№ 45
гр. Шумен, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Нели Г. Батанова
Светлин Ем. Стефанов
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело №
20253600200141 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия,
с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Областна администрация Гюсинг, Австрия, с №BH-GS/03/246000106432/24
от 22.07.2024г., влязло в сила на 10.08.2024г., срещу българския гражданин Е. С. М., с ЕГН
**********, с посочен в удостоверението адрес на обичайно пребиваване с.П. В.,
обл.Шумен, ул.“М. П.“ №5.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му, но
за сумата от 115 евро, тъй като е посочено в Удостоверението, че е платена сумата от 85
евро.
Засегнатото лицe, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание и не се
възползва от възможността си да ангажира твърдение или доказателства за пълно или
частично изпълнение на санкцията в която и да е държава – членка на Европейския съюз.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Е. С. М. е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС
– с постоянен и настоящ адрес с.П. В., обл.Шумен, ул.“М. П.“ №5 и посочен в
Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно този адрес. Лицето не е декларирало
пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно пребиваване в
друго населено място в или извън пределите на РБ. Видно от справката от НАП за сключени
трудови договори лицето е сключвало такива в България, които към настоящия момент са
прекратени, но е в трудоспособна възраст и поради това се приема, че засегнатото лице
реализира доходи. Затова съдът приема, че са налице условията на чл. 30 от
ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна
администрация Гюсинг, Австрия, с №BH-GS/03/246000106432/24 от 22.07.2024г., влязло в
сила на 10.08.2024г., срещу българския гражданин Е. С. М., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес с.П. В., обл.Шумен, ул.“М. П.“ №5, е наложена финансова санкция в размер
на 200,00 €, за това, че на 15.05.2024г. в 07:40 часа в населено място Никелсдорф, на път А 4
на км. 61х950, в посока на движение Унгария, при разрешена максимална скорост 80 км/ч., е
управлявал МПС с български регистрационен номер Н 1775 EК, с превишена скорост с 36
км/ч повече, след изваждане на допустимата погрешност на измерването.
С тези си действия засегнатото лице е извършило административно нарушение на
австрийския Правилник за движение по пътищата (StVO), което се санкционира съобразно §
98 Abs.1, § 58 Abs.1 Z lit.e и § 134 Abs.1 Z1 и Z2 от Австрийския Правилник за движение по
пътищата.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено на 26.07.2024г. според националния закон на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. На лицето е
била изпратена с обратна разписка покана за доброволно плащане, за която в
2
Удостоверението е посочено, че е получена лично от нея. Решението е било постановено на
22.07.2024г. и е влязло в сила на 10.08.2024г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 200,00 €, като няма данни нито в Удостоверението, нито в решението, да са
направени и разходи във връзка с административното производство. Няма данни съобразно
посоченото в удостоверението, събирането на санкцията да е погасено по давност. В раздел
„з” т.4 от Удостоверението не е отразено частично плащане, но в раздел „ж“ т.1 при
посочване на общия размер на санкцията е посочено, че е налице частично плащане на
сумата по финансовата санкция в размер на 85,00 €, т.е. налице са предпоставките на чл.33
вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото
задължение. Посочената сума е в самото удостоверение, поради което не се налага да се
извършват консултации с компетентния орган на издаващата държава в тази връзка и сумата
от 85,00 €, следва да се приспадне от общата сума на финансовата санкция от 200,00 €. От
страна на лицето не се представят други доказателства за пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 22.07.2024 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на неплатената част от финансовата санкция от 115,00 €, в български лева е 224,92лв. /двеста
двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/,
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за неплатената част от глобата,
но не за сумата от 120,00 € посочена в удостоверението, а за сумата от 115,00 €, след
приспадане на посоченото като платена част, поради което решението следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение за тази сума. Съдът не установи наличие на
основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение
на решението.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 и чл.33 вр. чл.17 от
ЗПИИРКОРНФС
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна
администрация Гюсинг, Австрия, с №BH-GS/03/246000106432/24 от 22.07.2024г., влязло в
сила на 10.08.2024г., срещу българския гражданин Е. С. М., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес с.П. В., обл.Шумен, ул.“М. П.“ №5, и го привежда в изпълнение за сумата
от 115,00 €/сто и петнадесет евро/, с равностойност в български лева – 224,92лв. /двеста
двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от
ЗПИИАКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по
реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред АС – Варна, като за
засегнатото лице срокът тече от узнаването му.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4