№ 30620
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110121661 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба, молбата на ищеца от 31.05.2023г., молбата на трето
неучастващо по делото лице С. О. от 07.07.2023г. и отговора на исковата молба
писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира
интереса на третото лице ФИРМА, решението да бъде постановено в полза на ищеца и
в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва
да бъде уважено.
С оглед становището на ответника – не оспорва исковете и представя доказателства
за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ и ССчЕ, както и
исканията му по чл. 186 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 17.10.2023г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца
ФИРМА АД, ФИРМА.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, молбата на ищеца от 31.05.2023г.,
молбата на трето неучастващо по делото лице С. О. от 07.07.2023г. и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ФИРМА в срок до о.с.з. да представи по
делото посочените в ИМ документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ,
както и исканията му по чл. 186 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата
цена. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от
639,55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 26.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането на топлинна енергия в
размер на 163,73 лв. за периода от 15.09.2020г. до 12.04.2023г., сумата от 21,20 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 26.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 5,02
лв. за периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Н. Д. е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез плащане в хода на
процеса – на 29.08.2023г.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните
обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез
плащане, не се нуждаят от доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3