№ 3281
гр. София, 26.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
и прокурора И. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Частно
наказателно дело № 20231110202703 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Обвиняемият Н. И.И - редовно призован, доведен от Ареста на НСлС,
явява се лично и с адв. М. А. от САК, служебен защитник от ДП.
За СРП – редовно призовани, явява се прокурор И. Б..
Явява се преводач Т. А. О. от турски език на български език и обратно.
СЪДЪТ намира,че следва да бъде назначен преводач в настоящото
производство, тъй като обвиняемият не владее български език, а турски език.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА Т. А. О. за преводач от турски език на български език и
обратно.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и като намери, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
Н. И.И - паспорт №*** роден на ********** г., Грузия гр. Гардабани,
Република Грузия, грузинец, грузинско гражданство, средно образование,
1
неосъждан, неработещ, без адрес в РБ, постоянен адрес: село ***
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия, които има в настоящото
производство.
ОБВ. Н. И.И: Разбирам правата си в настоящото производство. Нямам
искания за отводи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА
Т. А. О.: На 70 години, неосъждана.
Съдът предупреди преводача за отговорността, която носи съгласно
чл.290, ал.2 от НПК.
ПРЕВОДАЧЪТ: Наясно съм, че трябва да дам безпристрастен и верен
превод
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с прочитане на искането по чл. 64 от НПК.
ОБВ. Н. И.И: Разбирам искането на СРП.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания. Считаме,
че делото е изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
СЪДЪТ като съобрази, че делото е изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам направеното искане за
вземане на най-тежката МНО Спрямо Н. И.и. Същият е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.281, ал.2, т.1,5 вр. чл. 1 от НК и чл. 325, ал. 3 вр. ал.1 НК.
Престъпленията за което е обвинен са тежки по смисъла на закона и се предвижда наказание
ЛОС.
По отношение на предпоставките, считам, че са налице същите по отношение на
обоснованото предположение, считам, че в събраните в хода на краткото разследване, което
до момента е извършено са събрани достатъчно доказателства относно авторството на
деянието и по двете престъпления. Това се подкрепя най-вече от разпитите на полицейските
служители Адков, Петров, Ангелов, Ласкев, Сотиров и Николов, както и на Янев и Петков.
Тези полицейски служители са изпълнявали своите задължения на инкриминираната дата и
2
на различни етапи на инкриминираната дейност за проследявали действията на обвиняемия,
не са го изпускали от поглед и през цялото време са се опитвали да преустановят
движението му както по автомагистрала „Тракия“ така и на територията на гр. София. едва
след преустановяване на цялото движение на КПП „Черна котка“, това е на входа на София
след автомагистрала „Тракия“, виждайки че няма възможност да продължи обвиняемият е
спрял, напуснал автомобила и се е опитал да избяга. Съответно е бил задържан. За
действията, за които описват полицейските служители потвърждават и бежанците, които са
се возели в автомобила, управляван от обвиняемия. Същите описват маршрута, по който
са влезли в РБ, след което описват как намерили обвиняемия и автомобила и от какъв
маршрут са минали, съответно описват и полицейското преследване. Считам, че с тези
разпити се обосновава предположението на авторството на деянието.
Относно престъплението по чл. 325, ал. 3 от НК отново се извежда от разпитите на
полицейските служители, които ясно са подавали полицейски сигнали с автомобила, тоест
включени звукова и светлинна сигнализация за да спрат обвиняемия за да предотвратят
ПТП. Именно поради тази причина неговото неподчинение прераства не само в
неизпълнение на полицейско разпореждане, а и създавайки предпоставките за ПТП и
неспазвайки правилата за движение и реализира и специалния състав на хулиганството по
чл. 325, а именно извършено с МПС.
По отношение на другите предпоставки, същият макар и с чисто съд минало
извършва действия, които са с доста висок интензитет и голяма продължителност във
времето, с различни действия, които водят до възможността да избяга т полицейските
служители и в нито един момент не е имал намерението да преустанови тази престъпна
дейност и да окаже съдействие на полицейските служители. Предвид деянията, които е
извършил обвиняемият, считам че се явява личност с висока степен на обществена опасност,
а и двете престъпления които е извършил са тежки по смисъла на закона и обосновават
високата обществена опасост не само на дееца но и на деянията.
По отношение на другата предпоставка възможността да се укрие, това е чужд
гражданин без постоянно пребиваване на територията на страната, нямаме данни кога, как е
влязъл на територията на РБ, както и вероятността да се укрие или да напусне страната е
реална. Считам, че това негово укриване би затруднило разследването по производството.
Предвид всичко изложено по-горе, считам, че най-адекватната мярка към
настоящият момент би била най-тежката „Задържане под стража“ спрямо обв. Н. И.и.
АДВ. А.: Уважаема г-жо Председател, считам, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на чл. 63, ал.1 от НПК за определяне на-най тежката мярка
„Задържане под стража“. Подзащитният ми Н. И.и привлечен в качеството на обвиняем в
извършване общо на две престъпления - каналджийство, по чл.281, ал.2, т.1, 5 вр. чл. 1 от
НК и чл. 325, ал. 3 вр. ал.1 НК. Тъй като в момента се гледа производство за вземане на най-
тежката МНО „Задържане под стража“, съгласно закона същата се взема когато е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен
и няма опасност същият да се укрие или да извърши ново престъпление. Считам, че
производството е на много ранен етап. Действително, разпитани са свидетелите, а именно
сирийските граждани и полицаите, но тепърва предстоят да се извършат редица
процесуално следствени действия. Не взета предвид теорията на моя подзащитен, който в
разпита си твърди, че колата му е била продадена от друго лице и е имал уговорката с него
да превозва сирийски граждани, вместо това от своя страна подзащитния ми не е трябвало
да заплати колата. Идеята ми е, че тепърва предстои да се извършат редица процесуално
следствени действия и на този етап считам, че не може да се докаже в пълна степен
авторство на деянието от страна на моя подзащитен. Смитаме, че не е извършил
престъплението по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК. Част от сирийците не разпознават водача на
моторното превозно средство. При очните ставки, които се провеждаха между сирийските
граждани, тогава той заявява, че е имал друга уговорка. Относно извършването на друго
3
престъпление, считам че на този етап няма данни същият да извърши друг престъпление,
тъй като от справката за съдимост става ясно, че лицето не е осъждано. Освен това, считам,
че няма опасност да се укрие или да извърши ново престъпление, въпреки, че лицето не е
български гражданин. Считам, че същият е с установена самоличност има постоянен адрес
посочен в кориците по делото, отнета му и шофьорската книжка и на това основание моля
съда да вземе по-лека МНО, мисля че МНО „Парична гаранция“ в случая се явява адекватна,
тай като днес в заявеното в съдебно заседание става ясно, че подзащитният ми работи.
ОБВ. Н. И.И: Нямам какво да добавя към казаното от защитниците ми. Моля за по
лека МНО.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. Н. И.И: Моля за по лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ намира следното:
Настоящото производство е образувано по искане на СРП на основание
чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия Н. И.И на най-тежката
мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Съдът намира, така направеното искане за основателно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение
"Задържане под стража" следва да бъде взета при наличие на кумулативните
изисквания, визирани в процесната процесуална разпоредба, а именно да е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, за което му е повдигнато обвинение, като за същото се
предвижда налагане на наказание лишаване от свобода или по-тежко такова,
и същевременно е налице реална опасност от укриване или извършване на
престъпление.
На обв. Н. И.и е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2,
т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал. 1 от НК.
За двете престъпни дейния като санкция се предвижда наказание лишаване от
свобода, с което се покрива първият признак на чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане на първоначална мярка за неотклонение „ Задържане под стража" .
Съдът намира, че е изпълнено в съответствие с целите на чл. 63 от НПК
и законовото изискване за наличието на обосновано предположение относно
авторството на обвиняемия по престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр.
ал. 1 от НК. Действително, образуваното ДП е в своята начална фаза, но от
събраните до този момент доказателства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият Н. И.и е съпричастен към това
престъпление-а именно, че е подпомогнал протИ.законно сирийски граждани
да преминат в страна в нарушение на специалния закон, посредством
използване на МПС. Независимо от началния етап на разследването,
последното се извежда от приобщените до момента доказателства-
показанията на разпитаните свидетели П. Петров, В. Атков, С. Николов, М.
Янев, А. Ангелов, Ж. Ласкиев, М. Сотиров, Н. Николов и Пл. Петков,
показанията на сирийските граждани, Протоколи за претърсване, Протокол за
4
доброволно предаване. От показанията на полицейските служители, посочени
по-горе, се установява, че те по подаден от дежурната част на СДВР сигнал са
предприели действия по спиране на управлявания от обв. Н. И.и на
инкриминираната дата 23.02.23г. автомобил „Тойота“, следвали са същия,
дават данни за използването на светлинен и звуков сигнал с цел спирането на
автомобила, описват неподчинението на водача, необходимостта от
допълнително съдействие и последвалото спиране на колата на контролен
пункт. От изнесеното от част от свидетелите се установява, че обвиняемият се
е опитал да избяга от автомобила, както и че е задържан и е установена
самоличността му. Полицейските служители са единодушни и относно
констатираното присъствие в управлявания от обв. И.и автомобил на четири
лица от чужд произход, които били без документи за самоличност и за които
обвиняемият заявил,че са бежанци. Допълващи техните показания са тези на
разпитаните четирима сирийски граждани, които са установени в
управлявания от обв.лице лек автомобил и сочат единодушно в показанията
си, че са транспортирани от обвинямото лице.
Следва да се отбележи, че на обвиняемия му е повдигнато обвинение за
извършени в условията на реална съвкупсност престъпления, като към
настоящия момент според съдебния състав не е изводима от фактическата
формулировка, заложена в повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр, ал. 1 от НК, необходимата с нужната за
настоящата проверка цел доказателственост, че обв. И.и е осъществил
деянието по посочената правна норма. Това е така, тъй като обективно
отразеното в Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е, че
деянието по чл. 325 от НК се състои в шофиране с висока скорост, неспазване
на правилата за движение по пътищата, пътните знаци и др. , въпреки че е
преследван от полицейски автомобил. Несъмнено поведението на обв. лице е
свързано с неподчинение при подаване на сигнал за спиране и продължаване
на движението по автомагистралата, но доколкото това е първоначалното
обвинение спрямо лицето, а производството е в своята начална фаза, то в
правомощията на прокуратурата е да прецизира обвинението и да формулира
фактическите и правни параметри на обвинението. Независимо от това, съдът
намира, че макар наказателното производство да е в своя начален стадий и е
необходимо събирането на допълнителни доказателства, приложените
доказателства са достатъчни по обем и съдържание и наличието на
обосновано предположение относно авторството на деянието от страна на
обвиняемия най-вече по първото от повдигнатите му обвинения, е изводимо и
е с достатъчен интензитет за целите на настоящия процес.
Ето защо, съдът намира, че е налице първата от кумулативно
предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК процесуални предпоставки.
По отношение на изискуемите от закона алтернативно процесуални
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение съдът намира
следното: Предмет на анализ са доказателствата, свързани с личността на обв.
Н. И.и. Същият е с чисто съдебно минало и няма данни за негови осъждания.
Съдебното минало обаче не е единствен индикатор при преценка реалната
опасност от извършване на престъпление или укриване. Преимуществено при
5
преценката на съда е изясняване на конкретната обществена опасност на
самото деяние. В тази връзка следва да се отчетат няколко отчетливи
обстоятелства- касае се за деяние с висока степен на обществена опасност,
извършено от чужд гражданин в условията на реална съвкупност от
престъпления. Наред с това обвиняемият, освен че е чужд гражданин, няма
установен адрес, на който пребивава на територията на страната. Изводът за
налична реална опасност от извършване на престъпление и от укриване е
налице и с оглед данните за действията, предприети от обвиняемия при опита
на полицейските служители да бъде спрян за проверка-същият не се е
подчинил , а се е опитал да се отклони, да осуети спирането на автомобила и
в последствие да избяга. Ето защо, съдът приема, че обвиняемият се явява
личност с висока степен на обществена опасност и съответно, че е налице
реална опасност от извършване на престъпление.
Ето защо, и поради извода си за реализиране и на двете кумулативно
предвидени в нормата на чл. 63, ал.1 от НПК процесуални предпоставки,
обуславящи вземането на най-тежката мярка за неотклонение, съдът намира,
че следва произнасяне в съответствие с искането на СРП.
Предвид гореизложеното както и с оглед постигане целите на мерките
за процесуална принуда, визирани в чл. 57 НПК, съдът намира, че най-
подходящата мярка за неотклонение, която следва да бъде взета спрямо
обвиняемия е "Задържане под стража".
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обв. Н. И.И роден на **********г. в Грузия по ДП
№3383ЗМК-186/2023 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. №3482/2023 г. по
описа на СРП, мярка за неотклонение "Задържане под стража".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в тридневен
срок от днес, пред СГС, като в случай на обжалване или протест,
СЪДЪТ насрочва делото за 07.03.2023 г. от 10.00. часа, за която дата да
се осигури присъствието на обвиняемия и защитника му.
ПРЕДВИД явяването на преводача Т. А. О. и осъществен превод,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача Т. А. О. в размер на 150 лева,
платими от бюджета на съда, за което да се издаде 1 брой РКО.
Да се издаде препис от протокола на адв. Христова.
6
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15.17часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7