решенията по дела С-415/11, С-472/11 и др.).
В изпълнение на това служебно правомощие настоящият
съдебен състав намира, че клауза за дължимост на неустойка при неосигуряване на
двама поръчители, които да отговарят на конкретни материални условия и да
следва да поискат да сключат договор за поръчителство, е неравноправна, недопустима
и колидира по груб и драстичен начин с изискванията за законност, равноправност и добросъвестност. На първо място такава
клауза вменява на длъжника дълг за осигуряване обезпечение на
кредита, след като той вече е отпуснат, което не е
допустимо, защото кредиторът е длъжен да отчете стопанския риск от кредита
преди сключване на договора и с оглед на него да встъпи в отношението. На второ
място последица от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия
паричен дълг в драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за ползване на отпуснатата сума и на практика осигуряващ на
кредитора чиста допълнителна печалба, прикрита формално като „неустойка“. На
трето неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана с
непосредствено претърпяни вреди, излиза извън присъщите си по закон функции и
цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На следващо
място чрез такава неустойка се заобикаля императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи само обезщетение за нея, като
тя на практика добавя още едно акцесорно задължение, т.е. кумулира санкции,
недопустимо. И на последно място – условие за неустойката е несключването на
договор от трети лица (които би следвало да сключват такъв само по своя воля), които сами по себе
си отговарят на редица дискриминиращи критерии (всеки от тях да получава БТВ
над 1000лв. месечно по постоянен трудов договор и други).
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че така предвидената и претендирана неустоечна клауза е неравноправна,
недопустима и колидира по груб и драстичен начин с изискванията за законност, равноправност и добросъвестност, поради което присъждането й
е изключено, а този иск следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител нта отмветника за нищожност на
клауза за дължима неустойка по чл.8 от Договора за кредит. В цитираната клауза
не е предвидено неустоечно задължение за ответника.
Предвид извода за частична дължимост
на процесните суми, следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване на задълженията по давност.
На първо място следва да се посочи, че в случая не
се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на отпусната в заем
/кредит/ сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност уредена в
чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на погасителните
вноски. От друга страна съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението на ответника по процесния договор за кредит, е да
внася анюитетни вноски за погасяване на вземането по договора за кредит, поради
което давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на кредитната институция. В случая освен главницата, част от
месечните вноски е и възнаградителна лихва, включваща разноски и печалбата на
кредитора, поради което последните също не представляват задължение за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано
окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по
договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в
посочената разпоредба. Ето защо по отношение на вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит важи общата петгодишната давност,
която започваща да тече от падежа на съответната вноска /в този смисъл Решение №28/05.04.2012г.
по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС,
III г.о. и Решение №261 от 12.07.2011г. на ВКС по
гр.д.№795/2010г., IV г. о., ГК, всичките постановени по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед факта, че иска по чл.415 от ГПК вр. с
чл.422 от ГПК, се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в случая на 01.03.2018г.,
следва извода, че погасени по давност са задълженията, чиито падеж е настъпил
преди 01.03.2013г. Процесният договор за кредит обаче е сключен на 24.02.2015г., т.е. не е
налице погасяване по давност на никаква част от процесното вземане.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се
следват разноски (държавна такса, депозит за особен представител на ответника,
депозит за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът приема, че следва
да е в размер на 150.00лв.), съразмерно с уважената
част от интереса, а именно в размер на общо 648.04лв.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът
дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от интереса, а именно в размер на
общо 49.71лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че П.П.И., ЕГН **********,*** ****, ет. 5, ап. 6,
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК****, следните суми: 619,23 лв. (шестстотин и деветнадесет лева и 23 стотинки) -
главница по вноски с падежи в периода 25.05.2015-22.10.2015г.; 74,19 лв. (седемдесет и четири лева и 19
стотинки) - договорна лихва по вноските с падежи в същия период; 45,00 лв. (четиридесет и пет
лева)
- разходи за събиране на вземания; 178,69 лв. - мораторна лихва по
договора за кредит, начислена за периода 26.05.2015-01.03.2018 г - датата на
подаване на заявление пред ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявление – 01.03.2018г. до окончателното й изплащане, по Договор
за паричен заем № 2254812/ 24.02.2015 г. с „****“ АД, всичките прехвърлени от
кредитора на ищеца с приложение от 01.12.2015г. към рамков договор за
цесия от 16.11.2010г., за всички от които е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3076/2018г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК****, иск за съдебно установяване в отношенията между страните, че П.П.И.,
ЕГН **********,*** ****, ет. 5, ап. 6, дължи на ищеца следната сума: 544,94 лв. (петстотин четиридесет и четири
лева и 94 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 25.05.2015 г. до 22.10.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), за предоставяне
на кредитора обезпечение от длъжника, в тридневен срок от датата на сключване
на договора, под формата на сключване от двама поръчители на договор за
поръчителство с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания, сред които
да получава БТВ над 1000лв. месечно по постоянен трудов договор и др. (вземане
по чл.4 от договора), за които е
издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №14872/2017 г. на ВРС, на осн.
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.И., ЕГН **********,*** ****, ет. 5, ап. 6, да
заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК****,
сумата 648.04лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, съразмерно с
уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.И., ЕГН **********,*** ****, ет. 5, ап. 6, да
заплати „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК****,
сумата 49.71лв. – разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: