Решение по дело №1006/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№121                                                          17.05.2018г.                                   гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и четвърти април                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

при секретаря: Красимира Любенова 

наказателно административен характер дело № 1006/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с Определение № 527 от 18.03.2019г., постановено по КНАХД № 2824/2018г. по описа на Административен съд – гр.Бургас, е отменено Определение № 1305 от 20.08.2018г., постановено по настоящото дело и същото е върнато на РС-Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебният акт на касационната инстанция.

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М и М Д.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Й.К., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Р.П. *** против Наказателно постановление № 02-0001818 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли съда да измени обжалваното наказателно постановление в санкционната му част, като намали наложената на жалбоподателя имуществена санкция до предвидения от закона минимален размер.

С Определение № 1305 от 20.08.2018г., постановено по настоящото дело, настоящият съдебен състав прекрати производството по делото поради констатирано просрочие на подадената от „М и М Д.“ ООД жалба против Наказателно постановление № 02-0001818 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят, който е сезирал Административния съд – гр.Бургас с жалба. Пред касационният съд, жалбоподателят е възразил, че Районен съд – гр.Несебър неправилно е възприел датата на връчване на наказателното постановление – 31.07.2018г., считано от която е започнал да брои 7-дневния срок за обжалване, като е заявил, че наказателното постановление е било връчено на 03.08.2018г., поради което твърди, че с подаването на жалбата на дата 10.08.2018г. е бил спазен срока за обжалване. Наред с това, жалбоподателят е оспорил вписванията и положения подпис в обратната разписка /известие за доставяне/ ИД PS 8000 01FGY I, на което се е позовал съда, като е отрекъл да е било извършено връчване, съобразно посоченото известие за доставяне.

Предвид направеното оспорване на първоначалното връчване на атакуваното наказателно постановление на 31.07.2018г., касационната инстанция е допуснала извършването на съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписът за получател върху известие за доставяне ИД PS 8000 01FGY I /л.12/, не е изпълнен от управителя М.Й.К.. Предвид на това, съдът е приел, че жалбата против атакуваното наказателно постановление е подадена в законоустановения срок и е допустима за разглеждане по същество. Мотивиран от горното Административен съд  - гр.Бургас е отменил Определение № 1305 от 20.08.2018г., постановено по настоящото дело и е върнал същото на РС-Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, които поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството му на работодател, на 04.05.2018г. в 13.20 часа, в обект: Магазин за дрехи, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, къща „Кая“, не е уредил, като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Антонио Георгиев Димитров с ЕГН **********. Последният е установен при извършена проверка в обекта на 04.05.2018г. в 13.20 часа да полага труд, като „Продавач-консултант“ – консултирал клиенти. На место лицето е попълнило собственоръчно справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирало място на работа и работно време от 09.00 до 16.00 часа. Нарушението е установено от главен инспектор А.Д. при проверка по документи в ДИТ-Бургас на 14.05.2018г. и на 12.06.2018г., във връзка с извършената проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.05.2018г. в 13.20 часа в стопанисвания от жалбоподателя обект в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, къща „Кая“. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че изготвения АУАН не отразявал вярната фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че при съставянето на акта, актосъставителят не е взел предоставените му от жалбоподателя документи – Граждански договор от 02.05.2018г., съобщение от ТД на НАП-Бургас от 02.05.2018г. и Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 02.05.2018г. Твърди се, че с лицето Антонио Георгиев Димитров бил сключен граждански договор от 02.05.2018г., съгласно който, същият приемал да извърши почисване на процесния магазин и да подреди стоката за периода от 03.05.2018г. до 05.05.2018г. включително, срещу уговорено възнаграждение. Наред с това се сочи, че не било възможно практически актосъставителят да установи едновременно, че на 04.05.2018г. в 13.20 часа три лица, сред които и Антонио Димитров, са полагали труд, като продавач-консултанти. На последно място се сочи, че обжалваното наказателно постановление не било мотивирано в частта му при определяне размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

От данните по делото безспорно се установява, че на 04.05.2018г. лицето Антонио Димитров е престирал труд, като „продавач-консултант“ в процесния обект. В подкрепа на това са представената по делото справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.20/ с посочено работно време и длъжност, и показанията на актосъставителя А.Д.. Същата установява пред съда, че намиращия се в процесния обект Антонио Димитров е обслужил проверяващите, като свалял стока от рафтовете и им я показвал, преди същите да се легитимират. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, че в деня на проверката лицето Антонио Димитров полагал труд на основание сключен с жалбоподателя граждански договор. Съгласно уредената в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". С оглед на това, съдът намира за неотносим представения по административно-наказателната преписка граждански договор, сключен на 02.05.2018г. между „М и М Д.” ООД и установения от контролните органи в обекта да полага труд Антонио Димитров. Независимо от това, съдът намира за нужно да отбележи, че е налице противоречие между представения от жалбоподателя граждански договор от 02.05.2018г. и попълнената от лицето Димитров справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Видно от гражданския договор, изпълнителят Димитров е приел да извърши почистване на процесния магазин и да подреди стоката при първоначалното зареждане на щандовете за периода от 03.05.2018г. до 05.05.2018г. вкл., докато в сочената справка /л.20/, самият работник е посочил, че е в обекта в качеството му на обучаващ се за продавач-консултант. От показанията на акт.Д. обаче се установява, че нито на место на 04.05.2018г., нито до приключване на проверката по документи, им е бил представен договор за обучение на лицето Антонио Димитров, във връзка с твърдението, че същият е на обучение. Актосъставителят Д. допълва, че докато лицето Антонио Димитров ги консултирал в магазина, до него нямало човек, който да го обучава, нито Димитров е заявил, че се обучава.

Несъстоятелни са и изложените в жалбата твърдения за „практическа невъзможност” актосъставителят да установи едновременно, че на 04.05.2018г. в 13.20 часа три лица, сред които и Антонио Димитров, са полагали труд, като продавач-консултанти. От показанията на акт.Д. се установява, че при влизане в обекта, същите са видели три лица, сред които и Антонио Димитров да полагат труд, като продавач-консултанти. Обстоятелството, че същите са полагали труд без сключени по закон трудови договори е било установено едва във втората фаза на проверката, извършена въз основа на представените от жалбоподателя документи.

Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена към предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001818 от 24.07.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „М и М Д.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Й.К., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: