Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 03.01.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 1326
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Н.С.К.е
предявил против „ДЗИ – О.З.“ АД, гр. София иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на телесни увреждания получени
при ПТП на 28.11.2015 г. за сумата от 175 000 лв ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане .
Ищецът твърди, че
е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на товарен автомобил Фолксваген
Крафтър, с д.к. № № *******З.С.И., а самият автомобил е бил застрахован при „ДЗИ
– О.З.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди,че в
следствие на катастрофата е получил множество телесни увреждания - разкъсно -
контузна рана на главата и контузия на главата и мозъка, счупване на дясна
ключица и на дясната лакетна кост и увреждане на медианния нерв,но за търпените
болки и страдания ответното дружество му заплатило само сума в размер на
25 000 лв.,която намира за крайно недостатъчна с оглед тежестта на
уврежданията и принципа на справедливостта.
Ищецът поддържа
чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът „ДЗИ –
О.З.“ АД, гр. София чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск
по основание и размер. Излага, че във връзка с предявена пред ЗК „Л.И.“ АД
извънсъдебна претенция от ищеца, дружеството е изплатило на същия обезщетение в
размер на сумата от 25 000 лв. – за претърпените вреди в резултат от
настъпилото ПТП.
Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е
паркирал управлявания от него л.а. „Фолксваген Пасат“ на платното за движение в
условия на извън населено място в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП, а също така
е нарушил и разпоредбите на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП като е навлязъл внезапно
на платното за движение, при положение, че е било вечерно време и видимостта на
приближаващия товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ е била ограничена до
осветената част от пътя от късите му светлини. На следващо място се излага, че
ищецът е нарушил и разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като преди да
навлезе по платното за движение е следвало да се съобрази с разстоянието до
приближаващото се МПС и неговата скорост, а също така и разпоредбата на чл. 95,
ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че преди да се качи в паркираното превозно средство,
следва да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, а наред с това не е включил аварийната светлина на автомобила си,
за да сигнализира опасност на преминаващите автомобили, при условията на
ограничена видимост.
Претендира
разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените
по делото Констативен протокол от 28.11.2015 г., Протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата и Присъда по н.о.х.д. № 316/2016 г. по описа
на Районен съд - гр.Левски от 06.10.2015 год. се установява, че на 28.11.2015 г.
около 17,30 часа по път 1- 3, гр. Бяла - гр. Ботевград, при км. 57+900 в
близост до с. Обнова е настъпило ПТП, при което при маневра изпреварване на
спрели автомобили , товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ управляван от З.С.И.
е ударил пешеходеца Б.Н.Н. и му е причинил телесни увреждания.
По делото не е
спорно обстоятелството и се установява от приложената на л.58 полица, че за товарен
автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******е имало застраховка за ГО № BG/06/115001341016,
валидна от 19.05.2015 г. до 19.05.2016 г.
По делото е
назначена и приета без възражения автотехническа експертиза. Заключението съдът
приема като обективно и професионално, като от него се установява следният механизъм
на ПТП – товарен автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******се е движел по
по път 1- 3, гр. Бяла - гр. Ботевград, при км. 57+900 в посока от гр.Бяла към
гр.Ботевград север на юг със скорост от около 60-80 км.ч. на къси светлини,като
в прав участък на пътя и при видимост в рамките на осветеността –около 60-70 м.
със закъснение е предприел маневра да заобиколи спрените в попътната лента автомобили,
преминал много близо до спрелия лек автомобил „Фолксваген Пасат", при
което ударил с дясното странично огледало намиращия се до предната лява врата
на този автомобил Б.Н.Н..
Най-лявата част
на спрелия автомобил бил на около 1.75 м. в пътната лента /общата й ширина е
била 3.90 м./, като пострадалия е бил до автомобила,т.е. още повече към средата
на пътя.Въпреки,че вочачът на товарния автомобил е могъл да забележи стоящия до
спрелия автомобил пешеходец още най-малко от 50 м.,той предприел маневра за
изпреварване/разминаване едва на около 20 м. от задната част на лек автомобил
„Фолксваген Пасат",при което минал много близо до левия край на този
автомобил и с дясното си огледало ударил пострадалия.
От Заключението
на двете СМЕ,които съдът приема като обективни и професионални се установява,че
в следствие на претърпяното ПТП ищецът е получил разкъсно - контузна рана на
главата и контузия на главата и мозъка, счупване на дясна ключица и на дясната
лакетна кост и увреждане на медианния нерв. Спешна медицинска помощ и лечение
пострадалият е получил в Клиника по
„Ортопедия и Травматология” на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен,където на 02.12.2015
год. е опериран- кръвна (открита) репозиция на фрактурата на дясна лакътна кост
и поставяне на метална остеосинтеза със заключваща се плака.
Раната на
главата, която е с размери 15/20см. и с неправилна форма в теменната област е
обработена хирургично, контузията на мозъка и на медианния нерв -
медикаментозно , а дясната ключица е лекувана консервативно с „ортеза”, поради
което не е зараснала анатомично правилно.
Болките и
страданията на ищеца през първите 15-20 дни, когато започва процеса на
зарастване на счупените кости са били с много голям интензитет. Фрактурите на
дясна лакетна кост и дясна клавикула, значително са затруднявали двигателната
функция на десния горен крайник за период по дълъг от 30 дни. Фрактурата на
дясната ключица е зарастнала неправилно, поради което има скъсяване на същата с
около 10 см., което е довело до деформация на цялата дясна гръдна половина на
тялото спрямо лявата част. За анатомичното правилно възстановяване е необходимо
да бъде извършена оперативна интервенция - остеотомия (счупване) на неправилно
зарастналата ключица, анатомично наместване и метална остеосинтеза със заключваща
се плака. Фрактурата на лакътната кост, която е оперирана е зараснала
анатомично и подлежи за нова операция за изваждане на остеосинтетичния
материал. Голямата разкъсно - контузна рана в теменната част на главата, ще
остане завинаги и представлява „загрозяващ дефект”, който може да бъде
отстранен само чрез пластична операция.
Налице е
остатъчна невропатия на десния медианен нерв,с очаквано подобрение на движението,но
не и пълно възстановяване.
От показанията на
св. К.Н./съпруга на ищеца/ се установява, че непосредствено след катастрофата
съпругът й е бил приет в болница в гр.Плевен,където е оперирана камо фрактурата
на лакътя,но не и фрактурата на ключицата.Изпитвал силни болки,които продължили
и след изписването му-не можел да спи легнал,постоянно пиел обезболяващи.Все
още има болки в дясната ръка,не може да вдига и хваща по-тежки неща.
От показанията на
св.З.И./делинквент/ се установява,че предприел маневрата изпреварване
по-късно,тъй като в тъмнината много късно разбрал,че автомобилът пред него е
спрял,а не се движи.Това е било така,тъй като не били пуснати аварийни светлини,нямало
и авариен триъгълник. Видял пострадалия и друг човек едва когато вече
изпреварвал автомобила.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226,
ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия
случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
По въпроса дали е
налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил съдът
приема,то това е установено с , което по силата на чл.300 ГПК е задължително за
съда, поради което приема,че водача на товарен
автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******З.С.И. по непредпазливост и в нарушение на чл.5,ал.1,т.1,чл.20.ал.2 и чл.116 ЗДвП е допуснал процесното ПТП, в резултат на което е причинил травматични
увреждания на ищеца Б.Н.Н..
Доказан е фактът,
че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и
няма спор за това, че за лекия автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди
е основателен.
По неговия
размер:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
Ответникът е
противопоставил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат ,които са частично
основателни. Пострадалият се е намирал до автомобила си спрян на натоварено
пътно платно очевидно без да се съобрази или най.малкото подценявайки
приближаващия се автомобил /види от повече от 300 м./, като независимо дали е
правил опит да се качи на автомобила си или просто е стоял до него е нарушил
правилата на чл.113,ал.1,т.1 е и ЗДвП и също разпоредбата на чл.95,ал.1 ЗДвП.
Основателно е и
възражението за нарушаване разпоредбата на чл.74а от ЗДвП-липсата на пуснати
аварийни светлини се установява само от показанията на делинквента,но не се
опровергава или поставя под съмнение , от което е и да е друго доказателства по
делото или различно твърдение/реплика на ищеца.
Възражението по
чл.94,ал.2 ЗДвП за паркиране на пътя не е основателно,тъй като автомобила не е
бил паркирал,а спрял.
При
гореизложеното,съдът намира,че следва да се приеме 30 % съпричиняване от страна
на пострадалия.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, претърпените силни болки и
страдания особено в първия месец след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
приключил за срок около 7-8 месеца, с изключение на възстановяването на остатъчната невропатия на
десния медианен нерв,което ще продължи с подобрение според експерта,но не и с
пълно възстановяване.
Съдът взема пред вид и факта, че през първите два-три
месеца дни ищецът е имал силни затруднения при обслужването си. Съдът отчита и
факта, че към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано,макар да
се налага втора операция за изваждане на металната плака и евентуално такава за
отстраняване на белезите по главата,но евентуалните вреди от тези бъдещи
интервенции,доколкото не са сигурни и не са факт, не са предмет на настоящето
обезщетение.
Следва да се има предвид,че лошото лечение на
счупената ключица не е пряка и непосредствена последица от увреждането. За
неправилното и небрежно лечение отговорността е на съответните лекари или на болничното
заведение,но не и на причинителя на катастрофата,респективно неговия
застраховател по ГО.
Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 60 000 лв., а след приспадане на приетия процент
съпричиняване от 30 %, и извънсъдебно изплатените 25 000 лв. искът следва
да се уважи за сумата от 17 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.Над този размер до претендирания от 175 000
лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание
чл.78,ал.1 ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокат в размер
на 216 лв. , а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СГС сума в размер на 680 лв. за държавна такса и 68 лв. за
експертизи от бюджета.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направени
от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 382 лв. – разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ АД, гр. София,
ул. „Г. ********с ЕИК:******** да заплати на Б.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. И.Й., със съдебен адрес:***, офис 4 на основание чл.
226, ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 17 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 28.11.2015 г.
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП - 28.11.2015 г. до
окончателното й изплащане и разноски по делото от 216 лв. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер от 17 000 лв. до предявения от 175 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ АД да заплати по
сметка на СГС сума в размер на 680 лв. за държавна такса и 68 лв. за експертизи
от бюджета.
ОСЪЖДА
Б.Н.Н., ЕГН **********
да заплати на „ДЗИ – О.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в общ размер
на 682 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: