№ 376
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил.
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100600573 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) предвид чл. 378, ал. 5 НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от защитника на обвиняемия
адвокат Г.П., срещу решението, постановено на 28. 05. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, по н. а. х. дело № 14631
по описа за 2020 г. С обжалваното решение обвиняемият Р. СТ. К., ЕГН
********** българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно
образование, постоянен и настоящ адрес град София, ж. к. „*******1, работи
в „Център за градска мобилност“ ЕАД, е признат за виновен в това, че на 04.
01. 2019 г., в град София, при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Куриер“, рег. номер
******* – по бул. „Васил Левски“ с посока на движение от ул. „Георги С.
Раковски“ към ул. „Граф Игнатиев“, в района на бул. „*******, при
предприемане на маневра „движение назад“ нарушил правилата за движение
по пътищата чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
„Чл. 40, ал. 1: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението; ал. 2:
По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той
е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като
1
преди предприемане на маневрата не се е убедил, че може да извърши
движението назад безопасно и не е осигурил спътникът му Б.Н.И. да
сигнализира за опасности при движението назад, поради което реализирал
пътнотранспортно произшествие с намиращата се в това време зад
превозното средство пешеходка М.Й.К., на която по непредпазливост
причинил телесна повреда – счупване на тялото на първи лумбален (поясен)
прешлен, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движението на снагата за повече от тридесет дни“, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Наказателния кодекс (НК) – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с
чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка
с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лева.
Освен това с обжалваното решение Софийският районен съд е лишил
обвиняемия от право да управлява моторни превозни средства за срок от
десет месеца, считано от влизането на решението в сила, на основание чл.
343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 343г във връзка с
чл. 78а, ал. 4 НК. Също така е осъдил обвиняемия да плати разноски на
основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 1 НПК.
С въззивната жалба се заявява, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се
анализа на доказателствата, въз основа на която се прави извод, че при
създалата се пътна ситуация за обвиняемия е било обективно невъзможно да
възприеме движещия се зад моторното превозно средство пешеходец. Твърди
се, че първостепенният съд неправилно не е кредитирал обясненията на
обвиняемия, като се прави позоваване на свидетелските показания. Заявява
се, че пешеходката е навлязла внезапно в платното за движение не
неопределено за пресичане място, с което е нарушила чл. 114, т. 1 ЗДвП, като
е излязла между паркираните автомобили когато управляваното от
обвиняемия моторно превозно средство е било в движение, попаднала е в
опасната зона за спиране и ударът е бил непредотвратим. Оспорва се изводът
на районния съд, че пешеходката е била видима за водача. Твърди се, че не са
били събрани достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен
начин осъществяването на състава на престъплението. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо това да постанови такъв, с
който да оправдае обвиняемия. Алтернативно се иска намаляване на размера
на наложеното наказание.
Прокуратурата не взема писмено становище по въззивната жалба, макар
и препис от нея да е бил връчен.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание, въззивният
съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
2
преценил, че за изясняването му от фактическа страна не се налага повторен
разпит на обвиняемия, нито се налагат повторни разпити на свидетели и вещи
лица.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият, макар
и редовно призован, не се явява. За хода на съдебните прения защитникът
заявява, че поддържа жалбата. Отново оспорва решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно. Повтаря доводите от въззивната
жалба, че първостепенният съд не е обсъдил обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетеля И.. Добавя, че пострадалата не се е намирала на 20 –
30 метра разстояние от управляваното от обвиняемия моторно превозно
средство, както неправилно приема първата инстанция, а непосредствено
изскочила зад него, като възпроизвежда довода за нарушение на чл. 114, т. 1
ЗДвП. Отново иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да оправдае обвиняемия.
Прокурорът оспорва въззивната жалба, а за хода на съдебните прения
заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Намира, че
първостепенният съд е положил необходимите усилия, обсъдил е събраните в
наказателното производство доказателства и е изяснил фактическата
обстановка. Твърди, че при движението си назад обвиняемият е бил длъжен
да предприеме всички необходими мерки за безопасност. Акцентира, че при
управлението на микробус е общоизвестно, че водачът по-трудно възприема
случващото се зад моторното превозно средство. Счита, че обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено.
След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателствени материали, изложеното в жалбата и доводите на
страните в хода на съдебните прения, Софийският градски съд направи
следните изводи.
Въззивната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустима.
Развитите с въззивната жалба доводи за необоснованост на обжалваното
решение, неправилност на фактическите изводи на първата инстанция и
нарушения при обсъждането на доказателствените материали въззивният съд
приема за неоснователни. В хода на досъдебното производство са били
надлежно събрани относими към предмета на делото доказателства, които
първостепенният съд е анализирал с оглед на особеното правило на чл. 378,
ал. 2 НПК, а наред с това и непосредствено е разпитал обвиняемия и
пострадалата М.Й.К.. Обосновал е кои гласни доказателствени средства
кредитира и в кои части. При това положение е стигнал до фактически
изводи, които въззивният съд подкрепя без съществени отклонения.
Възпроизведена накратко, фактическата обстановка е следната.
Обвиняемият работел като контрольор към „Център за градска
мобилност“ ЕАД. На 04. 01. 2019 г. той управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Куриер“, рег.
3
номер *******, с обозначителни знаци на „Център за градска мобилност“
ЕАД, с пътник неговия колега: свидетелят Б.Н.И.. Около 15, 10 часá двамата
се движели по бул. „Васил Левски“ с посока от ул. „Г. С. Раковски“ към ул.
„Граф Игнатиев“. Към този момент по булеварда имала една лента за
еднопосочно движение, а от двете страни на лентата на пътното платно имало
обособени места за паркиране. Обвиняемият и свидетелят И. проверявали
паркираните автомобили.
По същото време пострадалата М.Й.К. се връщала от занимание по йога
и се движела пеша със същата посока на движение. Тя видяла управлявания
от обвиняемия товарен автомобил, който я подминал и спрял на около десет-
петнадесет метра пред нея. Поради ремонтни дейности, свързани с
изграждането на метростанция, тя решила да прекоси платното за движение
на място, което не било обозначено за пресичане от пешеходци (пред бул.
„*******), защото наблизо нямало пешеходна пътека. Провряла се между
паркираните автомобили и се огледала само надясно. След като се уверила, че
от посоката на движение не се задават автомобили, тя стъпила на лентата за
движение. В същото време обвиняемият погледнал огледалата за странично
виждане и предприел плавна маневра „движение назад“, при което не могъл
да възприеме пострадалата, защото тя се намирала в невидимата за водача
зона. Така управляваното от обвиняемия моторно превозно средство ударило
пострадалата. Обвиняемият спрял незабавно след като чул удара.
Инициалният удар не причинил мекотъканни травми на М.К.. Въпреки
това обаче тя изгубила равновесие и се приземила на терена върху
седалището си, вследствие на което се счупило тялото на нейния първи
поясен (лумбален) прешлен. Обвиняемият и свидетелят И. излезли от
моторното превозно средство, помогнали да пострадалата да се изправи и да
седне на шофьорското място, след което обвиняемият се обадил на тел. 112.
По-късно пристигнала линейка, която откарала пострадалата в УМБАЛСМ
„Пирогов“. Счупването на прешлена затруднило движението на снагата на
пострадалата за повече от тридесет дни.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните от
първостепенния съд обяснения на обвиняемия и показания на пострадалата
К., както и следните доказателствени материали, събрани и изготвени в хода
на досъдебното производство: показанията на свидетеля И., показанията на
свидетеля Л.Г.М. (служител към Отдел „Пътна полиция“, СДВР), протокол за
оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум и експертни заключения
по съдебно-медицинска и комплексна медицинска-автотехническа
експертиза, справка от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, писмо
от „Център за градска мобилност“ ЕАД и писмо от „Г.И.С. – София“ ЕООД.
Сред доказателствените материали основно значение имат обясненията
на обвиняемия, свидетелските показания на пострадалата и на свидетеля И.,
както и експертните заключения по двете експертизи. Въззивният съд
споделя преценката на първата инстанция, че обясненията на подсъдимия и
4
показанията на пострадалата и на свидетеля И. са еднопосочни и
непротиворечиви в основните си части относно местопроизшествието,
предприемането на маневрата „движение назад“ от обвиняемия, пресичането
на необозначено място от пострадалата и сблъсъкът между товарния
автомобил и пешеходката. Обстоятелството, че пострадалата се е намирала в
невидимата за водача зона, се установява еднозначно от въпросните гласни
доказателствени средства (включително показанията на свидетеля И., според
които моторното превозно средство е било оборудвано само с огледала за
странично виждане, не и с огледало за задно виждане в купето, нито със
система за предупреждаване за наличие на обект зад превозното средство
(парктроник)), протокола за оглед на местопроизшествие и изготвеното въз
основа на тях експертно заключение по комплексната медицинска
автотехническа експертиза, което правилно е било кредитирано като
компетентно, обосновано и професионално издържано. Противно на
твърдяното с въззивната жалба, първостепенният съд е възприел именно този
фактически извод – че пострадалата е била в невидимата зона на обвиняемия.
Неоснователни са доводите в жалбата и във връзка с преценката на
показанията на свидетеля И., които районният съд не е кредитирал
единствено в частта относно изминатото разстояния при маневрата
„движение назад“ преди сблъсъка с пострадалата и спирането. Както
правилно е отбелязал първостепенният съд, в тази си част показанията на
свидетеля И. всъщност противоречат на обясненията на обвиняемия, според
които изминатото разстояние е било от порядъка на пет-шест метра, а не един
метър. Тъй като обвиняемият е управлявал моторното превозно средство,
именно неговата преценка за преминатото разстояние би следвало да се
възприеме като по-ясна и точна. Въззивният съд намира за нужно само да
добави, че така заявеното от обвиняемия преминато разстояние съответства и
на данните от комплексната медицинска-автотехническа експертиза и в
частност на графиката на л. 50 от досъдебното производство, изготвена от
вещите лица.
Според показанията на пострадалата пред първостепенния съд тя е
видяла моторното превозно средство твърде далеч от нея, на поне осемдесет –
сто метра разстояние. От друга страна, според дадените от нея в хода на
досъдебното производство показания, автомобилът е спрял на значително по-
кратко разстояние пред нея: около десет – петнадесет метра. При подобно
противоречие въззивният съд приема, че следва да бъдат кредитирани
дадените в хода на досъдебното производство показания, защото са дадени в
значително по-близък момент от произшествието, поради което спомените на
пострадалата са били по-ясни и детайлни. Що се отнася до разминаването в
посоченото от нея разстояние и това от обвиняемия и експертизата, то се
обяснява с фактическия извод, че след като е видяла моторното превозно
средство да спира пред нея, пострадалата е продължила да се движи още пет –
десет метра напред, едва след което е понечила да пресича лентата за
движение на необозначено място и е попаднала в невидимата зона на
5
обвиняемия по време на осъществяваната от него маневра „движение назад“.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи
следните правни изводи.
Прокурорът е внесъл мотивирано постановление за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност за престъпление с правна
квалификация чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. От
обективна страна съставът на престъплението се характеризира с
изпълнителното деяние „нарушаване на правилата за движение“, условието
това нарушение да е извършено при управляване на подвижен железопътен
състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен
съд, бойна или специална машина, да е настъпил общественоопасния
резултат „средна или тежка телесна повреда“ спрямо друго лице и да е налице
причинна връзка между нарушението на правилата за движение и съответния
резултат. Наказателната норма бланкетно препраща към ЗДвП и Правилника
за прилагане на ЗДвП, в които се съдържат част от правилата за движение, в
това число и правилата за движение на моторни превозни средства по
пътищата. В мотивираното постановление се твърди нарушение както на чл.
40, ал. 1 ЗДвП („Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението“), така и
на чл. 40, ал. 2 ЗДвП („По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“).
От възприетата фактическа обстановка се установява, че обвиняемият е
нарушил само правилото на чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Конкретното нарушение се
изразява в обстоятелството, че обвиняемият не е осигурил лице (например
свидетеля И., негов пътник), което да му сигнализира за опасности при
маневрата „движение назад“. Ако обвиняемият беше осигурил подобно лице,
управляваното от него моторно превозно средство е нямало да удари
пострадалата К.. Затова се установява и наличието на причинна връзка между
нарушението на съответните правила за движение и травматичното
увреждане на пострадалата. Самото травматично увреждане на пострадалата
осъществява признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 НК, защото е затруднило движението на снагата на пострадалата за повече
от тридесет дни, следователно трайно (т. 10 от ППВС № 3 от 1979 г. по н.
дело № 6 от 1979 г.). Не е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, защото
според данните от експертното заключение по комплексната експертиза (л. 52
от досъдебното производство), пешеходката е попаднала в невидимата зона на
водача по време на движението му назад, а не преди започването му.
При изследването на обективната страна въззивният съд приема, че
поведението на обвиняемия непосредствено след удара с пострадалата, което
първостепенният съд е отчел при индивидуализацията на наказанието,
6
всъщност трябва да се отчете като елемент от обективната страна на закон за
по-леко наказуемо престъпление, чието приложение обуславя.
Обстоятелствата, че обвиняемият незабавно след удара е спрял, че заедно със
свидетеля И. е помогнал на пострадалата и я е настанил в моторното превозно
средство, че е подал сигнал на тел. 112, благодарение на което пострадалата
своевременно е била откарана в болнично заведение, налагат извода, че
обвиняемият е направил всичко зависещо от него с оглед на възможностите
си и обстановката, за да окаже помощ на пострадалата. Затова трябва да бъде
приложен привилегирования състав на чл. 342а НК с оглед на разясненията,
дадени с т. 5 от ППВС № 1 от 1983 г. по н. дело № 8 от 1982 г.
От субективна страна при така установените факти се налага извод за
смесена форма на вината на обвиняемия. От една страна, той умишлено е
нарушил чл. 40, ал. 2 ЗДвП. От друга страна, субективното му отношение към
настъпването на общественоопасния резултат е било небрежно: той не е
предвиждал сблъсъка с пострадалата и причиняването на травмата вследствие
на умишленото нарушение на правилата за движение, но е можел и е бил
длъжен да ги предвиди. Действително, от фактическа страна се установява, че
пострадалата е била в невидимата за обвиняемия зона. Въпреки това обаче
вината не може да бъде изключена и не може да се приеме, че е налице
случайно деяние (чл. 15 НК), защото обвиняемият е можел и е бил длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира. При това положение въззивният съд
споделя и крайния извод на първата инстанция за субективна съставомерност
на поведението на обвиняемия.
Поради спецификата на привилегирования състав въззивният съд
приема, че следва доректно да преквалифицира деянието от престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК в такова по 343а, ал. 1, б. „а“
във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК без да се
произнася с оправдателна част по първоначалната претенция на прокурора.
Това е така, защото чл. 343а, ал. 1, б. „б“ не изключва, а се намира в пряка
привръзка с деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Става въпрос за състав на по-леко наказуемо престъпление с оглед на
проявено от обвиняемия последващо поведение, насочено към ограничаване
на вредните последици от деянието, а не за липса на някой от признаците на
основния състав (което би обусловило частично оправдаване).
Прокурорът и първостепенният съд правилно са съобразили, че са
налице предпоставките за освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК при възприетата от тях правна
квалификация. Видно от справката за съдимост, обвиняемият е неосъждан и
няма предходно освобождаване от наказателна отговорност. От показанията
на свидетеля М. се установява, че обвиняемият не е бил в пияно състояние
при извършването на деянието. Няма данни за причинени имуществени
вреди, които да не са били възстановени. За престъплението се предвижда
наказание до три години „лишаване от свобода“. Същите предпоставки са
налице и при възприетата от въззивния съд правна квалификация, при която
7
за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две
години.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е определил и е наложил кумулативно две
различни по вид административни наказания: от една страна, „глоба“ според
чл. 78а, ал. 1 НК; от друга страна, „лишаване от право да управлява моторни
превозни средства“ съгласно чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 343г НК. Що се
отнася до размерите на така определените две наказания, въззивният съд
приема следното. Наказанието „глоба“ вече е определено в
законоустановения минимум от 1 000 лева и не може да бъде допълнително
намалявано, защото чл. 55 НК е принципно неприложим, а се прилага
забраната на чл. 27, ал. 5 от Закона за административните нарушения и
наказания (т. 6 от ППВС № 7 от 1985 г. по н. дело № 4 от 1985 г.). Във връзка
с размера на административното наказание „лишаване от право да управлява
моторни превозни средства“, първостепенният съд е съобразил данните за
предходни осъществени административни нарушения на правилата за
движение по пътищата от обвиняемия като отегчаващо обстоятелство. При
внимателен прочит обаче въззивният съд констатира, че влезлите в сила
наказателни постановления за нарушения до инкриминираната дата са
осъществени дълго преди нея (последното от тях около осем години преди
нея).
От друга страна, доколкото въззивният съд приема, че обвиняемият
трябва да бъде освободен за по-леко наказуемо престъпление, то и размерът
на административното наказание „лишаване от право да управлява моторни
превозни средства“ трябва да бъде намален.
Във връзка с доводите във въззивната жалба второинстанционният съд
приема, че в качеството си на пешеходец пострадалата не е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата. От събраните по делото
доказателства не се установява тя „внезапно“ да е започнала да пресича
лентата за движение. Напротив, установява се, че тя е погледнала в посоката,
откъдето се движат автомобили, едва след което е стъпила на лентата за
движение и е започнала да пресича. Следва да се отбележи също така, че
пешеходците имат право да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, когато в близост няма пешеходна пътека (т. VI, б.
„б“ от ТР № 2 от 2016 г. по тълк. дело № 2 от 2016 г. на ОСНК на ВКС),
какъвто е настоящият случай. Затова не може да се приеме, че е налице
съпричиняване на общественоопасния резултат от пострадалата, което да
бъде отчетено при определянето на наказанието. От друга страна, като
смекчаващо обстоятелство трябва да бъде отчетена също така и обективната
обстановка: пострадалата е трябвало да премине през паркираните
автомобили, именно поради което със стъпването си на платното за движение
се е озовала непосредствено в невидимата за обвиняемия зона.
Правилно като смекчаващо обстоятелство първоинстанционният съд е
8
отчел и съдействието, което обвиняемият е оказал на разследващите органи.
Въз основа на всички изложени съображения въззивният съд приема, че
размерът на наказанието „лишаване от право да управлява моторни превозни
средства“ трябва да бъде намален поради наличието на множество
смекчаващи вината обстоятелства на шест месеца на основание чл. 27, ал. 3 от
Закона за административните нарушения и наказания.
Доколкото втората инстанция споделя крайните изводи, че обвиняемият
е осъществил състав на престъпление, за което следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, то присъждането на разноските от районния съд
следва да се приеме за правилно и законосъобразно.
В обобщение, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва
да бъде изменено по отношение на правната квалификация чрез прилагането
на закон за по-леко наказуемо престъпление, като обвиняемият трябва да
бъде оправдан по първоначалното обвинение и по отношение на
нарушаването на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а освен това размерът на наказанието
„лишаване от право да управлява моторни превозни средства“, който трябва
да бъде намален.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решението, постановено на 28. 05. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, по н. а. х. дело № 14631
по описа за 2020 г., като 1) ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на обвиняемия
Р. СТ. К. с ЕГН ********** от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във
връзка с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, в престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „а“ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от
Наказателния кодекс, 2) ОПРАВДАВА обвиняемия за това да е нарушил чл.
40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и 3) НАМАЛЯВА срока на
административното наказание „лишаване от право да управлява моторни
превозни средства“ от 10 (десет) на 6 (шест) месеца, считано от влизането на
решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10