Р Е Ш Е Н И
Е № 260073
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 09.03.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 792 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от Д.Г.С. с ЕГН **********,***,
чрез адв. П.Т., против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, „Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от Б.И.и Р.М.. Ищецът твърди, че е пострадал в
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2019 г. в община Родопи на
път II-86-15+600 км. в посока юг – север. За последното бил съставен констативен
протокол от контролните органи, в който било отразено, че водачът на мотоциклет
с марка „Ямаха“ с рег. № PВ****X А. В.Ч. с ЕГН **********,
поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост застигнал и ударил
отзад движещия се пред него мотоциклет „Сузуки“ с
рег. № PВ****А, управляван от ищеца, след което се забил в разделителната мантинела. На виновния водач бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който административнонаказващият орган издал наказателно
постановление, с което била наложена глоба на Ч. поради виновно нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Постановлението е влязло е законна сила на 30.01.2020
г.
Вследствие на инцидента пострадалият бил
приет по спешност в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД, а на 24.10.2019 г. бил
хоспитализиран в лечебно заведение „Еврохоспитал“ за
период от осем дни. Били установени следните увреждания: разкъсноконтузна
рана в областта на лява подбедрица и лява гривнена става. Лекарите имали съмнение за счупване на лява
предмишница, поради което била поставена гипсова имобилизация. Посочва, че от датата на изписване до
08.12.2019 г. бил неработоспособен, което се удостоверявало от представените
болнични листове. Излага, че продължава да изпитва значителни болки и страдания
в резултат на настъпилото ПТП, изразяващи се в потиснатост, безсъние, липса на
желание за контакт с други хора, чувство за непълноценност предвид нуждата от
чужда помощ, за да се обслужва, които са засегнали безвъзвратно емоционално -
психическото му състояние. На следващо място, посочва, че в резултат на
настъпилото ПТП е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечението му; в нанесени щети на мотоциклета, управляван от него, както
и в привеждане в непригодност на мото екипировката му, състояща се от костюм,
каска и ботуши.
Твърди, че към датата на ПТП увреждащият
мотоциклет с марка „Ямаха“ и рег. № PВ****X е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника. Поради това, на основание чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенция
за плащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
адресирана до застрахователното дружество, която била уважена само до размера
на 421.99 /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лв.
за част от разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС. Посочената сума
била изплатена на 04.02.2020 г. на Д.С..
С оглед на изложените твърдения ищецът моли
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ да бъде осъдено да му
заплати сумата в размер на 37 375.78 (тридесет и седем хиляди триста
седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), от които 35 000
(тридесет и пет хиляди) лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди;
400 (четиристотин) лева, представляващи стойността на повредената каска; 900
(деветстотин) лева - за стойността на костюма; 350 (триста и петдесет) лева –
за стойността на ботушите за мотор; 725.28 (седемстотин двадесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки) лева – за средствата, необходими за извършване на
ремонт на увредения мотор, както и сумата от 98.77 (деветдесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки) лева – за заплатените лекарства, необходими за
лечение на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2019 г. до
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на искова молба, в който заявява, че исковете,
макар допустими, са неоснователни и недоказани. Релевира
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, като
изтъква, че С., спирайки рязко, управлявания от него мотоциклет, е създал
предпоставките за възникване на ПТП. Изтъква още, че същият е управлявал МПС в
технически неизправно състояние с изключени светлина отзад и с превишена
скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия за видимост. С оглед на изложеното пътно
поведение, твърди, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата,
уредени в чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 1, чл. 151 и чл. 147, ал.
3, т. 5, б. „б“ от Закона за движение по пътищата. Предявява възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване
на морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика на съдилищата
по аналогични случаи за процесния период. Оспорва
твърденията за характера и степента на уврежданията, както и тези за
проведеното лечение и за здравния статус на ищеца към настоящия момент. В
условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че описаните телесни
увреждания в действителност са причинени, поддържа, че настъпването и/или
забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от страна на
ищеца на лекарските предписания. На следващо място, излага, че повредата на
мото-екипировката на ищеца е в резултат на продължителната й експлоатация и не
се дължи на настъпилото ПТП. Сочи, че при отхвърляне на главния иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният
такъв за лихви. Евентуално счита, че при уважаване на главния иск би дължал
лихва за забава, считано от 07.04.2020 г. – датата, на която е изтекъл
тримесечният срок от предявяване на претенцията пред него съгласно чл. 496, ал.
1 във връзка с чл. 108, ал. 3 от КЗ, а не от датата на деликта.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
С депозирана допълнителна искова молба ищецът
оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и
противоречиви на действителната фактическа обстановка. Посочва, че последната
ясно е очертана в представените по делото официални документи, имащи обвързваща
доказателствена сила, а именно: констативен протокол
за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа тях наказателно постановление.
В отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, като по образуваната застахователна преписка е изплатена сума в размер на 421.99 за част от
разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС. Следователно процедурата
за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца
резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая не се оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието, което се установява и от доказателствата по делото.
Няма спор също, че застрахователят е
платил обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 421.99 за част от
разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС.
Частичното плащане представлява извънсъдебно
признание на претенцията по основание и до изплатения размер.
Основанието на претенцията, в
частност материалноправните предпоставки от
фактическия състав на непозволеното увреждане, се установяват и от образуваното
против виновния водач административно – наказателно производство.
Във връзка с процесното
събитие на водача е съставен АУАН, приложен
на л. 5. Доколкото актът е подписан от водача без възражения, той има материална доказателствена
сила спрямо него, че признатите неизгодни факти са верни, в т.ч. всички
обстоятелства около механизма на произшествието и вината му за настъпване на
инцидента по описания и подписан без възражения начин.
Същевременно въз основа на съставения АУАН е издадено
наказателно постановление, приложено на л. 7, с което водачът е наказан за
описаното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на
200 лв. НП е връчено лично на водача срещу подпис на 22.01.2020г и е влязло в
сила като необжалвано на 30.01.2020
г.
Вярно е, че по принцип наказателното постановление,
което не е проверено по съдебен път, не обвързва гражданския съд със
задължителна сила, както това е предвидено за присъдата на наказателния съд,
но, необжалвайки постановлението,
водачът с конклудентни действия отново косвено
признава достоверността на отразените от административно – наказващия орган
неизгодни за него обстоятелства.
Същевременно, доколкото отговорността на
застрахователя е функция именно на отговорността на застрахования, респ.
застрахователното обезщетение зависи от деликтното и
е функционално обусловено от него, то
ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно признатото от деликвента противоправно
поведение.
За обстоятелствата около събитието и
участниците в него е съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
в който е отразен и фактът на съставяне на АУАН на водача Ч..
Вярно е, че протоколът за ПТП, макар
и официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм
на злополуката и поведението на участниците в нея, тъй като тези
факти не са се осъществили пред актосъставителя – той
ги възпроизвежда в протокола въз основа на направени пред него изявления на
участници и очевидци. Органите
на МВР не разполагат с удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на
произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно
чл. 123 и чл. 125 ЗДП посещението на службите за контрол на местопроизшествието
е последващо. Всъщност, протоколът за ПТП се
полза с обвързваща доказателствена сила само относно
посоченото от длъжностното лице разположение на участвалите в произшествието
превозни средства след настъпването му, както и по отношение на констатираните
видими щети по автомобилите, тъй като тези факти са обект на пряка констатация
от страна на актосъставителя при посещение на мястото
на инцидента. На общо основание протоколът има обвързваща сила и относно
посочените в него място и дата на издаване и относно факта, че издателят е
действал в посоченото длъжностно качество. В случая обаче отразеният от актосъставителя
механизъм на произшествието, възпроизведен в АУАН и съставеното въз основа на
него НП, се потвърждава от поведението на водача в административно –
наказателното производство съобразно казаното по – горе.
Следователно, налице
са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение на ищеца съобразно неведените от ответника възражения.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното заключение на съдебния медик,
което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, е в следния
смисъл: в резултат на произшествието на ищеца е причинено счупване на лява
лъчева кост на типично място; разкъсно – контузна рана на лява подбедрица
и лява гривнена става, охлузвания. Счупването е
довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, а раните – до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 и 128 НК. Охлузванията са
причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Всички травматично
увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Обичайният
възстановителен период при счупване на лява лъчева кост е около 2 – 3 месеца
при благоприятен ход и без усложнения, какъвто е случаят. В този период се
включват и физиотерапията и рехабилитацията, за каквито обаче по делото няма
данни да са били провеждани. За останалите увреждания възстановителният процес
е около 15 – 20 дни. Съобразно данните по делото вещото лице прави извод, че
към настоящия момент ищецът е възстановен напълно.
С. С. /** на
ищеца/ споделя следното от личните си възприятия: „Когато се случи инцидента със **, не
бях в **. Научих два дни по-късно, като се прибрах и го видях в къщи, в
безпомощно състояние. Разбрах какво се е случило, но спешна помощ са промили
раните и са го пуснали да се прибере вкъщи. Болките не утихваха и се наложи да
се грижа за него и да предприемем по-нататъшни действия. На следващия ден
отидохме заедно с него в болница. След като му отвориха превръзките, се оказа,
че раната е започнала да гнои, възпалението е тръгнало към костта и се наложи
да го приемат по спешност. Започнаха болнично лечение и след това се наложи
операция, с пълна упойка, на крака и да се премахне тъканта на крака до кост.
Лекарите имаха съмнение са счупване на предкитката и предмишницата. Синът ми остана 10 дни в болницата и след
това продължи много дълго лечение и възстановяване вкъщи, както психически, така
и физически. Много силни болки имаше през цялото време. Беше на много силни
обезболяващи. Чувстваше туптене на раната и изобщо не можеше да стъпва. Наложи
се да ходи с патерици, тъй като тъканта, която липсваше, беше пряко свързана
със сухожилието, което не му позволяваше да стъпва и не можеше да се предвижва
сам. Основно аз се грижех за него и съпругът ми. Наложи се аз да не ходя на
работа, защото той принципно не можеше нищо да направи сам, защото имаше травми
на ръката и на крака. Беше като малко дете. Трябваше да се обслужва. Беше и
психически нестабилен. Не можеше изобщо да спи и се будеше с шок от преживяното.
По-късно си позволи да разкаже цялото преживяване, защото ние се опитвахме да
не го разпитваме. Казва, че било много страшно преживяването, тъй като 5 – 6
метра е летял по шосето и през цялото време е чувал колите, които летят около
него. От този шок много дълго време се буди нощем и се наложи да пие
успокоителни. Трябваше да спи, а нямаше как да спи, тъй като всичко това му
беше пред очите. Мисля, че 3 месеца беше неподвижен и не можеше да се движи,
тъй като липсва цяла тъкан от коляното до глезена и там беше доста болезнено.
Имаше комисия, която обсъждаше вариант да се прави допълнителна пластика и се
обсъждаше вариант да се вземе от седалището и да се сложи там, за да се запълни
кракът. Това изискваше доста време и сега видимо има доста дълбок белег, макар
че са минали две години. Лекарите се довериха, че е млад и ще може да се
възстанови, но напълно няма как да стане. Към настоящия момент не бих казала да
е напълно излекуван, тъй като болката в ръката остана, тъй като е точно в
китката травмата и е свързана с моториката на китката
и работата му е свързана с ръцете (той работи в автосервиз) и това доста му
пречи - прави го по-бавен. Периодично обездвижва китката, за да може да бъде
пълноценен на работата, иначе няма как. Обикновено чувства проблем с крака,
когато е студено и има промяна в условията.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като добросъвестни и непосредствени в светлината на
експертното заключение, като отчита обстоятелството, че усещането за болка е
субективно и дори да няма обективни медицински данни за усложнения и
продължаващо отражение към настоящия момент, това не означава безусловно, че
пострадалият не чувства остатъчен болеви синдром при
упражняването на определени дейности, свързани със засегнатите зони, както
споделя свидетелят от личните си наблюдения.
Ответникът не
установява при условията на пълно главно доказване наведените възражения за съпричиняване на противоправния
резултат с определени действия или бездействия на ищеца, по - конкретно, спирайки рязко
управлявания от него мотоциклет, да е създал предпоставки за възникване на ПТП;
да е управлявал МПС в технически неизправно състояние с изключени светлини
отзад и с превишена скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия за видимост; да е нарушил
лекарски предписания, с което да е удължил обичайният възстановителен период.
От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като компетентно и
обективно изготвено, а и неоспорено от страните, не се установява поведение на
ищеца, допринесло за настъпване на инцидента в обема на наведените от ответника
възражения. Експертът не е могъл да формира категорични изводи в тази посока
поради липсата на достатъчно данни по делото, но това е за сметка на страната,
която носи доказателствената тежест в процеса, респ.
неблагоприятните й последици, т.е. за ответника. Същевременно от представената
на л. 259 от самия застраховател справка от ИА „АА“ към МТС се установява, че
мотоциклетът на ищеца е преминал валиден периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. Отделно, по делото не се установяват настъпили
усложнения в хода на възстановителния период, поради което евентуалното
непровеждане на физиотерапия и рехабилитация, не са увеличили интензитета на
вредите. Не се установява и друго конкретно отклонение от дадени на ищеца
лекарски предписания, още по – малко то да е довело до по – големи вреди от
обичайните за травмата.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да
се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени всички описани в исковата молба
физически и психически болки и страдания, като отчита не само обективно
установените медицински данни за действително причинените телесни увреждания, но и субективния им елемент
- болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, както и всички онези
неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му, обстоятелствата, при
които е настъпил инцидента и отражението му и т.н./. Последните се установяват
от личните впечатления на полагалия непосредствени грижи родител, в т.ч относно
шока от преживяното с оглед конкретните обстоятелства около инцидента и
уязвимото състояние, в което пострадалият се е намирал и които съдът приема за
напълно закономерни и без да е необходим експертен преглед от специалист.
Затова претендирата от ищеца сума в размер на
35 000 лв съдът приема за справедлива и
адекватна на конкретиката на случая.
Неоснователна обаче е претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди за репариране
стойността на повредената каска, костюма, ботушите за мотор; за средствата,
необходими за ремонтирането му, както и за заплатените лекарства, необходими за
лечение на ищеца, за установяване
на които не са събрани достатъчно доказателства. От заключението на САТЕ се
установява, че по делото няма достатъчно данни за технически неизправности по
превозните средства, които да са в пряка и непосредствена причинно – следствена
връзка с инцидента; поради липса на координати за връзка със собственика на
МПС, оглед не е извършен, а пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
повредите е определена въз основа на твърденията в ИМ и представената проформа фактура, които не са потвърдени чрез експертен
анализ за достоверност на сочените от ищеца стойности, а само са възпроизведени.
От отразеното в САТЕ, че „по делото се претендира увредена екипировка, каска и
ботуши, от което следва, че най – вероятно водачът на мотоциклета по време на
ПТП е носел мото екипировка и каска“, не могат да се формират каквито и да било
категорични изводи в подкрепа твърденията на ищеца, които и тук само са
възпроизведени. Всички представени от ищеца писмени доказателства - фактури и
фискални бонове, са частни свидетелстващи документи за изгодни за него факти,
които са непротивопоставими на ответника, нямат
собствена доказателствена стойност и останаха
непотвърдени от надлежно събрани годни доказателствени
средства за действителното настъпване на вредите, стойността им и пряката им и
непосредствена причинно – следствена връзка с инцидента, поради което и не подлежат
на репариране.
Поради това в тази част претенцията ще се отхвърли.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според цитирания чл. 496,
ал. 1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма спор, че застрахователната
претенция е предявена на 06.01.2020г, като между страните е водена кореспонденцията
по повод допълнително изискани от молителя писмени доказателства, представени
от него през м.04.2020г /конкретната дата в заявление на л. 18 не се чете/.
Поради това законна лихва следва да бъде присъдена, считано от 07.04.2020г,
когато е изтекъл общият 3 – месечен срок, като акцесорната
претенция ще се отхвърли за претендирания по – ранен
период от 20.10.2019г до 06.04.2020г вкл.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска. Общият размер на направените от него разноски възлиза на сумата от 3650
лв съобразно списък на разноските на л. 251 и доказателствата за действително
направен разход в този размер, от която по съразмерност му се следва сумата от
3.431 лв. /3650 лв х 0,94/
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 640 лв съобразно списък на разноските на
л. 255 и доказателствата за действително направен разход в този размер, от
която по съразмерност му се следва сумата от 38.40 лв /640 лв х 0,06/.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Д.Г.С. с ЕГН **********,***, сумата от 35 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност» за
претърпените по вина на водача на мотоциклет с марка „Ямаха“ с
рег. № PВ****X - А. В.Ч. с ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и
страдания, от причинените му увреждания в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.10.2019 г. в община ** на път II-86-15+600 км. в
посока юг – север, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2020г до
окончателното изплащане, както и сумата от 3.431
лв. – разноски по съразмерност, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди: 400
лева, представляващи стойността на повредената каска; 900 лева - за стойността
на костюма; 350 лева – за стойността на ботушите за мотор; 725.28 лева – за
средствата, необходими за извършване на ремонт на увредения мотор, както и
сумата от 98.77 лева – за заплатените лекарства, необходими за лечение на
ищеца, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава за претендирания по – ранен период от
20.10.2019г до 06.04.2020г вкл.
ОСЪЖДА Д.Г.С. с ЕГН
**********,*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, „Г.М.Димитров“ № 1, сума в размер
на 38.40 лв, представляваща разноски
по съразмерност на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: