Р Е Ш E Н И Е
№ 15
Гр. Перник, 27.01.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна
Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 413/2022 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 90д, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, бл. 5, ет. 1, ап. 8,
представлявано от управителя Т.В.Т., чрез пълномощника му адвокат К.С. ***,
против Решение № Р3АДС-5800-1764/32-319764 от 21.09.2022 година, издадено от
директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София на основание чл. 90д, ал.
1 от ЗАДС, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, на основание чл. 90б, ал. 2, т. 3
от ЗАДС, е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в
търговски обект: магазин за продажба на хранителни и нехранителни стоки,
находящ се на адрес: гр. Перник, област Перник, ул. „Брезник“ № 2.
В жалбата
се излагат съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Пледира
се, че при изготвяне на законовия текст на разпоредбата на чл. 90б, ал. 2 от ЗАДС законодателят е имал предвид прилежащи площи, от които има директен достъп
до търговския обект за продажба на тютюневи изделия. Съответно към процесният
обект, независимо собственост на МБАЛ „***“ АД и находящ се върху прилежащ
терен на лечебното заведение, няма подход, както и вход/изток от двора на МБАЛ
„***“, а входът на търговския обект се намира на повече от 300 метра от входа
на лечебното заведение. Доводите се основават и в предходно издадено на
дружеството – жалбоподател разрешение за търговия с тютюневи изделия от ТД
Митница София. Моли се съда да отмени обжалваното решение. Претендира
присъждане на сторените съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 23.01.2023 година жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат К.С.
***, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира
присъждане на съдебни разноски по приложен по делото списък по чл. 80 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание на 23.01.2023 година ответникът по жалбата – директор
на ТД Митница София, редовно призован, не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт Б.С., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд –
Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
приетите по делото писмени доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приема следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира,
че е сезиран с процесуално допустима жалба – подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от легитимирано лице – адресат на оспорения отказ, при наличие на
правен интерес от търсената съдебна защита – постановено е решение, с което е
отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането ѝ по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят се легитимира като
наемател на недвижим имот – сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.
Перник, на ул. „***“, в двора на
Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „***“ АД, гр. Перник,
собственост на МБАЛ „***“, гр. Перник, видно от представен по делото договор за
наем от 14.02.2022 година, сключен между МБАЛ „***“ АД, гр. Перник и „***“ ЕООД,
гр. Перник (л. 17 от делото).
По делото не се спори, за което
се приложиха и доказателства, че жалбоподателят е търговец по смисъла на
Търговския закон (ТЗ) (справка за актуално състояние (л. 58 от делото), както и
че в наетия имот осъществява търговска дейност в търговски обект – магазин за
хранителни нехранителни стоки. (удостоверение за регистрация на обект за
търговия на дребно с храни (л. 74 от делото).
Установява се от удостоверение №
13/26.01.2018 година (л. 73 от делото) за въвеждане в експлоатация на строеж:
промяна на предназначението част от сграда с идентификатор ***, в денонощен
магазин за продажба на гише със ЗП – 45.72 м², че същият се намира в УПИ
XXII, кв. 55, за МБАЛ „***“, в ПИ с идентификатор 55871.503.1214 по КК и КР на
гр. Перник.
По подобен начин обектът, нает от
жалбоподателя, и неговото местоположение са описани и в удостоверение за
търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ (л. 21 от делото).
С писмено искане вх. № П19а-1119/32-302062
от 08.09.2022 година, депозирано пред директора на ТД Митница София от името на
„***“ ЕООД, гр. Перник, е поискано издаване на разрешение за продажба на
тютюневи изделия в търговския обект, находящ се на адрес: гр. Перник, ул.
„Брезник“ № 2, посочен в искането като „нон стоп“. Към искането са приложени
всички изисквани в чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗАДС (ППЗАДС),
във връзка с чл. 90в, ал. 2 от ЗАДС, документи.
Установява се от съдържанието на
протокол за извършена проверка № 22BG005800A004291/16.09.2022
година (л. 31 от делото), официален документ, ползващ се както с формална, така
и с материална доказателствена сила, че във връзка с това подадено искане, на 16.09.2022
година, в присъствието на управителя на дружеството - Т.В.Т., от служители на Отдел
„Акцизна дейност“ в ТД Митница София е извършена проверка на място за
установяване изпълнението на условията за издаване на разрешение за продажба на
тютюневи изделия. При проверката е констатирано, че не отговаря на условието по
чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС – да не е разположено на територията на лечебно
заведение, тъй като е установено, че търговския обект, стопанисван от „***“
ЕООД, гр. Перник, се намира на прилежащата площ на МБАЛ „***“ АД, гр. Перник, в двора на
лечебното заведение. Протоколът е връчен лично на управителя на „***“ ЕООД, гр.
Перник на 16.09.2022 година, подписан от последния без възражения.
С Решение №
Р3АДС-5800-1764/32-319764 от 21.09.2022 година, директорът на ТД Митница София,
издадено на основание чл. 90д, ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗАДС, отказал
да издаде на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, разрешение за търговия с тютюневи изделия
в търговски обект: магазин за продажба на хранителни и нехранителни стоки,
находящ се на адрес: гр. Перник, област Перник, ул. „Брезник“ № 2, с мотиви,
основани в установените със съставения протокол за извършена проверка №
22BG005800A004291/16.09.2022 година факти и обстоятелства – обектът се намира
на прилежаща площ на лечебно заведение – многопрофилна болница за активно
лечение, поради което попада в ограничението, предвидено в чл. 90б, ал. 2, т.
3.от ЗАДС.
Решението е връчено на управителя
на „***“ ЕООД, гр. Перник, лично на 30.09.2022 година.
Горните обстоятелства се
установиха въз основа на писмените доказателства, съставляващи
административната преписка по издаване на оспорвания административен акт,
приложена в цялост по делото.
За изясняване на спора от
фактическа страна и по искане на жалбоподателя, по делото се допусна и изслуша
съдебно-техническа експертиза, извършена от назначеното вещо лице инж. А.Ц.. Експертът, съобразно първата му
поставена задача, представя скица на имот с идентификатор 55871.503.1214,
находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ (л. 66 от делото), както и схема на
разположението на търговския обект – сграда с идентификатор ***, в имот с
идентификатор 55871.503.1214 (л. 67 от делото), видно от които обектът,
стопанисван от жалбоподателя е изграден върху терен,
общ с терена, върху който е изградено и лечебното заведение. По поставените му
от защитата на жалбоподателя въпроси вещото лице дава следното заключение: Процесният
обект е югозападна част на сграда с идентификатор ***, с площ 45.72 м²,
представляващ денонощен магазин. На място от страната на ул. „***“ няма ограда с цел достъп на клиенти от
улицата, движещи се по тротоара. От северозапад на сградата е поставена метална
ограда и няма достъп от двора на МБАЛ „***“ до гишето на търговския обект,
разположен в югозападната част на сградата. Поради наличие на ограда от
северозапад няма пряк достъп до двора на МБАЛ „***“. Разстоянието (пешеходно)
от гишето на търговския обект до главния вход на МБАЛ „***“ е 229 м.
Така даденото заключение,
неоспорено от страните, компетентно и обективно изготвено, настоящият съдебен
състав го кредитира в частта му, съдържаща скица на имота, в който се намира
обектът, стопанисван от жалбоподателя, и изготвена схема на разположението на
процесния обект в поземлен имот с идентификатор 55871.503.1214. В останала му
част заключението дава отговор на въпроси, неотносими към предмета на настоящия
съдебен спор, тъй като установява факти, ирелевантни за приложимия материален
закон, поради което експертизата в съответните части няма да се цени.
Въз основа на така установените факти настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до следните правни
изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Съгласно чл. 90д, ал. 1, във връзка с чл. 90в, ал. 1 от ЗАДС, директорът
на ТД по местонахождение на търговския обект издава разрешение или мотивирано
отказва издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия. С оглед
местонахождението на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя – гр.
Перник, именно директорът на ТД Митница София (съгласно раздел I, т. 2, подт. 2.3 от заповед
№ ЗАМ-1077/32-246395 от 30.07.2021 г. за определяне на компетентността на
териториалните управления към териториалните дирекции на Агенция „Митници“ при
осъществяване на дейности по Закона за акцизите и данъчните складове, издадена от директора на Агенция „Митници“
към Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г., в сила от
31.07.2021 г.), издал процесното решение, се явява
териториално и материално компетентният орган да откаже издаването на
разрешение за продажба на тютюневи изделия. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорва се индивидуален административен акт –
обективиран в процесното решение е отказ за издаване на разрешение за продажба
на тютюневи изделия, постановен във връзка с искане на жалбоподателя,
съставляващ волеизявление, засягащо пряко и непосредствено права негови права.
Решението отговаря на изискванията, установени към формата на индивидуалните
административни актове в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК (приложим на основание
чл. 2, ал. 1 от АПК) и чл. 90д, ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗАДС. Не
са налице основания за отмяна на акта в
условието на чл. 146, т. 2 от АПК.
При извършената, дължима служебно проверка съдът не
констатира и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е издадено в резултат на надлежно проведена процедура, при
съобразяване както на специалните правила, установени в ЗАДС – Глава шеста „а“
„Издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия“, така и на общите
правила, установени в АПК (арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК). Актът е издаден след
извършена проверка на придружаващите искането документи и след проверка на
място за изпълнение на условията за издаване на исканото разрешение (чл. 90г,
ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗАДС), резултатите от която са
обективирани в съставен писмен протокол, надлежно връчен на жалбоподателя,
подписан от последния без възражения. С оглед на това не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
съставляват основание за отмяна на акта
в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на административния акт с материалноправните
разпоредби и във връзка с доводите на жалбоподателя:
Според нормата на чл. 90б, ал. 1 от ЗАДС продажбата,
съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в
изчерпателно изброени видове търговски обекти, измежду които и магазини за
продажба на хранителни и нехранителни стоки. По делото липсва спор, че обектът,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, по отношение на който се иска
издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, представлява търговски
обект – магазин за продажба на хранителни и нехранителни стоки.
Съгласно чл. 90б, ал. 2 от ЗАДС, търговските обекти по
ал. 1 трябва да отговарят на определени условия, посочени в т. 1 до 4, едно от
които е да не са разположени на територията включително на лечебни и здравни
заведения и техните прилежащи площи (чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС).
От фактическа страна административният орган е
обосновал отказа си с обстоятелството, че търговският обект, за който
разрешението е поискано, се намира в двора на лечебно заведение, т.е. на
прилежаща към същото площ, като е приел това обстоятелство за несъответно на
изискването на чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС.
Съдебната проверка за правилното приложение на
материалния закон в процесното производство, независимо от липсата на оспорване
от страна на жалбоподателя на това обстоятелство, видно от изложеното в
жалбата, изисква по делото да се установи дали търговският обект, стопанисван
от жалбоподателя, е разположен на терен, съставляващ прилежаща площ към МБАЛ „***“
– лечебно заведение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
по който въпрос по делото също отсъства спор.
Липсата в ЗАДС и в ППЗАДС, на дефиниция на понятието
„прилежаща площ“ по смисъла на приложената правна норма, обуславя, по силата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните
актове (ЗНА), приложение на разпоредбите на устройствените нормативни актове. Редът,
по който се определят прилежащите площи към съществуващите сгради е
регламентиран в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според смисъла,
вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима
за обслужването на съответната сграда, като в закона изрично се сочи, че тези
правила касаят и съществуващите сгради. (в този смисъл Решение № 538 от
9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 519/2009 г.). Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗУТ, за
определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради се
прилагат правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1 - Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Според чл. 39, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2
от Наредбата, с устройствените планове, обектите за обществено обслужване се
предвиждат в жилищните, производствените, курортните, вилните и смесените
територии като отделни обекти в урегулирани имоти с обслужващо значение за
съответната територия. Съответно в чл. 43 от Наредбата са регламентирани
нормативите за необходимата площ на терен за болница, в зависимост от броя на
болничните легла. Предвид това, за прилежаща площ към болница следва да се
приемат функционално свързаните с предназначението на здравното заведение площи,
урегулирани с устройствените планове.
Събраните, по делото доказателства, обсъдени по – горе
– удостоверение № 13/26.01.2018 година (л. 73 от делото); удостоверение за
търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ (л. 21 от делото); договор за наем от 14.02.2022 година (л. 17 от делото); изготвеният от
митническите служители протокол за извършената проверка на място (л. 31 от
делото), еднозначно водят до извод, че теренът, върху който се намира търговският
обект на жалбоподателя се явява прилежащ на МБАЛ „***“, тъй като се намира в
двора на лечебното заведение, както и че теренът, върху който същият е построен,
е общ с терена, върху който е изградено лечебното заведение.
С оглед горното по делото се доказа наличието на
фактическите предпоставки за постановяване на процесния отказ за издаване на
разрешение за търговия с тютюневи изделия, предвидени в разпоредбата на чл.
90б, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 90д, ал. 1, изр. първо от ЗАДС.
По доводите в жалбата:
Без значение е разстоянието от обекта до входа на
болницата и/или наличието или не на директен достъп до входа на лечебното
заведение, каквото „тълкуване“ и „дописване“ на ЗАДС, съответно ППЗАДС, се
извършва в жалбата. Липсват разпоредби в приложимия материален закон,
регламентиращи разстояние на търговския обект, по отношение на който се иска
издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, до, в случая лечебното
заведение, съставляващо предпоставка за разрешаване или отказ, или разпоредби, обуславящи
издаването на такова разрешение при липса на директен достъп от прилежащите
площи на лечебното заведение до търговския обект. В подкрепа на този извод включително
са доводите в жалбата за разположен в по-голяма близост до лечебното заведение търговски
обект, за който е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. Решението
на законодателя да регламентира изискване с такива странни „параметри“, за
местоположението на търговските обекти за продажба на тютюневи изделия, подобно
на уреждането и на други обществени отношения, свързани с „грижата“ за
населението (свързано с подобни забрани продажба на алкохол и на определени
храни, или забрана за игрални зали и казина и пр... в близост до училища
например) не подлежи на ревизия в хода на извършваната съдебна проверка,
независимо от очевидната липса както на правна пълнота, така включително на житейска
логика, залегнала относимо към това законодателно предвиждане.
Ирелевантни към законосъобразността на процесното
производство, са и доводите на жалбоподателя, че за процесния търговски обект е
издавано предходно разрешение за търговия с тютюневи изделия. Приложеното по
делото разрешително от 2018 година (л. 70 от делото) е издадено в полза на друг
търговец. Наличието на предходни издавани разрешения за същия обект, но за друг
търговец, не освобождава всеки следващ стопанисващ същия обект търговец, в
случай на отправено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи
изделия да докаже наличието на законово регламентираните предпоставки,
съответно отсъствието на пречки, да получи такова разрешение. Отправено такова
искане, независимо за същия търговски обект, задължава и административния орган
преди да се произнесе отново да извърши дължимата проверка за наличие на
законова и основателна причина за постановяване на позитивен за заявителя акт,
включително да извърши и проверка за наличие на предпоставки за постановяване
на отказ. Право да извършват търговия с тютюневи изделия е предоставено на лица
– търговци по смисъла на ТЗ (чл. 90а, ал. 2, т. 1 от ЗАДС), независимо че са
въведени изисквания и към обектите, в които същото може да се осъществява. В
тази връзка единствено за пълнота на изложението, тъй като не се явява
основание за постановяване на процесния отказ, ще се посочи наличието по делото
на данни за осъждане за престъпление от общ характер на представляващото
дружеството, в качество негов управител, лице (справка за съдимост на л. 29 от
делото) – обстоятелство, изключващо правото да се извършва търговия с тютюневи
изделия (чл. 90а, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗАДС), обуславящо постановяване на
отказ да бъде издадено разрешение за продажба на тютюневи изделия.
С оглед горното не са налице основания за отмяна на
оспорения административен акт по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид изложеното жалбата срещу Решение №
Р3АДС-5800-1764/32-319764 от 21.09.2022 година на директора на ТД Митница София
на основание чл. 90д, ал. 1 от ЗАДС, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, на основание
чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, е отказано издаване на разрешение за търговия с
тютюневи изделия в търговски обект: магазин за продажба на хранителни и
нехранителни стоки, находящ се на адрес: гр. Перник, област Перник, ул.
„Брезник“ № 2, ще се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,
с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото се определя от съда в
размер на 100 (сто) лева.
С оглед изхода на делото искането
на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е без основание.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „***“, бл. 5, ет. 1, ап. 8, представлявано от управителя
Т.В.Т. срещу Решение № Р3АДС-5800-1764/32-319764 от 21.09.2022 година, издадено
от директора на Териториална дирекция Митница София на основание чл. 90д, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, на основание чл.
90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, е отказано издаване на разрешение за търговия с
тютюневи изделия в търговски обект: магазин за продажба на хранителни и
нехранителни стоки, находящ се на адрес: гр. Перник, област Перник, ул. „Брезник“ № 2, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, бл. 5, ет. 1, ап.
8, представлявано от управителя Т.В.Т. да заплати на Агенция Митници, с код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/