Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Сливница, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД
СЛИВНИЦА, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: МАРИАНА МАРКОВА
при участието
на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.дело
№ 249 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Г.Т.“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр. Д., ул. „М.ш.“ № 1, представлявано от управителя АД. срещу наказателно
постановление № КГ-2314 от 21.05.2020 г., издадено от председателя на ДАМТН, с
което на въззивното дружество на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2
от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК), както и е било
постановено дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите
в размер на 410 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Дружеството жалбоподател твърди, че в АУАН и НП липсва пълно
описание на твърдяното административно нарушение, тъй като не е посочено от
къде в проверявания обект за иззети контролните проби. Не е посочен начина на
разпространение на процесното гориво. Не е индивидуализирано коя хипотеза на
изпълнителното деяние е реализирана. Поддържа, че е налице маловажен случай,
тъй като от изследваните дванадесет показателя на горивото само един е извън
нормата, като пламната температура в изследваното гориво няма връзка с
останалите показатели и не променя цетановото му число. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява и не
изразява становище.
В съдебно заседание въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована, се
представлява от юрк. Т., който поддържа представеното от колегата му писмено
становище, в което са изложени подробни съображения за доказаност на
административнонаказателното обвинение с искане атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2019 г. служители на ДАМТН – св. Г.Д. и Г.Б., на длъжност
инспектори, извършили планова проверка на бензиностанция, стопанисвана от
дружеството жалбоподател, намираща се в гр. Д., ул. „М.ш.“ № 1. Проверката
протекла в присъствието на Д.А.Д. - обслужващ в бензиностанцията. Проверяващите
служители от ДАМТН се легитимирали и поискали документи, свързани с продаваното
в бензиностанцията гориво. За продаваното в обекта дизелово гориво била
представено копие на декларация за съответствие на качеството на течните горива
№ 0263 от 28.08.2019 г., издадена на „Лукойл България“ ЕООД. Наред с копието на
декларация били представени нареждане за експедиция, товарителница и акцизен
данъчен документ.
След представянето на документите контролните органи пристъпили към вземане
на проби от горивото. От дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3 с помощта на
удължител за гориво за дизелови двигатели била взета проба от горивото. Пробата
е била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба,
всеки запълнен до около 85 процента от обема си. Преди запълването всеки
метален съд за еднократна употреба е бил промит на обекта с по около 0, 2 л. от
горивото. Контролните органи разпределили съдовете, като определили 4 бр.
съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното дружество) и
2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ. Съдовете били последователно затворени,
етикирани и пломбирани. Оловните пломби били маркирани с персонален № 1 на
пломбажните клещи на длъжностното лице и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите
били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 106454 и обозначение
ГДККТГ.
Действията на контролните органи били отразени в Протокол № С -142/22.10.2019
г. за проверка и вземане на проба от течно гориво. Протоколът бил подписан от
участващите в проверката длъжностни лица и от обслужващия бензиностанцията Димитър
Д..
След изпитване на три от контролните проби в Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГДККТГ, със сертификат за
акредитация БСА peг. № 35 - ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., бил
издаден Протокол от изпитване № С-0446/23.10.2019 г., в който било
удостоверено, че пламната температура на изследваното гориво за дизелови
двигатели в резултат на
изпитването е под 40° C при норма 55° C. На основание изготвените протоколи
от изпитване бил съставен Констативен протокол № КП-0634/23.10.2019 г. за съответствие на течното гориво
с изискванията за качество. В този протокол длъжностните лица от ДАМТН приели,
че проверяваното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за
качество по показателя „пламна температура“ (°C ). Полученият резултат от
изпитването е под 40° C при норма над 55° C. Контролните органи приели, че след
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване
съгласно чл.
7 НИКТГУРНТК, при получен резултат от изследването извън
обхвата на стандарта, получените резултати не съответстват на изискванията в
Приложение № 2.
Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени на управителя
на „А.Г.Т.“ ЕООД.
При тези факти и след покана св. Д. съставил на 29.11.2019 г. акт за
установяване на административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. При предявяване на акта, както и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН възражения не са направени.
На 21.05.2020 г. председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Г.Т.Д.
и св. Г.Г.Б. и писмени доказателства: АУАН № А-020 от 29.11.2019 г., НП № КГ-2314
от 21.05.2020 г., издадено от председателя на ДАМТН; заповед на председателя на
ДАМТН № А-610/20.09.2019 г.; декларация за съответствие на качеството на
течните горива № 0263/14.02.2020 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД; нареждане
за експедиция; товарителница; акцизен данъчендокумент; протокол № С-142/22.10.2019
г. за проверка и вземане на проба от течно гориво; 3 бр. етикети; 1 бр.
служебен бон; 1 бр. фискален бон; сертификат за акредитация БСА рег. № 35 ЛИ от
26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г.; констативен протокол № КП – 0634 /
23.10.2019 г., заповед № А 436/26.11.2018 г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“; 2 бр.
заявки за изпитване на течни горива; протокол за изпитване № С-0446/23.10.2019
г. на ГДККТГ при ДАМТН; констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № КП - 0111/06.03.2020 г.; експертни заключения; писмо
до управителя на „А.Г.Т.“ ЕООД от главния директор на ГДККТГ при ДАМТН; покана;
2 бр. разписки.
Съдът кредитира свидетелските показания св. Г.Т.Д. и Г.Г.Б. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства и по-конкретно на представения протокол за проверка и
вземане на проба за течно гориво, етикети на проби; служебен и фискален бон;
декларация за съответствие; приемо - предавателен протокол; 2 бр. заявки за
изпитване; протокол от изпитване и констативен протокол за съответствие на
течно гориво с изискванията за качество. От свидетелските показания и от
посочените писмени доказателства се установява, че на процесната дата и място
въззивното дружество е държало в стопанисваната от него бензиностанция дизелово
гориво с пламна температура под 40° C, както и действията на контролните органи
по вземане на пробите, а именно почистването на 6 бр. метални съдове за
еднократна употреба чрез промиването им с по около 0, 2 л. от горивото,
напълването им с дизелово гориво от бензиноколонка № 1 до около 85 % от обема,
разпределението на съдовете с пробата, както следва: 4 бр. с контролни проби (4
бр. съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното
дружество) и 2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ), както и затварянето,
етикирането и пломбирането им.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност (св. Г.Т.Д., който съгласно заповед
№ А-610/20.09.2019 г. има такива правомощия - да съставя актове за установяване
на административни нарушения в случаите на чл. 34 от ЗЧАВ), съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43,
ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган
(председателя на ДАМТН на основание чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ), отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление и АУАН се съдържа пълно описание на
нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на
извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Нарушените материалноправни норми са
посочени. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Възраженията в жалбата, свързани с описанието на нарушението в АУАН и НП,
са неоснователни. И в двете е посочено, че „А.Г.Т.“ ЕООД е извършило
нарушението в качеството на „краен разпространител“. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на
НИКТГУРНТК, съответно
§ 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ „краен разпространител“ е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на
собствени моторни превозни средства. Описано е, че дружеството в това качество
е разпространявало гориво за дизелови двигатели, неотговарящо на изискванията
за качество по показател „пламна температура“, което е и изпълнителното деяние
на нарушението.
В описанието на нарушението е посочено, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че разпространяваното от въззивното дружество и
неотговарящо на изискванията на закона гориво представлява гориво за дизелови
двигатели. Следователно възражението е неоснователно.
По изложени съображения съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и
които да са нарушили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон като
е отнесъл установените фактически констатации към разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, която забранява пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на НИКТГУРНТК „Гориво за дизелови
двигатели“ е течно гориво, получено от нефт, използвано за задвижване на
самоходни превозни средства, включено в тарифни номера 2710 19 43 и 2710 2011
по Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл. 6, т. 2 от наредбата, действаща към
датата на извършване на нарушението, е посочено, че горивата за дизелови
двигатели следва да отговарят на изисквания за качество, описани в приложение №
2. В него е посочено, че пламната температура трябва да бъде над 55 ° C при
метод на изпитване съгласно БДС EN ISO 2719.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че горивото,
което е било изследвано, не е съответствало на този показател, тъй като е било
с установена пламна температура под 40 ° C, т.е. с 15 ° C под минимално допустимата стойност. След
прилагане на критериите за прецизност е прието, че при получен резултат от
изпитването под 40 ° C продуктът не съответства на качество по показател „пламна
температура“. Към 22.10.2019 г., когато е била извършена проверката в
бензиностанцията и са били взети пробите, в сила е била разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
НИКТГУРНТК, която изрично сочи, че проби от течни
горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на
дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба
с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на
сто от съда. На 25.08.2020 г. - след извършване на проверката от контролните
органи, са влезли в сила изменения, според които проби от течни горива от
бензиноколонки се вземат съгласно БДС E№14275. Т.е. към датата на извършване на
проверката е следвало да се изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата в предходната й редакция, а не съобразно настоящата.
От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св.
Г.Д. и Г.Б. както и от съдържанието на съставения протокол за вземане на проби,
се установява, че всички изисквания, визирани в чл. 18 от НИКТГУРНТК за били спазени. Пробите са били взети от бензиноколонката
от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в
еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител,
непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. Пробите са
взети в присъствието на служител на проверявания обект, който поставя печат,
дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им.
Нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата (в действащата към датата на процесната
проверка редакция) сочи, че съдовете с контролните проби се затварят, етикират,
пломбират с еднократна пластмасова пломба с шестцифрен номер и лого „ГД „ККТГ“
и с персоналния номер на пломбажните клещи на длъжностното лице, което е взело
пробата, и се транспортират за изпитване в акредитирана лаборатория. Това
изискване е спазено, като в посочената разпоредба не е регламентиран начинът на
транспортиране, т.е. липсва забрана в закона за транспортиране на пробите с
куриер до съответната акредитирана лаборатория. Сред обстоятелствата, описани в
протокол от изпитване № С-142/22.10.2019 г. не се съдържат такива, от които да
се направи извод за неправилно съхраняване или транспортиране на пробите. „А.Г.Т.“
ЕООД е било уведомено за резултатите от изследването на взетите проби гориво и
не се е възползвало от възможността да поиска да бъде извършено повторно,
респективно арбитражно изследване. Поради това в този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, според която резултатите от изпитванията на пробите служат
за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.
Поради изложеното наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на „А.Г.Т.“
ЕООД, тъй като в качеството му на краен разпространител на гориво, на 22.10.2019
г. на бензиностанция , на ул. „М.ш.“ № 1 в гр. Д., е разпространявал гориво за
дизелови двигатели, което не е отговаря на изискванията за качество по
показател „пламна температура“ съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, т.е. нарушението, описано в АУАН и НП, безспорно е било
допуснато.
Законосъобразно е била ангажирана отговорността на „А.Г.Т.“ ЕООД чрез
налагане на „имуществена санкция“. В случая в случая е възникнала т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на законодателство, гарантиращо чистотата на
атмосферния въздух. Следователно възраженията, свързани с невиновно поведение
от страна на юридическото лице, са неотносими.
Правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. За да се установи дали случаят е маловажен или не, следва
да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение като
негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност.
Съгласно дадената в чл. 93, т. 9 от ДР на НК
дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (в случая - нарушение) от съответния вид.
Видно от установената фактическа обстановка, от събраните по делото
доказателства не се установява конкретното нарушение на чл. 34, ал. 2 от
ЗЧАВ да се отличава с нещо от обикновения случай на
нарушение от този вид. Фактът, че е налице несъответствие на процесното гориво
по отношение на показателя за качество „пламна температура“, го прави
некачествено, респ. негодно за употреба, поради което подлежи на изваждане от
търговската мрежа, респ. от гражданския оборот. Обстоятелството, че течното
гориво - предмет на делото, е получено от лицензирана фирма с нищо не променя
горните изводи на съда, тъй като след доставката му отговорност по отношение на
качеството му носи дружеството жалбоподател като краен разпространител по
смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. В
подкрепа на изложеното е и факта, че съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ независимо от наличието или липсата на Декларация за
съответствие, крайният разпространител носи административнонаказателна
отговорност при констатирано несъответствие с нормативните изисквания за
качество. Този показател е изключително важен за безопасността на извършваната
дейност, свързана с разпространение на гориво за дизелови двигатели. По-ниската
пламна температура несъмнено повишава обществената опасност на стопанисваната
от въззивното дружество бензиностанция, която е отворена за обществено
ползване. Следователно допуснатото нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от този вид и не следва да се приема за
маловажен случай.
По отношение на имуществената санкция:
Законосъобразно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ предвижда имуществена
санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. за юридическо лице, което
разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление,
независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Съгласно
обжалваното наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че е
разпространявало течно гориво - гориво за дизелови двигатели. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл.
27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 10 000 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното възлагане на дружеството
жалбоподател да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 25, ал. 4 от НИКТГУРНТК. Правната разпоредба
е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с вземането
на проби, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното нарушение, обвързано с приложението й. Т.е. правилно в случая разходите
по вземане и изпитване на пробите са възложени на ЕТ, като законосъобразно е
приложена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна - ДАМТН,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. Възможността за
присъждане на разноски в административнонаказателните производства е изрично
уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от
03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на
разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да
бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става
това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК,
т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз
основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на
разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед
разпоредбите на чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ и като съобрази действителната правна
и фактическа сложност на делото, както и провеждането на две съдебни заседания,
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на 120, 00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КГ-2314 от 21.05.2020 г., издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „А.Г.Т.“ ЕООД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „М.ш.“ № 1, представлявано от
управителя АД., на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от
НИКТГУРНТК, както и е било постановено дружеството да
заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 410 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр.94/2019 г.) „А.Г.Т.“ ЕООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „М.ш.“ № 1, представлявано от
управителя АД. ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
НАЗДОР сумата от 120, 00 лв. (сто и двадесет лева ), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: