|
гр. Бургас, 19 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА |
|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, IV състав, в съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав: СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 1416 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от К.К.Н., ЕГН **********, против ГДИН при МП гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с битовите условия, при които изтърпява наказание лишаване от свобода, за периода 14.03.2017г. - 21.06.2019г. (829 календарни дни), в размер на 6000 лв,- неизпълнение на задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС. Ищецът твърди, че за периода 14.03.2017г. - 21.06.2019г. затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да обособи спални помещения за настаняване на непушачи. Твърди, че при постъпването си в затвора е заявил, че е непушач, но е бил настаняван в спални помещения заедно с пушачи. Твърди, че ежедневно се нанася вреда върху здравословното му състояние, което му причинява - затруднено дишане, постоянно отхрачване, причинено от тютюневия дим, който поглъща, болки в гърдите, страдание, стрес, дискомфорт, уронване на човешкото му достойнство. Заявява, че е настаняван в спални помещения с минимална квадратура, в които се пуши денонощно. Пуши се и в коридора, и общите площи, както от лишените от свобода, така и от затворническата администрация. Ищецът твърди, че за периода 14.03.2017г. - 21.06.2019г. затворническата администрация не е съобразила изискванията на закона и Правилника за приложението му, като не е създала условия за опазване на физическото му здраве и не е осигурила настаняването му в килия за непушачи. Според него, в резултат на неизпълнение законовите задължения от страна на затворническата администрация, да му осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в специално помещение, определено за непушачи, бил подложен на изтезание, жестоко и нечовешко отношение, причинило му неимуществени вреди. |
|
В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв. Ч.. Поддържа изцяло исковата претенция. Излага подробни съображения. Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, не се представлява. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в представен по делото писмен отговор застъпва тезата, че искът следва да бъдат отхвърлен като недоказан по основание и размер и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че искът е неоснователен и недоказан. Според него, от факта, че ищецът е настанен в една килия с други трима пушачи не е доказана причинна връзка. Намира, че от посочените в представения медицинския картон заболявания, както и от събраните по делото доказателства не може да се направи такава връзка. Излага следните аргументи: „Видно от събраните доказателства се пуши навсякъде. Ищецът не е лице, което е на специален режим, тоест той не е ограничен като движение, не е постоянно в тази килия. Като пасивен пушач той може да ходи в коридора, в другите килии. Няма назначена медицинска експертиза, която да каже, че установеният здравословен проблем е в пряка и причинна връзка с тютюневия дим. Той може да е причинен от външни причини. Заболявания в тази връзка има и на хора, които, също ноторно известно, не общуват с пушачи. На следващо място, действително не е спазено изискването на чл. 21, ал.4 от ППЗИНЗС, но категорични данни ищецът да е искал настаняване в такава килия не се установиха. Твърденията му са изцяло непотвърдени, като видно от свидетелските показания не са изчезвали документи от затворническата администрация, обръщано е внимание при направени устни искания, както и е забранено да се пуши по разпореждане на съответния административен орган в самата килия, тоест нарушенията не са на затворническата администрация, а на самите затворници.Никъде в делото не се представиха доказателства, че е направено изрично искане по чл. 276 от ЗИНЗС да се преустанови това бездействие. Ако той бъде поставен сам в килия за непушачи, ще бъде поставен реално на специален режим, какъвто законът не допуска по отношение на неговото наказание". Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 14.03.2017г. - 21.06.2019г. Според представено по делото становище от 04.09.2019 г. (л. 35), подписано от главен инспектор ЗНРНОД за началник на Затвора Бургас, К.К.Н. *** на 14.03.2017 г. и е настанен в приемно отделение, където пребивава до дата 06.04.2017 г. В периода 06.04.2017г. до 14.06.2018г. е настанен във втора затворническа група в Затвора Бургас. |
|
В периода 14.06.2018 г. до 26.02.2019 г. е настанен в трета затворническа група в Затвора Бургас. В периода 26.02.2019 г. до 04.09.2019 г. е настанен в 30 „Дебелт". В становището е посочено, че от постъпването на Н. в затвора до момента е настаняван в четири различни затворнически групи, като не е изявил желание да бъде настанен в помещение за непушачи. При постъпването му са липсвали субективни оплаквания. Обяснява се, че лишените от свобода в затвора сами определят дали в помещенията ще се пуши и предпочитат да бъдат настанявани с техни близки, познати, съграждани и други лишени от свобода, с които имат общи интереси. Нито един лишен от свобода не е заявил желание да бъде настанен с Н., поради което било невъзможно настаняването му в самостоятелно спално помещение. К.Н. бил настанен съобразно с изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, като е взета предвид личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното му състояние и др. В допълнително представено по делото писмо изх. № 2202/24.10.2019 г. началникът на Затвора Бургас пояснява, че при заявено желание от лишени от свобода, във връзка с чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС се обособяват спални помещения за непушачи. За периода от 10.06.2019 г. до 12.09.2019 г. Н., не е подавал писмено искане до затворническата администрация да бъде настанен в помещение за непушачи. По делото е представена медицинска справка за л.св. Н., според която спрямо него са извършвани следните специализирани медицински прегледи и е назначена терапия: по амб. лист № 395/17.04.2017 г. за проведен медицински преглед от пулмолог с поставена диагноза Неуточнен остър бронхит. Оплакванията са от задуха и кашлица; по амб. лист № 918/07.06.2018 г. за проведен медицински преглед от невролог, с поставена диагноза Парализа на Bell. Оплакванията са от изкривяване на лицето и невъзможност да се затвори ляво око. За придружаващи заболявания са отбелязани увреждания на шийните коренчета, некласифицирани; по амб. лист № 2010/24.08.2018 г. за проведен медицински преглед от офталмолог, с поставена диагноза Астигматизъм. Оплакването е от замъгляване на зрението за близко. Изписани са очила; по амб. лист № 151/28.01.2019 г. за проведен медицински преглед от офталмолог, с поставена диагноза Миопия. Оплакванията са от влошено зрение на дясно око от известно време. Придружаващо заболяване - астигматизъм. Изписана е корекция за далече. Представен е здравният картон на л.св. Н., в който освен отразените в посочените амбулаторни листове прегледи, констатации за други медицински прегледи липсват. В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата И.С.Х. и И.Н.Х.. |
|
Св. И.Х. заявява, че познава ищеца от 2019 г. от затвора в Дебелт. Били заедно в едно помещение за няколко месеца, като в помещението се е пушило. В килията били четирима души, от които трима пушачи. Н. бил непушач и казвал да отварят да се проветрява, когато пушат. Свидетелят заявява, че не знае Н. да е искал да бъде преместван в помещение с непушачи. Оплаквал се е, кашлял, но не знаел да е бил болен. Обяснява, че в цялата сграда на затвора се пуши, няма стая предназначена за пушене, пуши се и в стаите, където спят. Св. И.Х. заявява, че познава л.св. Н. от затвора от около два месеца, считано от датата на съдебното заседание. Били в една група, но в различни помещения. В помещението, което обитава свидетелят били четирима, толкова били и в помещението на ищеца. Обяснява, че в неговото помещение не се пуши, защото двама са непушачи. Другите двама излизат да пушат навън в двора или в тоалетната, за да не пречат на другите двама непушачи. В помещението на ищеца само той не пушел, а другите трима са пушачи. Знае, че Н. е искал да бъде преместен в помещение за непушачи. Споделял е, че е искал, пускал е молби, но те са останали без последствие. Казвал е, че не се чувства добре от цигарения дим. Получавал храчки, боли го глава, чувства дискомфорт. Не е споменавал за конкретни заболявания, които да са му били установени по-рано и от дима да се влошават. Заявява, че също има сериозни проблеми с цигарения дим и още при постъпването си съобщавал за това, но никой не му обръщал внимание. Посочва, че няма обособени килии за непушачи. Случвало му се е на два пъти насилствено да бъде вкарван в килии за пушачи, защото е отказвал да бъде настанен там. Няма точно определена килия с поставена табела или знаци. Проблемът с пушенето можел да бъде разрешен само с договаряне между лишените от свобода. В неговата килия ръководството разпоредило пушачите да излизат навън, когато искат да пушат, за да не пречат на другите двама вътре. В съдебно заседание ищецът Н. уточнява, че при постъпването му в приемно отделение в Затвора Бургас, бил настанен в помещение за непушачи. След това устно и писмено уведомявал инспектори ИСДВР, че желае да бъде настанен в помещение с непушачи. Такова писмено уведомяване отправил и към ръководството на Затворническо общежитие „Дебелт", директно до началника на затворническото общежитие, преди 6-7 месеца, непосредствено след постъпването му. Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с битовите условия, по осигуряване на помещение за непушачи, при които ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, за периода 14.03.2017г. - 21.06.2019г. (829 календарни дни). |
|
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС. Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.З от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.З, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.З, ал.2). |
|
Ищецът твърди бездействие във връзка с битовите условия, при които е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което се изразява в настаняване в помещение за пушачи, при изрично негово желание за настаняване в такова за непушачи. Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него са настъпили неимуществени вреди, защото било уронено човешкото му достойнство, търпял затруднено дишане, постоянно отхрачване, причинено от тютюневия дим, който поглъща, болки в гърдите, страдание, стрес, дискомфорт. Разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.З, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Нормата на чл.З от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност не са изчерпателно изброени. Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права. В случая съдът намира за доказано бездействие от страна на служителите на ответника по изпълнение на задължението вменено им с разпоредбата на чл.21, ал.4 от ТТПЗИНЗС, което може да бъде преценено като уронващо човешкото достойнство на ищеца и пораждане у него на чувство за незащитеност. Чл.21, ал.4 от ПТТЗИНЗС (приложима за процесния период, редакция), задължава затворническата администрация да обособи спални помещения за настаняване на непушачи във всяка затворническа група. Очевидно е, че това изискване е въведено, за да бъдат гарантирани правата на лишените от свобода, които са непушачи. Употребата на тютюневи |
|
изделия, която е с доказан вреден ефект върху човешкото здраве, е въпрос на личен избор. Поради това, е недопустимо лица, които не пушат да бъдат принудително поставяни в положение на пасивни пушачи, като по този начин у тях да бъде поддържан непрекъснат страх за здравословното им състояние. Именно в такова положение е бил поставен ищецът в периода 06.04.2017г. до 21.06.2019г. Изпитваните от него притеснения за здравето и чувството за дискомфорт, породено от затруднено дишане, кашлица и болки в гърдите без съмнение пораждат усещане за незащитеност и унизително отношение. За да бъде извършена такава преценка не е необходимо използването на специални знания, така както счита представителят на прокуратурата. Още повече, че ищецът не твърди да е получил конкретно заболяване. Съдът подчертава, че в производството по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената тежест е за ответника, т.е. той трябва да представи доказателства, чрез които да обори въведената с ал.5 на текста, презумпция. Такива доказателства по делото липсват. Твърдението, че „ лишените от свобода в затвора сами определят дали в помещенията ще се пуши и предпочитат да бъдат настанявани с техни близки, познати, съграждани и други лишени от свобода, с които имат общи интереси. Нито един лишен от свобода не е заявил желание да бъде настанен с Н., поради което било невъзможно настаняването му в самостоятелно спално помещение“, не само не доказва, но дори не индикира изпълнение на задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС. Правото на лицата, които са непушачи да бъдат настанени в обособено спално помещение е гарантирано от закона и реализирането му не е предпоставено от волята на други лишени от свобода, или от субективната преценка на администрацията. Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние. Както вече беше посочено, съдът намира за доказана причинена вреда от неимуществен характер. Не само защото не е оборена презумпцията по чл.284, ал.4 от ЗИНЗС, но и защото твърденията на ищеца за преживяно унижение и дискомфорт се потвърждават от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. Тук следва да се посочи, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.З от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Такова условие според съда, е принудата ищецът да спи и се храни в едно помещение, където се пуши при положение, че самият той е непушач . |
|
Като се отчете ефекта от посоченото неблагоприятно за ищеца условие в Затвора Бургас и 30 Дебелт, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране и фактът, че лишеният от свобода многократно е заявявал желанието си да бъде преместен в килия за непушачи, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание за периода 06.04.2017г. - 21.06.2019г. Претенцията е неоснователна за периода 14.03.2017г.- 06.04.2017г. Ищецът не е търпял вреди, тъй като според собственото му признание е бил настанен в помещение за непушачи. Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството, и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищеца е бил поставен под въздействие на установеното неблагоприятно условие в Затвора Бургас и 30 Дебелт - за периода 06.04.2017г. - 21.06.2019г. (805 календарни дни), съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 1 000 лв. В останалата част - до пълния претендирай размер от 6000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Въпреки частичното уважаване на иска, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. на чл. 286, ал.З от ЗИНЗС. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав, |
|
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията" гр.София да Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. |