Решение по дело №307/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД АПК и чл. 37и, ал. 11 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по касационна жалба от „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Й. М. М., чрез адв. В. А. против Решение № 3461/04.10.2024 г. по гр. дело № 11455/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Протокол изх. № РД-07-170-3/30.06.2023 г. от проведено на 27.06.2023 г. събрание на комисия на ОД „Земеделие“ гр. Варна в изпълнение на Заповед № РД23-07-170/20.05.2023 г. в частта относно площта на разпределените имоти на основание разпоредбата на чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и частна жалба от „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, против определение № 14629/27.12.2024 г. по гр. дело № 11455/2023 г. на РС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „АГРО ЙОМИ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските и е изменил решението, в частта с която съдът е осъдил „АГРО ЙОМИ“ ЕООД да заплати в полза на ответника Комисия по чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като е определил същите да бъдат заплатени на ответника Комисия по чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ, чрез ОД „Земеделие“ – гр. Варна.

Жалбоподателят посочва, че районният съд не е установил, че комисията не е описала в протокола какви са заявените данни от заявителите и сверени ли са със справка в Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/. За Р. Д. Г. липсва такава справка, докато „АГРО ЙОМИ“ ЕООД е представило такава от 08.02.2023 г. Счита, че е следвало да се разпределят между двамата участници наличните земи от държавния поземлен фонд. Нормата на чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ е неприложима в случая, защото договора с Р. Г. не е изтекъл, до датата на разпределението. Нормата на чл. 7, ал.4 от Вътрешните правила на ОД „Земеделие“ – Варна не следва да се прилагат, защото разширяват обхвата на чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ. Следвало е комисията да посочи, в съседно землище налице ли е ПМЛ в ДПФ на същата община, съгласно чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал.8 ППЗСПЗЗ. Процесния протокол не е мотивиран, в нарушение на чл. 59 АПК. Съдът се е позовал на норми, които са в сила от 01.01.2025 г. и не са относими за случая. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и протокол. Относно основателността на частна жалба посочва, че комисията е орган на ОДЗ – Варна и с оглед направеното възражение за прекомерност е следвало да се осъди жалбоподателя да заплати само на ОДЗ – Варна сумата от 100 лева. В съдебно заседание, чрез представляващия дружеството и чрез процесуален представител жалбата и частната жалба се поддържат. Отправено е искане за присъждане възнаграждение за адвокат, сторено в касационното производство в размер на 1200 лева.

Ответникът по касационната жалба – Комисията по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №23-07-170/20.06.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Варна, по нататък Комисията, чрез юрисконсулт оспорва касационната жалба. Счита същата за недопустима, тъй като не е заплатена държавна такса. Относно доводите на касатора е изложил подробни съображения за неоснователността им. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила и да се присъди в полза на ОДЗ – Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1000 лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. Относно частната жалба е изложено, че е недопустима, тъй като не е заплатена държавна такса 150 лева, съобразно чл.235а АПК. Намира я за неоснователна, защото решението и определението са съобразени с приложимите норми за присъждане на разноски и техния размер – чл. 143, ал.3 АПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт се поддържат становищата.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата, по съображения идентични с тези на Комисията. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила и да се присъди в полза на ОДЗ – Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1000 лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. Относно частната жалба е изложено, че се поддържа становището на Комисията. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт се поддържат становищата.

Ответник по касационната жалба Р. Д. Г., чрез адв. К. К. оспорва жалбата. Посочва, че в протокола на комисията е записано, че заявленията отговарят на изискванията на чл. 37и, ал.1, ал.4 и ал.9 ЗСПЗЗ, от което следва, че е извършена проверка за съответствие на кандидатите. Намира за неоснователен довода за липса на извършена проверка за броя животновъдните единици, защото жалбоподателят в жалбата до РС – Варна е посочил, че правилно са изчислени животновъдните единици, въз основа на §2, т.3 ЗСПЗЗ, а именно 38,55 за Р. Г. и 6,15 за „АГРО ЙОМИ“ ИООД и не е оспорил направените изчисления в протокола. Изложени са доводи, че РС - Варна правилно е приложил материалния закон. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила и за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева. В съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната и частната жалба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – Варна, като прецени допустимостта на жалбата и частната жалба наведените в тях касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е допустима.

На основание § 16, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. Настоящото производство не е по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, при което възстановяване е установен спор за материално право и заинтересуваните лица са осъществили правата си по съдебен ред, а е по реда на чл. 37и, ал.11 ЗСПЗЗ, поради което не се дължи такса за касационната и частната жалба. В този смисъл Определение № 8383 от 30.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2022 г. Неоснователен е довода на ответниците – Комисията и ОДЗ - Варна, че касационната и частната жалба са недопустими.

С оспореното решение РС – Варна е приел, че обжалвания протокол е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила на чл. 37и ЗСППЗ и чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ. Законосъобразно е дадено предимство на Р. Г. съгласно чл. 37и, ал.8,т.4, б. „б“ ЗСПЗЗ, предвид сключения договор за аренда, чийто срок, както и в протокола е отбелязано изтича на 30.09.2023 г. Съгласно § 2 т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Оспорваният протокол с изх. № РД-07-170/3/ 30.06.2023 г. от проведеното на 27.06.2023 г. заседание на комисията, разпределя имотите от ДПФ за стопанската 2023/2024 г., то действието на същия ще започне от началото на стопанската 2023/2024 г., т.е. 01.10.2023 г., което означава, че към този момент, договорът за аренда, даващ предимство на Р. Г. ще е изтекъл. С тези съображения жалбата е отхвърлена и е осъден жалбоподателя да заплати на Комисията юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на заинтересованото страна ОД „Земеделие“ Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и на заинтересованата страна Р. Д. Г. сторените по делото разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

С оспореното определение по искане на „АГРО ЙОМИ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските и да се присъди юрисконсултско възнаграждение само на ОДЗ – Варна в размер на 100 лева е оставено без уважение искането и е изменено решението като е определено сумата от 200 лева да се заплати на ответника Комисия по чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ, чрез ОДЗ – Варна.

Така постановеното съдебно решение е частично недопустимо, в останалата допустима част е правилно и законосъобразно. Оспореното определение е незаконосъобразно.

Разглежданата в настоящото производство процедурата по чл. 37и е започнала преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. ЗЗ от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.). Съгласно §8, ал.2 от ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.), започналите до влизането в сила на този закон процедури по досегашния чл. 37и се довършват по досегашния ред, с изключение на досегашния чл. 37и, ал. 13, като за тях се прилагат чл. 37и, ал. 6 и 13 от този закон. Настоящия спор не е относно производство по 37и, ал. 13 ЗСПЗЗ – отдаване на земи от общински и държавен поземлен фонд под наем, чрез търг, от което следва, че приложение намира досегашния ред по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От това следва, че е недопустимо да се приложи разпоредбата на чл. 37и, ал.8, т.5 ЗСПЗЗ, въвеждаща възможност при недостиг на пасища, мери и ливади /ПМЛ/ да се определи коефициент на редукция между всички лица в землището.

Производството пред Комисията е по реда на чл. 37и, ал.9 ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 37и, ал.1 – 8 ЗСПЗЗ е била приключила, с това са се съгласили Р. Г., които на 08.06.2023 г. и „АГРО ЙОМИ“ ЕООД на 08.06.2023 г. са подали заявления за разпределение на пасища от Държавен поземлен фонд /ДПФ/. Първоначалните заявления по чл. 37и, ал.5 ЗСПЗЗ и чл. 99, ал.1 ППЗСПЗЗ са били както следва: от Р. Г. подадено на 22.02.2023 г. и от „АГРО ЙОМИ“ ЕООД подадено на 08.02.2023 г., но поради изчерпване на процедурата по разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд /ОПФ/ се е пристъпило към процедурата по чл. 39и, ал.9 ЗСПЗЗ – разпределение на ПМЛ от държавен поземлен фонд.

Съгласно чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.), директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия, в състава на която се включват представители на общинските служби по земеделие и на областната дирекция "Земеделие". Комисията разпределя допълнително необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 в съответното и/или съседни землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите от държавния поземлен фонд в срок до 1 юли. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок.

Комисията определена със Заповед № РД-23-07-170/20.06.2023 г. на директора на ОДЗ – Варна е имала компетентност да издаде оспорения протокол, както правилно е приел РС – Варна. Протоколът съдържа в пълнота фактически и правни основания за издаването му, поради което довода на жалбоподателя, че е немотивиран е неоснователен.

Към заявлението на Р. Г. е нямало справка от Българската агенция по безопасност на храните по чл. 99, ал.3 ППЗСПЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2018 г.), в редакцията към момента на издаване на оспорения протокол на 30.06.2023 г. От Р. Г. е подадено заявление от 22.02.2023 г., което след това е допълнено със заявление от 08.06.2023 г., ведно с Приложение №1 с опис на пасищните селскостопански животни и срещу подпис е посочил, че му е известно, че за неверни данни носи отговорност по чл.313 НК. Жалбоподателят не е направил искане в производството пред РС – Варна за изискване на справка от БАБХ относно верността на декларираните данни от Р. Г. и не е оспорил истинността на частния документ, поради което в настоящото касационно производство е недопустимо да се правят нови фактически установявания по арг. на чл. 220 АПК. Отделно от това в жалбата пред РС – Варна е посочено, че въз основа на подадените заявления правилно са изчислени животновъдните единици въз основа на §2з, т.3 ДР ЗСПЗЗ, а именно 38,55 /ЖЕ/ за Р. Г. и 6,15 ЖЕ за „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, съответно правилно са определени необходимите 578,250 дка за Р. Г. и 92,250 дка за „АГРО ЙОМИ“ ЕООД.

С оглед декларираните животновъдни единици 38,52 от Р. Г. в процесния протокол на комисията е изложено, че са необходими 578,250 дка за разпределение от І до VІІ категория или 1156,500 дка над VІІ категория. Посочено, че съгласно справка от Министерство на земеделието ползва 490, 073 дка и не е получил ПМЛ от общински поземлен фонд, поради което са му разпределени наличните ПМЛ в размер на 490,021 дка в с. Падина. Относно „АГРО ЙОМИ“ ЕООД комисията е приела, че относно 6,15 ЖЕ са необходими 92,250 дка за разпределение от І до VІІ категория и 184,500 дка над VІІ категория, но поради липса на свободни площи за разпределение не са му разпределени такива.

На основание чл.37и, ал.12 (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) ЗСПЗЗ, въз основа на протоколите на комисиите по ал. 6 и 10 кметът на общината, съответно директорът на областната дирекция "земеделие", сключва договори за наем или аренда по цена, определена по пазарен механизъм. Минималният срок на договорите е 5 стопански години. На основание §2, т.3 ДР Закон за арендата в земеделието "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.

Договор № РД – ДПА-51-1/08.01.2019 г. е сключен между директор на ОДЗ – Варна и Р. Д. Г. за ползване на земеделска земя от ДПФ в размер на 490 021 кв. м за срок от 5 /пет/ стопански години и влиза в сила от 2018/2019 стопанска година, съгласно чл. 6 от договора. Следва, че договора е бил от 01.10.2018 г. до 01.10.2023 г. Относно въведеното правило по чл. 37и, ал. 10 ЗСППП, при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок, следва да се съблюдава към 01.10.2023 г. Р. Д. Г. имал ли е изтекъл договор за аренда на земи от ДПФ, както правилно е приел РС – Варна. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 37и, ал.10 (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) ЗСПЗЗ, поради което законосъобразно комисията е разпределила на Р. Д. Г. 490,021 дка пасища от ДПФ. Комисията е издала протокола на 30.06.2023 г., но неговото действие се поражда от 01.10.2023 г., поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че към 30.06.2023 г. следва да се преценява налице ли е изтекъл договор.

В решението РС – Варна е цитирал чл.37и, ал.8, т.4, б. „а“-„г“ (бр. 33 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) ЗСПЗЗ, които разпоредби не са приложими в случая, но това не се е отразило на правилността на правните му изводи относно законосъобразността на административния акт, поради което довода на жалбоподателя в тази насока за отмяна на решението е неоснователен.

Съгласно чл. 37и, ал. 11 ЗСПЗЗ, протоколът по ал. 10 подлежи на обжалване пред районния съд. Същият е административен акт по чл. 21, ал.1 АПК и оспорването е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, по арг. на §19, ал.1 ЗИД АПК. На основание чл. 218, ал.2 АПК, за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Въпреки, че от жалбоподателя липсва довод за недопустимост на решението, настоящото инстанция следи служебно за допустимостта му. В съдебното производството пред РС – Варна по арг. на чл.153, ал.1 от АПК не е следвало ОДЗ – Варна да се конституира като заинтересована страна, защото не е лице чиито права и интереси са нарушени. Решението е недопустимо в тази част и следва да се обезсили относно заинтересована страна ОДЗ-Варна и да се прекрати производството в тази част. По тези аргументи решението е недопустимо и в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на заинтересована страна ОДЗ – Варна, поради което и в тази част решението следва да се обезсили.

Право на разноски в съдебното производство имат само надлежните страни, сред които е ответникът – Комисия по чл. 37и, ал.10 ЗСПЗЗ. Съгласно §1, т. 6. ДР АПК, "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. От това следва, че разноските в полза на ответника следва да се присъдят на юридическото лице, към която структура е. На основание чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка със седалище в съответните областни градове. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е с провеждане на едно съдебно заседание, без нуждата от експертизи, поради което юрисконсултското възнаграждение е следвало да се определи в предвидения минимум от 100 лева по чл. 24 НЗПП. Предвид изхода на спора ответника е имал право на разноски, които на основание чл. 143, ал.3 АПК и §1, т.6 ДР АПК е следвало да се присъдят на ОДЗ – Варна, а не на Комисията. В случая съдът с оспореното определение е изменил оспореното решение и е присъдил сумата от 200 лева на Комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, чрез ОДЗ – Варна. Определението е незаконосъобразно и следва да се отмени като в полза на ОДЗ – Варна, към която структура е комисията, се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Относно разноските в настоящото производство:

Жалбата е частично основателна, но не и в частта, с която е отхвърлена жалбата, поради което искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева е неоснователно. В производството по изменение на решението в частта за разноските не се държат възнаграждения за адвокат на страните, поради което макар и определението да се отменя, жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът - Комисията е представляван от юрисконсулт, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на ОДЗ – Варна сумата от 100 лева, на основание чл. 143, ал.3, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП. Ответникът – Комисията не е представляван от адвокат и не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, поради което искането юрисконсултското възнаграждение да се определи в размер на 1000 лева е неоснователно.

В настоящото съдебно производство съдът е конституирал като ответник ОДЗ- Варна, тъй като е било заинтересована страна в производството пред РС - Варна, но след като не е надлежна страна по спора, на същата не се дължат сторени разноски в настоящото производство.

Ответникът в настоящото производство Р. Д. Г. е представляван от адв. К. К.. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.03.2025 г. на същия е заплатено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева, което е под предвидения минимум по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Оспореното решение на РС – Варна е благоприятно за него, поради което следва жалбоподателят да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК и чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, Административния съд – Варна

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3461/04.10.2024 г. по гр. дело № 11455/2023 г. по описа на Районен съд – Варна по отношение на заинтересованата страна Областна дирекция „Земеделие“ – Варна и в частта с която е осъдено „АГРО ЙОМИ“ ЕООД да заплати на заинтересувана страна ОД „Земеделие“ - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3461/04.10.2024 г. по гр. дело № 11455/2023 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата от „АГРО ЙОМИ“ ЕООД против Констативен протокол изх. № РД-07-170-3/30.06.2023 г. на комисия по чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и в частта, с която „АГРО ЙОМИ“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. Д. Г. сумата от 1000 лева.

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14629/27.12.2024 г. по гр. дело № 11455/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него:

ОСЪЖДА „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

ОСЪЖДА „АГРО ЙОМИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Р. Д. Г. [ЕГН] сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.