Присъда по дело №203/2010 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 23
Дата: 5 август 2010 г. (в сила от 11 февруари 2011 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20102300200203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С Ъ  Д  А

 

 

 

  94                                 05.08.2010 година                        град ****

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

****ският окръжен съд                         ІІ-ри     Наказателен състав

На пети август                                                                      2010  година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕПА Ч.А

                                          ЧЛ.СЪДИЯ: МАРИНА ХИРСТОВА

 

 

                      СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Л.Б.

                                                              2. Г.А.

                                                              3. М.С.

     

                                                                            

Секретар Т.Х.

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Ч.А

НОХД № 203 по описа на 2010 година.

 

 

                                        П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.С. – роден на ***г***, жител и живущ ***, българин, бълг.гражданин, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 03.09.2009г. около 20.00 часа в землището на гр.****, в м.”********” умишлено умъртвил бременна жена – Р. Т. П. ***, която привел в безпомощно състояние чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, причинили мозъчно сътресение, появило се с пълна загуба на съзнание от степен на кома и изхвърлил трупа в земна яма с лице под водата, като смъртта й е настъпила в резултат на удавяне, като деецът макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.1 и т.5, вр. с чл.115, вр. с чл.63 ал.1 т.1, вр. с чл.54 НК ГО ОСЪЖДА НА ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНМН ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

ОСЪЖДА С.С.С., с установена по делото самоличност да заплати на гражданските ищци И.Р.П. с ЕГН ********** и Т.Д.П. с ЕГН ********** сумата от по 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 80 000 лева до 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданските искове като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.С.С., с установена по делото самоличност да заплати СОЛИДАРНО на гражданските ищци И.Р.П. и Т.Д.П. сумата от 1000 лева, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до оконачтелното изплащане на сумата, както и направените от двамата граждански ищци разноски в размер на 2000 /две хиляди /лева.

ОСЪЖДА С.С.С., с установена по делото самоличност да заплати направените по делото разноски, както следва: разноски в размер на 1256,98 /хиляда двеста петдесет и шест лв. и 0.98 ст./лева в полза на ОД на МВР-**** и 160 /сто и шестдесет/ лева в полза на ЯОС, Бюджет на Съдебната власт, както и ДТ в размер на 3240 /три хиляди двеста и четиридесет/лева.

Веществените доказателства 3 бр. долнища на анцунг – черен, светлосин и тъмносин, собственост на подсъдимия, след влизане в сила на присъдата да се върнат на С.С.С., а останалите веществени доказателства, като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Бургаски апелативен съд.

 

МОТИВИ  ПО НОХД № 203/2010 год.

 

        Окръжна прокуратура  гр.****   е предявила  обвинение  против С.С.С. *** за  престъпление по чл.116 ал.1 т.4 предл.1 и т.5  вр. с чл.115 вр.с чл.63 ал.1 т.1 от НК.

        Приет  е за  съвместно  разглеждане  в наказателният  процес,  предявеният  против подс.С.  от страна на  И.  Р.П.  и Т.Д.П.- родители   и законни наследници  на   пострадалата   Р. Т. П. ,граждански  иск   за неимуществени вреди  в размер  от по   100 000  лева,ведно със законната  лихва  ,считано  от датата  на  увреждането  до  окончателното   изплащане на   сумата.Родителите на  пострадалата П.  са предявили  и граждански  иск за  причинените  им от подсъдимия имуществени вреди  в размер на 1000 лева ведно със законната  лихва ,считано  от датата на  увреждането  до  окончателното  изплащане   на сумата  за обезвреда.

        В съдебно заседание представителят на ЯОП поддържа  обвинението.Счита същото  за безспорно доказано.Навеждат се доводи  за  безспорно  установена фактическа  обстановка ,каквато  е подробно  описана  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт. Според представителят на държавното  обвинение   спорното  в настоящия  казус е  не  авторството на престъпното деяние  и  механизма на  неговото  осъществяване  ,които  са безспорни  с оглед събраните  гласни  ,писмени  и веществени доказателства  ,  а субективния   елемент   на  фактическия  състав- дали  и  защо  деянието  е осъществено  умишлено.Според прокурорът  смъртта на пострадалата  П.  е целена  от дееца  ,т. к. е налице  една  логически  целенасочена   последователност  от действия ,които пряко  и непосредствено  са способствали  за настъпилата смърт на пострадалата.Навежда се  довод ,че  подсъдимия  има  и мотив-бременността  на  пострадалата  и основателните  съмнения  ,че  той  е баща  на детето  ,който мотив   е довел до  формирането на мотивизационен процес в съзнанието на дееца.Настоява се   съдът да приеме  ,че деянието  от субективна страна е  осъществено  умишлено  и  е с правна  квалификация   такава  ,каквато  е възведена  в   обвинителния  акт.

       Касателно  вида и   размера на наказанието  се  настоява  ,след редукцията   по чл. 63  ал.1  НК   ,да се отчетат  смекчаващите вината  на  подсъдимия  обстоятелства  ,  а  именно :  чисто съдебно  минало,  добри  характеристични данни ,млада възраст ,съдействие  на  органите 

на ДП за  разкриване   на  обективната истина  от  една страна   ,  а от  друга  отекчаващите  такива  - механизма на осъществяване на престъпното деяние  и поведението  на подсъдимия  по време  и след  извършване на престъплението.Настоява се    подс. С. да бъде признат за виновен  по повдигнатото му  от ЯОП и  поддържано  обвинение  като му се определи наказание над средния  размер  ,към предвидения  в материалната  норма  максимум   с  ефективно  изтърпяване  на същото с оглед постигане  целите на  генералната  и специална превенция.

       По  отношение  на предявените  граждански  искове се настоява същите  като  основателни да се уважат  ,  а по  отношение  на техния  размер  да се ценят събраните по делото доказателства.

        В съдебно заседание гражданските  ищци  И.П. – майка на пострадалата  Р.  и  Т.П.- баща на пострадалата  Р.  ,  лично  и чрез процесуалния  си представител- адвокат   Г. от ЯАК  настояват  подсъдимия  да  бъде признат за виновен  по  повдигнатото   му  от страна на ЯОП  обвинение.Твърди се  ,че  се касае  за  умишлено престъпление  ,т. к. действията на подс. С. след като  Р.  губи съзнание  са  хладнокръвни  и целенасочени   и  логично  водят до настъпването  на нейната смърт. Твърди  се  ,че  за квалификацията на деянието  е  ирелевантно кой  е баща  на   детето  носено  от бременната  Р.  П. , но според процесуалния  представител на  гражданските  ищци са налице достатъчно доказателства  ,които сочат ,че  именно   подс. С. е  баща на това дете  и  умъртвявайки  бременната си приятелка  ,той  убива  и собственото си дете.Навеждат се доводи  ,че  на  пострадалата  са нанесени  не  един  удар както  обяснява подсъдимия  в хода на съдебното следствие  ,  а няколко такива- както   се твърди  в заключението  на    съдебно- медицинската  експертиза на труп  и  тези няколко  удара в съвкупност са  довели  до  падането на  пострадалата на земята  и  изпадането  и в безсъзнание до степен на  кома.Инвокират се доводи  ,че   действията  на  подс.С.   веднага след това  са   хладнокръвно премерени   и подчинени  на желязна  логика-  изпадналата в безсъзнание  бременна  Р.  е влачена  от подсъдимия  около  10 –на метра навътре  в  пустата местност  през храсти   и  то с аргумент не за да  и се  окаже помощ ,  а за да не се  вижда  тя  от пътя.Последващите  действия  на подс.С. също   со  антипод на  обясненията  му  ,че много се  е  уплашил  и затова  е  избягал оставяйки  Р. в близост до  локвата-  преди  да  напусне  мястото   подс. С. не  забравя  да вземе  мобилния  телефон на пострадалата  и  веднага  след това  до  го  изхвърли  във водите на р.”******”.Твърди  се  ,че  от заключението  на   комплексната  психолого- психиатрична  експертиза   може да се направи  извод  ,че подс.С.  не  съжалява  за стореното  и не се разкайва  ,въпреки  направените  от него в този посока  изявления  в  хода на съдебното  следствие.Настоява  се    съда  да  определи  на подс. С. наказание  към  максимума  предвиден  в   материалната  норма както с цел  превъзпитание  ,така  и  за  да „се спасят”   от подобно негово поведени е други  момичета.Настоява  се  съда  да  уважи   в пълен размер    предявения  против подс.С.  граждански  иск  за  имуществени вреди  ,т. к. той  е в рамките на  обичайните  разходи  за  погребение  и  последвалите   помени.Настоява  се  за  уважаване в пълен размер  и  на   гражданските  искове  за  неимуществени вреди  - независимо  от  обстоятелството  ,че  родителите  на пострадалата  Р.  п.  нямат  средства  да  я   отглеждат и  тя   живее  с баба  си  К.  ,  силната  емоционална  връзка     между  родители  и  дете  не  е била  прекъсната  и мъката   и   загубата  на  двамата  е  голяма   и  неутешима. Настоява  се    и за присъждане на направените     от   граждански  ищци        разноски.

        В съдебно заседание подс.С.  се  явява лично и наред със защитника си -  адвокат  Ч.    от ЯАК.Защитата излага  подробни  съображения  за липса  на доказателства  ,които  по  категоричен  и несъмнен начин   за  осъществено престъпно деяние  с правна  квалификация  чл. 116 ал.1  т.4  пр.1   и т.5  вр. с чл.115  вр. с чл.63  ал.1  НК.Твърди се  ,че  в това производство  са несъмнени  няколко  обстоятелства :  на първо място  това  ,че  пострадалата Р. П.  и подс. С. се  познават  от деца  и са в близки приятелски  отношения ; на второ място  това  ,че  през 2008 г. приятелството  им се задълбочава  и преминава  в интимни  отношения  като двамата  имат два  сексуални  акта –през зимната  ваканция на  2008  година  и  в началото на м. юли  2009 година; на трето  място  това  ,че  след заминаването на подс.С. *** за  учебната  2008/2009 г. пострадалата Р. П.  има    сексуални контакти  и с други  мъже  ,видно  от свидетелските  показания.Според защитата на  подс.С.  безспорно  и несъмнено   е  доказано   ,че  пострадалата    към момента на престъпното деяние    е  бременна  в 4-5  лунарен месец  като  категорични данни  кой  е  баща на бебето  по делото не са  събрани.

        Защитата    излага съображения  ,че  подс.С. ***  за да прегледат  Р.  и присъства  на  разговора  с  лекаря- гинеколог ,прегледал  Р.  и констатирал бременност  след  4  месец  ,не защото  категорично  е  сигурен ,че той  е  баща на детето  ,  а защото   не  може да  изключи  подобна вероятност предвид   отношенията му  с вече  бившата му приятелка Р..

      Защитата  счита  ,че  се касае  за осъществено престъпление  по чл. 124 ал.2 вр. с ал.1  НК   ,  а не за  умишлено  причинена  смърт  с квалификация  по чл. 116  от НК. Навеждат се доводи  ,че  събраните по делото  доказателства  ,кореспондиращи  с подробните   обяснения  на  подсъдимия  сочат  на  умишлено нанесени  от него  няколко  удара по  пострадалата  ,която  го  е предизвикала с думи  и действия   с последващо  изпадане на същата в безсъзнание ,довело до настъпване  на смърт  от удавяне  ,която  по никакъв начин  не  е  искана  и целена  от  подсъдимия  С. ,т. е. е настъпила по непредпазливост.Навеждат се   доводи  ,че   поведението на  пострадалата   в началото на м. септември  2009 год.  насочено  към постоянно „натякване” за  бъдещото  дете  с цел  подсъдимия  да  поеме  ангажимент    и  отговорност  ,придружено   с   опити  за  изнудване  -заплаха  към подс.С. ,че ще съобщи на родителите му  за детето,са  довели  до   натрупване на  напрежение   у  последния,до  притеснение  и засилване  на  отрицателните  емоции.Всички  тези  „заплахи „   и  опити за  „изнудване” от страна на пострадалата   са  довели  според защитата  до мощен  емощионолен срив   неукрепналата  психика на   15- годишния  С. ,на  когото  се  е наложило да взема  важни  решения  под стрес и  заплаха  и  именно  в това състояние  той  е   реагирал на    физическото нападение  на  пострадалата  като  веднага   отговаря с няколко  удара  довери  до  падането на бременната П. на земята  с последващото  и изпадане  в безсъзнание.   Според защитата последващото  поведение на подс. С. също не  сочи    на  умисъл  за  умъртвяване на пострадалата – напротив ,той  уплашен от  ситуацията  , в която  е поставен се  стреми  да  завлече    изпаднатата  в безсъзнание  Р.   на място  ,което  е  в страни  от  черния  път   ,за да не се  вижда  тя  и „за  да  е защитена”  като  самия  С.  обяснява  ,че  тя  е  била по гръб   и лицето  и  е било  извън  локвата ,когато  е  изоставена  от    него.Според защитата   това  поведение  на подсъдимия   не сочи  на  действия целящи настъпването на смъртта на Р.  П..Навеждат сде доводи  ,че подс.С.  нито  е  искал и  целял  ,нито  е допускал  ,че  може да настъпи  смъртен  резултат- напротив  ,цяло  вечер  и на  следващата  сутрин  е  „чакал”  Р.  да се появи  ,за да му се  скара.

       Защитата  настоява  за  постановяване  на   присъда  ,с която  подс.С. да бъде признат за виновен  за осъществено престъпление по чл. 124  ал.2  НК   като  му се определи наказание  при    изключителен превес на  смекчаващите вината  обстоятелства-  доказателства  за наличие на множество такива  са събрани както в хода на ДП  ,така  и в хода на съдебното следствие    и при  условията на чл. 55 от НК  след като  му се  определи наказание  в рамките   на  минималния  предвиден  размер ,същото при  условията на чл. 66 ал.1 НК да бъде  отложено  за изпълнение със съответен  изпитателен срок.

       Навеждат се доводи  ,че  деянието  е  осъществено  от  едно дете на  15 години  ,което  е  отгледано  в необичайна  семейна среда  ,без връзка  с баща  му ,което  поставено в екстремална ситуация    е  взело   грешни   решения.Прави се  искане съда  да съобрази   и  укоримото поведение на пострадалата  ,която   притиска   подсъдимия  да  вземе  неприемливи  за него решения  във връзка с  раждането на  нейното дете като  се прецени  и обстоятелството  ,че   множеството сексуални контакти на  пострадалата П.  ,вкл. и  с някои  от разпитаните свидетели  разколебават  версията  ,че  непременно  подс.С.  е баща   на  детето ,която  тя  носи.

      По  отношение на гражданският  иск  за неимуществени вреди  ,предявен от родителите на  Р.  П. ,се настоява съда да вземе предвид  факта  ,че  не те двамата   са  отглеждали   Р.  , а баба  и К.  Д. ,на която  официално  по съответния  административен ред  е поверена Р.  ,т. к. компетентните длъжностни лица са преценили  ,че  нейните  майка  и баща не  са в състояние   да полагат  родителски  грижи за нея. В този смисъл защитата счита  за несправедливо  на същите  да се присъждат   исканите  огромни суми  за  обезвреда .         

        В последната  си  дума  подс.С.   моли съда   за  справедлива  присъда  и  заявява ,че  съжалява  за допуснатите от него  грешки  ,които  е  осъзнал .

        От събраните по делото  доказателства ,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,ЯОС  установи следната  фактическа  обстановка:

       До  месец  септември  2008 год.  подс. С.С.   живее заедно с майка  си в гр. **** .За  учебната  2008/2009 г.  той се премества  да    живее  и  учи  в гр. **** ,където  е  ученик в ПМГТ”П-р Цветан Лазаров ”.

       През 2006 год.  подс.С. се запознава  с  пострадалата Р.  Т. П. ***.Двамата  се сприятеляват  ,често се срещат и  разговарят насаме  и  в  компания  с други младежи.В началото на  2008 год. отношенията  им се задълбочават ,двамата стават  по- близки  и започват да  излизат заедно  все по- често.През месец май  2008 г. връзката  им внезапно  се прекъсва  ,т. к.  пострадалата П. настоява двамата  да прекарват повече време заедно  ,  а  подс.С.  иска  да  се  вижда  с приятелите  си. През м. септември  2008 год. подс.С. *** заедно с майка си – свид. В.  Д. ,където  двамата се  установяват да живеят ,  а  подсъдимия    е  редовен  ученик в VIII-ми клас за  учебната  2008/09 г. в ПМГТ”Професор Цветан Лазаров”.След заминаването   на  С. ***  двамата с П. поддържат връзка като   разговарят по  мобилните  телефони  и   чрез интернет  .Постепенно  отношенията им се подобряват  и двамата  отново  стават близки.

       През м.декември  2008 г. подс.С.  се прибира за  зимната  ваканция  в гр. ****  ,на гости на баба си .Двамата  с Р. П.  подновяват срещите си   като по  това време   за първи път имат  сексуален контакт.След края  на зимната ваканция  подс.С. ***   като двамата с Р. продължават да  контактуват  по телефона  и  чрез интернет.

       Междувременно  пострадалата  П. поддържа  интимни  сексуални отношения  и с други  момчета ,с които   излиза- свидетелите Ж.  Г. ***  и  Н.  К. ***. Със свид. К.  пострадалата  П.  излиза няколко  пъти  в компания  заедно със свидетелите  Д.Г. *** Загора,   Ж. Тинтолова  и В. *** като част  от  излизанията на компанията  са  извън  гр. ****.

       След кроя  на  учебната  година-  01.07.2009 г.  подс.С. ***  за да прекара при баба си   лятната  ваканция.В началото  на месец  юли  двамата с Р. П.  за втори  път  имат сексуален контакт  като този път  С. не ползва презерватив. Скоро след това  от  свой  приятел- свидетеля Г.  Д., подс.С. разбира  ,че  през времето  , в което  той  е  бил в гр. ****,пострадалата П.  поддържа  близки  отношения  и с други  момчета. От свид.Д.  С.  разбира  ,че   за  известно време   Р. П.  е  „гадже”  на друг негов познат  от гр. ****- свидетеля  Ж.Г..Това  е повод   подс.С.  да  сложи край на връзката  си  с пострадалата П..Двамата преустановяват срещите  и разговорите  си и окончателно спират да контактуват.   Малко по-късно  С.С.  се  сближава с друго  момиче  - свидетелката М.  Т. *** ,която  също  прекарва лятната си ваканция  в гр. ****  и двамата  стават „гаджета”.

        В началото на м.септември  2009 год. пострадалата П.  звъни  по телефона на подсъдимия  с молба да се видят   и говорят като му  съобщава  ,че  е бременна    и  той  е баща на детето.Двамата се срещат  в парка на  гр.**** и  обсъждат възможността  за  аборт.На следващия  ден   пострадалата П.,  придружена  от свидетелите В.Х. и Д.Г.  заедно  с подсъдимия   заминават  с автомобила на Г. ***  ,където  Р.   да се  прегледа при лекар-гинеколог.След прегледа  става  ясно  ,че  аборт е невъзможен ,т. к. П.  е в  четвърти  лунарен месец   и  е невъзможно  принудително прекъсване  на бременността.

       Пострадалата П.  първоначално трудно приема   факта ,че трябва  да  роди  детето, но  по-късно пред своите приятелки Т.,Т. и Х.   заявява  ,че  е готова да стане  майка  и прави планове  как ще  се грижи за детето  си  без да прекъсва  училището. Пострадалата придружена от свид.Т.  посещава  родителите  си ,които  живеят отделно   на квартира  с болната   сестра на Р.    с цел да  им съобщи  ,че   е бременна  и  получава подкрепата им за бъдещото  раждане.

        Междувременно   Р. П. многократно   звъни по телефона  на  подс.С. и прави  опити двамата  да се   срещат  за да обсъждат  бъдещото раждане  като  целта на тези   разговори  е  ,П.  да получи  уверението на подс.С. ,че  същия  ще поеме  отговорност  за детето  като негов баща. Пострадалата  П.     е сигурно  ,че  именно  С.   е родител на детето  ,което  носи   и  изисква от него  уверение  ,че след раждането   той  ще  я подкрепя  финансово.В опитите  си да  задължи   и  обвърже  подс.С.  с бъдещото раждане   пострадалата  прибягва  до     закани  ,че  ако  той не  поеме отговорност  ,ще се наложи  тя да съобщи  на    майка му  и  баба му  за детето.П. „изисква”  от подс.С. да се раздели с настоящата си приятелка  М.  за да е свободен двамата  заедно да се грижат  за детето  ,което  тя  ще роди.Това  поведение  на пострадалата   предизвиква силно безпокойство  у подсъдимия  ,който   продължава да  има съмнения  ,че  именно той  е баща на детето  ,което  носи  бременната  Р. ,  а заплахите   ,че  тя  ще съобщи  за това  си  положение  на роднините му носи натрупване на  допълнителни  негативи.

       На  03.09.2009 год. , около  19,00 часа по настояване на П.  , последната  и  подс.С. се  срещат  пред   входа на  градския  парк в гр. ****  и тръгват  да се разхождат  и да си говорят  около нефункциониращия  градски  басейн,  а  по- късно се  отправят  към пешеходния  мост  на р.”******”  и навлизат в гористата местност.Продължавайки   разходката  ,двамата  излизат на черен път  водещ към  друг  мост на р.”****** ”  за  близкото село Изгрев.Двамата  разговаряйки  достигат месността „********” на десния  бряг на реката  по посока на  течението  и  ,на  която има построено  игрище за „пейтбол”,  а встрани  от него  има множество неравности   и висока трева  и храсти.

     Достигайки  поляната  до  игрището  за „пейтбол ”   ,С. и П.  ,които през цялото време  говорят  за бъдещото раждане   на  бебето  и  необходимите  грижи за него,влизат  в спор ,прерастнал в скандал.Пострадалата П. обвинява  подс.С. ,че  не  и  обръща достатъчно внимание,  а тя се надява  той  да  „скъса” с приятелката си М.  и двамата  с Р.  да  задълбочат отношенията си  ,даже  да сключат  брак.Подсъдимият  е категоричен, че не  желае  да  се  разделя  с  приятелката си    и не желае  връзката  му с Р.  да продължава  като  е категоричен ,че  няма да се събере с нея.Това  отношение на подсъдимия  дразни бременната П.  и тя посяга да  удари  С.С.,при което  го  одрасква  по външната страна на лявата  длан.Предизвикан  от поведението на Р. П.  и подтикнат от насъбралата  се   него негативна  енергия    по  повод невъзможността П.  да направи  аборт  и да реши  възникналия  проблем , подс.С. отвръща на  удара на П.  като  и нанася  удар с  юмрук в областта на корема.П. прави  втори  опит да  удари  С.  ,но  той  хваща  ръката  и,  стиска  я  за врата в продължение  на  5-6  секунди ,леко  я  избутва  назад и  я  удря  втори  път  с дясната си ръка  в областта на лицето.Следствие  на този  удар  П. пада  назад  по  гръб на земята   и  изпада в безсъзнание  до степен на кома ,  а  от устата и носа  и  тече  кръв.

          Изплашен  от случилото  се в първия  момент  ,подс.С. проверява състоянието  на П.  и  установява ,че  тя  диша и  е жива-  корема и прави  специфични движения.Веднага след това  подс.С.  предприема действия  по  укриването на  изпадналата  в безсъзнание  П.  като започва  да  я дърпа  и влачи   в страни  от поляната  към намиращите  се там   високи  треви   и  естествени  неравности.Влаченето  по  гръб продължава  около  20 метра  като   подс.С.  дърпа  пострадалата за дясната  китка  в посока  р.”******” .Стигайки  естествена  земна  яма,част  от  игрището  за „пейтбол”  ,подс.С.  пада  на дъното  и заедно  с тялото на Р..Пострадалата   пада на дъното на  ямата , в която  има  вода с дълбочина 30 до  40 см. като  тялото  и  е  по гръб ,част от главата и е във водата  ,но  водата не покрива  лицето и  ,  а тялото  е леко  обърнато  на  ляво  с притисната  под него  лява  ръка.Подсъдимият   С.  взема   решение  да  изостави    намиращата се в безсъзнание  П.  на дъното  на  водната  яма   ,взема  мобилния  и  телефон  от джоба на дънките  ,с които  е обута  и  побягва  към гр. **** .На  моста на р.”******”  за с.Изгрев  той  хвърля във водата мобилния  телефон на п.  и се прибира  у дома  си.

        Междувременно  компанията на  подс.С.  ,в която влизат новата му  приятелка  М.  и свид. Г.Д.   го  чакат  в пицария „Панорама” на центъра на  гр. ****  ,т. к.  имат  уговорка  да се видят преди  той  да  отпътува  за  гр. **** .Подсъдимият  доста  закъснява  за  срещата   като се  явява в пицарията  след 21,30 часа.

        На  следващия  ден- 04.09.2009 г.,сутринта, подс.С. отива  до мястото ,където предишната вечер  е  оставил тялото на Р. П. и  констатира ,че то все  още   е на същото място  и в същото  положение.Прибира се  в дома  на баба си  ,  а вечерта  отново  излиза с приятели. На  05.09.2009 г.   подс.С.  заминава  с баба си – свид. Т.Д. ***.

        На  08.09.2009 год.   ,около  18,00 часа   8-годишния  син на свидетеля С.Х.   съобщава на баща си ,че  докато си  играел с автомобилна  гума на  игрището  за  стрелба с гумени  топчета, в близост до  моста  за с.Изгрев  е  видял  умрял човек в една  яма. Свид. Х. и свид.Т. Джомев отиват до мястото  посочено  от детето  и  виждат   тяло  на  жена  в една   пълна с вода  яма  .Свидетелят Х.  незабавно уведомява  за  намереното мъртво  момиче  началника на РУП  гр. **** Димитър Николов.На мястото пристигат служители на  полицията ,които  извършват  оглед в присъствието на патоанатом ,който  констатира  смъртта на   Р. П..

        Видно  от назначената  по делото  ,  изслушана  и приета  колективна  съдебно- медицинска  експертиза  на труп,смъртта на Р. П.   е настъпила  в резултат на механична  асфикция  от  удавяне.Вследствие  на това ,че по- голяма  част от лицето  и  устата  на пострадалата П. се намират под  нивото на  водата  и   обстоятелството  ,че  тя се намира в безсъзнателно  състояние  до степен на  кома , неминуемо    са  довели  до  настъпване на  смъртта   и,  , в резултат  на  удавяне.Видно  от същата  експертиза,  при  извършената аутопсия  на трупа  в коремната  кухина на  П.  е открит  плод от мъжки  пол с дължина  10 см.,пъпна връв с дължина  15 см. и  дебелина  4 мм. И плацента  с диаметър  4,5 см. и дебелина  до 7 мм.Заключението на  вещите  лица  по   изготвената  и  изслушана   колективна  съдебномедицинска  експертиза на  труп № 63/2009 г.  като  обективна  ,компетентна  и неоспорена от страните  се кредитира  изцяло  от  съдебния  състав.

        Видно  от заключението на назначената  , изслушана  и приета  съдебномедицинска  експертиза  по  писмени данни   е видно  ,че   следствие  нанесените  и  удари  на  Р.  П.   са причинени следните телесни  увреждания :мозъчно сътресение  проявило се с пълна загуба на съзнанието  от степен на кома,кръвонасядания  в лявата  слепоочна  област ,на лявата скулна област ,лявата половина  на горната  устна, в дясно по ръба на  долната челюст,охлузвания в областта на  кръста  и кръвонасядания на меките тъкани в дълбочина в поясната  област ,окръглени  рани  по дланите  на  ръцете.Според вещото лице  безсъзнателното състояние  на  пострадалата П.  се  изразява в пълна  липса на връзка между  съзнанието на П.  и  външната среда като пострадалата не в състояние да приема  и реагира на външни въздействия.Заключението на вещото  лице  ,изготвило   съдебномедицинската  експертиза по писмени  данни № 151/2009 г. като обективно,компетентно  и неоспорено  от страните  изцяло се кредитира  от съдебния  състав.

        Видно  от заключението на вещото лице  по назначената и приета   химическа  експертиза , в пробите  от  вътрешните  органни  части   и кръв ,иззети  от трупа на  П.,не се констатира  наличие на алкалоиди,барбитурати,бензодиазепини,феношиазинови лекарствени  средства,трициклични антидеприсанти    и на други  лекарствени средства-азотни  бази.В  същите  проби  вещото лице не  е констатирало   наличие  на  органофосфорни,карбаматни  и хлорорганични  пестициди.Заключението  на вещото  лице –химик  по Протокол № 09/БТМ-581  от  24.09.2009 г. като  компетентно и  обективно  ,приобщено към доказателствения  материал по реда на  чл. 282 ал.3   НПК ,се  кредитира  изцяло  от съда.

       Видно  от заключението  на вещото  лице- химик  по  втората  единична  химическа  експертиза    изслушана  и приета  от съда , в кръвната проба ,иззета от трупа на 15-годишната  Р. П.  ,се доказва  наличие на  етилов алкохол  с концентрация 0,57%.В същата кръвна проба  вещото лице- химик не  констатира наличие на  наркотични вещества   от вида  морфин,марихуана,екстази,амфетамин,метамфетамин,барбитурати,бензодиазепини,метадон.Заключението  на  единичната  химическа  експертиза  -Протокол № 262/23.09.2009 г.  като  обективно,компетентно  и  неоспорено  от страните се кредитира  изцяло  от  съдебния  състав.

        Видно  от заключението на вещото лице  по назначената  ,  изслушана  и приета  от съда  съдебномедицинска  експертиза  на  живо  лице,при прегледа  на  подс.С.  са  установени  две  линейни  охлузвания по лявата  ръка ,дължащи  се на  действието  на твърд предмет ,които  могат да  бъдат  получени при  одраскване  с  нокти  от друг  човек.  Заключението на вещото  лице  по   съдебномедицинска  експертиза №218/2009 г. като  компетентно  ,обективно   и неоспорено  от страните  изцяло  се кредитира от настоящия  съдебен състав.

       Видно  от заключението на вещото лице по назначените  ,  изслушани  и приети    две съдебно биологични  експертизи ,върху  доброволно предадените от свидетелката  Т.Д.  дрехи,  собственост на подсъдимия  ,не са открити  петна от кръв и семенна  течност.Двете заключения на вещото  лице- биолог като  компетентни,  обективни  и неоспорени  от сраните  се  възприемат  изцяло  от съда.

        Видно  от заключението на вещите  лица  по  назначената,  изслушана  и приета   комплексна   психолого- психиатрична  експертиза, към момента на осъществяване на престъпното деяние,ненавършилия  16 години  подсъдим  С.С.  макар и  непълнолетен  е   могъл да разбира  свойството  и значението на  постъпките си  и да ръководи действията си.Според двете вещи  лица подс.С.   в момента на  деянието  е с ясно съзнание ,без данни за психични  изживявания,интелектуален или паметов дефицит,правилно е  отразявал  реалните  факти  и събития  и  е реагирал  съответно на възприетото.  Според вещите  лице  ,подс.С.  е информиран, въпреки  ниската си възраст   и знае  допустимостта  на определен тип  поведение, но  незрялата му  импулсивност   и  емоционална  лабилност  в характера ,правят постъпката му лично приемлива от морално  и правно  естество. Подсъдимият ,според експертите  омаловажава сложността на  ситуацията    като загърбва  проблема  и се  оставя на  щастливата случайност  всичко да се окаже   лош сън.Същият проявява  склонност  към бягство  от  действителността.  Според заключението на вещите  лица- психолог и  психиатър ,подс.С.  е с незряло  разбиране   на  отношенията с другия  пол  и  е повърхностен в емоциите си,  а отношението му към околните   е противоречиво  и зависещо  от конкретни  обстоятелства.Според вещите  лица постигнатата степен на съзряване  е  крехка и  неустойчива.Тласкан от любопитство  към сексуалната страна  на  отношенията ,подс.С.  е склонен да  игнорира евентуалните последици  от реализацията на сексуалния  контакт.Според  експертите  подсъдимият е  насочен предимно към себе си ,болезнено раним ,впечатлителен и склонен към  бягство  от действителността. Според  вещите  лица  подс.С.   е с високо ниво на себеуважение като задоволително  умее да планира  собствените си дейности, с известна  емоционална лабилност ,която го тласка към недобре обмислено  поведение. Заключението на вещите  лица   по комплексната  психолого- психиатрична  експертиза като компетентна, обективна  и кореспондираща със събраните по делото гласни  и писмени доказателства  ,изцяло  се кредитира от съда.

        Видно  от приложените  по делото справка за съдимост   и  педагогическа  характеристика  на  подс.С. ,същия  е неосъждан,няма  противообществени прояви  ,завършва   седми клас  в ОУ”Св.Паисий Хилендарски ” в гр. ****  с много добър  успех и без провинения,  а  осми клас завършва  успешно в ПМГТ”Професор Цветан Лазаров”гр.****.

        Видно  от приложените по делото  Решение № 80/24.06.2005 г.,постановено по Гр.дело №87/2005 г.  на РС гр.**** и Заповед № 41/21.03.2005 г. на Директора на Дирекция „Социално  подпомагане” гр.****,с  оглед разпоредбите на Закона  за закрила на детето и охраняване  интересите на малолетната Р.  Т. П.,същата  е настанена временно          в семейството на  баба си  по майчина линия – свидетелката К.П.  Д. *** ,на която   са  поверени  грижите  за  малолетното дете .На  този  адрес при  баба си К.   ,малолетната  Р.  П.  живее  към момонета  на инкриминираното деяние- месец септември  2009 год.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

        Горната  фактическа  обстановка се  установява  по безспорен  и категоричен  начин  от последователните ,логични  и безпротиворечиви  свидетелски  показания на  Ж.Т.,К.Д.,В.Д.,Т.Д.,В.Х.,С.Х.,Т.Д.,К.С.,П.Т.,Г.Д.,Д.Г.,Н.К.,Ж.Г.,А.А.,Х.И.,Д.Я.,П.Ч.,М.Т.,които кореспондират  с обясненията  на  подс.С.   от една страна  ,  а от друга страна със заключението на вещите лица  по   изслушаните  и приети    три съдебномедицински   експертизи,две  съдебно   биологически,съдебно  химическа  експертиза  и комплесна   психолого- психиатрична експертиза.Горната  фактическа  обстановка  кореспондира   и с приложените  по делото веществени доказателства, предявени  на страните  по реда на чл.284 от НПК.Горната  фактическа  обстановка се  установява  и  от приложените по делото   и предявени на страните писмени доказателства-  Протокол за  оглед на местопроизшествие  и  фотоалбум/л.2-л.7 ДП/,Протокол за  оглед на труп и  фотоалбум/л.8-л.13/,Протоколи за разпознаване  на лица/л.14-л.15/,Протоколи за допълнителен и последващ  оглед на местопроизшествието  и фотоалбум/л.16-л.23/,Протокол за  следствен  експеримент с фотоалбум/л.48-л.56/,Протокол за доброволно предаване на веществени доказателства./л.87/,Удостоверение  за наследници, Акт за смърт,Справка за съдимост/л.47/,Педагогическа  характеристика/л.177-179/,Копие  от Решение 0 80/24.06.2005 г. по гр. дело № 87/2005 г. на РС гр. ****/л.208-209/,Заповед № 41/21.03.2005г. на Дирекция  „Социално подпомагане”  гр. **** /л.210-211/.

        Съдът сне кредитира    свидетелските  показания  на родителите на пострадалата Р. п.- И.П.  и Т.П. в частта  им  ,в която  същите  твърдят  ,че   дъщеря  им  и  свидетеля П.Т.  са  ги посетили в дома  им на 04.09.2009 г. като целта на посещението  е   Р.  да и м съобщи  ,че  е бременна в 4-ти месец и че  баща  на детето  и  е  С.С.  както  и че  е решила  да  роди  детето си  и да се грижи  за него. Несъмнено  двамата   родители на пострадалата   сочат  грешна  дата  на посещението  на Р. в квартирата  ,която  обитават ,т. к.   е безспорно  установено  от   двете  съдебно- медицински  експертизи , че смъртта на пострадалата  е  настъпила на 03.09.2009 г. , след 20,00 часа.В този смисъл  са   и   свидетелските показания  на  свид. П.Т.  ,кореспондиращи  с обясненията на подс. С..

       Съдът не кредитира  обясненията на подс. С.  дадени  в хода на  съдебното следствие  в частта  им ,в която  той  обяснява    по  каква причина  е  „влачил” ,”тътрил „ изпадналата в безсъзнание   Р.  П.  в страни  от черния  път  на повече  от 20  метра   от мястото,където  тя  пада след нанесените  и  от самия  него  удари- в съдебно заседание  подсъдимия  нямаше логично обяснение защо  е  предприел това влачене на   пострадалата   вместо да се обади  и повика помощ като    извиняваше  това  си  действие  със стреса ,страха и  уплахата,  в която  изпада след  като констатира  ,че  Р.  П.  е в безсъзнание. Съдебният състав кредитира  обясненията на подс.С.        дадени в хода на ДП   по реда на чл. 222 НПК  пред съдия  от ЯОС  , прочетени  и приобщени към  доказателствения  материал по реда на чл. 279 ал.1 т.3   НПК,  в който  той  обяснява  ,че  е  „влачил”  тялото  на  Р. П. в страни  от черния  път   към големите   треви  и неравности   като  я  е дърпал за  лявата  ръка ,  а  тялото се  е тътрило  по гръб с цел да  не  я намерят на пътя.Съдът  кредитира  именно  тези  обяснения на подс.С. ,т. к. те  изцяло кореспондират  с приложените по делото  писмени доказателства- Протокол за оглед на местопроизшествие   и  фотоалбум ,Протокол за  извършен следствен  експеримент  и  фотоалбум,Протоколи за  извършени допълнителен и  последващ   оглед на местопроизшествие.Видно  от тези  писмени  доказателства  ,мястото   на което  е открито тялото  на пострадалата   е на повече от 20 метра встрани  от черния  път , представлява  естествена  неравност на терена   с вода  на  дъното  ,скрита  зад  високи  треви  и представляваща  част  от  игрище  за „пейтбол” с множество   изкуствено  нахвърлени  автомобилни  гуми   ,играещи  ролята на  „укрития ”и„окопи”. Именно  по този начин  описват  мястото  ,на което  е открито  тялото на пострадалата  свидетелите- очевидци Х. и Джомев  ,намерили тялото  и съобщили  за това  в РПУ  ****.По  този  начин  описват  мястопроизшествието  и собствениците  на  игрището  за  „пейтбол „- свидетелите А.А. и Х.  И. .Според  тях   игрището, в което  е  открито тялото на  починалата П.   представлява  бивша  кариера за  пясък , с дупки  и естествени езера ,  а те   са доизградили  допълнителни  дупки, окопи  и  прикрития  чрез  нахвърлянето на множество  автомобилни  гуми  сред  естествените  неравности и водосборни  ями.  В контеста на  гласните  и писмени доказателства   подробно  описващи  мястото  ,на което  е  открит  трупа на Р. П.   ,съда приема за нелогично   обяснението на подс.С.  от съдебното следствие  ,че  той  с преместването на  тялото на изпадналата в безсъзнание  П.  цели   тя  да бъде подпряна  на   една  от купчините  автомобилни  гуми  за  да  е в безопасност  от минаващите  по черния  път  хора.Обсъдените по- горе   гласни  и писмени доказателства ,кореспондиращи  с обясненията на  подс.С.   по реда на чл. 222  НПК  от   ДП  сочат като    логична  причина  за  преместването  на  пострадалата  П.  чрез „влачене” в продължение на  20 метра-  укриване  на място  ,където  трудно    и рядко проникват  хора .

        Съдът  не  кредитира  обясненията на подс. С. дадени в хода на  съдебното следствие    и в частта  им  , в която  той  твърди  ,че не може да обясни  защо  след като  оставя    изпадналата в безсъзнание  П. в   дупката  с локва ,взема  мобилния  и  телефон  и  го  изхвърля  в р.”****** ”.Съдът кредитира  обясненията   на  подс. С. дадени в хода на ДП  по  реда на чл. 222 НПК ,приобщени  към доказателствения  материал по реда на чл. 279  ал.1  т.3 НПК   в тази  им част  ,т. к.  в хода на ДП, пред съдия  от ЯОС  ,подс. С. твърди  ,че  е  взел мобилния  телефон    на  Р.  и  тичайки  по посока  гр. **** ,  го  е  изхвърлил   през  моста в р. „****** ”  за да не  я потърси  някой.Тези  обяснения  на подс.С. са в логическа  последователност с действията  му  по влачене  тялото на  изпадналата в безсъзнание  п.   на повече  от 20 метра   в страни  от черния  път  след високи треви  и  естествени  неравности- целта     и  на това  последващо  действие  на подс. С.  е  да   укрие  ,прикрие  изпадналата  в безсъзнание  П., да се  осуети  достъпа  до  нея  на  трети  лица.

      В  останалата   им част  съда  кредитира  показанията на  подсъдимия   като  кореспондиращи  с  гласните  ,писмени  и веществени доказателства  и със заключенията на вещите  лица по  изслушаните  експертизи.

        При така  установената в хода на съдебното следствие фактическа  обстановка,съда  прие ,че   подс.  С.  е  осъществил  от обективна  и субективна страна  престъпния  състав по чл. 116 ал.1 т.4 пр.1  и т.5 вр. с чл.115 вр. с чл.63 ал.1  т.1 НК и го  призна за виновен  по предявеното  му  и поддържано  от страна на ЯОП обвинение.

        От  обективна  страна :осъществено е престъпление против личността  по  глава II-ра,раздел I-ви на НК- касае  се за посегателство  върху  обществените  отношения , свързани с неприкосновеното право на  живот и телесна  неприкосновеност  гарантирано  от  Конституцията на РБ.

        Безспорно  и  несъмнено  е  установено  авторството на престъпното деяние – в този смисъл са налице  както  гласни  ,така и  писмени  и веществени  доказателства ,кореспондиращи  с пълните самопризнания   на  подсъдимия  С.,който  подробно  разказва  за механизма   на осъщественото деяние    и дава  отговори на  въпросите  касаещи  престъплението  от обективна страна  ,  а именно кога  ,къде  , как  и защо   на  инкриминираната дата  се  е стигнало до престъпния  резултат- смъртта на 15- годишната  бременна   ,изпаднала в безсъзнание  Р. П..

       От обективна страна е безспорно  и несъмнено установено ,че се касае  за смърт ,настъпила следствие  удавяне. В този смисъл  са налице множество писмени доказателства  както  и  заключенията на вещите лица    по  двете   съдебно- медицински  експертизи,кореспондиращи  и с  приложените  по делото  веществени доказателства.Вещите  лица  са категорични  ,че констатираните  телесни  увреждания  по трупа на  пострадалата  П. не са в пряка  причинно- следствена връзка  с настъпилата  смърт  от удавяне.Според същите  експерти ,изпадането на  П. в безсъзнание  до степен на кома   е  довело до невъзможност тя да контролира  въздействията  на  околната среда  и взаимодействията  с нея  като това  в комбинация  с обстоятелството,  че  задната  част на главата на пострадалата  се намират  под вода    е способствало за   настъпването на смъртта следствие  на   механична асфикция.

       На следващо  място  от обективна страна  е безспорно  ,че се касае  за  квалификация  на престъпното деяние  по чл. 116   ал.1 т.5  НК  ,т. к. безпомощното състояние  на пострадалата П.  е несъмнено  установено- в този смисъл са както заключенията на вещите  лица  по двете назначени  , изслушани  и приети  съдебномедицински  експертизи  ,така  и приложените по делото множество писмени  доказателства, кореспондиращи  и с подробните  обяснения на подс. С.  ,според които  след    стискане  за врата  от негова страна с последвали    удари  пострадалата П.  пада по гръб   на земята  и „припада” като  от носа  и  тече  кръв  и диша  ,но не  реагира  и не  мърда.Според   обясненията на подс.С.   ,пострадалата продължава  да е в безсъзнание  през цялото време  докато  той  я „влачи” по  гръб  за  ръката   в страни  от черния  път сред високите  треви  и неравности  и продължава да не  реагира  на   повикване  и бутане  и след като  е оставена на дъното  на  естествената  водосборна   яма  с  глава  във водата.За  да  е налице  квалификация  по чл.116  ал.1  т.5  от НК  е достатъчно   безпомощното състояние  на  пострадалия  да  е реално  ,да съществува  обективно   и това състояние  да се използва  от подсъдимия.Безпомощното състояние  на  пострадалата П.    вв случая   прави невъзможно същата  да  реагира  на външната среда  и да се защити  от  водата  ,която  нахлува   в дробовете  и  предизвиква  механична  асфикция.

        На следващо  място  от  обективна  страна  е безспорно  ,че  се касае  за  квалификация  на осъщественото  от подс. С. престъпно деяние    по чл.116  ал.1  т.4 пр.1  НК ,т. к.   видно  от заключението на вещите лица,изготвили  съдебномедицинската  експертиза на труп ,при  аутопсията на  трупа  на пострадалата П., от коремната  кухина  е  открит и  изваден  плод  от мъжки  пол , отговарящ на  бременност в 4-ти  лунарен  месец. Това  обстоятелство  е обективирано  и чрез  фотоалбума    към  колективната съдебномедицинска  експертиза на труп №  63/2009 г./л.10-л.11 от ДП/.Това  констатирано  по безспорен начин  обстоятелство  се потвърждава  и  от  множество  гласни доказателства- свидетелските показания  на  Ж.Т.,П.  Т. ,Т. и И. П В.  Х., К. Д и Д.Г.,чийто  логични  и последователни  показания  кореспондират както  със заключенията не  вещите  лица  ,така  и с приложените по делото   писмени  и веществени доказателства  от една страна ,  а  от друга    кореспондират  и с   подробните  обяснения  на подс. С.  свързани с бременността  и предстоящото  раждане  на  пострадалата Р. П..    

    За  прецизност  следва да се отбележи  ,че   за  квалификацията на престъплението  като  такова по чл. 116 ал.1  т.4  пр.1  НК    е  ирелевантно  обстоятелството  кой  точно  е баща  на  детето  ,носено  от пострадалата П..  Многобройните  опити  на защитата на подс. С.  да   наведе  съмнения   досежно  факта  ,че  баща на бебето  на  Р.  е  подсъдимия   не  водят по никакъв начин  до промяна  на  квалификацията на осъщественото престъпление- без значение   от обективна страна  е   дали  баща  на  носеното  от пострадалата  дете  е подс. С.  или  другите  интимни  партньори  на Р.  П.- разпитаните   по делото свидетели  Ж.Г.  и Н.К.  или  сочения  от няколко свидетели  като трети  сексуален партньор на Р. – А. по прякор „***”.Съмненията  относно   бащинството на    детето  носено  от бременната  Р.    завладяли  ума  на непълнолетния  С.С. към момента на осъществяване на деянието  имат  пряко  отношение  единствено към  мотива  за осъществяване на престъпното деяние   и формата на  вина, но  нямат  отношение  към   квалификацията на това деяние  като такова по чл. 116  ал.1  т.4  пр.1 НК.         

        От  субективна страна  деянието   е осъществено  при  евентуален  умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 НК  ,т. к. подс.С.  е съзнавал общественоопасния характер на действията  ,които предприема,предвиждал е  общественоопасните  последици  от тези  действия и  е допускал настъпването  им.Безспорно  и несъмнено   подс. С. нанасяйки  няколко  удара на  пострадалата  в отговор на  нейната  интервенция  съзнава ,че  наранява бременна  жена .На второ място  е безспорно  ,че  подс.С.  съзнава    факта  ,че следствие  неговите  действия   П.  изпада в безсъзнание  ,т. е. в безпомощно състояние  и  именно след   като  съзнава тези   обстоятелства  ,той  предприема  поредица  от    последователни действия  ,които се отличават  с  прецизност и  логичност   с цел  да  „извлече”    тялото на  изпадналата в безпомощно състояние  бременна  П.  далеч  от  черния  път ,далеч от погледите  на минаващи  по пътя  хора  ,сред високите треви  и неравности  на  игрището  за „пейтбол”  с ясното съзнание  ,че  по този начин   отрязва възможностите  някой  да  помогне  на  П..Събраните по делото  гласни   и веществени доказателства  сочат  и  втора  премерена   и  логична  постъпка на  подс.С. ,  именно  :  оставена  на дъното на естествена  водосборна  яма  с глава   във водата  в безпомощно състояние  , П.  е  лишена  и  от  всякаква  евентуална  възможност  за комуникация  с трети  лица    след като подсъдимия  и  взема  мобилния  телефон  и  го  изхвърля  във водите на р.”******” на път за дома  си  с цел  според неговите  обяснения  „Някой  да  не се обади на Р.”.За   това  ,че престъпното деяние  е осъществено с  форма на вина  евентуален  умисъл  говори  и   факта  ,че на следваща  сутрин – 04.09.2009 г.  подс.С. се връща на местопрестъплението  за да провери  в какво състояние  е  Р. – това  му поведение  също  навежда   на   извода  ,че  той  е допускал настъпването на  вредоностния  резултат – смъртта на   П. .

        Следва да се  отбележи  и трето  обстоятелство   в тази насока- подс.С. не съобщава  на никого  за  случилото се  с  Р. П.  ,не вика   линейка,  не  споделя   това  нито  с  баба си  ,нито с   приятелката си М.Т.  ,нито  с най- близкия  си  приятел – свид. Г.Д. както вечерта на 03.09.2009 г.  ,така   и  сутринта на другия  ден  ,когато на самия  него вече  категорично   му  е  ясно  ,че    Р. п.  е  мъртва.

        Съдът  не  възприе  предложената  от  защитата на подс. С. квалификация  на  осъщественото  от подс.С. престъпно деяние   като такова  по чл. 124  ал.2  НК  като   не кредитира   доводите  за   извършени  от пострадалата  действия    по  оклеветяването  на  подсъдимия чрез разпространяване на неверни  обстоятелствата  за него  ,  а  именно  ,че  той  е  баща на  носеното  от нея  дете ,с които действия  заедно с упражненото  спрямо С. насилие   на 03.09.2009 г.   е предизвикала   силното  раздразнение  на С.   ,в което състояние  последния   и е причинил  средна  телесна  повреда,  която  да  е  довела  до  настъпването на  смъртта  и по непредпазливост. 

        Няма  спор ,че  подс.С.  е  бил в особено напрегнато  емоционално състояние  в началотт на м. септември  2009 год. ,след като   при посещението на лекар-гинеколог в гр.**** става  ясно  ,че  пострадалата п.  е бременна  и  е късно  за  аборт.Няма  спор и  досежно  факта  ,че  пострадалата   П.  е тормозила  подс.С.  да  поеме отговорност  за  детето ,което  тя  ще  роди  като  негов баща  като  е  даже до заплахи  и закани  ,че  ще   каже  за бебето на родители  му  и на новата му приятелка М..Тези  обстоятелства  сами  по себе  си  обаче  ,не  сочат  за  осъществено престъпление   при  условията  на  афект-  когато  отиват  на разходка  на 03.09.2009 г.   в парка на гр. ****   тези  действия  на  Р.   са  известни  на  подс.С.  и са били предмет  на множество  обсъждания  между  двамата  ,т. е. те не са  нови за него  или  възникнали внезапно в хода  на  спора  ,който  двамата  с П. водят по повод на бъдещото  раждане.В този смисъл  не следва да  се приема,  че се касае  за такова  емоционално  състояние  на подс.С. ,което следва да се  определи  като   физиологичен  афект. В този смидъл следва да се кредитира  изцяло  и заключението на   комплексната  психолого- психиатрична  експертиза  ,в която двете   вещи  лица- психиатър и  психолог изключват  такова   емоционално състояние     към момента на осъществяване на деянието. За  липсата  на  афектно състояние  сочат и   премерените  ,логични  и последователни  последващи действия на подс. С.  насочени  пряко  към  изолиране  тялото  на  изпадналата  в безпомощно състояние    П.  от външни я свят  чрез  влачене повече от  20  метра  ,  изоставяне  на дъното на пълна  с вода   яма   и    изхвърляне  във водата  на   мобилния  и  телефон.Механизмът на  тези последващи  действия  на подс.С.  ,веднага след  изпадането на  П.  в състояние  на   кома  сочат не на деяние  осъществено с форма на вина непредпазливост  ,  а  на такова , при  което      подсъдимия  допуска  настъпването на вредоносния  резултат- смъртта на П. .Няма  логика в твърденията на защитата на подс.С. ,че  той    на  15 години  и без  житейски  опит  изпада  в критична ситуация  на  паника  и страх  и не може да прецени  като  опасност изоставянето  на  П. на дъното  на пълна  с вода  яма   в безпомощно състояние  или в твърденията  ,че през цялото  време  той  и  считал ,че  П. ще се свести  и ще се прибере  вечерта  или  сутринта  в гр. ****.Ако  подс.С. не  е допускал настъпването на смъртта на П.  ,то  той  не би предприел  тежката  мисия  да  „завлече” тежкото тяло на  изпадналата в безсъзнание  Р.  на повече от  20 метра  сред високи  треви  и  естествени  неравности   ,в безлюдно   място ,пригодено   на  игрище за „пейтбол”.

    Предвид горното   съдебният състав  намери  ,че  подс. С.   е осъществил от обективна  исубективна страна престъпния  състав по чл. 116  ал.1  т.4 пр.1   и т.5 вр. с чл.115 вр. с чл. 63  ал.1  т.1 НК   и  го призна  за  виновен  .

       ПО  ВИДА  И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО  НАКАЗАНИЕ:

        Към момента на  осъществяване на престъпното деяние  подс.С.  е на  15  години  и след  редукцията на  предвиденото  за този вид престъпни деяния  наказание  по смисъла на чл. 63  ал.1  т.1 НК ,материалната норма предвижда наказание  „Лишаване  от свобода”   от три  до  десет  години. При  определяне  на  наказанието  съда    прецени  ,че  деянието  е осъществено при  превес на  смекчаващите  вината   обстоятелства  и като такива  отчете  както следва:чистото съдебно  минало  и добрите  характеристични  данни на подс.С.,пълните  самопризнания  ,които  прави  в хода на ДП  допринесли за установяване на фактическата  обстановка ,искреното  му    съжаление  за  извършеното,много  младата  му  възраст.При  индивидуализацията на наказанието  съда   взе предвид   и  отекчаващите  вината на подсъдимия  обстоятелства  и като  такова  отчете   поведението на подс.С.  след престъпното деяние в опита му да скрие  извършеното.При  определяне  размера на   наказанието  при превес на смекчаващите  вината  обстоятелства ,съда  обсъди   и взе предвид  и мотивите   на подсъдимия   довели  до  осъществяване на  престъплението  ,  а именно : Безспорно  и несъмнено  поведението на пострадалата П.  ,която   настоятелно и с всички средства   се опитва да  принуди подсъдимия  да поеме отговорност като баща при бъдещото  раждане  както  и  обстоятелството ,че П. прибягва  до  шантаж  и  изнудване  в преследване на целта си  като  заплашва   подсъдимия  ,че ще съобщи  за бременността  си  на неговите  родители  и на приятелката  му М.  способстват  за  формиране на   емоционално състояние  на тревожност и напрегнатост  до степен  на безизходица  у  непълнолетния  С.  и    огключвач  реакцията  му  да  нанесе  удари  на П.  при  провокацията  от нейна страна  с  физическо  насилие  по  отношение на подсъдимия.Насъбралата се  у  С.  негативна   емоция  се  отключва  при възникналия   спор   за бъдещото  раждане   с пострадалата  и  той  реагира  с нанасянето  на  няколко  удара  по бременната П. ,които   обяснява в хода на съдебното следствие  с това  ,че  му  се  е „насъбрало  доста”,    визирайки поведението на пострадалата П..

        Съобразявайки  всички  изложени  обстоятелства  ,настоящия  съдебен състав намери  ,че  на подс.С. следва да се наложи наказание  около  и под средния  размер   предвиден  за  това престъпление  в материалната норма  и  му  определи наказание  от „ПЕТ ГОДИНИ  И  ШЕСТ  МЕСЕЦА   ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА”, което да  изтърпи при първоначален „строг”  режим по смисъла на чл. 61  т.2  от ЗИНМН.Така  определеното наказание  ,според съда   съответства на   характера на  осъщественото престъпно деяние  и неговата  висока степен на  обществена  опасност   както и  на степента на обществена  опасност на неговия  извършител съобразно    възрастта  му  от 15 години към момента на осъществяване  на квалифицираното  убийство.

        ПО  РАЗМЕРА  НА  ГРАЖДАНСКИТЕ  ИСКОВЕ  ЗА  ИМУЩЕСТВЕНИ  И НЕИМУЩЕСТВЕНИ  ВРЕДИ:

        Съдът намери  за основателни  предявените против подс.С.  от  родителите на пострадалата  П. – гражданските  ищци  Т.П. и  И.  П.  граждански  искове  за  неимуществени вреди     и  ги  уважи  до размер от по  40 000 лева  за всеки  от двамата наследници  ,  а за разликата  от  80 000 лева  до  200 000 лева   - ги отхвърли  като  неоснователни  и недоказани.Несъмнено   и безспорно  родителите на  15-годишната Р.  П. следва  да получат  обезвреда  за претърпените  от тях  болки  и страдания  ,предизвикани  от внезапната смърт на  дъщеря  им ,която  двамата са  обичали много  ,макар  да не са  имали възможност да  отглеждат  при себе  си  предвид лошите битови  условия ,в които  живеят   и предвид факта ,че  се налага да полагат  ежедневни  грижи  за  другата си  дъщеря ,която  е болна  от  епилепсия   и  е с тежки припадъци.Безспорно  е  установено    по делото  ,че  от м.март 2005  година  по решение на ЕРС  и  след  Заповед по  административен ред  на  Директора на „Социано подпомагане”  гр. ****  малолетното дете  Р.  П.  е настанено временно  за  отглеждане  в дома на баба  си К.  Д. *** ,която   според възможностите  си на пенсионер с пенсия  от 180 лева  полага  грижи  за  Р.  до деня  на нейната смърт.Видно  от събраните по делото  гласни  и писмени доказателства  и от  показанията на   самите  граждански  ищци П.  ,те  са  живеели  при много  лоши  битови  условия  в гр. ****  през 2005 година  ,  а след завръщането  си в гр. ****  живеят на квартира  в един  гараж  и нямат    физическата   и  финансовата  възможност да се грижат  н за малолетната Р. ,която  изцяло   е поета  от  нейната баба К. .Предвид  изложеното    настоящият съдебен състав намери  за справедливо   да  присъди  на двамата  родители  на  пострадалата П.  сумите  от по  40 000  лева за претърпените  от тях  болки  истрадания във вразка със смъртта на  тяхната  дъщеря Р.  , но съобрази   обстоятелството  ,че  грижи  за  това     непълнолетно дете  е полагала единстевно   неговата   баба К.,на  която  поради  законова невъзможност съда   не  може  да присъди  обезвреда  ,която  безспорно  и се дължи   по морално- етични причини.

        Гражданските  ищци   П  са предявили  против подс.С  и граждански  иск за  имуществени вреди    в размер на  1000  лева ,представляващ  обезвреда   за   средствата   вложени    по погребението на  пострадалата П.  и свързаните с него  християнски  ритуали. Настоящият съдебен състав намери  за  основателен   предявеният  иск предвид  признаването на подс. С.  за виновен   за настъпилата смърт на  пострадалата П.  и присъди  сумата  от 1000  лева  като  обещетение  за  причинените  на  П.  имуществени вреди.  За  размерът на присъдената  обезвреда  съдът съобрази   обичайните  разходи  за погребения  в района  на  ****ска  област и  взе предвид   трайната  практика на ЯОС   в тази насока.

        Сумите ,присъдени  на  гражданските  ищци Петрови  по предявените  от тях против подс.С.  граждански  искове  за  имуществени  и неимуществени вреди   се присъдиха  ведно със законната  лихва ,считано  от датата на  увреждането  до  окончателното  им  изплащане.

       ПО  РАЗНОСКИТЕ:

        Съдът присъди на гражданските  ищци  И.  и  Т. П.  направените по делото  разноски в размер на   2 000 лева  солидарно .

        При  горният  изход на делото , ЯОС  осъди  подс.С. да  заплати направените по делото разноски  в размер на  1256,98  лева в полза на ОД на МВР ****  и 160 лева  в полза на ЯОС,Бюджет на съдебната власт   както  и ДТ в размер на  3240 лева  съобразно  размера на  уважените   граждански  искове.

       ПО  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА:

        Съдът постанови ,след влизане в сила на присъдата   на подс.С. да се върнат  23 бр.  долнища  от анцунг – черен,светлосин и тъмносин  ,негова собственост   ,  а  останалите веществени доказателства   като вещи  без стойност – да се унищожат.

         Причината  за  осъществяване на престъпното деяние  следва да се търси  в ниската  правна  култура  на подсъдимия  и неговата  житейска  неопитност   и неспособност за реагиране  в  ек****ални  условия   и ситуации .   

         По  изложените съображения  съда постанови присъдата си.

 

 

                                                         

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛ.СЪДИЯ:

 

 

 

 

                                                    СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.

 

 

 

 

                                                                                          3.

                              

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

МОТИВИ  ПО НОХД № 203/2010 год.

 

        Окръжна прокуратура  гр.****   е предявила  обвинение  против С.С.С. *** за  престъпление по чл.116 ал.1 т.4 предл.1 и т.5  вр. с чл.115 вр.с чл.63 ал.1 т.1 от НК.

        Приет  е за  съвместно  разглеждане  в наказателният  процес,  предявеният  против подс.С.  от страна на  И.  Р.П.  и Т.Д.П.- родители   и законни наследници  на   пострадалата   Р. Т. П. ,граждански  иск   за неимуществени вреди  в размер  от по   100 000  лева,ведно със законната  лихва  ,считано  от датата  на  увреждането  до  окончателното   изплащане на   сумата.Родителите на  пострадалата П.  са предявили  и граждански  иск за  причинените  им от подсъдимия имуществени вреди  в размер на 1000 лева ведно със законната  лихва ,считано  от датата на  увреждането  до  окончателното  изплащане   на сумата  за обезвреда.

        В съдебно заседание представителят на ЯОП поддържа  обвинението.Счита същото  за безспорно доказано.Навеждат се доводи  за  безспорно  установена фактическа  обстановка ,каквато  е подробно  описана  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт. Според представителят на държавното  обвинение   спорното  в настоящия  казус е  не  авторството на престъпното деяние  и  механизма на  неговото  осъществяване  ,които  са безспорни  с оглед събраните  гласни  ,писмени  и веществени доказателства  ,  а субективния   елемент   на  фактическия  състав- дали  и  защо  деянието  е осъществено  умишлено.Според прокурорът  смъртта на пострадалата  П.  е целена  от дееца  ,т. к. е налице  една  логически  целенасочена   последователност  от действия ,които пряко  и непосредствено  са способствали  за настъпилата смърт на пострадалата.Навежда се  довод ,че  подсъдимия  има  и мотив-бременността  на  пострадалата  и основателните  съмнения  ,че  той  е баща  на детето  ,който мотив   е довел до  формирането на мотивизационен процес в съзнанието на дееца.Настоява се   съдът да приеме  ,че деянието  от субективна страна е  осъществено  умишлено  и  е с правна  квалификация   такава  ,каквато  е възведена  в   обвинителния  акт.

       Касателно  вида и   размера на наказанието  се  настоява  ,след редукцията   по чл. 63  ал.1  НК   ,да се отчетат  смекчаващите вината  на  подсъдимия  обстоятелства  ,  а  именно :  чисто съдебно  минало,  добри  характеристични данни ,млада възраст ,съдействие  на  органите 

на ДП за  разкриване   на  обективната истина  от  една страна   ,  а от  друга  отекчаващите  такива  - механизма на осъществяване на престъпното деяние  и поведението  на подсъдимия  по време  и след  извършване на престъплението.Настоява се    подс. С. да бъде признат за виновен  по повдигнатото му  от ЯОП и  поддържано  обвинение  като му се определи наказание над средния  размер  ,към предвидения  в материалната  норма  максимум   с  ефективно  изтърпяване  на същото с оглед постигане  целите на  генералната  и специална превенция.

       По  отношение  на предявените  граждански  искове се настоява същите  като  основателни да се уважат  ,  а по  отношение  на техния  размер  да се ценят събраните по делото доказателства.

        В съдебно заседание гражданските  ищци  И.П. – майка на пострадалата  Р.  и  Т.П.- баща на пострадалата  Р.  ,  лично  и чрез процесуалния  си представител- адвокат   Г. от ЯАК  настояват  подсъдимия  да  бъде признат за виновен  по  повдигнатото   му  от страна на ЯОП  обвинение.Твърди се  ,че  се касае  за  умишлено престъпление  ,т. к. действията на подс. С. след като  Р.  губи съзнание  са  хладнокръвни  и целенасочени   и  логично  водят до настъпването  на нейната смърт. Твърди  се  ,че  за квалификацията на деянието  е  ирелевантно кой  е баща  на   детето  носено  от бременната  Р.  П. , но според процесуалния  представител на  гражданските  ищци са налице достатъчно доказателства  ,които сочат ,че  именно   подс. С. е  баща на това дете  и  умъртвявайки  бременната си приятелка  ,той  убива  и собственото си дете.Навеждат се доводи  ,че  на  пострадалата  са нанесени  не  един  удар както  обяснява подсъдимия  в хода на съдебното следствие  ,  а няколко такива- както   се твърди  в заключението  на    съдебно- медицинската  експертиза на труп  и  тези няколко  удара в съвкупност са  довели  до  падането на  пострадалата на земята  и  изпадането  и в безсъзнание до степен на  кома.Инвокират се доводи  ,че   действията  на  подс.С.   веднага след това  са   хладнокръвно премерени   и подчинени  на желязна  логика-  изпадналата в безсъзнание  бременна  Р.  е влачена  от подсъдимия  около  10 –на метра навътре  в  пустата местност  през храсти   и  то с аргумент не за да  и се  окаже помощ ,  а за да не се  вижда  тя  от пътя.Последващите  действия  на подс.С. също   со  антипод на  обясненията  му  ,че много се  е  уплашил  и затова  е  избягал оставяйки  Р. в близост до  локвата-  преди  да  напусне  мястото   подс. С. не  забравя  да вземе  мобилния  телефон на пострадалата  и  веднага  след това  до  го  изхвърли  във водите на р.”******”.Твърди  се  ,че  от заключението  на   комплексната  психолого- психиатрична  експертиза   може да се направи  извод  ,че подс.С.  не  съжалява  за стореното  и не се разкайва  ,въпреки  направените  от него в този посока  изявления  в  хода на съдебното  следствие.Настоява  се    съда  да  определи  на подс. С. наказание  към  максимума  предвиден  в   материалната  норма както с цел  превъзпитание  ,така  и  за  да „се спасят”   от подобно негово поведени е други  момичета.Настоява  се  съда  да  уважи   в пълен размер    предявения  против подс.С.  граждански  иск  за  имуществени вреди  ,т. к. той  е в рамките на  обичайните  разходи  за  погребение  и  последвалите   помени.Настоява  се  за  уважаване в пълен размер  и  на   гражданските  искове  за  неимуществени вреди  - независимо  от  обстоятелството  ,че  родителите  на пострадалата  Р.  п.  нямат  средства  да  я   отглеждат и  тя   живее  с баба  си  К.  ,  силната  емоционална  връзка     между  родители  и  дете  не  е била  прекъсната  и мъката   и   загубата  на  двамата  е  голяма   и  неутешима. Настоява  се    и за присъждане на направените     от   граждански  ищци        разноски.

        В съдебно заседание подс.С.  се  явява лично и наред със защитника си -  адвокат  Ч.    от ЯАК.Защитата излага  подробни  съображения  за липса  на доказателства  ,които  по  категоричен  и несъмнен начин   за  осъществено престъпно деяние  с правна  квалификация  чл. 116 ал.1  т.4  пр.1   и т.5  вр. с чл.115  вр. с чл.63  ал.1  НК.Твърди се  ,че  в това производство  са несъмнени  няколко  обстоятелства :  на първо място  това  ,че  пострадалата Р. П.  и подс. С. се  познават  от деца  и са в близки приятелски  отношения ; на второ място  това  ,че  през 2008 г. приятелството  им се задълбочава  и преминава  в интимни  отношения  като двамата  имат два  сексуални  акта –през зимната  ваканция на  2008  година  и  в началото на м. юли  2009 година; на трето  място  това  ,че  след заминаването на подс.С. *** за  учебната  2008/2009 г. пострадалата Р. П.  има    сексуални контакти  и с други  мъже  ,видно  от свидетелските  показания.Според защитата на  подс.С.  безспорно  и несъмнено   е  доказано   ,че  пострадалата    към момента на престъпното деяние    е  бременна  в 4-5  лунарен месец  като  категорични данни  кой  е  баща на бебето  по делото не са  събрани.

        Защитата    излага съображения  ,че  подс.С. ***  за да прегледат  Р.  и присъства  на  разговора  с  лекаря- гинеколог ,прегледал  Р.  и констатирал бременност  след  4  месец  ,не защото  категорично  е  сигурен ,че той  е  баща на детето  ,  а защото   не  може да  изключи  подобна вероятност предвид   отношенията му  с вече  бившата му приятелка Р..

      Защитата  счита  ,че  се касае  за осъществено престъпление  по чл. 124 ал.2 вр. с ал.1  НК   ,  а не за  умишлено  причинена  смърт  с квалификация  по чл. 116  от НК. Навеждат се доводи  ,че  събраните по делото  доказателства  ,кореспондиращи  с подробните   обяснения  на  подсъдимия  сочат  на  умишлено нанесени  от него  няколко  удара по  пострадалата  ,която  го  е предизвикала с думи  и действия   с последващо  изпадане на същата в безсъзнание ,довело до настъпване  на смърт  от удавяне  ,която  по никакъв начин  не  е  искана  и целена  от  подсъдимия  С. ,т. е. е настъпила по непредпазливост.Навеждат се   доводи  ,че   поведението на  пострадалата   в началото на м. септември  2009 год.  насочено  към постоянно „натякване” за  бъдещото  дете  с цел  подсъдимия  да  поеме  ангажимент    и  отговорност  ,придружено   с   опити  за  изнудване  -заплаха  към подс.С. ,че ще съобщи на родителите му  за детето,са  довели  до   натрупване на  напрежение   у  последния,до  притеснение  и засилване  на  отрицателните  емоции.Всички  тези  „заплахи „   и  опити за  „изнудване” от страна на пострадалата   са  довели  според защитата  до мощен  емощионолен срив   неукрепналата  психика на   15- годишния  С. ,на  когото  се  е наложило да взема  важни  решения  под стрес и  заплаха  и  именно  в това състояние  той  е   реагирал на    физическото нападение  на  пострадалата  като  веднага   отговаря с няколко  удара  довери  до  падането на бременната П. на земята  с последващото  и изпадане  в безсъзнание.   Според защитата последващото  поведение на подс. С. също не  сочи    на  умисъл  за  умъртвяване на пострадалата – напротив ,той  уплашен от  ситуацията  , в която  е поставен се  стреми  да  завлече    изпаднатата  в безсъзнание  Р.   на място  ,което  е  в страни  от  черния  път   ,за да не се  вижда  тя  и „за  да  е защитена”  като  самия  С.  обяснява  ,че  тя  е  била по гръб   и лицето  и  е било  извън  локвата ,когато  е  изоставена  от    него.Според защитата   това  поведение  на подсъдимия   не сочи  на  действия целящи настъпването на смъртта на Р.  П..Навеждат сде доводи  ,че подс.С.  нито  е  искал и  целял  ,нито  е допускал  ,че  може да настъпи  смъртен  резултат- напротив  ,цяло  вечер  и на  следващата  сутрин  е  „чакал”  Р.  да се появи  ,за да му се  скара.

       Защитата  настоява  за  постановяване  на   присъда  ,с която  подс.С. да бъде признат за виновен  за осъществено престъпление по чл. 124  ал.2  НК   като  му се определи наказание  при    изключителен превес на  смекчаващите вината  обстоятелства-  доказателства  за наличие на множество такива  са събрани както в хода на ДП  ,така  и в хода на съдебното следствие    и при  условията на чл. 55 от НК  след като  му се  определи наказание  в рамките   на  минималния  предвиден  размер ,същото при  условията на чл. 66 ал.1 НК да бъде  отложено  за изпълнение със съответен  изпитателен срок.

       Навеждат се доводи  ,че  деянието  е  осъществено  от  едно дете на  15 години  ,което  е  отгледано  в необичайна  семейна среда  ,без връзка  с баща  му ,което  поставено в екстремална ситуация    е  взело   грешни   решения.Прави се  искане съда  да съобрази   и  укоримото поведение на пострадалата  ,която   притиска   подсъдимия  да  вземе  неприемливи  за него решения  във връзка с  раждането на  нейното дете като  се прецени  и обстоятелството  ,че   множеството сексуални контакти на  пострадалата П.  ,вкл. и  с някои  от разпитаните свидетели  разколебават  версията  ,че  непременно  подс.С.  е баща   на  детето ,която  тя  носи.

      По  отношение на гражданският  иск  за неимуществени вреди  ,предявен от родителите на  Р.  П. ,се настоява съда да вземе предвид  факта  ,че  не те двамата   са  отглеждали   Р.  , а баба  и К.  Д. ,на която  официално  по съответния  административен ред  е поверена Р.  ,т. к. компетентните длъжностни лица са преценили  ,че  нейните  майка  и баща не  са в състояние   да полагат  родителски  грижи за нея. В този смисъл защитата счита  за несправедливо  на същите  да се присъждат   исканите  огромни суми  за  обезвреда .        

        В последната  си  дума  подс.С.   моли съда   за  справедлива  присъда  и  заявява ,че  съжалява  за допуснатите от него  грешки  ,които  е  осъзнал .

        От събраните по делото  доказателства ,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,ЯОС  установи следната  фактическа  обстановка:

       До  месец  септември  2008 год.  подс. С.С.   живее заедно с майка  си в гр. **** .За  учебната  2008/2009 г.  той се премества  да    живее  и  учи  в гр. **** ,където  е  ученик в ПМГТ”П-р Ц.Л. ”.

       През 2006 год.  подс.С. се запознава  с  пострадалата Р.  Т. П. ***.Двамата  се сприятеляват  ,често се срещат и  разговарят насаме  и  в  компания  с други младежи.В началото на  2008 год. отношенията  им се задълбочават ,двамата стават  по- близки  и започват да  излизат заедно  все по- често.През месец май  2008 г. връзката  им внезапно  се прекъсва  ,т. к.  пострадалата П. настоява двамата  да прекарват повече време заедно  ,  а  подс.С.  иска  да  се  вижда  с приятелите  си. През м. септември  2008 год. подс.С. *** заедно с майка си – свид. В.  Д. ,където  двамата се  установяват да живеят ,  а  подсъдимия    е  редовен  ученик в VIII-ми клас за  учебната  2008/09 г. в ПМГТ”Професор Ц.Л.”.След заминаването   на  С. ***  двамата с П. поддържат връзка като   разговарят по  мобилните  телефони  и   чрез интернет  .Постепенно  отношенията им се подобряват  и двамата  отново  стават близки.

       През м.декември  2008 г. подс.С.  се прибира за  зимната  ваканция  в гр. ****  ,на гости на баба си .Двамата  с Р. П.  подновяват срещите си   като по  това време   за първи път имат  сексуален контакт.След края  на зимната ваканция  подс.С. ***   като двамата с Р. продължават да  контактуват  по телефона  и  чрез интернет.

       Междувременно  пострадалата  П. поддържа  интимни  сексуални отношения  и с други  момчета ,с които   излиза- свидетелите Ж.  Г. ***  и  Н.  К. ***. Със свид. К.  пострадалата  П.  излиза няколко  пъти  в компания  заедно със свидетелите  Д.Г. *** Загора,   Ж. Т.  и В. *** като част  от  излизанията на компанията  са  извън  гр. ****.

       След кроя  на  учебната  година-  01.07.2009 г.  подс.С. ***  за да прекара при баба си   лятната  ваканция.В началото  на месец  юли  двамата с Р. П.  за втори  път  имат сексуален контакт  като този път  С. не ползва презерватив. Скоро след това  от  свой  приятел- свидетеля Г.  Д., подс.С. разбира  ,че  през времето  , в което  той  е  бил в гр. ****,пострадалата П.  поддържа  близки  отношения  и с други  момчета. От свид.Д.  С.  разбира  ,че   за  известно време   Р. П.  е  „гадже”  на друг негов познат  от гр. ****- свидетеля  Ж.Г..Това  е повод   подс.С.  да  сложи край на връзката  си  с пострадалата П..Двамата преустановяват срещите  и разговорите  си и окончателно спират да контактуват.   Малко по-късно  С.С.  се  сближава с друго  момиче  - свидетелката М.  Т. *** ,която  също  прекарва лятната си ваканция  в гр. ****  и двамата  стават „гаджета”.

        В началото на м.септември  2009 год. пострадалата П.  звъни  по телефона на подсъдимия  с молба да се видят   и говорят като му  съобщава  ,че  е бременна    и  той  е баща на детето.Двамата се срещат  в парка на  гр.**** и  обсъждат възможността  за  аборт.На следващия  ден   пострадалата П.,  придружена  от свидетелите В.Х. и Д.Г.  заедно  с подсъдимия   заминават  с автомобила на Г. ***  ,където  Р.   да се  прегледа при лекар-гинеколог.След прегледа  става  ясно  ,че  аборт е невъзможен ,т. к. П.  е в  четвърти  лунарен месец   и  е невъзможно  принудително прекъсване  на бременността.

       Пострадалата П.  първоначално трудно приема   факта ,че трябва  да  роди  детето, но  по-късно пред своите приятелки Т.,Т. и Х.   заявява  ,че  е готова да стане  майка  и прави планове  как ще  се грижи за детето  си  без да прекъсва  училището. Пострадалата придружена от свид.Т.  посещава  родителите  си ,които  живеят отделно   на квартира  с болната   сестра на Р.    с цел да  им съобщи  ,че   е бременна  и  получава подкрепата им за бъдещото  раждане.

        Междувременно   Р. П. многократно   звъни по телефона  на  подс.С. и прави  опити двамата  да се   срещат  за да обсъждат  бъдещото раждане  като  целта на тези   разговори  е  ,П.  да получи  уверението на подс.С. ,че  същия  ще поеме  отговорност  за детето  като негов баща. Пострадалата  П.     е сигурно  ,че  именно  С.   е родител на детето  ,което  носи   и  изисква от него  уверение  ,че след раждането   той  ще  я подкрепя  финансово.В опитите  си да  задължи   и  обвърже  подс.С.  с бъдещото раждане   пострадалата  прибягва  до     закани  ,че  ако  той не  поеме отговорност  ,ще се наложи  тя да съобщи  на    майка му  и  баба му  за детето.П. „изисква”  от подс.С. да се раздели с настоящата си приятелка  М.  за да е свободен двамата  заедно да се грижат  за детето  ,което  тя  ще роди.Това  поведение  на пострадалата   предизвиква силно безпокойство  у подсъдимия  ,който   продължава да  има съмнения  ,че  именно той  е баща на детето  ,което  носи  бременната  Р. ,  а заплахите   ,че  тя  ще съобщи  за това  си  положение  на роднините му носи натрупване на  допълнителни  негативи.

       На  03.09.2009 год. , около  19,00 часа по настояване на П.  , последната  и  подс.С. се  срещат  пред   входа на  градския  парк в гр. ****  и тръгват  да се разхождат  и да си говорят  около нефункциониращия  градски  басейн,  а  по- късно се  отправят  към пешеходния  мост  на р.”******”  и навлизат в гористата местност.Продължавайки   разходката  ,двамата  излизат на черен път  водещ към  друг  мост на р.”****** ”  за  близкото село Изгрев.Двамата  разговаряйки  достигат месността „********” на десния  бряг на реката  по посока на  течението  и  ,на  която има построено  игрище за „пейтбол”,  а встрани  от него  има множество неравности   и висока трева  и храсти.

     Достигайки  поляната  до  игрището  за „пейтбол ”   ,С. и П.  ,които през цялото време  говорят  за бъдещото раждане   на  бебето  и  необходимите  грижи за него,влизат  в спор ,прерастнал в скандал.Пострадалата П. обвинява  подс.С. ,че  не  и  обръща достатъчно внимание,  а тя се надява  той  да  „скъса” с приятелката си М.  и двамата  с Р.  да  задълбочат отношенията си  ,даже  да сключат  брак.Подсъдимият  е категоричен, че не  желае  да  се  разделя  с  приятелката си    и не желае  връзката  му с Р.  да продължава  като  е категоричен ,че  няма да се събере с нея.Това  отношение на подсъдимия  дразни бременната П.  и тя посяга да  удари  С.С.,при което  го  одрасква  по външната страна на лявата  длан.Предизвикан  от поведението на Р. П.  и подтикнат от насъбралата  се   него негативна  енергия    по  повод невъзможността П.  да направи  аборт  и да реши  възникналия  проблем , подс.С. отвръща на  удара на П.  като  и нанася  удар с  юмрук в областта на корема.П. прави  втори  опит да  удари  С.  ,но  той  хваща  ръката  и,  стиска  я  за врата в продължение  на  5-6  секунди ,леко  я  избутва  назад и  я  удря  втори  път  с дясната си ръка  в областта на лицето.Следствие  на този  удар  П. пада  назад  по  гръб на земята   и  изпада в безсъзнание  до степен на кома ,  а  от устата и носа  и  тече  кръв.

          Изплашен  от случилото  се в първия  момент  ,подс.С. проверява състоянието  на П.  и  установява ,че  тя  диша и  е жива-  корема и прави  специфични движения.Веднага след това  подс.С.  предприема действия  по  укриването на  изпадналата  в безсъзнание  П.  като започва  да  я дърпа  и влачи   в страни  от поляната  към намиращите  се там   високи  треви   и  естествени  неравности.Влаченето  по  гръб продължава  около  20 метра  като   подс.С.  дърпа  пострадалата за дясната  китка  в посока  р.”******” .Стигайки  естествена  земна  яма,част  от  игрището  за „пейтбол”  ,подс.С.  пада  на дъното  и заедно  с тялото на Р..Пострадалата   пада на дъното на  ямата , в която  има  вода с дълбочина 30 до  40 см. като  тялото  и  е  по гръб ,част от главата и е във водата  ,но  водата не покрива  лицето и  ,  а тялото  е леко  обърнато  на  ляво  с притисната  под него  лява  ръка.Подсъдимият   С.  взема   решение  да  изостави    намиращата се в безсъзнание  П.  на дъното  на  водната  яма   ,взема  мобилния  и  телефон  от джоба на дънките  ,с които  е обута  и  побягва  към гр. **** .На  моста на р.”******”  за с.Изгрев  той  хвърля във водата мобилния  телефон на п.  и се прибира  у дома  си.

        Междувременно  компанията на  подс.С.  ,в която влизат новата му  приятелка  М.  и свид. Г.Д.   го  чакат  в пицария „Панорама” на центъра на  гр. ****  ,т. к.  имат  уговорка  да се видят преди  той  да  отпътува  за  гр. **** .Подсъдимият  доста  закъснява  за  срещата   като се  явява в пицарията  след 21,30 часа.

        На  следващия  ден- 04.09.2009 г.,сутринта, подс.С. отива  до мястото ,където предишната вечер  е  оставил тялото на Р. П. и  констатира ,че то все  още   е на същото място  и в същото  положение.Прибира се  в дома  на баба си  ,  а вечерта  отново  излиза с приятели. На  05.09.2009 г.   подс.С.  заминава  с баба си – свид. Т.Д. ***.

        На  08.09.2009 год.   ,около  18,00 часа   8-годишния  син на свидетеля С.Х.   съобщава на баща си ,че  докато си  играел с автомобилна  гума на  игрището  за  стрелба с гумени  топчета, в близост до  моста  за с.Изгрев  е  видял  умрял човек в една  яма. Свид. Х. и свид.Т. Д. отиват до мястото  посочено  от детето  и  виждат   тяло  на  жена  в една   пълна с вода  яма  .Свидетелят Х.  незабавно уведомява  за  намереното мъртво  момиче  началника на РУП  гр. **** Д.Н..На мястото пристигат служители на  полицията ,които  извършват  оглед в присъствието на патоанатом ,който  констатира  смъртта на   Р. П..

        Видно  от назначената  по делото  ,  изслушана  и приета  колективна  съдебно- медицинска  експертиза  на труп,смъртта на Р. П.   е настъпила  в резултат на механична  асфикция  от  удавяне.Вследствие  на това ,че по- голяма  част от лицето  и  устата  на пострадалата П. се намират под  нивото на  водата  и   обстоятелството  ,че  тя се намира в безсъзнателно  състояние  до степен на  кома , неминуемо    са  довели  до  настъпване на  смъртта   и,  , в резултат  на  удавяне.Видно  от същата  експертиза,  при  извършената аутопсия  на трупа  в коремната  кухина на  П.  е открит  плод от мъжки  пол с дължина  10 см.,пъпна връв с дължина  15 см. и  дебелина  4 мм. И плацента  с диаметър  4,5 см. и дебелина  до 7 мм.Заключението на  вещите  лица  по   изготвената  и  изслушана   колективна  съдебномедицинска  експертиза на  труп № 63/2009 г.  като  обективна  ,компетентна  и неоспорена от страните  се кредитира  изцяло  от  съдебния  състав.

        Видно  от заключението на назначената  , изслушана  и приета  съдебномедицинска  експертиза  по  писмени данни   е видно  ,че   следствие  нанесените  и  удари  на  Р.  П.   са причинени следните телесни  увреждания :мозъчно сътресение  проявило се с пълна загуба на съзнанието  от степен на кома,кръвонасядания  в лявата  слепоочна  област ,на лявата скулна област ,лявата половина  на горната  устна, в дясно по ръба на  долната челюст,охлузвания в областта на  кръста  и кръвонасядания на меките тъкани в дълбочина в поясната  област ,окръглени  рани  по дланите  на  ръцете.Според вещото лице  безсъзнателното състояние  на  пострадалата П.  се  изразява в пълна  липса на връзка между  съзнанието на П.  и  външната среда като пострадалата не в състояние да приема  и реагира на външни въздействия.Заключението на вещото  лице  ,изготвило   съдебномедицинската  експертиза по писмени  данни № 151/2009 г. като обективно,компетентно  и неоспорено  от страните  изцяло се кредитира  от съдебния  състав.

        Видно  от заключението на вещото лице  по назначената и приета   химическа  експертиза , в пробите  от  вътрешните  органни  части   и кръв ,иззети  от трупа на  П.,не се констатира  наличие на алкалоиди,барбитурати,бензодиазепини,феношиазинови лекарствени  средства,трициклични антидеприсанти    и на други  лекарствени средства-азотни  бази.В  същите  проби  вещото лице не  е констатирало   наличие  на  органофосфорни,карбаматни  и хлорорганични  пестициди.Заключението  на вещото  лице –химик  по Протокол № 09/БТМ-581  от  24.09.2009 г. като  компетентно и  обективно  ,приобщено към доказателствения  материал по реда на  чл. 282 ал.3   НПК ,се  кредитира  изцяло  от съда.

       Видно  от заключението  на вещото  лице- химик  по  втората  единична  химическа  експертиза    изслушана  и приета  от съда , в кръвната проба ,иззета от трупа на 15-годишната  Р. П.  ,се доказва  наличие на  етилов алкохол  с концентрация 0,57%.В същата кръвна проба  вещото лице- химик не  констатира наличие на  наркотични вещества   от вида  морфин,марихуана,екстази,амфетамин,метамфетамин,барбитурати,бензодиазепини,метадон.Заключението  на  единичната  химическа  експертиза  -Протокол № 262/23.09.2009 г.  като  обективно,компетентно  и  неоспорено  от страните се кредитира  изцяло  от  съдебния  състав.

        Видно  от заключението на вещото лице  по назначената  ,  изслушана  и приета  от съда  съдебномедицинска  експертиза  на  живо  лице,при прегледа  на  подс.С.  са  установени  две  линейни  охлузвания по лявата  ръка ,дължащи  се на  действието  на твърд предмет ,които  могат да  бъдат  получени при  одраскване  с  нокти  от друг  човек.  Заключението на вещото  лице  по   съдебномедицинска  експертиза №218/2009 г. като  компетентно  ,обективно   и неоспорено  от страните  изцяло  се кредитира от настоящия  съдебен състав.

       Видно  от заключението на вещото лице по назначените  ,  изслушани  и приети    две съдебно биологични  експертизи ,върху  доброволно предадените от свидетелката  Т.Д.  дрехи,  собственост на подсъдимия  ,не са открити  петна от кръв и семенна  течност.Двете заключения на вещото  лице- биолог като  компетентни,  обективни  и неоспорени  от сраните  се  възприемат  изцяло  от съда.

        Видно  от заключението на вещите  лица  по  назначената,  изслушана  и приета   комплексна   психолого- психиатрична  експертиза, към момента на осъществяване на престъпното деяние,ненавършилия  16 години  подсъдим  С.С.  макар и  непълнолетен  е   могъл да разбира  свойството  и значението на  постъпките си  и да ръководи действията си.Според двете вещи  лица подс.С.   в момента на  деянието  е с ясно съзнание ,без данни за психични  изживявания,интелектуален или паметов дефицит,правилно е  отразявал  реалните  факти  и събития  и  е реагирал  съответно на възприетото.  Според вещите  лице  ,подс.С.  е информиран, въпреки  ниската си възраст   и знае  допустимостта  на определен тип  поведение, но  незрялата му  импулсивност   и  емоционална  лабилност  в характера ,правят постъпката му лично приемлива от морално  и правно  естество. Подсъдимият ,според експертите  омаловажава сложността на  ситуацията    като загърбва  проблема  и се  оставя на  щастливата случайност  всичко да се окаже   лош сън.Същият проявява  склонност  към бягство  от  действителността.  Според заключението на вещите  лица- психолог и  психиатър ,подс.С.  е с незряло  разбиране   на  отношенията с другия  пол  и  е повърхностен в емоциите си,  а отношението му към околните   е противоречиво  и зависещо  от конкретни  обстоятелства.Според вещите  лица постигнатата степен на съзряване  е  крехка и  неустойчива.Тласкан от любопитство  към сексуалната страна  на  отношенията ,подс.С.  е склонен да  игнорира евентуалните последици  от реализацията на сексуалния  контакт.Според  експертите  подсъдимият е  насочен предимно към себе си ,болезнено раним ,впечатлителен и склонен към  бягство  от действителността. Според  вещите  лица  подс.С.   е с високо ниво на себеуважение като задоволително  умее да планира  собствените си дейности, с известна  емоционална лабилност ,която го тласка към недобре обмислено  поведение. Заключението на вещите  лица   по комплексната  психолого- психиатрична  експертиза като компетентна, обективна  и кореспондираща със събраните по делото гласни  и писмени доказателства  ,изцяло  се кредитира от съда.

        Видно  от приложените  по делото справка за съдимост   и  педагогическа  характеристика  на  подс.С. ,същия  е неосъждан,няма  противообществени прояви  ,завършва   седми клас  в ОУ”Св.П.Х. ” в гр. ****  с много добър  успех и без провинения,  а  осми клас завършва  успешно в ПМГТ”П. Ц.Л.”гр.****.

        Видно  от приложените по делото  Решение № 80/24.06.2005 г.,постановено по Гр.дело №87/2005 г.  на РС гр.**** и Заповед № 41/21.03.2005 г. на Директора на Дирекция „Социално  подпомагане” гр.****,с  оглед разпоредбите на Закона  за закрила на детето и охраняване  интересите на малолетната Р.  Т. П.,същата  е настанена временно          в семейството на  баба си  по майчина линия – свидетелката К.П.  Д. *** ,на която   са  поверени  грижите  за  малолетното дете .На  този  адрес при  баба си К.   ,малолетната  Р.  П.  живее  към момонета  на инкриминираното деяние- месец септември  2009 год.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

        Горната  фактическа  обстановка се  установява  по безспорен  и категоричен  начин  от последователните ,логични  и безпротиворечиви  свидетелски  показания на  Ж.Т.,К.Д.,В.Д.,Т.Д.,В.Х.,С.Х.,Т.Д.,К.С.,П.Т.,Г.Д.,Д.Г.,Н.К.,Ж.Г.,А.А.,Х.И.,Д.Я.,П.Ч.,М.Т.,които кореспондират  с обясненията  на  подс.С.   от една страна  ,  а от друга страна със заключението на вещите лица  по   изслушаните  и приети    три съдебномедицински   експертизи,две  съдебно   биологически,съдебно  химическа  експертиза  и комплесна   психолого- психиатрична експертиза.Горната  фактическа  обстановка  кореспондира   и с приложените  по делото веществени доказателства, предявени  на страните  по реда на чл.284 от НПК.Горната  фактическа  обстановка се  установява  и  от приложените по делото   и предявени на страните писмени доказателства-  Протокол за  оглед на местопроизшествие  и  фотоалбум/л.2-л.7 ДП/,Протокол за  оглед на труп и  фотоалбум/л.8-л.13/,Протоколи за разпознаване  на лица/л.14-л.15/,Протоколи за допълнителен и последващ  оглед на местопроизшествието  и фотоалбум/л.16-л.23/,Протокол за  следствен  експеримент с фотоалбум/л.48-л.56/,Протокол за доброволно предаване на веществени доказателства./л.87/,Удостоверение  за наследници, Акт за смърт,Справка за съдимост/л.47/,Педагогическа  характеристика/л.177-179/,Копие  от Решение 0 80/24.06.2005 г. по гр. дело № 87/2005 г. на РС гр. ****/л.208-209/,Заповед № 41/21.03.2005г. на Дирекция  „Социално подпомагане”  гр. **** /л.210-211/.

        Съдът сне кредитира    свидетелските  показания  на родителите на пострадалата Р. п.- И.П.  и Т.П. в частта  им  ,в която  същите  твърдят  ,че   дъщеря  им  и  свидетеля П.Т.  са  ги посетили в дома  им на 04.09.2009 г. като целта на посещението  е   Р.  да и м съобщи  ,че  е бременна в 4-ти месец и че  баща  на детето  и  е  С.С.  както  и че  е решила  да  роди  детето си  и да се грижи  за него. Несъмнено  двамата   родители на пострадалата   сочат  грешна  дата  на посещението  на Р. в квартирата  ,която  обитават ,т. к.   е безспорно  установено  от   двете  съдебно- медицински  експертизи , че смъртта на пострадалата  е  настъпила на 03.09.2009 г. , след 20,00 часа.В този смисъл  са   и   свидетелските показания  на  свид. П.Т.  ,кореспондиращи  с обясненията на подс. С..

       Съдът не кредитира  обясненията на подс. С.  дадени  в хода на  съдебното следствие  в частта  им ,в която  той  обяснява    по  каква причина  е  „влачил” ,”тътрил „ изпадналата в безсъзнание   Р.  П.  в страни  от черния  път  на повече  от 20  метра   от мястото,където  тя  пада след нанесените  и  от самия  него  удари- в съдебно заседание  подсъдимия  нямаше логично обяснение защо  е  предприел това влачене на   пострадалата   вместо да се обади  и повика помощ като    извиняваше  това  си  действие  със стреса ,страха и  уплахата,  в която  изпада след  като констатира  ,че  Р.  П.  е в безсъзнание. Съдебният състав кредитира  обясненията на подс.С.        дадени в хода на ДП   по реда на чл. 222 НПК  пред съдия  от ЯОС  , прочетени  и приобщени към  доказателствения  материал по реда на чл. 279 ал.1 т.3   НПК,  в който  той  обяснява  ,че  е  „влачил”  тялото  на  Р. П. в страни  от черния  път   към големите   треви  и неравности   като  я  е дърпал за  лявата  ръка ,  а  тялото се  е тътрило  по гръб с цел да  не  я намерят на пътя.Съдът  кредитира  именно  тези  обяснения на подс.С. ,т. к. те  изцяло кореспондират  с приложените по делото  писмени доказателства- Протокол за оглед на местопроизшествие   и  фотоалбум ,Протокол за  извършен следствен  експеримент  и  фотоалбум,Протоколи за  извършени допълнителен и  последващ   оглед на местопроизшествие.Видно  от тези  писмени  доказателства  ,мястото   на което  е открито тялото  на пострадалата   е на повече от 20 метра встрани  от черния  път , представлява  естествена  неравност на терена   с вода  на  дъното  ,скрита  зад  високи  треви  и представляваща  част  от  игрище  за „пейтбол” с множество   изкуствено  нахвърлени  автомобилни  гуми   ,играещи  ролята на  „укрития ”и„окопи”. Именно  по този начин  описват  мястото  ,на което  е открито  тялото на пострадалата  свидетелите- очевидци Х. и Д.  ,намерили тялото  и съобщили  за това  в РПУ  ****.По  този  начин  описват  мястопроизшествието  и собствениците  на  игрището  за  „пейтбол „- свидетелите А.А. и Х.  И. .Според  тях   игрището, в което  е  открито тялото на  починалата П.   представлява  бивша  кариера за  пясък , с дупки  и естествени езера ,  а те   са доизградили  допълнителни  дупки, окопи  и  прикрития  чрез  нахвърлянето на множество  автомобилни  гуми  сред  естествените  неравности и водосборни  ями.  В контеста на  гласните  и писмени доказателства   подробно  описващи  мястото  ,на което  е  открит  трупа на Р. П.   ,съда приема за нелогично   обяснението на подс.С.  от съдебното следствие  ,че  той  с преместването на  тялото на изпадналата в безсъзнание  П.  цели   тя  да бъде подпряна  на   една  от купчините  автомобилни  гуми  за  да  е в безопасност  от минаващите  по черния  път  хора.Обсъдените по- горе   гласни  и писмени доказателства ,кореспондиращи  с обясненията на  подс.С.   по реда на чл. 222  НПК  от   ДП  сочат като    логична  причина  за  преместването  на  пострадалата  П.  чрез „влачене” в продължение на  20 метра-  укриване  на място  ,където  трудно    и рядко проникват  хора .

        Съдът  не  кредитира  обясненията на подс. С. дадени в хода на  съдебното следствие    и в частта  им  , в която  той  твърди  ,че не може да обясни  защо  след като  оставя    изпадналата в безсъзнание  П. в   дупката  с локва ,взема  мобилния  и  телефон  и  го  изхвърля  в р.”****** ”.Съдът кредитира  обясненията   на  подс. С. дадени в хода на ДП  по  реда на чл. 222 НПК ,приобщени  към доказателствения  материал по реда на чл. 279  ал.1  т.3 НПК   в тази  им част  ,т. к.  в хода на ДП, пред съдия  от ЯОС  ,подс. С. твърди  ,че  е  взел мобилния  телефон    на  Р.  и  тичайки  по посока  гр. **** ,  го  е  изхвърлил   през  моста в р. „****** ”  за да не  я потърси  някой.Тези  обяснения  на подс.С. са в логическа  последователност с действията  му  по влачене  тялото на  изпадналата в безсъзнание  п.   на повече  от 20 метра   в страни  от черния  път  след високи треви  и  естествени  неравности- целта     и  на това  последващо  действие  на подс. С.  е  да   укрие  ,прикрие  изпадналата  в безсъзнание  П., да се  осуети  достъпа  до  нея  на  трети  лица.

      В  останалата   им част  съда  кредитира  показанията на  подсъдимия   като  кореспондиращи  с  гласните  ,писмени  и веществени доказателства  и със заключенията на вещите  лица по  изслушаните  експертизи.

        При така  установената в хода на съдебното следствие фактическа  обстановка,съда  прие ,че   подс.  С.  е  осъществил  от обективна  и субективна страна  престъпния  състав по чл. 116 ал.1 т.4 пр.1  и т.5 вр. с чл.115 вр. с чл.63 ал.1  т.1 НК и го  призна за виновен  по предявеното  му  и поддържано  от страна на ЯОП обвинение.

        От  обективна  страна :осъществено е престъпление против личността  по  глава II-ра,раздел I-ви на НК- касае  се за посегателство  върху  обществените  отношения , свързани с неприкосновеното право на  живот и телесна  неприкосновеност  гарантирано  от  Конституцията на РБ.

        Безспорно  и  несъмнено  е  установено  авторството на престъпното деяние – в този смисъл са налице  както  гласни  ,така и  писмени  и веществени  доказателства ,кореспондиращи  с пълните самопризнания   на  подсъдимия  С.,който  подробно  разказва  за механизма   на осъщественото деяние    и дава  отговори на  въпросите  касаещи  престъплението  от обективна страна  ,  а именно кога  ,къде  , как  и защо   на  инкриминираната дата  се  е стигнало до престъпния  резултат- смъртта на 15- годишната  бременна   ,изпаднала в безсъзнание  Р. П..

       От обективна страна е безспорно  и несъмнено установено ,че се касае  за смърт ,настъпила следствие  удавяне. В този смисъл  са налице множество писмени доказателства  както  и  заключенията на вещите лица    по  двете   съдебно- медицински  експертизи,кореспондиращи  и с  приложените  по делото  веществени доказателства.Вещите  лица  са категорични  ,че констатираните  телесни  увреждания  по трупа на  пострадалата  П. не са в пряка  причинно- следствена връзка  с настъпилата  смърт  от удавяне.Според същите  експерти ,изпадането на  П. в безсъзнание  до степен на кома   е  довело до невъзможност тя да контролира  въздействията  на  околната среда  и взаимодействията  с нея  като това  в комбинация  с обстоятелството,  че  задната  част на главата на пострадалата  се намират  под вода    е способствало за   настъпването на смъртта следствие  на   механична асфикция.

       На следващо  място  от обективна страна  е безспорно  ,че се касае  за  квалификация  на престъпното деяние  по чл. 116   ал.1 т.5  НК  ,т. к. безпомощното състояние  на пострадалата П.  е несъмнено  установено- в този смисъл са както заключенията на вещите  лица  по двете назначени  , изслушани  и приети  съдебномедицински  експертизи  ,така  и приложените по делото множество писмени  доказателства, кореспондиращи  и с подробните  обяснения на подс. С.  ,според които  след    стискане  за врата  от негова страна с последвали    удари  пострадалата П.  пада по гръб   на земята  и „припада” като  от носа  и  тече  кръв  и диша  ,но не  реагира  и не  мърда.Според   обясненията на подс.С.   ,пострадалата продължава  да е в безсъзнание  през цялото време  докато  той  я „влачи” по  гръб  за  ръката   в страни  от черния  път сред високите  треви  и неравности  и продължава да не  реагира  на   повикване  и бутане  и след като  е оставена на дъното  на  естествената  водосборна   яма  с  глава  във водата.За  да  е налице  квалификация  по чл.116  ал.1  т.5  от НК  е достатъчно   безпомощното състояние  на  пострадалия  да  е реално  ,да съществува  обективно   и това състояние  да се използва  от подсъдимия.Безпомощното състояние  на  пострадалата П.    вв случая   прави невъзможно същата  да  реагира  на външната среда  и да се защити  от  водата  ,която  нахлува   в дробовете  и  предизвиква  механична  асфикция.

        На следващо  място  от  обективна  страна  е безспорно  ,че  се касае  за  квалификация  на осъщественото  от подс. С. престъпно деяние    по чл.116  ал.1  т.4 пр.1  НК ,т. к.   видно  от заключението на вещите лица,изготвили  съдебномедицинската  експертиза на труп ,при  аутопсията на  трупа  на пострадалата П., от коремната  кухина  е  открит и  изваден  плод  от мъжки  пол , отговарящ на  бременност в 4-ти  лунарен  месец. Това  обстоятелство  е обективирано  и чрез  фотоалбума    към  колективната съдебномедицинска  експертиза на труп №  63/2009 г./л.10-л.11 от ДП/.Това  констатирано  по безспорен начин  обстоятелство  се потвърждава  и  от  множество  гласни доказателства- свидетелските показания  на  Ж.Т.,П.  Т. ,Т. и И. П., В.  Х., К. Д. и Д.Г.,чийто  логични  и последователни  показания  кореспондират както  със заключенията не  вещите  лица  ,така  и с приложените по делото   писмени  и веществени доказателства  от една страна ,  а  от друга    кореспондират  и с   подробните  обяснения  на подс. С.  свързани с бременността  и предстоящото  раждане  на  пострадалата Р. П..    

    За  прецизност  следва да се отбележи  ,че   за  квалификацията на престъплението  като  такова по чл. 116 ал.1  т.4  пр.1  НК    е  ирелевантно  обстоятелството  кой  точно  е баща  на  детето  ,носено  от пострадалата П..  Многобройните  опити  на защитата на подс. С.  да   наведе  съмнения   досежно  факта  ,че  баща на бебето  на  Р.  е  подсъдимия   не  водят по никакъв начин  до промяна  на  квалификацията на осъщественото престъпление- без значение   от обективна страна  е   дали  баща  на  носеното  от пострадалата  дете  е подс. С.  или  другите  интимни  партньори  на Р.  П.- разпитаните   по делото свидетели  Ж.Г.  и Н.К.  или  сочения  от няколко свидетели  като трети  сексуален партньор на Р. – А. по прякор „***”.Съмненията  относно   бащинството на    детето  носено  от бременната  Р.    завладяли  ума  на непълнолетния  С.С. към момента на осъществяване на деянието  имат  пряко  отношение  единствено към  мотива  за осъществяване на престъпното деяние   и формата на  вина, но  нямат  отношение  към   квалификацията на това деяние  като такова по чл. 116  ал.1  т.4  пр.1 НК.         

        От  субективна страна  деянието   е осъществено  при  евентуален  умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 НК  ,т. к. подс.С.  е съзнавал общественоопасния характер на действията  ,които предприема,предвиждал е  общественоопасните  последици  от тези  действия и  е допускал настъпването  им.Безспорно  и несъмнено   подс. С. нанасяйки  няколко  удара на  пострадалата  в отговор на  нейната  интервенция  съзнава ,че  наранява бременна  жена .На второ място  е безспорно  ,че  подс.С.  съзнава    факта  ,че следствие  неговите  действия   П.  изпада в безсъзнание  ,т. е. в безпомощно състояние  и  именно след   като  съзнава тези   обстоятелства  ,той  предприема  поредица  от    последователни действия  ,които се отличават  с  прецизност и  логичност   с цел  да  „извлече”    тялото на  изпадналата в безпомощно състояние  бременна  П.  далеч  от  черния  път ,далеч от погледите  на минаващи  по пътя  хора  ,сред високите треви  и неравности  на  игрището  за „пейтбол”  с ясното съзнание  ,че  по този начин   отрязва възможностите  някой  да  помогне  на  П..Събраните по делото  гласни   и веществени доказателства  сочат  и  втора  премерена   и  логична  постъпка на  подс.С. ,  именно  :  оставена  на дъното на естествена  водосборна  яма  с глава   във водата  в безпомощно състояние  , П.  е  лишена  и  от  всякаква  евентуална  възможност  за комуникация  с трети  лица    след като подсъдимия  и  взема  мобилния  телефон  и  го  изхвърля  във водите на р.”******” на път за дома  си  с цел  според неговите  обяснения  „Някой  да  не се обади на Р.”.За   това  ,че престъпното деяние  е осъществено с  форма на вина  евентуален  умисъл  говори  и   факта  ,че на следваща  сутрин – 04.09.2009 г.  подс.С. се връща на местопрестъплението  за да провери  в какво състояние  е  Р. – това  му поведение  също  навежда   на   извода  ,че  той  е допускал настъпването на  вредоностния  резултат – смъртта на   П. .

        Следва да се  отбележи  и трето  обстоятелство   в тази насока- подс.С. не съобщава  на никого  за  случилото се  с  Р. П.  ,не вика   линейка,  не  споделя   това  нито  с  баба си  ,нито с   приятелката си М.Т.  ,нито  с най- близкия  си  приятел – свид. Г.Д. както вечерта на 03.09.2009 г.  ,така   и  сутринта на другия  ден  ,когато на самия  него вече  категорично   му  е  ясно  ,че    Р. п.  е  мъртва.

        Съдът  не  възприе  предложената  от  защитата на подс. С. квалификация  на  осъщественото  от подс.С. престъпно деяние   като такова  по чл. 124  ал.2  НК  като   не кредитира   доводите  за   извършени  от пострадалата  действия    по  оклеветяването  на  подсъдимия чрез разпространяване на неверни  обстоятелствата  за него  ,  а  именно  ,че  той  е  баща на  носеното  от нея  дете ,с които действия  заедно с упражненото  спрямо С. насилие   на 03.09.2009 г.   е предизвикала   силното  раздразнение  на С.   ,в което състояние  последния   и е причинил  средна  телесна  повреда,  която  да  е  довела  до  настъпването на  смъртта  и по непредпазливост. 

        Няма  спор ,че  подс.С.  е  бил в особено напрегнато  емоционално състояние  в началотт на м. септември  2009 год. ,след като   при посещението на лекар-гинеколог в гр.**** става  ясно  ,че  пострадалата п.  е бременна  и  е късно  за  аборт.Няма  спор и  досежно  факта  ,че  пострадалата   П.  е тормозила  подс.С.  да  поеме отговорност  за  детето ,което  тя  ще  роди  като  негов баща  като  е  даже до заплахи  и закани  ,че  ще   каже  за бебето на родители  му  и на новата му приятелка М..Тези  обстоятелства  сами  по себе  си  обаче  ,не  сочат  за  осъществено престъпление   при  условията  на  афект-  когато  отиват  на разходка  на 03.09.2009 г.   в парка на гр. ****   тези  действия  на  Р.   са  известни  на  подс.С.  и са били предмет  на множество  обсъждания  между  двамата  ,т. е. те не са  нови за него  или  възникнали внезапно в хода  на  спора  ,който  двамата  с П. водят по повод на бъдещото  раждане.В този смисъл  не следва да  се приема,  че се касае  за такова  емоционално  състояние  на подс.С. ,което следва да се  определи  като   физиологичен  афект. В този смидъл следва да се кредитира  изцяло  и заключението на   комплексната  психолого- психиатрична  експертиза  ,в която двете   вещи  лица- психиатър и  психолог изключват  такова   емоционално състояние     към момента на осъществяване на деянието. За  липсата  на  афектно състояние  сочат и   премерените  ,логични  и последователни  последващи действия на подс. С.  насочени  пряко  към  изолиране  тялото  на  изпадналата  в безпомощно състояние    П.  от външни я свят  чрез  влачене повече от  20  метра  ,  изоставяне  на дъното на пълна  с вода   яма   и    изхвърляне  във водата  на   мобилния  и  телефон.Механизмът на  тези последващи  действия  на подс.С.  ,веднага след  изпадането на  П.  в състояние  на   кома  сочат не на деяние  осъществено с форма на вина непредпазливост  ,  а  на такова , при  което      подсъдимия  допуска  настъпването на вредоносния  резултат- смъртта на П. .Няма  логика в твърденията на защитата на подс.С. ,че  той    на  15 години  и без  житейски  опит  изпада  в критична ситуация  на  паника  и страх  и не може да прецени  като  опасност изоставянето  на  П. на дъното  на пълна  с вода  яма   в безпомощно състояние  или в твърденията  ,че през цялото  време  той  и  считал ,че  П. ще се свести  и ще се прибере  вечерта  или  сутринта  в гр. ****.Ако  подс.С. не  е допускал настъпването на смъртта на П.  ,то  той  не би предприел  тежката  мисия  да  „завлече” тежкото тяло на  изпадналата в безсъзнание  Р.  на повече от  20 метра  сред високи  треви  и  естествени  неравности   ,в безлюдно   място ,пригодено   на  игрище за „пейтбол”.

    Предвид горното   съдебният състав  намери  ,че  подс. С.   е осъществил от обективна  исубективна страна престъпния  състав по чл. 116  ал.1  т.4 пр.1   и т.5 вр. с чл.115 вр. с чл. 63  ал.1  т.1 НК   и  го призна  за  виновен  .

       ПО  ВИДА  И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО  НАКАЗАНИЕ:

        Към момента на  осъществяване на престъпното деяние  подс.С.  е на  15  години  и след  редукцията на  предвиденото  за този вид престъпни деяния  наказание  по смисъла на чл. 63  ал.1  т.1 НК ,материалната норма предвижда наказание  „Лишаване  от свобода”   от три  до  десет  години. При  определяне  на  наказанието  съда    прецени  ,че  деянието  е осъществено при  превес на  смекчаващите  вината   обстоятелства  и като такива  отчете  както следва:чистото съдебно  минало  и добрите  характеристични  данни на подс.С.,пълните  самопризнания  ,които  прави  в хода на ДП  допринесли за установяване на фактическата  обстановка ,искреното  му    съжаление  за  извършеното,много  младата  му  възраст.При  индивидуализацията на наказанието  съда   взе предвид   и  отекчаващите  вината на подсъдимия  обстоятелства  и като  такова  отчете   поведението на подс.С.  след престъпното деяние в опита му да скрие  извършеното.При  определяне  размера на   наказанието  при превес на смекчаващите  вината  обстоятелства ,съда  обсъди   и взе предвид  и мотивите   на подсъдимия   довели  до  осъществяване на  престъплението  ,  а именно : Безспорно  и несъмнено  поведението на пострадалата П.  ,която   настоятелно и с всички средства   се опитва да  принуди подсъдимия  да поеме отговорност като баща при бъдещото  раждане  както  и  обстоятелството ,че П. прибягва  до  шантаж  и  изнудване  в преследване на целта си  като  заплашва   подсъдимия  ,че ще съобщи  за бременността  си  на неговите  родители  и на приятелката  му М.  способстват  за  формиране на   емоционално състояние  на тревожност и напрегнатост  до степен  на безизходица  у  непълнолетния  С.  и    огключвач  реакцията  му  да  нанесе  удари  на П.  при  провокацията  от нейна страна  с  физическо  насилие  по  отношение на подсъдимия.Насъбралата се  у  С.  негативна   емоция  се  отключва  при възникналия   спор   за бъдещото  раждане   с пострадалата  и  той  реагира  с нанасянето  на  няколко  удара  по бременната П. ,които   обяснява в хода на съдебното следствие  с това  ,че  му  се  е „насъбрало  доста”,    визирайки поведението на пострадалата П..

        Съобразявайки  всички  изложени  обстоятелства  ,настоящия  съдебен състав намери  ,че  на подс.С. следва да се наложи наказание  около  и под средния  размер   предвиден  за  това престъпление  в материалната норма  и  му  определи наказание  от „ПЕТ ГОДИНИ  И  ШЕСТ  МЕСЕЦА   ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА”, което да  изтърпи при първоначален „строг”  режим по смисъла на чл. 61  т.2  от ЗИНМН.Така  определеното наказание  ,според съда   съответства на   характера на  осъщественото престъпно деяние  и неговата  висока степен на  обществена  опасност   както и  на степента на обществена  опасност на неговия  извършител съобразно    възрастта  му  от 15 години към момента на осъществяване  на квалифицираното  убийство.

        ПО  РАЗМЕРА  НА  ГРАЖДАНСКИТЕ  ИСКОВЕ  ЗА  ИМУЩЕСТВЕНИ  И НЕИМУЩЕСТВЕНИ  ВРЕДИ:

        Съдът намери  за основателни  предявените против подс.С.  от  родителите на пострадалата  П. – гражданските  ищци  Т.П. и  И.  П.  граждански  искове  за  неимуществени вреди     и  ги  уважи  до размер от по  40 000 лева  за всеки  от двамата наследници  ,  а за разликата  от  80 000 лева  до  200 000 лева   - ги отхвърли  като  неоснователни  и недоказани.Несъмнено   и безспорно  родителите на  15-годишната Р.  П. следва  да получат  обезвреда  за претърпените  от тях  болки  и страдания  ,предизвикани  от внезапната смърт на  дъщеря  им ,която  двамата са  обичали много  ,макар  да не са  имали възможност да  отглеждат  при себе  си  предвид лошите битови  условия ,в които  живеят   и предвид факта ,че  се налага да полагат  ежедневни  грижи  за  другата си  дъщеря ,която  е болна  от  епилепсия   и  е с тежки припадъци.Безспорно  е  установено    по делото  ,че  от м.март 2005  година  по решение на ЕРС  и  след  Заповед по  административен ред  на  Директора на „Социано подпомагане”  гр. ****  малолетното дете  Р.  П.  е настанено временно  за  отглеждане  в дома на баба  си К.  Д. *** ,която   според възможностите  си на пенсионер с пенсия  от 180 лева  полага  грижи  за  Р.  до деня  на нейната смърт.Видно  от събраните по делото  гласни  и писмени доказателства  и от  показанията на   самите  граждански  ищци П.  ,те  са  живеели  при много  лоши  битови  условия  в гр. ****  през 2005 година  ,  а след завръщането  си в гр. ****  живеят на квартира  в един  гараж  и нямат    физическата   и  финансовата  възможност да се грижат  н за малолетната Р. ,която  изцяло   е поета  от  нейната баба К. .Предвид  изложеното    настоящият съдебен състав намери  за справедливо   да  присъди  на двамата  родители  на  пострадалата П.  сумите  от по  40 000  лева за претърпените  от тях  болки  истрадания във вразка със смъртта на  тяхната  дъщеря Р.  , но съобрази   обстоятелството  ,че  грижи  за  това     непълнолетно дете  е полагала единстевно   неговата   баба К.,на  която  поради  законова невъзможност съда   не  може  да присъди  обезвреда  ,която  безспорно  и се дължи   по морално- етични причини.

        Гражданските  ищци   П.  са предявили  против подс.Стрятиев  и граждански  иск за  имуществени вреди    в размер на  1000  лева ,представляващ  обезвреда   за   средствата   вложени    по погребението на  пострадалата П.  и свързаните с него  християнски  ритуали. Настоящият съдебен състав намери  за  основателен   предявеният  иск предвид  признаването на подс. С.  за виновен   за настъпилата смърт на  пострадалата П.  и присъди  сумата  от 1000  лева  като  обещетение  за  причинените  на  П.  имуществени вреди.  За  размерът на присъдената  обезвреда  съдът съобрази   обичайните  разходи  за погребения  в района  на  ****ска  област и  взе предвид   трайната  практика на ЯОС   в тази насока.

        Сумите ,присъдени  на  гражданските  ищци П.  по предявените  от тях против подс.С.  граждански  искове  за  имуществени  и неимуществени вреди   се присъдиха  ведно със законната  лихва ,считано  от датата на  увреждането  до  окончателното  им  изплащане.

       ПО  РАЗНОСКИТЕ:

        Съдът присъди на гражданските  ищци  И.  и  Т. П.  направените по делото  разноски в размер на   2 000 лева  солидарно .

        При  горният  изход на делото , ЯОС  осъди  подс.С. да  заплати направените по делото разноски  в размер на  1256,98  лева в полза на ОД на МВР ****  и 160 лева  в полза на ЯОС,Бюджет на съдебната власт   както  и ДТ в размер на  3240 лева  съобразно  размера на  уважените   граждански  искове.

       ПО  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА:

        Съдът постанови ,след влизане в сила на присъдата   на подс.С. да се върнат  23 бр.  долнища  от анцунг – черен,светлосин и тъмносин  ,негова собственост   ,  а  останалите веществени доказателства   като вещи  без стойност – да се унищожат.

         Причината  за  осъществяване на престъпното деяние  следва да се търси  в ниската  правна  култура  на подсъдимия  и неговата  житейска  неопитност   и неспособност за реагиране  в  ек****ални  условия   и ситуации .   

         По  изложените съображения  съда постанови присъдата си.

 

 

                                                         

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛ.СЪДИЯ:

 

 

 

 

                                                    СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.

 

 

 

 

                                                                                          3.