РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Велики Преслав, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200137 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н. К. Н. с ЕГН
**********, с адрес с.***, общ.***, обл.***, чрез пълномощник срещу Наказателно
постановление №23-0323-000105/10.03.2023 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав
при ОД МВР-Шумен.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при непълнота на доказателствата и
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 15.02.2023 г. в 14.30 часа в Община Смядово, обл.Шумен на път втори клас №73
30+900 км в посока гр.Сямодово, жалбоподателят управлявал т.а.“Мерцедес 2544 Л НР АКТРОС“,
с рег.№СТ4032КК, собственост на „ТРЪСТ ЛОДЖИСТИКС“АД, ЕИК *********. Пресичайки
единичната непрекъсната линия на пътната маркировка, при опита си да заобиколи спрелия в
колона пред него л.а.“Пежо Експерт“ с рег.№А5485МХ с прикачено към него ремарке „Хамбаур
1
ХФ 240“ с рег.№А7406ЕЕ, автомобилът на жалбоподателя със задната си част се ударил в
ремаркето на заобикаляния автомобил и вследствие на удара л.а.“Пежо Експерт“ с рег.№А5485МХ
с прикачено към него ремарке „Хамбаур ХФ 240“ с рег.№А7406ЕЕ се изместили и последвал
удрар в еластичната ограда/мантинела/. След последвалото съприкосновение между двата
автомобила от удара били причинени единствено материални щети. Жалбоподателят, като водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, в случая заобикаляне на
неподвижно МПС, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които са спрени преди него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение и е станал причина за ПТП. Пред автомобила на жалбоподателя се
била образувала колона от спрени автомобили, поради регулиране на движението от служители на
РУ-В.Преслав чрез преминаване само в едната пътна лента, поради предхождащо настъпило тежко
ПТП. За причиненото ПТП от жалбоподателя били уведомени служителите на РУ гр.В.Преслав.
Местопроизшествието било посетено от св.М. Х. мл.автоконтрольор в РУ гр.В.Преслав.
Свидетелката огледала двата автомобила, провела разговор с двамата водачи и установила,
причината за възникване на ПТП, както и причинените материални щети, което обективирала в
Протокол за ПТП №1815798 от 15.02.2023 г. Съответно установила, наличие на щети по задната
лява гума в дясно на управлявания от жалбоподателя автомобил, на заден десен калник на
л.а.“Пежо Експерт“ с рег.№А5485МХ, на задна лява част и светлоотразител на прикаченото
към него ремарке „Хамбаур ХФ 240“ с рег.№А7406ЕЕ, както и на 1 бр. еластична ограда и 2 бр.
колчета към нея. След като изяснила фактическата обстановка, св.Х. съставила на жалбоподателя
АУАН за административни нарушения по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това че
при управление на МПС при предприемане на маневра изпреварване не е осигурил достатъчно
разстояие между своето и изпреварваното МПС с прикачено към него ремарке, и със задната част
на автомобила, който управлява блъснал прикаченото към другия автомобил ремарке, което
вследствие на удара се измества и се удря в еластична ограда, както и не е съобразил поведението
си с пътната маркировка М1 – единична непрекъсната линия. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла
на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
жалбоподателят е управлявал МПС. Жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство,
2
който ще предприеме каквато и да е маневра, в случая заобикаляне на спряло МПС/част от колона
от спрени МПС, поради отклонение на движението, вследствие на предходно настъпило ПТП/,
преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за другия участник в
движението - л.а.“Пежо Експерт“ с рег.№А5485МХ с прикаченото към него ремарке „Хамбаур ХФ
240“ с рег.№А7406ЕЕ, който е бил спрял преди него и преди да извърши маневрата,не се е
съобразил с неговото положение в същото платно за движение и при опита си да го заобиколи,
освен че пресякъл единичната непрекъсната линия на пътната маркировка М1, се ударил в
прикаченото ремарке. След последвалото съприкосновение между двата автомобила л.а.“Пежо
Експерт“ с рег.№А5485МХ с прикаченото към него ремарке „Хамбаур ХФ 240“ с рег.№А7406ЕЕ
се изместили и се ударили в еластичната ограда/мантинела/ ограничаваща в дясно платното за
движение. От удара са настъпили материални щети по двете МПС-ва. Показанията на свидетелите
М. Х. и М. Д., макар и повърхностни дават ясна картина на случилото се и съдът ги кредитира
изцяло. Същите са логични, подкрепят се от писмените доказателства-протокол за ПТП.
По отношение на обжалваното наказателно постановление в частта му за допуснатото
административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП, настоящата съдебна
инстанция счита, че съвсем правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за това нарушение. Описанието на нарушението отговаря на
правната квалификация, а именно – посочено е конкретното нарушение – жалбоподателя, като
водач на МПС не е съобразил движението си с пътната маркировка – М1, като пресякъл единична
непрекъсната линия. Съгласно чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП – на пътните превозни средства е
забранено да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка с изображение на единична
непрекъсната линия" - М1. Макар и кратко при описанието на нарушението не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да е попречило на жалбоподателя да научи в какво е
обвинен и да организира защитата си, поради което съдът намира за неоснователно направеното
възражение в този смисъл. Правилно е приложена е наказващата норма на чл.185 от ЗДвП, което
предвижда конкретно наказание глоба в определен размер от 20.00 лв. Наложеното наказание е
съответно на нарушението, поради което съдът счита, че е от естеството да постигна целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на обжалваното наказателно постановление в частта му за
административно нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, съдът взе предвид следното:
Доказано е по несъмнен начин съприкосновението на двете МПС/настъпило ПТП с
материални щети/, което кореспондира с приетия по делото протокол за ПТП. В него са отразени
установените деформации по двата автомобила. На схемата е онагледен механизма на ПТП-то
между тях, който кореспондира с показанията на свидетелите. Настъпил е сблъсък на МПС
управлявано от жалбоподателя МПС и л.а.“Пежо Експерт“ с рег.№А5485МХ с прикаченото към
него ремарке „Хамбаур ХФ 240“ с рег.№А7406ЕЕ, неоснователно в съдебното заседание се
твърди, че не е описано в тази част нарушенето съгласно изискванията на закона, поради липса на
елементи от легалното определение на ПТП съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
От събраните доказателства - писмени и гласни за сблъсъка на двете МПС и
деформациите по тях, въззивния съд намира за доказано от обективна и субективна страна, че
жалбоподателя като водач на МПС е причинил ПТП. Съгласно дефиницията в т.30 на §6 от ДР на
ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В случая при движението на МПС на жалбоподателя е настъпило събитие
3
- удар в друго МПС, при което са причинени незначителни повреди по двата автомобила. Поради
което възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на
нарушението са неоснователни.
В АУАН и в НП се твърди, че нарушението е извършено от жалбоподателя със следното
деяние: при предприемане на маневра изпреварване не е осигурил достатъчно странично разС.ие
между своето и изпреварваното МПС и вследствие на което реализира ПТП. Тази фактология не се
установи от събраните по делото доказателства, както от показанията на свидетелите, така и от
протокола за ПТП се установи, че жалбоподателя е предприел маневра „заобикаляне“ на спряло
пред него МПС, част от колона, което деяние не е намерило отражение по никакъв начин в
описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Описано е нарушение в акта и НП, като такова по чл. 42, ал.2, т.1 ЗДвП и на основание
чл. 179, ал.1, т.5, пр.5-то от ЗДвП е наложено на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на
200.00 лв.
Текста на чл. 42, ал.2, т.1 ЗДвП , гласи: " Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разС.ие между своето и изпреварваното пътно
превозно средство." Доказателства за наличието на обективните признаци на такова нарушение не
се събраха в настоящото производство. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, в
тази им част описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено противоречи на
събраните доказателства – протокол за ПТП. Няма доказателства, които да потвърждават такова
нарушение. Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да провери акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства, което
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В настоящият случай
едва съда в съдебното производство извърши разследване и установи, че е извършено нарушение,
но не такова и не при такива обстоятелства, каквито са посочени АУАН и НП.
Видно от протокола за ПТП и направената в него схема на произшествието, както и от
показанията на свидетелите се установи, е че е имало спрян автомобил в платното на движение на
жалбоподателя, който той го е заобиколил и предприел маневра заобикаляне, без да се е убедил
преди това, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в случая спрения
автомобил, и да извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, съответно наличието
на достатъчно разстояние между двете МПС, за да извърши маневрата, вследствие на което е
последвал удар между двата автомобила, което е нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място Заобикалянето като вид маневра е позиционирани в Глава
четиринадесета на правилника, озаглавена - МАНЕВРИ - РазделV.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 91, ал.1 от ППЗДвП, дефинира термина
заобикаляне, което е "минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или
неподвижен участник в движението. Нормата на чл. 91, ал.2 ППЗДвП, която гласи: "Заобикалянето
се извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на
съответния пътен знак - и от дясната.", т.е. предписва начина на извършване на маневрата -
заобикаляне скрепена със съответна санкция при неспазване, аналогично в чл. 91, ал.3 ППЗДвП
която гласи: "Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето.",
т.е./предписва начина на извършване на маневрата/ също скрепена със съответна санкция при
4
неспазване. Изводимо от горното е че заобикаляне има при наличие на неподвижен участник в
движението, какъвто е и настоящия случай. Докато АУАН и НП нарушението е описано като при
предприемане на маневра изпреварване неспазване не е осигурил достатъчно странично
разстояние между автомобила, управляван от жалбоподателя и изпреварваното от него МПС. В
случая обаче установеното нарушение касае нарушение на правилата за заобикаляне, а
санкционираното такова касае неправилно изпреварване.
С оглед изложеното по -горе съдът констатира противоречие в отразеното в акта
относно описанието на извършеното нарушението и нарушени правни норми с фактическата
обстановка, подкрепена с доказателствата по делото, т.е извършеното деяние.
Наказващият орган не е изпълнил задълженията си по събиране на доказателствата,
именно в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението, неговият автор
и вина, като се базира на събрани доказателства, а не на предположения, още повече че АУАН не
се ползва с презумтивна доказателствена сила.
Както актосъставителя, при съставяне на АУАН, така и административно-наказващия
орган при издаването на НП, са допуснали нарушения на материалния закон, довели до
нарушаването на императивни изисквания на ЗАНН, които опорочават процеса на установяване и
съответното санкциониране на административното нарушение. Наличието на такива нарушения
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление в частта по т.1.
Не с извод за липса на ПТП, а поради неправилно приложение на материалния закон от
АНО, настоящият състав, счита че следва да отменено НП в частта за нарушението по т.1. Съдът
счита, че допуснатото нарушение от страна на наказващия орган при издавеното на наказателното
постановление в пункт 1 е особено съществено, доколкото е налице обективно несъответствие
между даденото описание на нарушението от една страна и от друга, правната квалификация, по
която е привлечен да отговаря дееца. Без съмнение, това особено съществено нарушение не може
да се санира с последващи действия или процесуални способи в хода на
административнонаказателното производство, което налага постановлението да бъде отменено в
тази му част.
Правилно е приложена наказващата норма на чл. 179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП, но в
конкретният случай в АУАН и НП е описано и квалифицирано нарушение касаещо нарушаването
на правилата за изпреварване по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, а не на нарушение на правилата за
заобикаляне по чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което материалния закон е приложен неправилно.
Порокът, който АНО е допуснал се свежда до това, че деятелността на водача е отнесена
към друг състав на административно нарушение, независимо, че е приложим еднакъв санкционен
състав на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП. Поради което настоящият състав счита, че в случая
не са налице основания за изменение на НП чрез преквалифициране на състава на
административно нарушение съответстващ на деянието на водача. Съгласно Тълкувателно
решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на
ВАС от 16.09.2021 г., съдът има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящият случай е приложим закон за еднакво наказуемо нарушение, но при съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, както се изложи по-горе, като деянието чрез което
е осъществено административното нарушение е заобилакялне, а не изпреварване- посочено в
5
обстоятелствената част на АУАН и НП.
В подкрепа на това е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и
допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В новата
редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изрично
се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН с
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прави впечатление, че с изключение на уточнението "без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението", което е възприето от съдебната
практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на
ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС,
ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) и е идентично по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
За пълнота следва да се отбележи, че нито едно от административните нарушения, за
които са повдигнати обвинения с обжалваното НП не е маловажно, т.к., освен че не се отличават
от останалите нарушения от същия вид, обществената им опасност е висока, т.к са извършени при
усложнена пътна обстановка, промяна и регулирано движение от полицейските служители,
вследствие на предходно настъпило ПТП и изключително наглото несъобразяване от страна на
жалбоподателя с ограниченото движение, поради което не може да се приеме, че обществената им
опасност е явно незначителна.
Отнемането на контролни точки не фигурира сред принудителните административни
мерки и сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно –
отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и процесното Наказателно постановление, е правилно и
законосъобразно в тази му част и като такова следва да бъде потвърдено частично и отменено по
отношение на нарушението по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК, че въззиваемата страна има право на разноски, съобразно потвърдената част от НП.
Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР
– гр. Шумен по делото, в размер на 40.00 /четиридесет/ лв., която следва да се присъди в тежест
жалбоподателя. Предвид, че обжалваният акт е частично отменен арг. от чл.143, ал.1 от АПК вр.
с чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН вр. с чл.63д от ЗАНН, и направеното изрично
искане за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя също следва да се присъдят разноски,
съобразно отменената част от НП, в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение, предвид
процесуалното представителство в с.з. и представени разноски за заплатено такова с договор за
6
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0323-000105/10.03.2023 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен, В ЧАСТТА с която Н. К. Н. с ЕГН
**********, с адрес с.***, общ.***, обл.***,ул.“***“№* за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0323-000105/10.03.2023 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен, В ЧАСТТА с която Н. К. Н. с ЕГН
**********, с адрес с.***, общ.***, обл.***,ул.“***“№* за нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН **********, с адрес с.***, общ.***, обл.***,ул.“***“№* да
заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Сан Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40.00 лв./четиридесет лева/.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 да заплати Н. К. Н. с ЕГН **********, с адрес с.***, общ.***,
обл.***,ул.“***“№* направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лв./двеста лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7