РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Балчик, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. Е.А
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20203210100420 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК,предявен от Д. З. АД ,ЕИК****,със седалище и адрес на
управление в ****,представлявано от изпълнителните директори Д. Х.Д. и Ж.М.Д.,чрез
процесуален представител адвокат Д.Ф. Х. срещу АЛ. ИВ. С. ЕГН********** от ****,за
установявване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 2040 ,16
лева,представляваща главница-застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното й
изплащане.Претендират се съдебно деловодни разноски направени в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди,излага,че има правен интерес от предявяването на установителен иск по
чл.422 от ГПК,предвид образуването и хода на ЧГр.дело№241/2020 по описа на БРС.
Ищецът твърди,че С полица № BG/08/119000044551 от 17.12.2018 г., „Д.З.” АД е
сключило договор за задължителна автомобилна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за лек- автомобил Марка „Ф.“, модел „Д.“, с per. № В **** КС. със срок на
действие от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г.
На 09.09.2019 г. по време на движение в гр. В., на кръстовището на бул. „С.“ и бул.
М.Л.“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с per. № В **** К,
собственост на Н.Г.Н. и управляван от АЛ. ИВ. С. преминава на неразрешен сигнал на
светофарната уредба и в следствие на това е блъснат от лек автомобил марка ..БМВ“, модел
„***" с per. № ТХ **** АН. собственост на В.Д.Е. и управляван от Д.В.Д..
1
Относно ПТП, удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1750
от 09.09.2019г на ОД на МВР гр. В. срещу АЛ. ИВ. С. е взето административно отношение,
като му е съставден АУАН № 91430.
В резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие, на 10.09.2019 г. в „Д.З."
АД е подадено искане за оценка на вреди по МПС от водача на застрахования автомобил и е
заведена преписка по щета № *********. Причинените имуществени вреди на собственика
на лек автомобил марка „БМВ". модел „***“ с per. № ТХ **** АН са описани от експерти на
Дружеството на 109.2019г и в сервиз на 30.09.2019г.
Стойността на необходимите части и материали, както и стойността на необходимия
труд за възстановяване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „***“ с рег. № ТХ **** АН
възлизат на 2 025.16 лева /две хиляди двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/. Сумата,
съгласно изрично изявеното желание на собственика на застрахованото МПС е изплатена на
съпругата му от „Д.З.” АД по банков път, с преводно нареждане№ 201В1О019280035Х от
07.10.2019 г.
От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1750 от
09.09.2019г.,виновният за настъпване на пътно-транспортното произшествие водачът АЛ.
ИВ. С.. е управлявал МПС без да е имал валидно свидетелство за управление на МПС,
факти, констатирани изрично с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1750 от
09.09.2019г. Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 500, ал. 2 от
Кодекса за застраховане „Д.З.“ АД встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, а именно водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с per. №
В **** КС.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховане, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
С писмо с обратна разписка, с изх. № *********/07.11.2019 г., ответникът е поканен
доброволно да заплати на ищеца сумата от 2 040,16 лева /две хиляди и четиридесет лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща изплатеното от „Д.З.” АД застрахователно
обезщетение от 2 025.16 лева /две хиляди двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева / петнадесет лева /, като дължимата сума и
до днес не е възстановена па застрахователното дружество.
За конкретния случай,ищецът е инициирал производство по реда на чл.410 от ГПК. По
образуваното ч.г.д. № 241/2020 по описа на Районен съд Балчик, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението за същата се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
2
общината. За изтеклия срок ищецът е бил надлежно уведомен от PC Балчик на 11.08.2020 г.,
с указания за възможността да подаде установителен иск за вземането си.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е изпратена на ответника.
Ответникът не е открит на постоянния си и настоящ адрес.След направената справка в
НАП не са установени действащи трудови договори на ответника във връзка с възможността
за призоваване.
Изпълнена е процедурата по чл.47 от ГПК,след което е разпоредено на ищеца да внесе
паричен депозит в размер на 373лв.по депозитната сметка на БРС,за назначаване на особен
представител на ответника.Сумата надлежно е внесена в БРС,след което АК-Д. предлага за
особен представител да бъде назначен адвокат Д.Д. от АК-Д..С изрично определение,БРС
назначава на 02.11.2020 год.особен представител на ответника С.,а именно адвокат Д.Д. от
АК-Д..Препис от исковата молба е връчен на особенния представител.
В законния срок е изготвен и представен писмен отговор по исковата молба от
особения представител адвокат Д.Д..В него особения представител приема за безспорно
установен факта,че ответникът е участвал в конкретното ПТП,и че са причинени
имуществени щети,но оспорва основателността на иска.
Съдът по доказателствата е приел писмените доказателства,като е отхвърлил искането
за назначаване на съдебно автотехническа експертиза.
Процесуалният представител на ищеца не се явява в проведените съдебни заседания,но
представя писмени становища да се даде ход на делото в неговото отсъствие.Представя
доказателства.По същество ,моли съда да уважи изцяло исковете,ведно със направените
разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на особения
представител на ответника.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от особен представител,който оспорва
исковете като неоснователни.не прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
Съдът след преценка на събраните доказателства прави следните правни изводи:
Претендира се законова лихва считано от датата на завеждане на исковата молба,а
именно от 08.09.2020 год.до окончателното й изплащане.Претендират се направените
деловодни разноски.
Съдът съобразява следното:
На първо място, видно от предоставеното с исковата молба копие на писмо от
собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел ***, с Рer. № ТХ **** АН В.Е. до „Д.З.”
АД, последният е изразил изричното си съгласие застрахователното обезщетение да бъде
изплатено на Й.Р.Д.. Обстоятелството,дали последната притежава или не качеството на
3
негова съпруга е без значение с оглед на извършеното плащане.
Съгласно чл. 75 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него,от съда или от закона лице.
В процесния случай се касае именно за такъв вид овластяване.
Самата регресна покана представлява извънсъдебна покана за доброволно изпълнение.
От представената като доказателство по делото регресна покана се установява, че
последната е изпратена на ответника на 07.11.2019 г.. е която му бил предоставел
едномесечен срок за доброволно изпълнение, с изтичането на който срок ответникът е
изпаднал в забава.
Регресната покана,приложена към исковата молба и приобщена към доказателствения
материал по делото цели доброволното уреждане на отношенията между ищеца и ответника.
Тъй като в процесния казус става въпрос за репариране на вреди от непозволено увреждане,
то съгласно разпоредбите на ЗЗД, при нанесени вреди от непозволено увреждане
деликвентът дължи възстановяването им всякога, т.е. при задължение породено от
непозволено увреждане длъжникът дължи възстановяване на нанесените от него вреди
винаги и не е необходимо да бъде отправяна покана към деликвента.
Следователно поканата не представлява задължителен елемент от фактическия състав
за ангажирането на отговорността на ответника, респективно и нейното получаване.
Липсата на удостоверяване на връчване би имало отношение единство към лихвата за
забава. В конкретния случай обаче такава не се претендира.
Относно направеното в съдебно заседание оспорване относно изплащането на
застрахователното обезщетение,съдът съобразява следното:
Плащането е извършено именно съгласно изрично направено искане за това от страна
на г-н В.Е.. В тази връзка приложено и прието като писмено доказателство, заверено копие
на надлежно направеното искане, както и заверено копие от удостоверение, издадено от ТБ
„ДСК“ ЕАД, от което е видно, че титуляр на сметката е именно посоченото в искането лице,
различно от Е..
С оглед изложеното,съдът счита,че предявения иск е доказан и основателен в условията
на пълно и главно доказване.Като такъв искът следва да ъде уавжен изцяло както по
основание така и по размер.
По отношение на дължимата законна лихва върху главницата,в исковата молба се
претендира тя да се дължи считано от датата на завеждане на настоящата искова молба,а
именно 08.09.2020г. и именно съдът от тази дата следва да я присъди,до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
4
В предвид изхода на делото,съдът счита,че ответникът следва да заплати направените
деловодни разноски от ищеца както в заповедното,така и в исковото
производство.Ответникът не е направил,чрез своя особен представител възражение за
прекомерност на деловодните разноски,поради което следва същите да бъдат присъдени в
пълен размер.
В предвид т.12 от Тълкувателно Решение№482013 на ОСГТК на ВКС,настоящия
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК деловодни разноски,по Чгр.Дело№241/2020 по описа на БРС, а именно 40,80лева
държавна такса и 447,37лв.адвокатско възнаграждение,които ответника следва да заплати в
полза на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца,направените в исковото производство деловодни разноски ,а именно внесена сума
депозит за особен представител в размер на 373 лв.,държавна такса за образуване на
производството в размер на 40,81лв. и адвокатско възнаграждение за процесуалният
представител на ищеца в размер на 314,89лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,на основание чл.422
от ГПК,че АЛ. ИВ. С. ЕГН********** със постоянен и настоящ адрес в ****,дължи на
„Д.З.“ АД ,ЕИК****,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от
изпълнителните директори Д. Х.Д. и Ж.М.Д.,сумата от 2040,16лв.(две хиляди и четиридесет
лева и 16 стотинки),представляваща главница- изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка“Гражданска отговорност“-полица№BG/08/119000044551 със срок
на действие от 11.01.2019г.до 10.01.2020 г.-пътно транспортно произшествие на
09.09.2019г.в гр.В.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
депозиране на исковата молба,а именно 08.09.2020год.,до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. С. ЕГН********** със постоянен и настоящ адрес в ****,да
заплати в полза на „Д.З.“ АД ,ЕИК****,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от изпълнителните директори Д. Х.Д. и Ж.М.Д.,сумата от
488,17лв.(четиристотин осемдесет и осем лева и 17 стотинки),представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство по ЧГр.дело№241/2020 по описа на БРС.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. С. ЕГН********** със постоянен и настоящ адрес в ****,да
заплати в полза на „Д.З.“ АД ,ЕИК****,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от изпълнителните директори Д. Х.Д. и Ж.М.Д.,сумата от
728,70лв.(седемстотин двадесет и осем лева и 70 стотинки),представляваща направени
5
деловодни разноски в настоящото исково производство,на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от
съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6