Р Е
Ш Е Н
И Е № 570
гр. Сливен, 24.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 285 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба предявена от Групова
практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг” ООД, гр.
Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Христо Ботев” № 1 чрез адв. Ж.Д. от АК-Хасково, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 за
връщане на сума в размер на 3567,85 лв. на отпаднало основание за издаване на
административен акт представляващ писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г. за
възстановяване на суми представляващи превишение на определени специализирани
медицински дейности и стойността на определени медико-диагностични дейности за
второто тримесечие на
Ищецът твърди, че му била извършена тематична проверка със Заповед №
РД-09-705/18.11.2016 г. на директора на РЗОК-Сливен по изпълнение на
индивидуален договор № 200459/13.02.2015 г. и допълнително споразумение №
2/12.05.2016 г. При проверката проверяващия екип бил установил, че на основание
чл. 20, ал. 4, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/ 29.03.2016 г. и чл. 44 от
допълнително споразумение № 2/12.05.2016 г. към индивидуален договор № 200459/13.02.2015
г. е определен броя на назначаваните медицински направления за извършване на
СМД и стойността на назначаваните МДД за второто тримесечие на
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сума в размер на 3567,85 лв. на отпаднало основание за издаване на
административен акт представляващ писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г. за
възстановяване на суми представляващи превишение на определени специализирани
медицински дейности и стойността на определени медико-диагностични дейности за
второто тримесечие на
- както и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за
връщане на сумата в размер на 159,56 лв. за периода от 28.07.2018 г. до
28.01.2020 г. Претендират се и деловодни разноски, сторени в настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран. Ответникът твърди, че
предявените искове са недопустими и неоснователни. Твърди, че влязлото в сила
решение на ВАС, няма обратна сила. Позовава се на чл. 3 от Закона за
нормативните актове и на чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване.
Твърди, че обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.
54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от
Надзорния съвет на НЗОК било от категорията на подзаконовите нормативни актове,
за които била приложима специалната уредба на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно
която подзаконовият нормативен акт се считал за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение и прави извода, че за периода от приемането на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила решение този акт
се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици и съдебното
решение, с което се отменя подзаконовия нормативен акт няма обратно действие и
не може да преуреди възникналите обществени отношения. Цитира съдебна практика
в този смисъл. Моли исковете да бъдат отхвърлени като недопустими и
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се спори от страните, че със Заповед №
РД-09-705/18.11.2016 г. на директора на РЗОК-Сливен по изпълнение на
индивидуален договор № 200459/13.02.2015 г. и допълнително споразумение № 2/12.05.2016
г. на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/ 29.03.2016 г. и
чл. 44 от допълнително споразумение № 2/12.05.2016 г. към индивидуален договор
№ 200459/13.02.2015 г. с които е определен броя на назначаваните медицински
направления за извършване на СМД и стойността на назначаваните МДД за второто
тримесечие на
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен, поради което съдът е мотивиран да го отхвърли изцяло. Първият фактически състав изисква да бъде получено нещо при начална липса на основание, като от значение е момента на получаване на облагата, тъй като именно към този момент следва да е липсвало основанието. Начална липса на основание за преминаването на благата от имуществото на едното лице в имуществото на другото ще бъде налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществената ценност е било извършено след прогласяване на унищожаемостта на сделката. Когато предаването на имуществената ценност е станало преди унищожаването на сделката основанието е отпаднало с обратна сила и ще бъде налице фактическия състав на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
От приетите писмени доказателства по делото се
установява по безспорен и категоричен начин, че при проверката на ищцовото
дружество проверяващия екип бил установил, че ищецът за второто тримесечие на
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на НЗОК съставлява подзаконов нормативен акт. Подзаконов нормативен акт е вид административен акт и притежава общите белезите на административен акт, отчитайки обаче спецификите на нормативния му характер. Така подзаконовият нормативен акт, като административен акт, е юридически акт – властническо волеизявление на административен или друг (овластен да действа като административен) орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона, при осъществяване дейност на изпълнителната власт, който установява подзаконови (вторични) правни норми или едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на административни (или други) правоотношения и при нужда може да бъде изпълнен с помощта на държавна (административна) принуда. Подзаконовият нормативен акт е волеизявление, което непосредствено поражда правни последици. Волеизявлението е властническо, т.е. органът, издал подзаконовия нормативен акт, упражнява властническите си правомощия, независимо от волята на адресатите на акта. Адресатите на акта не са в равнопоставено отношение с административния орган. Подзаконовият нормативен акт поражда, изменя, прекратява права и задължения за неограничен кръг от правни субекти и е задължителен. Наред с това, подзаконовият нормативен акт е скрепен с възможност за принудително изпълнение при условие, че адресатите не изпълнят предписанието на неговите норми или не съобразят поведението си с акта. Подзаконовият нормативен акт се възприема като проявление на нормотворческата и регулативна роля на изпълнителната власт. С оглед това, съвсем логично е да се приеме, че съдържанието на акта има нормативен характер. Нормативният административен акт урежда материя, която е законодателно регламентирана. Предписанията в конкретен нормативен административен акт дава допълнителна характеристика на общата законова рамка по начин, който да улесни приложението й. В този смисъл подзаконовият нормативен акт се издава в изпълнение на закона и се възприема като подзаконов акт. А нормите на акта са вторични, тъй като се създават във връзка с вече съществуващи норми, които норми следва да се детайлизират и конкретизират в изпълнение на закона и за приложение на неговите разпоредби чрез издадения подзаконов нормативен акт т.е., вторичният характер се изразява в предпоставеност на уредбата от наличието на друга – законова регламентация, чието приложение има за цел да бъде обезпечено.
Съдът взема предвид разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК, според която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. от обнародването на решението в ДВ. Съдебното решение, с което се отменя оспорен нормативен административен акт, няма т. нар. обратно действие на прогласяването му за нищожен, т.е. то не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който влезе в сила и след това, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само за напред.
Все пак с оглед обстоятелството, че обичайно с подзаконови нормативни актове биват уреждани съществени и значими обществени отношения, чиито правни последици са също значими, касателно нормативните административни актове е приложима императивната норма на чл.195, ал.2 АПК, която е специална по отношение на общите принципи на действие на отмяната на административните актове. Същата сочи, че правните последици възникнали от подзаконов нормативен акт, дори и в случаите на нищожност се уреждат служебно от компетентният административния орган, а не ex lege. Поставя се въпроса за хипотезата на бездействие на органа в този 3-месечен, нормативно-определен срок и дали би могло да се счете, че при бездействие на автора на порочния подзаконов нормативен акт липсва изрична воля за преуреждане на вече възникналите и съществуващи вследствие действието на акта отношения и те запазват правното си значение такова каквото е.
В тази връзка всички
възникнали под действието на този нормативен акт правоотношения, преди неговата
отмяна, се считат за законосъобразни, т.е. за съобразени със закона и
нормативната база, включително и с отменения подзаконов нормативен акт,
доколкото към момента на възникването и реализирането на тези правоотношения
този акт е валидно действащ и пораждащ правни последици и същите следва да
бъдат съобразени с него. Следователно при изрична воля от страна на
компетентният орган да преуреди служебно правните последици, възникнали от
действието на отменения подзаконов нормативен акт, преди неговата отмяна, те
следва да бъдат зачетени за валидни, доколкото отмяната им поражда действието
си занапред.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по различен начин е уреден въпроса с действието на отменените индивидуални или общи административни актове Анализа на цитираните разпоредби от АПК налага извода, че установеното правило за действие във времето на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен индивидуален или общ административен акт е, че това решение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Отмяната на незаконосъобразните административни актове – индивидуални и общи с влязло в сила решение действа от момента на тяхното издаване, тъй като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални и общи административни актове са годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици.
В чл.195,ал.1 АПК е предвидено изключение от правилото, според което действие занапред има само съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт.
Влязлото в сила решение/определение на Върховен административен съд, с което е отменен подзаконов нормативен акт или същият е прогласен за нищожен няма обратно действие. С отмяна на подзаконов нормативен акт не се отменят с обратна сила неговите правни последици, настъпили от действието на този административен акт.
Фактическият състав,
при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата
на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента: даване на
определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице;
получаване на престацията от друго лице; и липса на основание за разместване на
блага в правната сфера на даващия и на получаващия. За да бъде уважен искът, в
тежест на ищеца е да докаже, че е дал имущественото благо /в случая – че процесната
сума е принудително събрана чрез
извършено удържане /, а в тежест на ответника е да установи, че даването
и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че
съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на
която има право да задържи полученото. В случая с оглед приложението на чл.
195, ал. 1 АПК съдът счита, че не е налице предпоставка необходима за
уважаването на предявения иск, а именно липсата
на основание за удържане на претендираната сума, тъй като Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за
здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен с Решение № 1341 от 31.01.2019 г.
постановено по адм. д. № 8647/2018 г. на
тричленен състав на ВАС,което е било потвърдено с Решение № 333 по адм.д. №
6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС, но към момента на удържане на
претендираната сума е бил валиден акт и е породил правни последици, които се
запазват след прогласяване на неговата нищожност, което прогласяване има
действие занапред, но няма обратно действие с оглед специалната разпоредба на
чл. 195 АПК. Същата сочи, че правните последици възникнали от подзаконов
нормативен акт, дори и в случаите на нищожност се уреждат служебно от
компетентният административния орган, а не ex lege.
Поради това, съдът счита, че в настоящия случай е налице валидно основанието, на което ответникът е удържал исковата сума и който правен извод обуславя отхвърлянето на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като неоснователен и отхвърлянето на обективно кумулативно съединен към него акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, също като обусловен от него като неоснователен.
При този изход на делото, с оглед направеното от ответната страна искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи справедливо юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на НЗОК в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД иск от Медик Биг” ООД, гр. Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев” №
1 срещу НАЦИОНАЛНАТА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кричим” № 1 представлявана от директора на РЗОК-Сливен, с който се претендира
последната ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сума в общ размер на
3567,85 лв. удържана без основание с писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г.
за възстановяване на суми представляващи превишение на определени
специализирани медицински дейности и стойността на определени медико-диагностични
дейности за второто тримесечие на
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл.86 ЗЗД иск да бъде осъдена НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим”
№ 1 представлявана от директора на РЗОК-Сливен ДА ЗАПЛАТИ на „ Медик Биг” ООД, гр. Сливен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев” № 1 следните суми: обезщетение за забавено изпълнение на това парично
задължение за връщане на сумата в размер на 159,56 лв. за периода от 28.07.2018
г. до 28.01.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ Медик Биг” ООД, гр. Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Христо Ботев” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1 представлявана от директора на РЗОК-Сливен сумата от 100 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: