Разпореждане по дело №1/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№1323/27.02.2015 г., подадена от К. Г. В. с адрес: [населено място], ул.”Д” №12, ет.6, ап.17 против Определение №468 от 19.02.2015г. по гр.д.№29/2015г. по описа на РС – Г.. Сочи се в нея, че определението е неправилно и са изложени обстойни доводи за това, свързани с тълкуване на термините местожителство по смисъла на чл. 1 от ЗН и постоянен адрес по чл. 93 от ЗГР. Ето защо е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване делото да се върне на РС - Г.Д. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд констатира, че частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от страна, имаща право на жалба. Преценена по същество е основателна, поради следното :

С атактуваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по гражданско дело № 29/2015 г. по описа на Г. РС и е изпратил делото на РС [населено място] по подсъдност. Приел е, че следва да се приложи разпоредбата на чл.110 от ГПК, като подсъдността се определи по местооткриване на наследството. Счел е, че представените документи към отговора установяват, че смъртта на наследодателката е настъпила в [населено място], поради което и там е открито наследството. Изложил е довод, че и да не се приложи горната разпоредба, общото правило за определяне на подсъдността на чл.105 от ГПК - по адреса на ответника отново сочи, че следва да се прекрати производството пред ГДРС и да се изпрати на РС [населено място].

Настоящият състав не споделя изложените изводи. На първо място приема, че нормата на чл. 110 от ГПК, която урежда специална местна подсъдност на делата по местооткриване на наследство, дерогира прилагането на правилото за общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК в казуса. Предмет на същия е иск от К. Г. В. с адрес [населено място], [жк], ет.6,ап.17, срещу М. Г. И. с адрес [населено място], [улица] за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 16.10.2010г. , с което наследодателката им Е. И. В. е завещала в полза на ответницата подробно описаните в ИМ недвижими имоти. Предвид посочения предмет на разглеждания иск е безспорно, че местаната му подсъдност следва да се определи по правилата на чл. 110 от ГПК. Ал.1 на същата норма предвижда, че исковете за унищожаване на завещания се предявяват по мястото където е открито наследството. Съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. В действащото към 16.10.2010г. българско законодателство липсва дефиниция на понятието местожителство. Предвид това съдържанието му следва да се извлече от нормите действащи по времето, когато е бил приет /Обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 29.04.1949 г./ и съответно да се извърши сравнение с действащ по настоящем негов аналог. Такъв анализ е направен в Определение № 1386 от 30.05.2011 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 795/2011 г., който съставът на Окръжен съд - Благоевград възприема изцяло и си позволява да цитира в мотивите си по - долу. В нормата на / Обн. ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от 10.09.1949 г./ е било записано, че "Местожителство на едно лице е онова място, където се е установило да живее постоянно или преимуществено". С последващо изменение и и допълнение, извършено с ДВ бр. 90 от 1956 г. този нормативен текст е изменен - "Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Вписването става по молба на лицето." е отменен с ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., като в същия Държавен вестник е обнародван , чиято глава Четвърта "А. Р.", съобразно посочването в този закон, влиза в сила от 01.01.2000 г. Предмет на нормативно регулиране в посочената глава Четвърта на ЗГР, включваща разпоредбите от чл. 89 до чл. 99а са понятията "адрес", "постоянен адрес" и "настоящ адрес". Според и постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Т.е. вписването в регистъра на населението като критерий за определяне местожителството на едно лице по ЗЛС е повторен като критерий за определяне на постоянния адрес по ЗГР. Поради това, след отмяната на законовата разпоредба на , обществените отношения, регламентирани от нея, попадат в нормата на глава Четвърта от ЗГР и използваният в   термин местожителство, като изгубил понастоящем своето правно значение, при употребата му в действащите нормативни актове следва да се тълкува като постоянен адрес. Видно е от приложения препис - извлечение от Акт за смърт на Е. И. В., че постоянният адрес на същата към момента на смъртта й е бил в [населено място], [община], област Б., поради което по правилото за местна подсъдност в чл. 110, ал.1 от ГПК, компетентен да разгледа процесния иск е Районен съд - Г.Д..

Последният като е уважил неоснователния отвод за местна подсъдност на ответницата М. И. Г. е постановил неправилен съдебен акт.Той следва да бъде отменен и делото върнато на ГДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №468 от 19.02.2015 г. по гр.д.№29/2015 г. по описа на РС – Г.Д. и ВРЪЩА делото на ГДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :