№ 563
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000193 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Т.Г.И., ЕГН **********
действащ в качеството си на Едноличен търговец с фирма „Т.И.”, ЕИК
*********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1252/
2020 г. решение № 260008 от 20.01.2022 г., с което Т.Г.И., ЕГН **********
действащ в качеството си на Едноличен търговец с фирма „Т.И.”, ЕИК
*********, **** е осъден да заплати на „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, **** сумата от 56 860,44 лв. с ДДС ведно със законната
лихва за забава от 16.10.2020г., до окончателното й изплащане, която сума
представлява цената на доставени му на 05.12.2015 г. 74, 620 т. тор-карбамид
възоснова на сключен между страните договор за продажба, както и сумата от
320 лв. направени по делото разноски за вещо лице.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо
исковата претенция.
Въззиваемата страна е на мнение за неоснователност на въззивната
жалба.
1
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 16.10.2020 г. в СзОС е постъпила изходяща от „С.С.“ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********* искова молба против Т.Г.И., ЕГН
********** действащ в качеството си на Едноличен търговец с фирма „Т.И.”,
ЕИК *********, гр. С.З..
В обстоятелствената част на същата се споменава, че с решение № 131
от 20.04.2016 г. постановено по т. дело № 349/ 2015 г. на Сз ОС е открито
производство по несъстоятелност на „С.С.“ ЕООД. То било вписано в
ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 20.04.2016 г. В един момент
производството било спряно, но в последствие с решение от 15.06.2017 г.
вписано в ТРЮЛНЦ на 15.06.2018 г. съдът го възобновил. В рамките на вече
възобновеното производство с определение от 27.03.2019 г. за постоянен
синдик на дружеството би назначен М. Й..
С молба от 19.08.2020 г. той бил уведомен от кредиторите „К.Т.“ ООД
и „К.Т.****” ЕООД, че дружеството има несъбрани вземания от ЕТ „Т.И.”,
ЕИК ********* като за удостоверяване на съществуването им те приложили
към молбата влезли в сила съдебни решения постановени по т. дело №
19/2016 г. по описа на Сз ОС, гр. дело № 157/2018 г. по описа на Сз РС, гр.
дело № 1558/2019 г. по описа на Сз РС и в. т. дело № 1073/2020 г. по описа на
Сз ОС..
Съответно се сочи, че след запознаване с изложените в молбата факти и
обстоятелства и с представените към нея решения синдикът достигнал до
извод, че в полза на несъстоятелния длъжник „С.С.“ ЕООД съществува
непогасено парично вземане от ЕТ„Т.И.”, произтичащо от търговска сделка -
продажба на стока /тор карбамид/.
В тази връзка се споменава, че от направените в мотивите на тези
решения на база събрания по тях доказателствен материал фактически
констатации се установявало, че „С.С.“ ООД е доставило и продало на
ответника ответника 74, 620 тона тор карбамид.
Доставянето на торта станало на 05.12.2015 г. в базата на Едноличния
търговец в с. Венец, община Опан, област С.З. от „К.Т.“ ООД, ЕИК
*********, който действал по заявка на управителя на „С.С.“ ООД към онзи
момент - Д. А.. Самата стока пък била транспортирана от фирма „Б.**”
2
ЕООД, с. О..
При доставянето и предаването на горепосочената стока били изготвени
три броя товарителници, както следва:
- товарителница № 5701800 от 05.12.2015 г., с кантарна бележка за 24
760 кг,
- товарителница № 5701926 от 05.12.2015 г., с кантарна бележка за 24
820 кг. и
- товарителница № 5702184 от 05.12.2015 г., с кантарна бележка за 25
040 кг.
По повод пазарната цена към датата на доставката на 1 тон тор
карбамид се сочи, че била 650 лв. без ДДС. Така се прави извод, че общата
стойност на доставените 74,620 тона тор била 48 503 лв. без ДДС или 58 203,
60 лв. с ДДС.
С оглед на изложеното синдикът в изпълнение на правомощията си по
чл. 658, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от ТЗ е отправил искане за осъждането на Т.Г.И.,
ЕГН ********** действащ в качеството си на Едноличен търговец с фирма
„Т.И.”, ЕИК *********, **** да заплати на „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, с. С. сумата от 58 203,60 лв.с ДДС, ведно със законната
лихва за забава от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът е подал в срок отговор, в който изразява становище за
недопустимост, респ. неоснователност на иска.
По повод на недопустимостта е изразено становище, че ако така
предявеният иск е такъв за попълване на масата то той е предявен след
изтичане на предвидения с разпоредбата чл. 649, ал. 1 от ТЗ едногодишен
срок.
По същество на спора се сочи, че при запознаване с цитираните в
исковата молба решения се достига единствено до извод, че цената за
доставения тор карбамид е платена.
В подкрепа на това не се оспорва, че преди депозирането на молбата за
несъстоятелност процесният тор бил доставен. Това станало на основание
постигната от договорка между представляващата към онзи момент „С.С.“
ООД - Д. А. и ЕТ „ Т.И.” за доставка на тор - карбамид от страна на
3
дружеството и такава на 200 тона маслодаен слънчоглед от И.. Договорено
било, че заплащането в парични средства по сделките ще се извърши, след
прихващане на дължимите суми до размера на по-малката и заплащане на
оставащото задължение от „С.С.“ ООД в полза на ЕТ „Т.И.”.
В подкрепа на това се сочи, че ответникът издал фактура № *** от
07.12.2015 г. за 200 тона маслодаен слънчоглед, имало съставен и подписан
приемо-предавателен протокол за 97 тона 860 кг. маслодаен слънчоглед от
06.12.2015 г. и четири броя кантарни бележки от 06.12.2015 г. Имало и
изготвен протокол за прихващане на вземанията от 11.12.2015 г., подписан от
ответника, за което прихващане А. видно от свидетелските показания, дадени
от нея по т. дело № 19/2016 г. била уведомена.
На тази база се прави извод, че задължението за плащане на цената на
торта било погасено и не ищецът, а ответникът имал вземане за остатъка от
цената на слънчогледа в размер на 26 352, 48 лв.
Споменава се и за издадено кредитно известие № *** от 07.12.2015 г., с
което фактура № *** от 07.12.2015 г. била сторнирана по отношение на
количество слънчоглед над предадените 97, 860 т.
На база изложеното е посочено, че исковата молба следва да се
отхвърли, като недоказана, неоснователна и погасена по давност. Това пък от
своя страна сочи, че в случая е направено и евентуално защитно възражения
за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Ишецът е подал ДИМ, в която изразява менние за неоснователност на
направените с отговора твърдения и защитни възражения. Изразено е
становище, че представените с отговора писмени доказателства за
установяване защитната теза на ответника представляват частни документи и
не удостоверяват сочените факти с обвързваща материална доказателствена
сила. Изразено е становище, че са неистински, неверни и изготвени
впоследствие за целите на водените производства по цитираните в исковата
молба дела между кредиторите и ответника. На тази база е заявено
оспорването им.
С оглед на изложеното ищецът е изразил мнение, че вземане на
ответника в размер на 78 288 лв. породено от сключен с ищеца договор за
продажба на слънчоглед несъществува поради липса на правопораждащия
същото юридически факт-договора за продажба.
4
Изразено е и мнение, че ако все пак се достигне до извод, че това
вземане съществува то прихващането удостоверено с Протокол за
прихващане на вземанията и задълженията от 11.12.2015 г. не е произвело
действие, защото към тази дата то не е било изискуемо с оглед разпоредбата
на чл. 303а ал. 3 от ТЗ. В тази връзка се изразява становище, че изискуемостта
му е настъпила след образуване на делото по несъстоятелност на ищеца, но
от страна на ответника не е отправяно изявление за прихващане до синдика
съгласно чл. 645, ал. 2 от ТЗ.
Посочено е, че споменатият Протокол от 11.12.2015 г. не може да бъде
разглеждан и като споразумение между страните за уреждане на търговки
отношения между тях с оглед липсата на подпис от представител на ищеца в
протокола.
В отговора на ДИМ от страна на ответника са преповторени изложените
в отговора възражения за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция.
Заявено е също, че направените с ДИМ оспорвания на представените от
ответника писмени доказателства са неясни и неконкретизирани, но
независимо от това се заявява, че ответникът ще се ползва от тях. Посочено е
също, че те носят подписи на представители на ищеца и негова е тежестта да
докаже неистинността им. Отправено е искане за назначаване на счетоводна
експертиза за установяване на счетоводните записвания във връзка с
фактурата издадена за удостоверяване на договора за продажба на слънчоглед
и т.н.
По повод заявеното оспорване и поисканото от съда конкретизиране на
същото ищецът е заявил, че не го поддържа и го оттегля.
Така след събиране на всички поискани от страните и относими към
спора доказателства по делото е постановено и решението предмет на
обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в хода на
производството искът на ищеца е изменен, като е намален до сумата от 56
860, 44 лв. с ДДС.
В решението с оглед признанията и на самия ответник е прието за
доказано, че дружеството ищец е продало на ответника 74,620 тона тор
карбамид, като торта е била доставена и предадена на 05.12.2015 г.
По отношение цената е прието, че поради липсата на данни по делото за
5
постигнато съгласие между купувача и продавача за същата приложение
намира презумпцията на чл. 326, ал.2 от ТЗ. На тази база за такава е прието
определената от приетата по делото експертиза средната пазарна цена на тон
тор-карбамид към 05.12.2015 г. в размер на 56 860, 44 лв. с ДДС.
По отношение на твърденията на ответника, че вземането на ищеца по
този договор за продажба е погасено чрез прихващане на негово насрещно
вземане към ищеца породено от договор за продажба на слънчоглед първо е
посочено, че не е доказана обвързаността на доставките на 74,620 тона тор
карбамид и на 200 тона маслодаен слънчоглед. Не било доказано и наличието
на уговорка, че след предаване на половината от слънчогледа ще се извърши
прихващане на насрещните вземания до размера на по- малкото от тях/това за
торта/ и респ., че за „С.С.“ ООД ще остане задължението да доплати
дължимата цена на слънчогледа.
Посочено е, че представените по делото доказателства във връзка със
слънчогледа били индиция за наличието на други търговски отношения, но те
не били обвързани с тези за торта.
Посочено е и че между вземането на ищеца към ответника и това на
ответника към ищеца не е могло да се извърши материалноправно
прихващане поради това, че вземането за слънчоглед не е ликвидно/безспорно
или установено със СПН/.
Това е навело Сз ОС до извод, че вземането на ищеца не е погасено с
прихващане, което съобразено и с липсата на доказателства за погасяването
му чрез плащане прави исковата претенция основателна за сумата от 56 860,
44 лв. с ДДС.
Така ответникът е осъден да заплати същата на дружеството ищец.
Недоволен от решението той е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
Във нея първо са преповторени правените и пред Сз ОС възражения за
недопустимост на исковата претенция. В тази връзка са оспорени
направените от пъввоинстанционният съд изводи в противна насока.
По същество на спора е преповторено всичко казано пред Сз ОС, като е
изложено становище, че от представените по делото доказателства следва да
се направи извод за безспорност и на двете насрещни вземания и за
възможност за погасяване на по- малкото от тях чрез прихващане.
6
Оспорено е и становището на съда, че не е сезиран с възражение за
съдебно прихващане и по тази причина, не следва да извършва такова в
рамките на настоящия процес. В тази връзка е посочено, че наличието на
такова следвало от съдържанието на отговора на ИМ и този на ДИМ.
С жалбата е направено и искане за събиране на доказателства, което е
уважено от ПАС.
Сезираният с жалбата съд оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК дължи
произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с осъдителна искова претенция предявен от от
дружество в производство по несъстоятелност, срещу негов длъжник за
осъждането на втория да заплати дължима по сключен между страните
договор за продажба цена.
По повод на този иск следва да се посочи, че всяко лице, което твърди
да има едно изискуемо и неудовлетворено притезание към друго има интерес
от предявяване на осъдителна искова претенция за защита му. В случая по
7
отношение на този осъдителен иск не следва да намира приложение нормата
на чл. 649 от ТЗ по причина, че тя касае исковете за попълване на масата по
чл. 645, 646, 647 ТЗ и чл. 135 от ЗЗД, т.е. исковете , при които за появата на
едно имущество в патироминума на несъстоятелното дружество е нужно да се
постанови решение, с което едно действие или сделка да се обяви за
недействителна по отношение кредиторите на несъсдтоятелността. В случа
процесния иск не е от тази категория, а е за събиране на едно притезание
/вземане/ .
Така изложеното прави исковата претенция допустима, което прави
допустимо и постановеното по повод на същата решение.
Казаното сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от
ГПК следва да реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или
отчасти същото.
С процесната искова молба се претендира изпълнение на сключена
между търговци сделка изразяващо се в заплащане на дължимата от купувача
цена дължима по сключен между страните договор за продажба.
Според приложимата на основание чл. 288 от ТЗ разпоредба на чл. 183
от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати.
С чл. 327, ал.1 от ТЗ законодателят по отношение на търговските
продажби е предвидил, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
Изложеното сочи, че основателността на процесната искова претенция е
обусловена от ангажирането на доказателства за сключен между страните
договор в посочения по- горе смисъл, такива за изискуемостта на
задължението за плащане на цената и респ. от липсата на доказателства за
извършване на същото.
В случая по делото не са представени доказателства материализиращи
волеизявления на ищеца и ответника, които да са основание да се достигне до
извод за сключване на договор за продажба на тор- карбамид в посоченото
количество.
С представените от ищеца за установяване на това обстоятелство
8
решения не са разрешавани спорове между страните по настоящето дело, а
такива между трети лица и ответника във връзка с доставка на това
количество карбамид и реално ищецът не е обвързан от СПН на същите. Те
обаче освен СПН имат като официални документи и доказателствена сила за
отразените в тях като възприети от съда факти и обстоятелства. Тя обаче не е
обвързваща и следва да се преценява наред с всички останали данни събрани
по настоящето дело.
В тези решения са материализирани констатации за съществуване на
договорни отношения между ищеца и ответника във връзка с продажбата на
74,620 тона тор-карбамид и получаване на същата от ответника купувач на 05-
12.2015 г. и именно същите са станали причина за разрешаване на
повдигнатите пред съда спорове н полза на ответника по настоящето дело.
Той реално не оспорва съществуването на това договорно
правоотношение и понастоящем.
Това сочи, че по делото е доказано, че между ответника като купувач и
ищеца като продавач е сключен договор за продажба на 74,620 тона тор-
карбамиди и че стоката е предаден от продавача на купувача на 05.12.2015 г.
По отношение на цената на тази стока по делото не са ангажирани
доказателства за постигнато между страните съгласие. Това води и до
логичния извод, за приложимост на презумпцията на чл. 326, ар. 2 от ТЗ
относно това, че те са се съгласили същата да е равна на цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид
стока при подобни обстоятелства.
По делото е приета експертиза определила цената на този вид тор към
посочената по- горе дата и тя е равна на 56 860, 44 лв. с ДДС.
Това съобразено с разпоредбите на чл. 327 от ТЗ води до извод, че за
купувача е възникнало задължението за плащане на цената по сделката.
В случая от негова страна не се твърди изпълнението на това
задължение да е станало чрез извършване на паричен превод по банков път
или чрез плащане на каса при ищеца.
Твърди се обаче, че задължението на купувача по този договор за
покупко-продажба е погасено чрез прихващане на вземането на ищеца по
продажбата на тор, с такова на ответника към ищеца породено от договор за
продажба на маслодаен слънчоглед.
9
Във връзка с даване отговор на въпроса е или не е налице такова
погасяване следва да се посочи, че в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД е казано, че когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си.
В чл. 104 на ЗЗД пък е посочено, че то се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата и че двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
От изложеното следва извод, че прихващането е способ за прекратяване
/погасяване/ на две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях.
То може да бъде извършено при наличието на две насрещни
задължения/вземания/ за пари или еднородни и заместими вещи. Нужно е
вземането на прихващащата страна да е изискуемо и ликвидно. Насрещното
вземане следва да е само изпълняемо, т.е. то може да не е все още изискуемо,
както и да не е ликвидно, като в този смисъл е и приетото в ТР № 2/2022 г. на
ОСГТК на ВКС. Настъпване на последиците от прихващането при наличието
на горните предпоставки е обусловено от отправяне на изявление от един от
длъжниците до другия и разбира се от получаване на същото.
В случая с оглед описаните предпоставки за прихващане преценката за
това е или не е налице погасяване на вземането на ищеца с този способ първо
е обусловен от даване отговор на въпроса дали ответникът е имал към ищеца
вземане, което да отговаря на описаните по- горе критерии.
Отговорът на този въпрос на първо место е обусловен от това дали
между ответника като продавач и ищеца като купувач е бил сключен договор
за продажба на слънчоглед.
За установяване наличието на такъв договор от страна на ответника са
представени следните писмени доказателства:
1. издадена от него фактура № 0000000*** от 07.12.2015 г.,
2. издадено от него ДКИ № 0000000***/07.12.2015 г. кьм тази фактура,
3. приемо-предавателен протокол от 06.12.2015 г.;
4. кантарна бележка № 31/06.12.2015 г.;
5. кантарна бележка № 32/06.12.2015 г.;
6. кантарна бележка № 33/06.12.2015 г.;
10
7. кантарна бележка № 34/06.12.2015 г.;
8. извлечение от главна книга за 07.12.2015 г.
9. извлечение от Дневник на продажбите за данъчния период на декември
2015 г.
Фактурата е частен писмен документ, който с оглед ЗСч представлява и
първичен счетоводен документ издаван за удостоверяване предметното и
стойностно изражение на дадена стопанска операция, страните по същата и е
основание за счетоводното й отразяване. Това нейно предназначение води до
извод, че при наличие на други документи установяващи отношенията между
страните тя не може да служи като пряко доказателства за вида, предмета,
характера и стойността на даден договор. Липсата на такива други документи
и факта, че всяка фактура по принцип удостоверява съвпадението на две
насрещни волеизявления сочи, че същата може да е годно доказателство за
сключен между страните договор с предмет индивидуализираната в нея
стопанска операция и цената на същата.
В случая в процесната фактура е материализирана информация за
доставянето на определен вид стока срещу задължение за плащане на същата.
При наличие на подписи на издател и получател би могло да се направи извод
за сключен между страните договор за продажба. В интерес на истината обаче
сред реквизитите по ЗСч не се съдържа изискване за редовност на фактурата
да има подписи. В случая процесната е подписана от ответника, но не и от
представляващия ищеца. Това обаче не е основание за достигане до извод, че
не удостоверява съвпадение на волеизявления за сключване на договор за
продажба. Това е така по причина, че волеизявлението/съгласието/ в този
смисъл на всяка от страните може да бъде материализирано и на друго место.
В тази връзка е нужно да се спомене, че извод за наличие на договор в
посечения по- горе смисъл следва да се направи на база данни за
осчетоводяване на фактурите при страните по причина, че счетоводното им
отразяване за ПАС съставлява волеизявление потвърждаващо наличието на
вземания, респ. задължения във връзка с удостоверената във фактурата
стопанска операция.
По конкретното дело счетоводна експертиза е изслушана и от
съдържанието й е видно, че фактурата и ДКИ са осчетоводени при ответника
- издател още на 07.12.2015 г. Тази експертиза установя отразяване на същите
11
в дневника за продажби и справките за декларации за декември на 2015 г., а и
редовността на самото счетоводство на ответника.
По повод волеизявлението на ищеца-купувач следва да се посочи, че
данни за счетоводно отразяване на същите не са събрани, а причината за това
е, че на синдика не е предадена никаква счетоводна документация. Липсата на
такава към момента обаче не е основание да се направи извод за липса на
волеизявление, респ. липса на сделка и така да се толерира
недобросъвестното поведение на една от страните по сделката. В подкрепа на
това следва да се посочи, че по делото с отговора е представен приемо -
предавателен протокол от 06.12.2015 г. В него са материализирани
волеизявления на ответника като продавач и на дружеството ищец чрез на
управителя му към онзи момент като купувач за предаването на общо 97 860
кг. слънчоглед. В протокола е направена и разбивка на така предаденото
количество на база превозните средства, с които е извозен. Представени са и
кантарни бележки с информация съвпадаща с посочената в протокола.
Това и факта, че количеството слънчоглед съвпада с това посочено във
фактура № *** след издаване на ДКИ сочи, че имаме и насрещно
волеизявление от страна на купувача относно закупването на споменатото
количество слънчоглед на посочената във фактурата цена.
В тази връзка следва да се посочи, че в показанията на единия от
шофьорите на камионите превозили зърното /Б. Б./ и тези на лицето
управляващо дружеството към момента на получаване на стоката също
съдържа информация за получаване в процесиня период на маслодаен
слънчоглед във връзка със сключен между страните договор за продажба.
Това води до извод, че по по повод на този договор в патримониума на
ответника продавач е възникнало вземане за сумата от 78 288 лв.
То е парично по характер, т.е. еднородно с това на ищеца към
ответника, а с оглед разпоредбите на чл. 327, ал.1 от ЗЗД е било изискуемо
момента на получаване на стоката на 06.12.2015 г.
По отношение на ликвидността му следва да се има предвид, че тя
следва да се преценява към момента на извършване на изявлението от страна
на прихващащия, а не от това дали в последствие длъжника е променил
становището си по този въпрос.
В случая от показанията на разпитания по делото управител на
12
дружеството ищец е видно, че към момента на извършване на изявлението на
11.12.2015 г. спор относно наличието на задължение за плащане на цената на
доставеното количество слънчоглед не е имало, т.е. и ликвидността е налице.
Така изложеното съобразено с факта, че ищцовото вземане не само е
изпълняемо, а е изискуемо и ликвидно води до извод, че са налице всички
предпоставки за извършване на прихващане с оглед споменатите по- горе
разпореди на ЗЗД.
В случая изявлението на активната/прихващата/ страна е направено на
11.12.2015 г. То видно от показанията на разпитаната по делото управителка
на ищеца към онзи момент е получено от нея и по тази причина следва да се
приеме, че двете насрещни вземания са погасени съобразно предвиденото в
чл. 104, ал.2 от ЗЗД до размера на по- малкото от тях още в този момент, т.е.
до размера на това на ищеца.
Това от своя страна прави процесната искова претенция напълно
неоснователна.
Не в този смисъл са и изводите на Сз ОС.По тази причина решението му
следва да се отмени и постанови друго отхвърлящо иска.
С оглед на това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
от масата на несъстоятелността сумата от 940 лв. направени разноски в
производството пред Сз ОС за адвокат, вещо лице и свидетел, както и сумата
от 1727, 20 лв. такива за производството пред ПАС за ДТ, вещо лице и
свидетел.
Той също така ще следва да бъде осъден да заплати от масата на
несъстоятелноста и ДТ за производството пред Сз ОС в размер на 2 328, 14
лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1252/ 2020 г. решение № 260008
от 20.01.2022 г., с което Т.Г.И., ЕГН ********** действащ в качеството си на
Едноличен търговец с фирма „Т.И.”, ЕИК *********, **** е осъден да
заплати на „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, **** сумата от
56 860,44 лв. с ДДС ведно със законната лихва за забава от 16.10.2020 г., до
13
окончателното й изплащане, която сума представлява цената на доставени му
на 05.12.2015 г. 74, 620 т. тор-карбамид възоснова на сключен между страните
договор за продажба, както и сумата от 320 лв. направени по делото разноски
за вещо лице, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, **** против Т.Г.И., ЕГН ********** действащ в качеството си на
Едноличен търговец с фирма „Т.И.”, ЕИК *********, **** иск за осъждането
му да заплати на ищеца сумата от 56 860,44 лв. с ДДС ведно със законната
лихва за забава от 16.10. 2020 г., до окончателното й изплащане, която сума
представлява цената на доставени му на 05.12.2015 г. 74, 620 т. тор-карбамид
възоснова на сключен между страните договор за продажба.
ОСЪЖДА „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, **** да
заплати на Т.Г.И., ЕГН ********** действащ в качеството си на Едноличен
търговец с фирма „Т.И.”, ЕИК *********, **** от масата на
несъстоятелността сумата от 940 лв. направени разноски в производството
пред Сз ОС и сумата от 1727, 20 лв. направени разноски за производството
пред ПАС.
ОСЪЖДА „С.С.“ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С. окръжен съд
ДТ в размер на 2 328, 14 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14