Р Е Ш
Е Н И Е № 376
05.06.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седми май през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2929 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от М.Г.М. с ЕГН:**********, Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31,
със съдебен адрес ***, офис 2, адв.И.И., против Х.А.Х. с ЕГН:********** ***, обективно съединени
искове с правно основание чл.108 и чл.73 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ищците
твърдят, че са съсобственици по наследство от починалия съпруг и баща Бончо Я.
Марков на следния недвижим имот, придобит от последния по давност – поземлен
имот пл.№162 целият с площ от 297кв.м. в кв.10 по плана на с.Голям извор,
общ.Стамболово, одобрен със заповеди №586 и №587/1939г., при граници на имота :
поземлен имот №157, поземлен имот №161, поземлен имот №163 и улица, ведно с
построения в имота навес с оградни стени с площ от
36кв.м. Приживе наследодателят им сключил предварителна устна договорка за
продажба на имота с Н.Д.Й. ***, но имота не бил закупен и договорката
отпаднала. Междувременно последният настанил в имота свой работник – ответника Х.А.Х.,
който започнал да го обитава и въпреки поканите за освобождаване на имота и
определяне на обезщетение в размер на 100лв. месечно, нито го освобождавал,
нито плащал. Покана му била връчена още на 18.09.2014г., но въпреки нея не
освободил имота. Наследодателят на ищците подал жалби в РП-Хасково, но там
отказали да образуват наказателно производство и да се намесят. След смъртта на
наследодателя им наследниците желаели да продадат имота, но никой не желаел да
го купи, тъй като все още се обитавал от ответника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да предаде владението на имота на
ищците, както и да им заплати сумата от 3600лв., представляваща обезщетение за
ползите, от които ги лишил, държейки недобросъвестно имота за срок от
последните 36 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба. Претендират присъждането на разноски.
Ответникът не
депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.И.П.
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Ответната страна
твърди, че ищците не са собственици на процесния
имот, независимо, че се легитимират с представен по делото нотариален акт.
Същият бил издаден на оригинерно основание и не
материализирал законосъобразно правото на собственост. Ответникът твърди, че
считано от 2008-2009г. трайно е настанен в имота със съгласието на собственика,
наследодателят на ищците и е въведен в него от Н.Д.Й., който пък бил от своя
страна в някакви отношения с наследодателя на ищците. Твърдението на ответника
е, че не се е самонастанил , а е настанен със съгласие. Това негово настаняване
продължавало непрекъснато и необезпокоявано и до момента, поради което
ответникът извършил значителни строително-монтажни работи в имота с оглед
стойността на имота, като изграждане на ограда откъм улицата, изграждане на две
стаи и коридор, в които живеел със семейството си и това станало без
противопоставянето на наследодателя на ищците. Оспорва и субсидиарния
иск по чл.73 от ЗС.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По
силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот от 14.11.2014г. Бончо Я.
Марков е признат за собственик по давностно владение
на поземлен имот планоснимачен №162, целият с площ от
297кв.м. в квартал 10 по плана на с.Голям извор, общ.Стамболово, одобрен със
заповеди №586 и 587/1939г., при граници на имота : поземлен имот №157, поземлен
имот №161, поземлен имот №163 и улица, ведно с построения в имота навес с оградни стени с площ от 36кв.м. Видно от представеното с
исковата молба удостоверение за наследници Бончо Я. Марков е починал на
02.07.2018г. и оставил като свои наследници тримата ищци – съпруга, дъщеря и
син. С покана, получена лично от ответника на 18.09.2014г., същият е поканен от
Бончо Я. Марков да му предаде владението върху гореописания имот и да му
заплаща обезщетение за лишаването му от правото на ползване върху имота в
размер на 100лв. месечно, считано от 01.08.2006г. През 2015г. Бончо Я. Марков подава жалба до
РП-Хасково срещу ответника с искане да бъде отстранен от имота му, където се
самонастанил преди 5 години и пречел на собственика да упражнява правото си на
собственост. С постановление от 06.10.2015г. РП-Хасково отказва да образува
досъдебно производство по подадената жалба поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер, като приема, че не е налице самоуправство.
На 13.04.2016г. Н.Д.Й. лично получава изпратената му от Бончо Я. Марков покана
да закупи имота в едноседмичен срок, като се сочи, че след изтичане на този
срок уговорката между двамата ще се счита за прекратена и получателя на
поканата губи даденото капаро от 500лв. Представят се вносни бележки за заплащани
данъци за имота от Бончо Я. Марков.
По
искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите
С.П.А., Т.А.Т., В.К.К. и Т.А.Ж..
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно
и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че пазарния месечен
наем за ползване на процесния имот възлиза на
47,50лв. ведно с построената м имота жилищна сграда. Като втори вариант вещото
лице определя размера на пазарния месечен наем за ползване на имота ведно с построения в имота навес с оградни стени на 25лв. От експертизата се установява, че
направените в имота преустройство и пристрояване на съществуващия навес са без
строителни книжа.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи досежно
основателността на предявените искове:
Ищците
предявяват против ответника иск с правно основание чл.108 от ЗС, като в тяхна
тежест е да докажат, че са налице и трите кумулативно необходими предпоставки,
обуславящи основателността на собственическата претенция, а именно на първо
место следва да представят доказателства за собственост върху недвижимия имот,
на следващо место следва да установят, че ответникът владее имота и трето, че
владее имота без правно основание. След преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка съдът намира, че се установява наличието
и на трите предпоставки. По категоричен начин се установи, че наследодателят на
ищците е притежавал правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Въз основа на представени пред нотариус доказателства същият се
е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота, придобита по давност.
Възраженията на ответната страна в тази насока се явяват неоснователни, тъй
като от гласните доказателства също се установява по несъмнен начин, че
наследодателят на страните е придобил имота като наследствен от своя баща.
Предвид липсата на документ за собственост наследодателят на ищците се снабдил
с нотариален акт за собственост на имота по давност, като този документ по
никакъв начин не го прави собственик на имота, по-скоро обективира
правото му на собственост. В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответника, че Бончо Марков му изпращал покани да напусне имота още преди да
стане собственик на същия. От една страна той не е станал собственик въз основа
на нотариалния акт, който е констативен и само констатира правата на лицето, а
не ги поражда. От друга страна в своите показания свидетелите са категорични,
че този имот е на наследодателя на ищците, респ. на последните след настъпилата
смърт на Бончо Марков. В тази насока се представят и квитанции за заплащане на
данъци през годините за имота, чрез които наследодателят на ищците се легитимира
като собственик и пред институциите. В същото време по несъмнен начин се
установи както от показанията на свидетелите, така и от твърденията на самия
ответник, че владее процесния недвижим имот, което
сочи наличието и на втората предпоставка на ревандикационния
иск. Следва въпроса дали ответникът владее имота на правно основание или не.
Несъмнено позициите и на двете страни в спора съвпадат по отношение на начина,
по който ответникът е настанен в процесния недвижим
имот. Наличието на посредник между ответника и наследодателя на ищците се
потвърждава и от двете страни. Става ясно също така от писмените доказателства,
че между посредника Н.Д. и наследодателя на ищците Бончо Марков е съществувала
договорка за закупуване на имота, като дори е заплатено капаро. Несъмнено в
случая не може да се приеме наличие на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, тъй като същият не е в предвидената от
закона писмена форма, поради което е налице само обещание за продажба и
съответно заплащане на капаро. По категоричен начин се установява, че до
сключване на договор за покупко-продажба не се е стигнало. В един момент, видно
от представените писмени покани, наследодателят на ищците е поискал да сключат
окончателен договор за продажба на имота. След като очевидно не се е стигнало
до подобен акт е поискал от ответника да напусне имота и да му предаде
владението върху същия. В случая не е от значение от кога ответникът владее
имота, дали това продължава 2-3 години или повече от 10 години, тъй като
последният не оспорва правото на собственост на наследодателя на ищците. Този
извод се налага от твърденията на самия ответник, че чрез посредничеството на Н.Д.
е допуснат до процесния имот, а не се е самонастанил там,
т.е. самият ответник признава собственическите права на Бончо Марков, респ. на
неговите наследници. Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи като се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот и бъде осъден да им предаде владението.
Основателен
и доказан се явява също така предявения иск за заплащане на обезщетение за
лишаване на ищците от ползването на собствения им недвижим имот. Несъмнено в
случая ответникът се явява недобросъвестен владелец, поради което отношенията с
ищците следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.73 от ЗС. Дори да се
приеме, че е имал качеството на добросъвестен владелец при допускането му в
имота от самия собственик, макар и чрез посредник както се установи, след
изпращането на писмената покана за освобождаване на имота от наследодателя на
ищците и получаване на същата ответникът вече придобива качеството недобросъвестен
владелец. Каквито и доводи да изтъква, а именно извършени редица подобрения и
т.н., това са само основания за ответника да поиска уреждане на възникналите
облигационни отношения със собствениците на недвижимия имот, но не и за
задържане на същия и ползването му въпреки волята на последните.
С
оглед депозираното от вещото лице заключение, което съдът кредитира изцяло,
размера на дължимия месечен наем за процесния имот
възлиза на 25лв. Ето защо, за процесния период от 10.12.2015г.
до 10.12.2018г. дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1710лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 3600лв. иска следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищците
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 353,40лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции. Съответно на ответника следва
да се присъдят направените разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции в размер на 262,50лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Х. с ЕГН:**********
***, че М.Г.М. с ЕГН:**********, Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31,
са собственици на следния недвижим имот : поземлен имот пл.№162 целият с площ
от 297кв.м. в кв.10 по плана на с.Голям извор, общ.Стамболово, одобрен със
заповеди №586 и №587/1939г., при граници на имота : поземлен имот №157,
поземлен имот №161, поземлен имот №163 и улица, ведно с построения в имота
навес с оградни стени с площ от 36кв.м.
ОСЪЖДА
Х.А.Х. с ЕГН:********** ***,
да предаде на М.Г.М. с ЕГН:**********, Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31,
владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН:********** ***, да
заплати на М.Г.М. с ЕГН:**********, Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31,
на основание чл.73 от ЗС обезщетение
за лишаване от ползване на гореописания недвижим имот в размер на 1710лв. за периода от 10.12.2015г. до
10.12.2018г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 3600лв.
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Х.А.Х. с ЕГН:********** ***,
да заплати на М.Г.М. с ЕГН:**********, Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31,
направените по делото разноски в
размер общо на 353,40лв., съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
М.Г.М. с ЕГН:**********,
Н.Б.Д. с ЕГН:********** и В.Б.Я. с ЕГН:**********,***9-А-31, да заплатят
солидарно на Х.А.Х. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 262,50лв., съобразно отхвърлената част
от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :
Р Е Ш
Е Н И Е № 260313
24.06.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и четвърти юни през две
хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2929 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод
постъпилата молба вх.рег.№263952/02.03.2021г., с която се иска да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по настоящото
дело, изразяваща се в погрешно посочени имена и ЕГН на ответника.
В срока по чл.247
ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на така подадената молба за поправка на
очевидна фактическа грешка от ответната страна.
Съдът като прецени
молбата, подадена в настоящото производство, с оглед събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, действително като ответник е визиран
Х.А.Х. с ЕГН:**********. С допълнително депозирана молба вх.
рег.№23463/13.12.2018г. е уточнено, че ЕГН на ответника всъщност е **********,
а не погрешно изписания в исковата молба **********. Никъде в документите,
приложени като доказателства по делото не фигурират имената и ЕГН на ответника,
освен в постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.09.2015г. на РП-Хасково, където същият е визиран като Хрюстем
А. Хрюстем с ЕГН:**********.
Ето защо, при тези
данни по делото съдът намира за основателна подадената молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение в настоящото
производство. Следва, както в диспозитива на съдебния акт, така и в останалата
част от решението имената и ЕГН на ответника да се четат Хрюстем
А. Хрюстем с ЕГН:**********, а не както погрешно са
посочени в исковата молба и изписани в решението Х.А.Х. с ЕГН:**********.
Несъмнено в случая се касае до очевидна фактическа грешка, поради което следва
да се приеме, че е налице фактическо неправилно изписване на имената и ЕГН на
ответника в съдебното решение. Поради гореизложените съображения съдът счита,
че следва да се допусне поправка на тази очевидна фактическа грешка в съдебния
акт. Същата очевидна фактическа грешка е пренесена и при издаването на
изпълнителния лист, поради което поправката на същата следва да засегне и
него.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№376/05.06.2018г., постановено по гр.д.№2929/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково, както и в издадения въз основа на същото на 11.12.2019г.
изпълнителен лист, като имената и ЕГН на ответника навсякъде да се четат Хрюстем А. Хрюстем с
ЕГН:**********, вместо погрешно
изписаните Х.А.Х. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: