Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав,
в публично заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1931/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх.№ 10957/09.07.2019г.
на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна чрез процесуалния представител юрисконсулт
Д О , срещу Решение № 1068/03.06.2019г., постановено по н.а.х.д. №1834/2019г.
по описа на Районен съд гр. Варна, тринадесети състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-008847/17.01.2018г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на
чл.11 ал.5, във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, и на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, на
„Дахновский“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че неправилно съдът е тълкувал
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като
приема, че следва работодателя да е отговорен за документирането на
инструктажа, което в конкретния случай не е правилно. Счита, че правилно
административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е отнесъл
установените фактически констатации към съответстващата правна норма.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът чрез адвокат К. оспорва жалбата, счита
решението на въззивния съд за правилно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след като обсъди първоинстанционното
решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка,
съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63 ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Варненският районен съд е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. За да отмени
наказателното постановление, ВРС е приел за установено от фактическа страна
следното: На 19.01.2018г. била извършена проверка на дейността на „Дахновский“
ЕООД. В хода на проверката било установено, че по отношение на работника В Й ,
назначена на длъжност „продавач хранителни стоки“ в магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. Варна, ул.“Средна гора“ № 17, стопанисван от
„Дахновский“ ЕООД, при постъпването й на работа не бил документиран
провеждането на първоначален инструктаж. За констатираното нарушение е
последвало съставянето на АУАН № 03-008847/10.01.2018г. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното наказателно постановление, с което
административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка описана в
АУАН, квалифицирал нарушението по чл.11 ал.5, във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба № РД-07-2 и наложил на дружеството административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева.
Предвид
установените факти и анализирайки разпоредбите на чл.11, ал.5 и чл.12, ал.1 и
ал.2 от Наредбата съдът е счел, че с посочените разпоредби законодателят е
предвидил, че работодателят осигурява провеждането на инструктаж по безопасност
и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на договора, и че
инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и
при условия, определени от работодателя. Според съда, субект на нарушението,
касаещо документиране на начален инструктаж по безопасност и здраве при
постъпване на работа не е работодателят, а определено от него длъжностно лице. Работодателят
има единствено задължение да осигури провеждането на инструктажа, т.е. да
извърши действия по неговото обезпечаване като определи съответното длъжностно
лице, което да го извърши. Предвид тези разсъждения, въззивната инстанция
отменила наказателното постановление.
Постановеното решение е неправилно. Настоящият състав
счита, че администратвинонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността
на работодателя. С разпоредбата на
чл.11, ал.1 от Наредбата е вменено на работодателя задължението да осигури
провеждането на инструктажите, а разпоредбата на ал.5 от същата наредба изисква
тези инструктажи да се документират в Книга за инструктажите, прил. №1. По
какъв начин би осъществил това свое задължение работодателя е ирелевантно за случая. За да обоснове
съставомерност на деянието, за което налага санкция, наказващият орган е длъжен
да посочи кои конкретни законово регламентирани правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд са нарушени. Точно това е сторено в
случая, като изрично са указани нормите, възлагащи задължения, които
санкционираното лице не е изпълнило. Установеното фактическо поведение на
работодателя безспорно представлява нарушение на реда за провеждането на първоначален
инструктаж на работниците и служителите, който е част от правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С оглед обстоятелството, че от извършеното нарушение
не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след
установяването му, административнонаказващия орган се е позовал на разпоредбата
на чл.415в от КТ. Съгласно тази разпоредба за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице – с „глоба“ в размер от 50 до 100 лева. В тази
връзка, правилно АНО е приложил изрично регламентираната отговорност за
маловажно нарушение в разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ.
По изложените съображения съдът счита, че
административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството е правилно установено
и доказано. Като е достигнал до противоположния извод въззивният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а
издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна наказателно
постановление следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1068/03.06.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 1834/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
03-008847/17.01.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна,
с което за извършено нарушение на чл.11 ал.5, във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, и на основание чл.416 ал.5, във
връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, на „Дахновский“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: