О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София. 14. 05. 2019 год.
С. о. съд, наказателно
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание, проведено на
четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
П. П.
Членове:
1. Н. Н.
2. А. И.
с участието на ………….. , като
разгледа докладваното от съдията П.,
в.ч.н.д.
№ 705 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от Н.А.Ц. *** с
ЕГН **********, депозирана чрез повереника й - адв. Д.В. от САК, против
определение № 154 от 22. 10. 2018 год., постановено по ч.н.д. № 311 / 2018 год.
по описа на Районен съд – К..
С посоченото определение, е било
потвърдено постановление на прокурор при Районна прокуратура – С. от 25. 09.
2018 год., за прекратяване на наказателното производство по досъдебното
производство № 24 / 2017 год. по описа на РУ – С., прокурорска преписка № 1139/
2016 год. по описа на РП – С., водено срещу Я. П. П., с ЕГН:**********, от гр.
К. С. област, за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради
липса на престъпление от общ характер.
В жалбата се сочи, че атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. По същество се твърди, че съдът не е
проконтролирал в цялост, законосъобразността и правилността на постановлението
на прокурора при РП – С., а и не е дал отговор, на изложените пред него
оплаквания.
Съдът след като се запозна с жалбата и
материалите по делото, намери следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество и основателна. Това е така поради следното :
Видно от материалите по делото,
наказателното производство по досъдебно производство производство № 24 /2017
год. по описа па РУ – С., е образувано на 03. 01. 2017 год.. по реда на чл.
212, ал. 1 от НПК и е водено срещу Я. П.П., с ЕГН: **********, от гр. К., С.
област, за това, че на 27. 07. 2016 год., около 20:00-20:30 часа, в къща
находяща се в гр. К., ул. „О." № 92, се заканил на Н.А.Ц., че ще гръмне
нейната племенница, а след това и нея, като насочил пистолет срещу нея и
отправил към нея словесни заплахи „какво мислиш, че няма ли ?", като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Извършени
са били редица процесуално-следствени действия, като с мнение по чл. 235 от НПК, водещия разследването изпратил делото на прокурор при Районна прокуратура –
С. с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, а именно, че обвинението не е доказано.
С
постановление на прокурор при Районна прокуратура – С. от 25. 09. 2018 год., по
досъдебното производство № 24 / 2017 год. по описа на РУ – С., прокурорска
преписка № 1139 / 2016 год. по описа на РП – С., наказателното производство по
по посоченото досъдебно производство било прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 от НПК. Наблюдаващия прокурор е изложил фактическа обстановка приета
като установената по делото и на нейната база е счел, че в хода на
разследването не е установено да е извършено престъпление закана с убийство по
чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, от страна на свидетеля Я. П.. Посочил е, че
за да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал.
1 от НК е необходимо, деецът да е обективирал, чрез думи или действия закана с
убийство спрямо съответното лице, което да е възприело и да е възбудило
основателен страх у него от осъществяването й, за каквито в настоящия случай
липсват такива данни. Посочил е също, че не всяка закана с предизвикване на
неблагоприятни последици насочена към определено лице е съставомерна, а само
такава с конкретно престъпление против неговата личност или имот или против
личността или имота на негови ближни, при това обективно в състояние да
предизвика основателен страх от реализирането. С оглед на това е счел, че
деянието не е съставомерно от обективна и от субективна страна по чл. 144, ал.
3 във вр.с ал. 1 от НК и не следва да се повдига обвинение на Я. П., предвид
липсата на процесуални основания за това.
В
постановлението изрично е отразено, че безспорно спрямо Ц. от страна на Павлов
е упражнено домашно насилие, причинена й е лека телесна повреда и са й казани
обидни думи, но посочените две престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл.
146, ал. 1 от НК се преследват по тъжба на пострадалия подадена в съда, а
защитата срещу домашно насилие се осъществява по реда на специалния закон ЗЗДН
и гражданското съдопроизводство. Приел е, че поради гореизложеното и на
основание чл. 24, ал. 1, г. 1 от НПК, досъдебното производство водено срещу Я.
П. П., с ЕГН: **********, от гр. К., С. област, следва да се прекрати, поради
липса на престъпление от общ характер, а установените престъпни деяния се
преследват по тъжба на пострадалия подадена до компетентния съд.
Постановлението
на прокурора при РП – С. било обжалвано от пострадалата Н.А.Ц. чрез жалба,
депозирана от нейния повереник, с оплаквания по същество за липса на анализ на
събраните по делото доказателства а оттам, невъзможност за проследяване
формирането на вътрешното убеждение на прокурора за взетото решение да прекрати
воденото досъдебно производство. В допълнение, е изложено мнение за
предубеденост при воденето на разследването както от страна на разследващия
полицай, така и от страна на наблюдаващия прокурор на когото е бил поискан и
отвод. Имплицитно е отразено и виждане за необходимост от провеждане на
допълнителни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната
истина по случая.
С атакуваното пред настоящата инстанция
определение № 154 от 22. 10. 2018 год., постановено по ч.н.д. № 311 / 2018 год.
по описа на Районен съд – К., посочения по-горе акт на прокурор при Районна
прокуратура – С. от 25. 09. 2018 год., за прекратяване на производството по
досъдебното производство №24/2017 год. по описа на РУ – С., прокурорска
преписка № 1139 / 2016 год. по описа на РП –С., бил потвърден.
В рамките на произнасянето си, състава
на първоинстанционният съд не е упражнил в пълен обем задълженията си, които
законодателят му е вменил с разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, а именно, да
контролира както обосноваността, така законосъобразността на постановените
актове на прокурора по чл. 243. ал. 1 от НПК.
В настоящия случай районният съд е
следвало да констатира, че въпреки установения по делото доказателствен
материал, в обстоятелствената част на постановлението на прокурора при РП -
Своге по същество липсва необходимия анализ на показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели във взаимовръзка, така и при взаимовръзка с
останалите събрани доказателства, установени чрез писмените и гласните
доказателствени средства.
Горното в пълна степен е съотносимо и
касателно заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-психологична
и психиатрична експертиза.
Изобщо не е била обсъдена възможността
лицето Я. П. - служител на МВР към датата на инцидента, да е разполагал с
повече от едно късоцевно огнестрелно оръжие, като вместо това априори е било
прието, че същият е имал пистолет черен мат на цвят с черна пластмасова дръжка
/в.ж. л. 111 от дос. пр.-во/, въпреки налични доказателства установени чрез
гласни доказателствени средства в противна насока.
Не може да не направи впечатление също
така, че материалите от досъдебното производство от л. 173 до л. 178 въобще не
са били предмет на преценка, въпреки извън съмнение, косвената им връзка с
предмета на делото.
Не
може да бъде споделен извода също така, че след като пострадалата не се е
оплакала веднага след инцидента, или пък, че не е споменала за заканата за
убийство и размахването на пистолет в молбата по Закона за защита от домашно
насилие и обясненията към нея, това следва да се възприема като факт,
дискредитиращ достоверността на нейните показания дадени в качеството на
свидетел с разяснена отговорност по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК.
Състава на първоинстанционният съд е
следвало да констатира тези пропуски в постановлението на прокурора при РП – С.
и отмени същото, като върне делото на прокурора с указание за произнасяне
съобразно разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 242 от НПК, което обаче, не е
било сторено.
С оглед всичко гореизложено, С. о. съд
счита, че следва да постанови определение с което отмени атакуваното
определение на състава на К. районен съд и вместо него постанови друго, с което
отмени посоченото по-горе постановление на прокурор при РП – С. и върне делото
на
прокурора
за провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия след което, и
произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 243,
aл. 8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 154 от 22. 10.
2018 год., постановено по ч.н.д. № 311 / 2018 год. по описа на Районен съд – К.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА
постановление на прокурор при Районна прокуратура – С. от 25. 09. 2018 год., за
прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство №24/2017
год. по описа на РУ – С., прокурорска преписка № 1139 / 2016 год. по описа на
РП – С., водено срещу Я. П. П., с ЕГН:**********, от гр. К. С. област, за
престъпление по чл. 144. ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурор
при Районна прокуратура –С. за провеждане на допълнителни
процесуално-следствени действия след което, и произнасяне.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.