Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 20.07.2022
г.
Административен съд – Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 200/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на Ф.Ф.Ф. с постоянен адрес ***, ***, подадена чрез пълномощник,
срещу Решение № 2153-08-142/ 17.03.2022 г. на „ За“ директор на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-08-1390#12/
18.01.2022 г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се
посочва, че обжалваното решение е в разрез със законните правила и норми.
Искането е да се отмени оспореното решение и да се издаде друго, с което да
бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст, като осигурителният стаж бъде
зачетен при осигурителя „***“ ООД, ***, както и периода на наборна военна
служба. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, вх. № 2113-08-1390/ 23.09.2021
г. Ф.Ф. поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като приложил
изискуемите документи, сред които и Удостоверение, № ***/*** г., издадено от
Дирекция „ Държавен военноисторически архив“, ***, от което се установява, че е
отбил военната си служба за времето от 03.09.1974 г. до 30.10.1976 г.
С Разпореждане № 2113-08-1390#7/ 27.07.2021
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е спряно производството по
подаденото от Ф.Ф. заявление за отпускане на ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО. В административния акт на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че производството по подаденото заявление за ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО се спира поради необходимост от изясняване на факти и
обстоятелства от значение за отпускане на поисканата пенсия. Отразено е, че
предстои извършване на проверка, от контролни органи на ТП на НОИ – Кърджали,
относно възникнало правоотношение с осигурителя „***“ ООД, ***.
В административната преписка се съдържа
Констативен протокол, № КВ-5-08-01013690/ 08.10.2021 г. Проверката е установила
следното: Ф.Ф.Ф.
е регистриран в ТД на НАП - Кърджали, на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), с начална
дата на упражняване на дейност от 01.02.2019 г. и прекъсване на дейност,
считано от 01.07.2019 г. На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ лицето е
декларирало, че от 01.02.2019 г. ще се осигурява за фонд „Пенсии“.
При извършена справка в „Апис
регистър“, е констатирано, че Ф.Ф.Ф. е вписан, на
04.02.2019 г., като физическо лице - субект на Булстат, с дейност по КИД 2008 -
код *** „***“ и местоизвършване на дейност ***. Ф.Ф.Ф. е член на Осигурителна каса „***“ ЕИК *** от 06.02.2019
г. до 01.07.2020 г.
Съгласно справка за регистрирани земеделски
стопани - физически лица, Ф.Ф.Ф. е регистриран като
земеделски стопанин на 01.02.2019 г. и липсва дата на отписване.
В КП е посочено, че от предоставената информация
от ОД на МВР - Кърджали с писмо вх. № 9101-08-804# 1/07.10.2021 г., е видно, че
Ф.Ф.Ф. е влизал и излизал в/от Република България за
периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г., както следва:
- 31.01.2019
г. - влизане в Република България;
- 01.02.2019
г. - излизане от Република България;
- 25.07.2019
г. - влизане в Република България;
- 25.07.2019 г. - излизане от Република
България.
От събраната информация е направен извод, че
лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, тъй като за периода
от 02.02.2019 г. до 01.07.2019 г. не е било на
територията на Република България, като регистрацията е направена единствено с
цел придобиване на осигурителни права. В КП е прието, че за лицето не е
изпълнен състава на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който „Осигуряването
възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски продължава до
прекратяването й .“
В обобщение на направените констатации
контролният орган на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че не следва да се зачита
осигурителен стаж и доход на Ф.Ф.Ф. за периода от 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г. и следва
да бъдат заличени подадените данни с декларация обр.
№ 1 ,Данни за осигуреното лице“ за лицето за периода от м.02.2019 г. до
м.06.2019 г./вкл./, както и историята на осигуряването, за което ще бъдат
издадени задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО към
настоящия констативен протокол.
От Констативен протокол, № КП-5-08-01028527/ 04.11.2021
г. за извършена проверка на осигурителя „***“ ООД, *** се установява, че на
21.10.2021 г. главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, съвместно
със служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към ОД
на МВР - Кърджали с цел извършване на съвместна проверка в осигурителя „***” ООД
- *** с ЕИК ***, посетили офис на дружеството в ***. С приемо-предавателен
протокол от 21.10.2021 г. от В. С. З. - са иззети оригинали на следните
документи: трудови досиета на 2 лица и разплащателни ведомости на осигурителя „***”
ООД - *** с ЕИК *** за периода от 01.11.2019 г. до 31.08.2021 г.
От трудов договор № **/*** г., съхраняващ се
в досието на лицето се установило, че Ф.Ф. е назначен в „***” ООД - *** на длъжност „***“
на пълно работно време - 8 часа с шифър по класификатора на длъжностите: *** на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) от 05.11.2019 г., като на същата
дата е трябвало да постъпи на работа. Съгласно допълнително споразумение към
трудов договор №**/*** г., считано от 01.01.2021 г. е
извършена промяна в брутно трудовото възнаграждение. В трудовият договор не е
посочено място на работа. Към момента на проверката трудовите правоотношения на
лицето не са прекратени.
От отговор от ОДМВР – Кърджали, вх. №9101
-08-804# 1/07.10.2021 г. за презграничните пътувания
на Ф.Ф.Ф. с ЕГН **********, е установено следното:
- влиза
в Република България на 24.10.2019 г. през ГКПП „***“;
- излиза
от Република България през ГКПП „***“ на 25.10.2019 г.;
- влиза
в Република България на 07.11.2019 г. през ГКПП „***“;
- излиза
от Република България през ГКПП „***“ на 07.11.2019 г.;
- влиза
в Република България на 11.11.2019 г. през ГКПП „***“;
- излиза
от Република България през ГКПП „***“ на 11.11.2019
г.;
- влиза
в Република България на 22.12.2019 г. през ГКПП „***“;
- липсва
информация за излизане от Република България;
- влиза
в Република България на 08.04.2021 г. през ГКПП „***“;
- излиза
от Република България през ГКПП „***“ на 08.04.2021 г.;
- влиза
в Република България на 22.09.2021 г. през ГКПГ1 „***“;
- излиза
от Република България през ГКПП „***“ на 23.09.2021 г. и до 03.10.2021 г. не е
влизал в Република България;
В КП е посочено, че от събраните
доказателства е видно, че през периода, през който е бил назначен по трудово правоотношение
в проверявания осигурител, Ф.Ф. не се е намирал на
територията на Република България (трудовият договор е сключен на 05.11.2019
г., а Ф.Ф. е влезнал в страната на 07.11.2019 г.) и
не е възможно да е упражнявал трудова дейност в „***” ООД - *** с ЕИК ***.
Прието е, че за лицето не е изпълнен състава
на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който „Осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължавало
прекратяването и“. В КП е посочено, че от ОД на МВР - Кърджали с вх.№9101
-08-874# 1/27.10.2021 г. е предоставено копие на писмено обяснение от И. Е. В.
с ЕГН ********** в което лицето дава следните сведения: „Собственик и управител
съм на фирма „***”, която се занимава с автобусни превози за ***. Познавам Ф.Ф. и С. Ш. Двамата са ми съседи. Преди 3-4 години те
поискаха да бъдат назначени във фирмата ми, понеже им трябваше осигурителен
стаж. Назначих ги по трудов договор на длъжност „***”, но повече се занимаваха
с автобусите на фирмата, основно с почистване. Няколко пъти в годината идваха в
Р.България, но през човечето време двете лица са в ***. От време на време почистват
и обслужват автобусите ми. Реално двете лица не са извършвали постоянна трудова
дейност в страната. Плащал съм дължимите осигуровки, а заплатите съм плащал в
брой на лицата.”
След получаване на посочените констативни
протоколи, отнасящи се до установяване на обстоятелството за наличие на
основание за осигуряване на Ф. Ф. като самоосигуряващо
се лице за периода: 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г. и като осигурено по трудов
договор лице за времето от 01.11.2019 г. до 31.08.2021 г., е издадено
Разпореждане № № 2113-08-1390#12/ 18.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. С този административен акт е зачетен
следния осигурителен стаж:
I- ва категория - 00
год. 00 мес. 00 дни
II- ра
категория - 06 год. 11 мес. 20 дни
III- та категория - 06 год. 02 мес. 22 дни.
По чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО - 00 год. 00 мес. 00 дни
Общ осигурителен стаж без превръщане 13 г. 02
м. 12 дни
Действителен осигурителен стаж – 11 год. 00 мес. 14 дни
Навършена възраст към 23.09.2021 г. (дата на
заявлението ) – 67 год. 03 м. 02 дни.
С разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали е отказано отпускане на поисканата ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно мотивите в този административен акт, лицата които за 2021 г. нямат
изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО от 39 г. за мъжете,
придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66 години и 8 месеца и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО. Периодът на наборна военна служба с продължителност 02
години 01 месеца и 28 дни въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от
ДРКСО. Поради изложеното е прието, че Ф. Ф. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на
ЛПОСВ.
По жалба на Ф.Ф. срещу
разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното
в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което
е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ф. Ф. срещу разпореждане Разпореждане
№ 2113-08-1390#12/ 18.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ - Кърджали като неоснователна. В мотивите на обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са изложени подробни мотиви, че
правилно не е зачетен осигурителен стаж за периода 05.11.2019 г. - 23.09.2021
г., за който бил представен трудов договор, сключен между Ф.Ф.Ф.
и „***“ ООД, ***, както и за периода от 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г., през който
ф. Ф. е твърдял, че е осъществявало дейност като самоосигуряващо
се лице. С оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че
правилно не е зачетен за осигурителен стаж и периода от 03.09.1974 г. до
30.10.1976 г., когато е отбивал редовната си военна служба.
При така установените факти АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, съгласно Заповед № 7606/ 01.04.2022 г. на управителя на
НОИ, с която се разрешава на директора на ТП на НОИ – Кърджали платен отпуск за
обучение от 08.04.2022 г. до 11.04.2022 г., както и т.1 от Заповед №
1015-08-13/ 27.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която
определя издателят на оспореното решение да замества директора на ТП на НОИ –
Кърджали в случай на отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, ВН,
командировка, както и друга възникнала необходимост.
Обжалваното решение е издадено в предвидената
от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си.
Спорът е съсредоточен относно незачитането
като осигурителен стаж на следните периоди:
1.
От
05.11.2019 г. до 23.09.2021 г., за който бил представен трудов договор, сключен
между Ф.Ф.Ф. и „***“ ООД, ***;
2.
От
01.02.2019 г. до 01.07.2019 г., през който Ф. Ф. е твърдял, че е осъществявал
дейност като самоосигуряващо се лице;
3.
От
03.09.1974 г. до 30.10.1976 г., когато е отбивал редовната си военна служба.
АС – Кърджали приема,
че оспореното решение е законосъобразно в частта, с която не е зачетено за
осигурителен стаж времето от: 05.11.2019 г. до 23.09.2021 г., за който бил
представен трудов договор, сключен между Ф.Ф.Ф. и „***“
ООД, *** и от 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г., през който Ф. Ф. е твърдял, че е
осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице.
От Констативен
протокол, № КП-5-08-01028527/ 04.11.2021 г. за извършена проверка на
осигурителя „***“ ООД, *** по безспорен начин се установява, че Ф.Ф. не е осъществявал труд по сключения трудов договор за
посочената длъжност „***“ ( в този смисъл са и обясненията на управителя на „***“
ООД, ***) и справки за влизанията и излизанията от Р България на Ф. Ф. В
потвърждение на констатацията за липса на основания за зачитане на този период
за осигурителен стаж е и факта, че „***“ ООД, *** е заличило подадените данни
за работника Ф.Ф., като по този начин е изпълнило
дадените с КП задължителни предписания.
Съгласно Констативен
протокол, № КВ-5-08-01013690/ 08.10.2021г., за периода от 01.02.2019 г. до
01.07.2019 г., през който Ф. Ф. е твърдял, че е осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице, не може да се зачете осигурителен
стаж. В КП се съдържа позоваване на справка от ОДМВР – Кърджали относно
влизанията/ излизанията на Ф. Ф. в Р България, от който се установява, че за
посочения период лицето не се е намирало в България. Следователно, не е било
възможно да е осъществявало дейността, за която се е регистрирало като самоосигуряващо се лице – отглеждане на кокошки.
АС – Кърджали приема за незаконосъобразно
оспореното решение, в частта с която не е зачетен за осигурителен стаж периода
на наборната военнна служба от 03.09.1974 г. до
30.10.1976 г., за който е представено Удостоверение, № ***/*** г., издадено от
Дирекция „ Държавен военноисторически архив“, ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата
към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесният период, се
зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата
на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т. 12 от ДРКСО.
Независимо от изложените мотиви относно
незаконосъобразността на оспореното решение в частта, с което не е зачетен за
осигурителен стаж периода на наборната военна служба, жалбата се явява
неоснователна, защото Ф.Ф. не отговаря на изискването
в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има 15 години действителен
осигурителен стаж.
От разпореждане № 2113-08-1390#12/ 18.01.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали се установява, че след незачитане
за осигурителен стаж на времето от 05.11.2019 г. до 23.09.2021 г., за който бил
представен трудов договор, сключен между Ф.Ф.Ф. и „***“
ООД, *** и от 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г., през който Ф. Ф. е твърдял, че е
осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице,
общият осигурителен стаж на лицето без превръщане е 13 г. 02 м. 12 дни. В този
стаж се включва и времето от 03.09.1974 г. до 30.10.1976 г., през което
жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба. От изложеното следва, че
жалбоподателят не притежава действителен осигурителен стаж от 15 години. Т. е.
не съществува една от кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО. Предвид тези съображения правилно с оспореното решение е била
отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ
– Кърджали, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбата срещу решението на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на
Ф.Ф.Ф. срещу Решение № 2153-08-142/ 17.03.2022 г. на
„ За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № 2113-08-1390#12/ 18.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: