№ 551
гр. Велико Търново, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500452 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.
С Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година на
Окръжен съд Плевен е постановено да се върне исковата молба, депозирана от Д. Р. КР. и
К.К. Р. (К. Р. КР.) против „Юробанк България“ АД, на основание чл. 130 от ГПК; прекратено
е производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл. 439, ал. 2 от ГПК.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Н. Н. – пълномощник на Д.
Р. КР., К. Р. КР., против Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година
на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се изтъква, че изводът на първостепенния съд за
недопустимост на иска е неправилен и незаконосъобразен. В Определение № 260/26.07.2021
година по ч. т. д. № 137/2021 година на Окръжен съд Плевен в производство по реда на чл.
390 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 439 от ГПК, като е прието, че:
„изтичането на погасителната давност по отношение на вземането, който факт преклудира
възможността за принудитеното му събиране, следва да бъде установен с влязло в сила
решение по чл. 439 от ГПК.“ Посоченото определение е потвърдено с Определение №
408/20.10.2021 година по в. ч. т. д. № 322/2021 година на Апелативен съд Велико Търново, в
мотивите на което е посочено, че изводите на първостепенния съд са правилни, предявеният
иск е процесуално допустим. Д. Р. КР., К. Р. КР. установили след приключване на т. д. №
61/2019 година на Окръжен съд Плевен, по което е издаден изпълнителен лист на 27.07.2020
година, че вземането е погасено по давност. В производството по т. д. № 61/2019 година на
Окръжен съд Плевен жалбоподателите са представлявани от особени представители, които
1
не са осъществили в пълен обем възможната защита на техните права, включително чрез
възражение за погасено по давност вземане, такова не е обсъждано в решението по делото.
Липсва възможност за друга защита на правата на Д. Р. КР., К. Р. КР., включително чрез
молба за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК – не е налице нито една от регламентираните с
тази разпоредба хипотези. Единствено с оспорване на вземането по чл. 439, ал. 1 от ГПК при
наличие на основание по чл. 439, ал. 2 от ГПК твърдените факти могат да се установят с
влязло в сила решение. Въпрос на доказване в хода на този процес е евентуалното изтичане
на погасителната давност, от кога и по отношение на кои от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист. Без разглеждане на исковата молба жалбоподателите нямат възможност
да се защитят от вземането, за което твърдят, че е погасено по давност – факт, който са
узнали след постановяване на решението по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен.
Направено е искане да се отмени Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д.
№ 688/2021 година на Окръжен съд Плевен със законните последици.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителя на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 688/2021 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени при условията на субективо съединяване искове от
адвокат Н. Н. – пълномощник на Д. Р. КР. и К.К. Р., против „Юробанк България“ АД с
посочено правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Направено е искане съдът да постанови
решение, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да приеме за установено по отношение
на „Юробанк България“ АД недължимост на вземането по изпълнителен лист от 27.07.2020
година, издаден по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен, като погасено по
давност. В исковата молба се твърди, че в производството по т. д. № 61/2019 година на
Окръжен съд Плевен доверителите на адвокат Н. Н. са представлявани от особени
представители, които не са правили възражение за погасяване на вземането по давност.
Поради липса на ясно заявено възражение за погасяване на вземането по давност с Решение
№ 40/4.03.2020 година по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен съдът не се е
произнасял по такова.
С Определение № 1231/14.09.2021 година по гр. д. № 688/2021 година на
Окръжен съд Плевен исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на
ищците да отстранят допуснатите нередовности – да уточнят от кой момент е започнала да
тече погасителната давност, респективно кога е изтекла по отношение на всяко от
вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, в това число главница и разноски по
2
делото; да внесат държавна такса в размер на 5 631.54 лева.
На 12.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година на Окръжен съд Плевен е
постъпило заявление от адвокат Н. Н., подадено чрез куриерска фирма, с искане за
удължаване на срока за внасяне на определената държавна такса, тъй като доверителите му
не живеят повече от десет години в Република България. Представена е коригирана искова
молба, в която се изтъква, че Д. Р. КР. и К. Р. КР. не са изпълнявали задълженията си по
договора за кредит, последният е станал предсрочно изискуем на 21.06.2008 година, а
вземанията за главница, лихви и разноски са погасени по давност на 21.06.2013 година.
С Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година на
Окръжен съд Плевен е постановено да се върне исковата молба, депозирана от Д. Р. КР. и
К.К. Р. (К. Р. КР.) против „Юробанк България“ АД, на основание чл. 130 от ГПК; прекратено
е производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл. 439, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че ищците основават иска по чл. 439, ал.
2 от ГПК на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене по т. д. № 61/2019
година на Окръжен съд Плевен, по което е издадено изпълнително основание срещу тях –
изтекла погасителна давност през периода 2008 година – 2013 година, каквото възражение
не е заявено от техните особени представители адвокат Абрашев и адвокат Миронова по т.
д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен. С Решение № 40/4.03.2020 година по т. д. №
61/2020 година на Окръжен съд Плевен Д. Р. КР. и К. Р. КР. са осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД суми, дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 35044/21.03.2008 година, споразумения към него, разноските по делото.
Формиран е извод за недопустимост на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 2 от
ГПК – с влязло в сила решение по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен е разрешен
спора между страните със сила на пресъдено нещо, а ищците се позовават на факти,
настъпили преди приключване на съдебното дирене по търговското дело.
Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година на Окръжен
съд Плевен е валидно и допустимо.
В чл. 439 от ГПК е регламентирана защита на длъжника в исков процес след
предприемането на изпълнителни действия от кредитора въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е предвидил защитата на длъжника по този ред да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК следва да се
тълкува във връзка с хипотезите, визирани в чл. 439, ал. 2 от ГПК – фактите трябва да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат
основанието на иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти и искането
(аргумент от чл. 298, ал. 1 от ГПК) – съществуването или несъществуването на заявеното от
ищеца право, по което съдът се е произнесъл с решението. Във времево отношение
съществуването или несъществуването на спорното право е установено към деня на
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила и е формирана
3
силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 от ГПК и чл. 439, ал. 2 от ГПК се
извежда преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са
настъпили до този момент, но не са релевирани от ответника – съществуването на правото
не може да се оспорва въз основа на такива факти. Преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо се отнася до фактите, релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били
известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който може да се
оспори изпълняемото право, не може да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо.
С Решение № 40/4.03.2020 година по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд
Плевен Д. Р. КР. и К.К. Р. са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД
сумите: 62 644.48 евро (частично от общо дължими 208 336.53 евро, от които: 61 355.03 евро
– дължима главница, частично от общо дължима такава в размер на 152 438.31 евро за
периода 10.05.2015 година – 11.03.2019 година; 384.35 евро – непогасени по давност
застраховки за времето от 13.03.2016 година до 11.03.2019 година; 905.10 евро – непогасени
по давност просрочени такси за периода 13.03.2016 година – 11.02.2019 година); 1 237.36
лева – нотариални разходи за времето от 1.03.2018 година до 11.03.2019 година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, въз основа на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35044/21.03.2008 година и тринадесет допълнителни споразумения към него, подписани за
времето от 10.03.2008 година до 28.01.2015 година. Въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20218150400375 по описа на частен
съдебен изпълнител Татяна Кирилова, с район на действие – Окръжен съд Плевен.
Процесуалният представител на Д. Р. КР. и К. Р. КР. се позовава на погасителна
давност, изтекла на 21.06.2013 година – преди иницииране на производството по т. д. №
61/2019 година на Окръжен съд Плевен. Претенциите на Д. Р. КР., К. Р. КР. се базират на
факти и обстоятелства, относими към дължимостта на вземането, които са преклудирани.
Следователно предявените от Д. Р. КР., К. Р. КР., представлявани от адвокат Н. Н., при
условията на субективно съединяване искове по чл. 439 от ГПК са недопустими и не
подлежат на разглеждане по същество. Налице е хипотезата на чл. 130 от ГПК. Ирелевантно
е обстоятелството, че в производството по т. д. № 61/2019 година на Окръжен съд Плевен Д.
Р. КР., К. Р. КР. са защитавани от особени представители, които не са навели възражение за
изтекла погасителна давност. Заключенията, формирани при постановяване на актовете по
реда на чл. 390 от ГПК за допустимостта на претенциите, не обвързват настоящия състав.
Крайните изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново съвпадат с тези
на първостепенния съд. Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021 година
на Окръжен съд Плевен, с което е постановено да се върне исковата молба, депозирана от Д.
Р. КР. и К.К. Р. (К. Р. КР.) против „Юробанк България“ АД, на основание чл. 130 от ГПК;
прекратено е производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно
4
основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, е правилно и подлежи на потвърждаване.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1432/20.10.2021 година по гр. д. № 688/2021
година на Окръжен съд Плевен, с което е постановено да се върне исковата молба,
депозирана от Д. Р. КР. и К.К. Р. (К. Р. КР.) против „Юробанк България“ АД, на основание
чл. 130 от ГПК; прекратено е производството по делото поради недопустимост на
предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5