Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.10.2016г. Град
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На тридесети
септември Година 2016
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Д.Ц.
като разгледа
гр. дело N 980 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане
/отм./.
Ищците Ф.Р.И. и
Н.А. твърдят в исковата молба, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта
на децата си Д.Ф. И. – на 22 г. и С.Ф. И. – на 25 г. С Присъда №176/10.07.2013г.,
постановена по НОХД№481/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас, изменена с
Решение № 24/19.05.2014г. по ВНОХД№18/2014г. по описа на Апелативен съд Бургас,
потвърдено с Решение №362/05.01.2015г. по н.д.№1046/2014г. на ВКС, II н.о.
подсъдимия И.Й.Г. ЕГН ********** бил
признат за виновен за това, че на 11.11.2011год., около 20:45
часа, на път 1-9 в участъка между с. К. и раЗ.лона за с. И., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мицубиши Шогун" с per. № ******* нарушил правилата за
движение, визирани в: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 77 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП , виновно е допуснал ПТП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на
повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
причинил смъртта на Д.Ф. И. и С.Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И.,
изразяваща се в нараняване на слеЗ.ата, довело до загубата й; тежка телесна
повреда на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и средна телесна повреда
на Е. Т. С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А.,
изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, като деянието било извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и
осем/ на хиляда, установено по надлежния ред и представляващо особено тежък
случай. Поддържат, че
деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, поради което предявяват общо четири иска с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ, всеки от които за сумата от по 240 000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, за всеки един от ищците
поотделно от смъртта на всяко от децата му Д.Ф. И. и С.Ф. И. поотделно, ведно с лихвата за забава от 11.11.2011г. до
окончателното изплащане. Претендират сторените съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В рамките на
преклузивните срокове по ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД подава писмен отговор, в
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че на ищците вече са
изплатени обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Д.Ф. И. и С.Ф. И. в размер на по 70 000 лева поотделно на всеки от родителите и за всяко
от децата, т.е. в общ размер от 280 000 лева. Предявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразяващо се в съзнателно
съгласие да бъдат превозвани от водач, който няма шофьорска книжка, както и под
въздействието на алкохол, както и при претоварване на автомобила извън
допустимите места за пътници, а също и пътуване без поставен обезопасителен
колан, както и за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено
с нормата на чл. 52 от ЗЗД.Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на произшествието. Оспорва началния
момент на изпадането на ответното дружество в забава, прави и възражение за
погасяването на претенцията за изтекли лихви по давност.
С определение от 04.09.2015г. по
молбата на ответника съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната
на ответника И.Й.Г., който оспорва исковете.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Процесното ПТП е настъпило на
11.11.2011г. около 20:45 часа в условия на тъмнина по първокласен път 1-9посока от
с. К. към с. М.. В зоната на десен завой до антената на клетка на М-Тел,
избрана за ориентир, се е движил л.а. джип „Мицубиши Шогун" с рег.№ *******,
управляван от И.Г. със скорост около 115 км/ч. На 45-50 м. преди ориентира
автомобилът се е оказал с левите си колела в лентата за насрещно движение,
насочен към левия банкет, когато водачът му е реагирал и е завил ряЗ.о надясно,
за да се върне в своята дясна лента. Поради рязкото завиване, на 40 м. преди
ориентира и на 2,8 м. вдясно от левия край на платното за движение, се е
появила следа от странично плъзгане на предно ляво колело, която свършва след
39,40 м. дължина и на 2,0 м. вляво от десния края на платното, където
автомобилът е бил насочен в опасна близост към десния банкет. В този момент
водачът е реагирал със закъснение, като е завъртял отново рязко волана
контриращо наляво, за да не напусне пътя вдясно, но е настъпило ново странично
занасяне първо на задно дясно колело, което на 3,8 м. след ориентира е навлязло
в десния банкет и е оставило ясна дъговидна следа. На 10,6 м. след ориентира в
десния край на платното се е появила и следа от предно дясно колело с дължина
17 метра, като в края на тази следа е настъпило преобръщане през дясната страна
на автомобила. По време на таза двойна S-образна маневра до началото на
обръщането, автомобилът е изминал около 70,8 м. В края на тези две следи, в десния край на пътя, автомобилът е бил силно
завъртян наляво и се е движил с дясната си страна напред, затова е настъпило
преобръщане през дясната страна. Поради високата скорост и страничното
наклоняване, това първо преобръщане е протекло вероятно с летеж, затова не са
намерени дълги следи от надиране върху асфалта. Когато автомобилът е бил с
дясната си страна отдолу е възможно да са осъществени кратки контакти с пътната
настилка, които са оставили къси следи от надиране. Превъртайки се на около 180 градуса
около надлъжната си ос, автомобилът е паднал с удар върху покрива си, който се
е деформирал и контактът е осъществен с голяма площ. Затова автомобилът е
останал лежащ на покрива си и се е плъзгал напред и наляво около 55 метра,
заедно с летежа, оставяйки дълги диагонални надирания, като се е въртял в
посока обратна на часовника на 360 градуса, гледан отгоре. Плъзгайки се по
покрива си, е преминал пред левия чакълест банкет, достигнал лявата бетонна
канавка, където се е ударил в нея. От този удар се е изкъртило триплексното
челно стъкло и е започнало второто преобръщане пред лявата страна на 360
градуса около надлъжната ос на автомобила, докато след изминаване на последните
12,7 м., се е спрял отново легнал на покрива си.
Така описания механизъм на процесното
ПТП се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени
доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните
комплексна съдебно-медицИ.ка и автотехничекса експертиза на вещите лица д-р Б.
и инж. А., което съдът възприема като компетентно изготвено и пълно, поради
което го кредитира изцяло.
Представени са съдебно-медицИ.ки
експертизи на труп /представлявщи писмено доказателство, отразяващо резултатите
от направената аутопсия, а не е заключение по смисъла на чл. 195 ГПК/, които са
обсъдени подробно от вещото лице по допуснатата КСМАТЕ, поради което съдът не
следва да я коментира отделно.
С Присъда №176/10.07.2013г., постановена по НОХД№481/2013г. по описа на
Окръжен съд Бургас, изменена с Решение № 24/19.05.2014г. по ВНОХД№18/2014г. по
описа на Апелативен съд Бургас, потвърдено с Решение №362/05.01.2015г. по
н.д.№1046/2014г. на ВКС, II н.о. подсъдимия И.Й.Г. ЕГН ********** е признат за виновен за това,
че на 11.11.2011год., около 20:45 часа, на път 1-9 в участъка между с. К. и
разклона за с. И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "Мицубиши Шогун" с per. № ******* нарушил правилата за движение, визирани в:
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 77 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , виновно е
допуснал ПТП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на повече от едно лице и
телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д.Ф. И. и
С.Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на
слезката, довело до загубата й; тежка телесна повреда на Я.Г.С., изразяваща се
в черепно мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за жИ.та, както и средна телесна повреда на Е. Т. С., изразяваща се в
нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във
фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, като деянието било извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и осем/ на хиляда.
Влязлата в сила присъда на осн. чл.300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност
и виновността на дееца.
От разпита на свидетеля
Е.С., се установява, че същият е сред участниците в процесното ПТП.
Получил е от същото черепно-мозъчна травма, поради което заявява, че спомените
му от случилото се не са категорични. Свидетелят сочи, че се намирал в дома си,
когато му се обадила Д., че И.ще мине да го вземе. Когато се качил в
автомобила, вътре били общо 4 души – И., С., Я. и Е., били се събрали в едно
кафене, а после взели и другите, по спомените на свидетеля – още 5 човека. При
изброяване на имената им става ясно, че са взели още 6, а не 5 човека – М., З.,
С., Д. и двамата братя Т.. Трима пътували в багажника на автомобила, вкл. и
свидетеля, двама отпред, останалите сред които и Д. и С. - в купето. Отивали на дискотека в съседно
село, но по пътя се случила катастрофата, от която, както и от събитията след
това, свидетелят няма спомен.
При разпита свидетелката М.И. заявява, че също е била в
процесния автомобил. Качила се в автомобила последна, заедно с Д. и сестра си З..
С. им се обадил да ходят на дискотека в с. Р.Г.. Заедно с шофьора в автомобила
били 10 души, като разположението им описва идентично с посоченото от свидетеля
С.. Сочи, че тя е седяла във вътрешността на купето, на седалката, Д. седяла
върху нея, С. също във вътрешността, а З. – до прозореца. Не знае С. кога и
откъде се е качил, но Д. се качила заедно с нея и сестра й. Не знае дали някой
е бил употребил алкохол, не е сигурна, но мисли, че никой не е бил с поставен
предпазен колан.
Като обсъди показанията на свидетелите С. и И., съдът
намира, че следва да кредитира същите, независимо от пропуските в тях,
доколкото последните са обясними и разбираеми, предвид претърпените от участниците
в процесното ПТП нелеки травми, както и предвид факта, че по отношение
последователността на присъединяването на отделните пътници и техния общ брой,
както и разположението им в купето, показанията са непротИ.речиви.
От разпита на свидетелката Ж. се установява, че познава
семейството на ищците – съпрузите и починалите им деца. Виждали се често. Д. и С.
били в прекрасни отношения с родителите си, много се обичали, децата били много
добре възпитани. Живеели всички заедно в едно домакИ.тво. След злополуката
майката била неузнаваема като старица, а бащата рухнал. Наложила се употребата
на хапчета за кръвно и нерви. Майката питала – Защо моите деца, защо и двете?
Други деца семейството нямало, но през 2013г. осиновили дете, което им помагало
да се възстановят донякъде.
При разпита свидетелката Т. сочи, че била съученичка и
приятелка на Д. и затова познава цялото семейство. Родителите били прекрасни
хора и имали чудесни отношения с децата си. Споделяли първо с майка си, а
бащата бил авторитетът в семейството. След смъртта им, свидетелката е
поддържала връзка с родителите. Ф. започнал да има проблеми със здравето,
вдигал кръвно и захар, затворил се в себе си, имал депресия. Н. се опитвала да
се държи заради него, но неуспешно. Прекъснали социалните си контакти, не
излизали никъде, затворили се в себе си. Със свидетелката поддържали контакт
веднъж седмично, понякога и по-често. Преди 2 години си осиновили детенце,
което донякъде ги крепяло, но свидетелката често ги чувала да бъркат името на
детето с имената на починалите.
От удостоверения за наследници, издадени от община
Созопол на 16.01.2012г., се установява, че ищците са баща и майка на починалите
на 11.11.2011г. Д. и С. Илязови.
Водачът на увреждащия лек aвтoмобил е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, обхващаща временастъпването
на процесния деликт, което обстоятелство е безспорно между страните.
Oт представените от ответника и приети като писмени
доказателства преводни нареждания на л.56-59 от делото, с установява, че и
двамата ищци са получили по 70 000 лева от отетника, съответно по щета №13-7140
и 13-7141. Доколкото получаването на сумите и основанието за тяхното изплащане,
както и самите преводни нареждания, не са оспорени от ищците, съдът приема за
доказано, че всеки от тях е получил сумата от по 70 000 лева – обезщетение за
претъпрените неимущественив реди от смъртта на всяко едно от децата си Д. и С..
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да
възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/,
вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования
при ответника водач на МПС, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Безспорно между страните е също
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Ищците, в качеството на родители на починалите, са
активно легитимирани по така предявените искове, тъй като са сред кръга от
лица, посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС.
Претърпените от ищците неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват
в изпитаните болки и страдания от загубата на техните син и дъщеря, посочени по
– горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията, предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност, възрастта на починалите – на 22 и 25 години и
възрастта на ищците към момента на ПТП – Н. на 46 г., а Ф. на 61 г., близките отношения, създадени в
семейството и подържаната топла връзка между починалите и техните родители
приживе, ведно с обстоятелството, че болката от загубата на дете е непреодолима,
като взе предвид факта, че ищците са загубили едновременно и двете си родни
деца, като намира, че радостта от отглеждането на осиновеното им дете не може в
никакъв случай да заличи болката от загубата на сина и дъщеря им и като
съобрази социално-икономическите условия на жИ.т в страната към датата на ПТП и
към настоящия момент, съдът намира, че сума в размер на по 110 000 лева за всеки от ищците и за всяко дете поотделно е подходяща за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди.
Неоснователно и недоказано, с оглед указаната от съда
доказателствена тежест, е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразяващо се в съзнателно съгласие да бъдат превозвани от водач, който няма свидетелство
за управление, както и под въздействието на алкохол. По делото не се събраха
доказателства нито за факта, че починалите са знаели за липсата на
правоспособност у виновния водач, нито че същите са знаели за алкохолното му
опиянение. Напротив, установява се, че Д. и С. са се присъединили впоследствие
към компанията на И., С., Я. и Е., не са били с тях на срещата в кафенето,
следователно ако водачът е употребил алкохол към този момент, починалите не са
присъствали и е нямало как да знаят за това, а данни за употреба на алкохол на
по-късен етап не са събрани по делото. Алкохолното опиянение има външни признаци,
които също биха могли да бъдат забелязани, а когато са в значителна степен,
това е дори неминуемо, но по делото не са събрани доказателства за такива
очевидни признаци у водача на увреждащия автомобил, поради което съдът намира
възражението за недоказано.
Неоснователно е и възражението на ответника за
съпричиняване поради претоварване на автомобила с брой пътници над определения
максимален за конкретния автомобил. Безспорно по делото е установено, че в
автомобила са пътували 10 души, при 5 или максимално 7 места за конкретния
модел автомобил. Не е установена обаче конкретна причинна връзка между този
факт и претърпените вреди. Същият има по-скоро отношение към другото възражение
на ответника – за непоставяне на предпазен колан, доколкото броят предпазни колани в автомобила
отговаря на броя предвидени пътнически места, в който случай пътуването при
превишаване на допустимия брой пътници неизбежно води до невъзможност някои от
тях да ползват предпазни колани, поради липса на такива. В този случай обаче,
съгласието за пътуване в подобни условия има отношение към възражението за
съпричиняване чрез пътуване без поставен обезопасителен колан, поради което ще
бъде разгледано в тази връзка.
Основателно и
доказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, изразяващо се в нарушение на нормите на
ЗДвП - пътуване без поставен обезопасителен колан От заключението на КСМАТЕ,
неоспорено от страните, се установява, че при приетия механизъм на ПТП и вида и
интензитета на получените телесни увреждания, пострадалите действително не са
били с поставени предпазни обезопасителни колани. Това се потвърждава от
получените травми. Телата им са се движели свободно в купето. Предвид механизма
на ПТП, а именно скоростта на движение и многократното преобръщане на
автомобила, ако починалите биха били с предпазни колани, те обезателно са щели
да получат също тежки травматични увреждания в областта на гърдите, корема, а
вероятно и черепно-мозъчни. Във всички случаи обаче, заключението на КСМАТЕ е
категорично, че интензитетът на ударите върху телата и главите им е щял да бъде
намален, с възможност жИ.тът им да бъде съхранен. Дори и да се приеме, че
починалите са пътували без поставени колани, поради липса на такива или на достатъчно
такива за всичките 10 пътника, съдът намира, че самото им съгласие да пътуват
при описаните условия /за Д. се установява, че е пътувала, седнала в друг
пътник, а за точното местопложение на С. на седалката няма категорични данни,
но е доказано, че в автомобила са пътували 10 души/ и при липса или недостиг на
предпазни колани, също представлява форма на съпричиняване, изразяваща се в
приемане на риска от пътуване при очевидна невъзможност за спазване
разпоредбите на ЗДвП относно предпазните колани, който риск се е реализирал,
довеждайки до настъпването на процесните вреди, които биха могли да бъдат
избегнати, ако загиналите са пътували с поставени обезопасителни колани. Според
съда, приносът на ищците е 20 % и с толкова
следва да бъде намалено определеното обезщетение. Като се приспадне платената
извънсъдебно сума от по 70 000 лева от ответника, всеки от исковете е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 18 000 лева, като за разликата до пълните предявени размер от по 240 000 лева следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава
от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на
увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация
на материята за непозволено увреждане, следователно ищците имат право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на смъртта на децата си, която е
настъпила на датата на ПТП – 11.11.2011г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Процесуалният представител на всеки от ищците е направил
искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които
съгласно представения списък и доказателствата по делото, възлизат на 15 000
лева за всеки от адвокатите. Съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй
като изчислено по реда на НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение по
предявените от двамата ищци искове възлиза на 15 460 лв., при което заплатеното
възнаграждение от 15 000 лева на техните адвокати не се явява прекомерно. На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, т.е. по 1 125 лв. на всеки
от ищците.
Искането на ответника за присъждане на разноски е
частично основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковете. На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно списъка по чл.80 от ГПК и доказателствата по
делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в размер
на 596,63 лева – разноски за вещи лица и свидетели, както и 27 130.25 лв.
– юриконсултско възнаграждение или общо 27 726,88 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса
за производството по делото, а именно сума в размер на 2 880 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати:
-
на Ф.Р.И., ЕГН **********
*** сумата от 18 000 /осемнадест хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на сина му С.Ф. И.,
причинена при ПТП, настъпило на 11.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 11.11.2012 г. до окончателното плащане и сумата от 18 000 /осемнадест хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на смъртта на дъщеря му Д.Ф. И., причинена при
ПТП, настъпило на 11.11.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2012
г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 125 лева – разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, като за сумите над присъдените обезщетения от по 18 000 лева
до пълните предявени размери от по 240 000 лева ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
-
на Н.А.И., ЕГН ********** *** сумата от 18 000 /осемнадест хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на смъртта на сина й С.Ф. И., причинена при ПТП,
настъпило на 11.11.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от
11.11.2012 г. до окончателното плащане и сумата от 18 000 /осемнадест хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
смъртта на дъщеря й Д.Ф. И., причинена при ПТП, настъпило на 11.11.2012 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2012 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1 125 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, като за сумите над
присъдените обезщетения от по 18 000 лева до пълните предявени размери от
по 240 000 лева ОТХВЪРЛЯ исковете
като неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 880/две хиляди осемстотин и
осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Ф.Р.И., ЕГН ********** и Н.А.И., ЕГН **********,***, да
заплатят на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 27 726,88 лв. /двадесет и
седем хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 88 ст./ - разноски в
производството.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - И. Й.Г.,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: