Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 август 2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на …09 април 2019…………………………… година, в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
секретар….. РОСИЦА ДИМИТРОВА……………………………..…при
участието на прокурора…..КРИСТИНА КУРТЕВА……. разгледа докладвано от…
съдията ГЕОРГИЕВ……………… гр. дело № 3103
по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, като разгледа материалите по делото и
представената в изпълнение на указанията към ищеца поправена искова молба,
намери, че делото е образувано по иск от чл.2, т.2 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД от Р.Е.Д.
против Прокуратурата на Република България и Областна дирекция в Стара Загора
на Министерство на вътрешните работи на Република България, с което се
претендира солидарно заплащане на сумите от 5000 лева обезщетение за
неимуществени вреди/причинени му от повдигнатото против него обвинение в
извършване на престъпление, арест и криминална регистрация, като производството
против него било прекратено/, ведно със законната лихва от датата на
прекратяване на наказателното производство – 28.11.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, както и 600лева – обезщетение за имуществени вреди–
заплатени суми за хонорар на един адвокат по наказателното производство, както
и направените в настоящото производство разноски.
В исковата си молба ищецът
пространно излага твърденията си за необходимостта от обезщетяването на
незаконосъобразни действия на държавни органи по обвинение в извършване на
престъпление, като производството по делото е прекратено и незаконен арест. Твърди,
че сутринта на 24.03.2017г. ищецът Р.Е.Д. се събудил и подел обичайното утринно
суетене. Още триел очи над кафеварката, когато звънецът на входната врата
иззвънял. Поел бавно през фоайето, учуден от необичайния час. Отворил вратата и
пред него се изправил млад, строен мъж, с полицейска значка в ръка. Легитимирал
се като Началник на РУ Гълъбово - Старши инспектор Мънчо Мънчев. Без да изчака
покана влязъл в апартамента. Подчинените му не останали по назад. Докато Р. още
изричал въпросите „КАКВО" и „ЗАЩО", ръцете му били сключени зад
гърба, а белезниците щракнали. Основание за задържането по реда на Закона за
Министерството на Вътрешните работи било наличие на данни за извършено
престъпление. Качили го в цивилен автомобил и го откарали в сградата на Районно
Управление Гълъбово. Там оперативни работници се заели със снемане на обяснение
във връзка с „изгубена ръчна чанта с пари и документи" в района на ТЕЦ
„БРИКЕЛ" АД. По въпросния казус имало образувано досъдебно производство
още през декември 2016година, а Д. бил разпитан в качеството на свидетел от
водещият разследването Разследващ полицай. Като човек, комуто не липсвала
правна култура, заявил, че ще говори само пред разследващ полицай и в
присъствието на адвокат. С настъпването на вечерта бил освободен. Няколко
месеца по-късно получил призовка от 02 РУ Полиция Стара Загора за явяване в
качеството на обвиняем. В уречения ден, на 09.10.2017год. Р. се представил в
сградата на полицейското управление, където бил привлечен в качеството на
обвиняем по Досъдебно производство № 304/2017 година по описа на 02 РУ Стара
Загора и е регистриран по реда на ЗМВР. Около месец по-късно, на
28.11.2017година Окръжна прокуратура Стара Загора постановява частично
прекратяване на наказателното производство по отношение на Д.. Макар делото да
приключило с хепиенд, то оставило дълбоки рани в съзнанието на Д.. Причинени му
били ред имуществени и неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните действия на органите на досъдебното
производство. За да организира защитата си по адекватен начин той бил
упълномощил защитник в първоинстанционното производство, за което заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600(шестстотин лева). Наред с това му
били причинени и неимуществени вреди. От влизането в сила на постановлението за
прекратяване било изминало повече от година, но Д. бил изпълнен с мрачни
чувства. Все още тая усещане за страх и безсилие. Нахлуването в дома му,
арестът, актът на привличане в качеството на обвиняем и последвалата полицейска
регистрация били най-унизителното преживяване в живота му. Изявлението на
държавен орган, с което бил обвинен в престъпление били смазали самочувствието
и себеоценката му. Превърнал се в бледа сянка на себе си. Той бил млад и
образован мъж. Освен работата си, заемал и обществена длъжност, като член на
управата на фен-клуб „ ПФК Берое" Стара Загора. От него се очаквало да
бъде пример за младите в поведението им при посещение на спортни събития. Как да се случело това с висящо дело,
обвинение и регистрация. Снемането на отпечатъци, снимки в профил и анфас с
номер пред гърдите били все неща, които бил виждал само в киното. Всичко това
довело до безброй безсънни нощи и дни прекарани в страх. Животът му поел в
посока без ясен край. А това Почитаеми господин Председател, за гражданин
възпитан да работи в услуга на обществото било непреодолим стресфактор. Сега
след като наказателното преследване било приключило, той все още се притеснявал
да комуникира с приятелите си. Член бил на общност, в която нямало тайни.
Фактът, че полицията била влязла в дома му и последвало наказателно преследване
бил напълно достатъчен за да даде зелена светлина на съмнения и недоверие към
него. Чувството, че това можело да се повтори не му давало покой и до днес. Не
било лесно да се убедят хората, че всичко това било едно недоразумение и че Д.
не бил престъпник. Негативното отношение продължавало в пълна степен и днес. И
накрая, но не и по важност искал да изложи факта, че Д. бил бивш държавен
служител, който имал за цел отново да кандидатства за подобна длъжност.
Наличието на полицейска регистрация било сериозно препятствие в подобно
начинание. Всички тези фактори водели до една постоянна ситуация на телесно и
психическо претоварване, което било по-популярно с термина „стрес" Първите
симптоми се появили, с акта на ареста. Изгубил спокойния си сън, а малкото
часове, в които се унасял били съпътствани с кошмари. В тях той неизменно бил с
оковани ръце, понасян в неизвестна посока от мъже в униформи. Състоянието се
изострило след акта на привличане в качеството на обвиняем и регистрацията. Тук
притеснението достигнало непреодолими висоти Рядко напускал дома си, а в
комуникацията с близки и приятели бил сдържан и резервиран. Тези, които не
знаели през какво преминавал дори започнали да се отдръпват от него. Очевидно
преминавал през адаптационен синдром предизвикан от изброените по-горе действия
на органите на ОД на МВР Стара Загора и Прокуратурата на Република България.
Всяко едно от тях било допринасяло за настоящото състояние на ищеца като
кумулирането на вредоносни фактори довело до качествени изменения в характера и
степента на вредите. Считал описаните неимуществени вреди за пряка и
непосредствена последица от възбуденото наказателно преследване от органите на
досъдебното производство и предхождащите го действия на органите на ОД на МВР
Стара Загора и Прокуратурата на Република България. Оценявал причинените
неимуществени вреди изразяващи се в стрес на 5000 (пет хиляди лева). От
изложеното до тук следвал извода, че на основание чл.2, т.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара Загора и Прокуратурата на Република
България отговарят за вредите, причинени на Р.Е.Д. от незаконосъобразни арест
(по реда на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР), провеждане на наказателно преследване
изразяващо се в привличане и разпит в качеството на обвиняем и извършена
полицейска регистрация, за които било последвало прекратяване на наказателното
производство.
На основание чл.131 от ГПК Районна прокуратура гр.Стара Загора подават
допълнителен писмен отговор по поправена искова молба на Р.Е.Д., ЕГН **********
по гражданско дело № 3103/2018 година по описа на PC-Ст.Загора, съгласно изискванията на чл.131- чл.132
от ГПК- от името на Прокуратурата на Република България. Допълнителната искова
молба, ведно с приложенията, е била подадена пред PC - Стара Загора от Р.Е.Д., ЕГН ********** на
основание чл.2, т. 2 от ЗОДОВ. Срещу ОД на МВР- гр. Стара Загора и
Прокуратурата на РБ, солидарно били предявени обективно съединени искови
претенции за имуществени и неимуществени вреди, които Д. твърдял, че е
претърпял, във връзка с водено срещу ищеца досъдебно наказателно производство -
№ 8245 зм ЗС4/2017 година по описа на Второ РУ на МВР - гр. Стара Загора, което
спрямо него е приключило с постановление за частично прекратяване на
разследването по досъдебно производство - № 8245 зм 304/2017 година по описа на
Второ РУ на МВР - гр.Стара Загора досежно престъплението по чл.249, ал. 1,
предл. „първо", вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК. По
силата на чл. 136, ал.1 от ЗСВ прокуратурата е единна. От този принцип следва,
че всеки прокурор по каквото и да е било дело/ гражданско, наказателно,
административно, търговско/ представлява единната прокуратура, съобразно своята
компетентност/ съответна на компетентния съд /, това е неговата служебна
функция , която му била възложена от закона и възниква по силата на самото му
назначаване , като прокурор. В т.5 от TP №
3/2004г. на ОСГК при ВКС било прието, че структурните звена на Прокуратурата,
респ. прокурорите при тях я представляват по право, без да е нужно изрично
упълномощаване по реда на чл.32-33 от ГПК. Считали предявените обективно
съединени искови претенции за имуществени и неимуществени вреди, предявени
солидарно срещу ОД на МВР- гр. Стара Загора и прокуратурата на РБългария за
допустими, но недоказани и неоснователни по основание и размер, по подробно
изложените в отговора на исковата молба съображения, които поддържали изцяло. В
настоящия отговор излагали и допълнителни такива съображения, а именно: По
отношение на предявената претенция за неимуществени вреди, считали, че същата
била недоказана и неоснователна по основание и размер, предвид следното: В
конкретният случай воденото наказателно производство срещу Д. било приключило в
разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните
стандарти, като спрямо него била взета най леката - мярка за неотклонение „Подписка",
т.е. повдигнатото обвинение не било променило в значителна степен обичайния му
начин на живот. Разследването по наказателното производство е проведено в
разумни срокове, като наказателното производство срещу ищеца е приключило за
около месец и е приключило във фазата на досъдебното производство. Ищецът не е
ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното от него негативно
отражение върху емоционалното му състояние, както и до телесно и психическо
претоварване. Тежестта на доказване е за ищеца и той следва да представи
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и
размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между претендираните неимуществени вреди и съвместните действия на ОД на МВР -
гр.Стара Загора и Прокуратурата на Република България, а именно действия,
изразяващи се в ареста на ищеца (по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР),
привличането и разпита в качеството на обвиняем на Д. и извършената му
полицейска регистрация. В тази насока не са били ангажирани доказателства за
влошено психично здраве и такива твърдения липсват в поправената /допълнителна/
искова молба. Д. твърдял, че в резултат от воденото срещу него наказателно
производство, за него били настъпили емоционални увреждания - в социален и
личен план, изразяващи се в преживени стрес, притеснения, проблеми в
комуникацията с приятелите и познатите му, загуба на самочувствие, чувство
обреченост, като не са ангажирани доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство
и посочените обстоятелства. В тази насока не е представен доказателствен
материал за проблемите на ищеца, свързани с уронване на авторитета му пред
приятели и членове на фен клуб „ПФК Берое" Стара Загора, в чиято управа
бил самият Д., както и за връзката между наказателното дело и твърдените от
ищеца неимуществени вреди. В допълнителната искова молба отново е посочен
размера на предявената искова претенция за причинени неимуществени вреди срещу
Прокуратурата на РБ и ОД на МВР - гр. Стара Загора, като цената на иска възлиза
на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на
наказателното производство до
окончателното заплащане на сумата. Посочената претенция била силно завишена и
не е съобразена, както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно
установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определяли
от съда по справедливост. Като се има предвид обстоятелството, че наказателното
производство спрямо ищеца е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като спрямо Д. е била приложена разпоредбата на чл.9, ал. 2, предл.
„второ" от НПК, то в случая считам, че на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ
исканото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали, тъй като
ищецът виновно е допринесъл за увреждането си. Претендираните суми за
неимуществени вреди, ищеца е оценил на 5 000 лева, като претендираното
обезщетение е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът следвал да съобрази такива обективни
обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото наказателно
производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение
и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и
приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и
физическото му здраве и др. Претендираното от ищеца обезщетение било размер на
5000лева е в разрез със съдебната практика по аналогични случаи и на
икономическия стандарт в страната. Размерът на иска бил изключително завишен и
неотговаряло на твърдените вреди. Следвало да се има предвид и вида на
определената на ищеца мярка за неотклонение „подписка ", която била увредила
и засегнала правата и законните интереси на ищеца в най-ниска степен, както и
липсата на наложени други мерки за процесуална принуда.Съгласно константната
съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда oт съвкупната преценка на конкретни факти и
обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Липсвали доказателства органите на
Прокуратурата да са осъществявали действия извън правно регламентираните в хода
на наказателното производство. По отношение на твърдените имуществени вреди в
размер на 600лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за осъществена
защита по наказателното производство, по което спрямо ищеца е било прекратено
частично наказателното производство, считали че същата също била неоснователна
по основание и размер, предвид следните съображения: Делото не е с фактическа и
правна сложност. За да подлежат на обезщетение сторените разноски, същите
следва не да се предполагаеми, а реални, тоест същите следва да са не само
договорени, но и реално заплатени, като липсват доказателства в тази насока,
които ищецът да е представил. В допълнителната исковата молба е било направено
искане за присъждане на разноски по делото. Към исковата молба не са приложени
доказателства /адв.пълномощно и договор за правна помощ / от които да се
направи извод дали била налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК. Не са
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства в
допълнителната искова молба. Ищецът следвал да докаже и наличието на пряка
връзка между незаконното обвинение и твърдените психични и психологически
проблеми, като се установяло че те са последица именно от ареста на ищеца (по
реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР), привличането и разпита в качеството на
обвиняем на Д. и извършената му полицейска регистрация.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК
ОД МВР-Стара Загора депозират следния писмен отговор, в който заявяват,
че с исковата молба, която била подадена от Р.Д. на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ се претендирало обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от ищеца, които той оценявал в размер на 600/шестстотин/ лева имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар и неимуществени вреди в
размер на 5000лева, ведно със законната лихва от 28.11.2017год., както и
направените по настоящото съдебно производство разноски и дължими такси.Депозираната поправена искова
молба била нередовна и молят да бъде оставена без движение.
На първо място от ищеца не били посочени основанията за ангажиране на солидарна
отговорност на ответниците - ОДМВР - Стара Загора и Прокуратурата на Република
България. Видно от поправената искова молба, по специално стр.4, абз.първи на
основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България следва да
отговарят за твърдените вреди на ищеца, причинени от незаконосъобразен арест по
ЗМВР, провеждане на наказателно производство и разпит в качеството на обвиняем
и извършена полицейска регистрация, за които последвало прекратяване на
наказателното производство. На стр.5, първи абзац се твърдяло, че искът бил
предявен на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.З от ЗОДОВ, а в абз. три от същата
страница било посочено съвместни действия на ответниците незаконосъобразен
арест по ЗМВР, провеждане на наказателно производство и разпит в качеството на
обвиняем и извършена полицейска регистрация, за които е последвало прекратяване
на наказателното производство. При посоченото изброяване на действия на
органите на ОДМВР - Стара Загора и Прокуратурата на Република България не би
могло да се изведе обоснован извод кои по - точно са основанията за предявяване
на иск по чл.2 от ЗОДОВ, с оглед преценката за подсъдност, както и за
солидарност на ответниците.
Подаденият иск се явявал недопустим и по същество бил неоснователен, като
съображенията им за това били следните:По допустимостта на иска
срещу ОДМВР-Стара Загора:В петитума на исковата молба било направено искане
обезщетението да бъдело платено солидарно от ОДМВР - Стара Загора и
Прокуратурата на Република България. Института на солидарната отговорност бил
уреден в чл.121 от ЗЗД, според който "Освен в определените от закона
случаи солидарност между двама или повече длъжници възниквало само когато е
уговорена". За да е било налице
солидарност било необходимо първо да има двама или повече съдлъжници и второ тя
да е изрично предвидена в закона или да е уговорена. В случая нито едно от
условията не е налице. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, единствено отговорна е
държавата - "държавата отговаря за вредите, причинени на граждани".
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, видно и от самото
заглавие, предвижда отговорност само за два субекта - държавата или общините.
Съгласно чл.31, ал.1 от ГПК по искове срещу държавата пасивно легитимиран е
министъра на финансите. С разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ била въведена специална
пасивна процесуална легитимация по искове за отговорността на държавата по
ЗОДОВ. "Искът за обезщетение се предявява срещу органите "от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите" Но посоченият текст не въвежда солидарна отговорност
за органите, а определя срещу кой орган конкретно би могла да се реализира
отговорността на държавата. За да бъде -сонституиран като ответник, някой от
правозащитните органи, като задължително условие е наличие на незаконни актове, действия или
бездействия, с които са причинени вредите. Тоест, при
конституиране на ответника, за реализиране отговорността на държавата е
съществено да се определи, кой конкретно орган е "виновен" за
търсената от държавата отговорност. И докато за ищеца не е от съществено
значение кой или кои държани органи ще бъдат конституирани, като
ответници-отговорността на държавата ще бъде реализирана, то за самите държавни
органи това било от съществено значение. При внимателен прочит на депозирана
искова молба се установявало, че в случая солидарност на ответниците било
налице според ищецът, тъй като твърдените неимуществени вреди били пряка и
непосредствена последица от възбуденото наказателно преследване от органите на
досъдебно производство и предхождащите го действия на органите на ОДМВР - Стара
Загора и Прокуратурата на Република България. Основанията, посочени от ищецът
са незаконосъобразен арест по чл.72 от ЗМВР, провеждане на наказателно
производство и р*1зпит в качеството на обвиняем и извършена полицейска
регистрация, за които е последвало прекратяване на наказателното производство.
Тоест искът се основава на образувано наказателно производство и на
индивидуален административен акт/Заповед за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР/,
както и на извършени действия по полицейска регистрация, явяващи се по своята
правна същност административна дейност. Освен посоченото, следвало да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ - Държавата отговаряла
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, а в исковата молба били цитирани актове /"незаконосъобразни
действия"/ на органи и длъжностни лица при или повод на административна
дейност - чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМВР дейността по разследване
на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи
при условията и по реда на НПК. Очевидно е, че Заповедта за задържане /без
посочен номер/ е на основание ЗМВР, което определено не е при условията и реда
на НПК. В подкрепа на изложеното е и направеното искане от самият ищец за
прилагане, като доказателство по настоящото производство на адм.д. №158/2017 г.
по описа на Административен съд - Стара Загора. Макар и да не е посочено в
исковата молба какво ще се доказва с цитираното административно дело, то
служебно е известно на ОДМВР - Стара Загора, че административното дело е
образувано по оспорване на заповед за задържане на лицето Р.Е.Д.. По така
направеното оспорване Административен сьд - Стара Загора се е произнесъл, тъй
като заповедта представлява индивидуален административен акт. В този смисъл
така предявената искова молба на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ била
недопустима. От друга страна при така изложеното в депозираната искова молба
ставало ясно, че от ОДМВР - Стара Загора се претендират вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Не съществувало съмнение, че
заповедта представлявала по своята правна същност индивидуален административен
акт, който подлежал на оспорване по реда на АПК. Извършването на полицейска
регистрация носело белезите на административна дейност, която по своя характер
била свързана със събиране на данни, които нямали публичен характер. Събирането
на тези данни само по себе си не уличавали лицето в извършване на престъпление
и се ползва единствено за дейностите на МВР, а именно при разкриване на
престъпление. Въпреки твърдението на ищеца полицейската регистрация не била
пречка за кандидатстване за държавна служба предвид съществуващите
нормативни актове. Изрично било предвидено в чл.1 от ЗОДОВ исковете за
причинени вреди от страна на административни органи да се разглеждат по реда на
АПК, за разлика от тези по чл.2, които се разглеждат по реда на ГПК. В случая
се касае за две различни производства, за които е предвиден различен ред за
разглеждане пред различни съдилища. По основателността на иска срещу
ОДМВР-Стара Загора. Подадената искова претенция насочена срещу Прокуратурата на
Р.България и Областна дирекция на МВР - Стара Загора в частта си, срещу ОДМВР -
Стара Загора като ответник е неоснователна. ОДМВР - Стара Загора не е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявеният иск поради факта, че същият е
предявен на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда.
Заповедта за задържане макар и временно ограничаваща правото на свободно
придвижване на лицето не представлява мярка за неотклонение по смисъла на НПК,
нито представлява лишаване от свобода по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Същата е
принудителна административна мярка, която се налага с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. А мерките за неотклонение се вземат
с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да
осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Изложеното
обосновава неоснователност на претенцията не само по отношение на образуваното
досъдебно производство, но и по отношение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. От така описаните обстоятелства,
визирани от ищеца в исковата му молба, е видно, че от страна на органите на
разследване при ОДМВР - Стара Загора, не са осъществявани никакви процесуални
действия, които да са му причинили материални и нематериални вреди. Считам, че
не са налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорност на ОДМВР - Стара Загора, тоест не е налице надлежна пасивна
легитимация по отношение на ОДМВР - Стара Загора. Съгласно разпоредбите на НПК,
досъдебното производство се образувало с постановление на прокурора или със
съставянето на протокол за първото действие по разследването, което от своя
страна се докладвало на прокурора незабавно, но не по късно от 24 часа /чл.212 НПК/. Не на последно място, следвало да се отбележи, че съгласно чл.197 от НПК,
писмените указания на прокурора до разследващия орган били задължителни и не
подлежат на възражение т.е. налице било едно изпълнение на законни
разпореждания и указания и не би следвало да се ангажира отговорност по
отношение на ОДМВР - Стара Загора поради спазването на закона. Съгласно чл.2,
ал.1, г.З от ЗОДОВ, държавата отговаряла за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е било извършено от
лицето или че извършеното деяние не било престъпление, или поради това, че
наказателното производство било образувано, след като наказателното преследване
е било погасено по давност или деянието било амнистирано. В конкретният случай
било повдигнато обвинение на г-н Д. на дата 09.10.2017 год., видно от
представената като доказателство по настоящото дело извадка от Постановление за
привличане на обвиняем, което било прекратено частично на основание чл.9, ал.1,
предл.второ от НК с Постановление от 28.11.2017 год. на Окръжна прокуратура-Стара
Загора.В този смисъл липсвала и другата материално правна предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата, в лицето на правозащитните й органи,
наказателното производство било прекратено частично, поради малозначителност.
За образуване на досъдебно производство, трябвало да са налице достатъчни
данни, от които да се направило основателно предположение, че е било извършено
престъпление. Не са били нужни данни, от които да могат да се направят изводи
относно лицата, извършили престъпление или относно правната му квалификация
/чл.211 НПК/. Тези обстоятелства безспорно са били налице при образуване на ДП
№82453М-304/2017г. по описа на Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара
Загора. В исковата молба не се твърдяло и не се сочели конкретни незаконни
актове, действия или бездействия на органите на досъдебното разследване, в
частност разследващи полицаи. В приложените доказателства, също нямало данни за
незаконни актове, действия или бездействия на разследващите полицаи по
конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл.46 от НПК прокурорът повдигнал и
поддържал обвинение за престъпления от общ характер, като ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразност. В този
смисъл при наличието на орган, осъществяващ ръководство и надзор за законност
не би могла да се ангажира отговорност от страна на ОДМВР - Стара Загора. Както
посочих и по-горе в изложението, нито в исковата молба се твърдят конкретни
нарушения, нито в представените писмени доказателства се съдържат данни, които
да обосноват отговорността на ОДМВР - Стара Загора, за действия/бездействия или
незаконни актове на разследващите полицаи по конкретното наказателно
производство, които да са в причинно- следствена връзка с незаконното
обвинение. Съгласно принципите и правилата за провеждане на досъдебно
производство "господар" на тази фаза бил Прокурорът. Той ръководел
разследването и следял за законосъобразното му провеждане. Разпоредбата на
чл.219, ал.1 от НПК предвиждала привличането като обвиняем на лице да се осъществява,
след доклад на делото, пред съответната прокуратура и преценка на събраните
доказателства, с оглед наличието на обосновано предположение за извършването на
престъпление от това лице. Прокурорът бил държавният орган, който съгласно чл.
234 НПК проверявал съставлявал ли деянието престъпление и правилна ли е била
квалификацията, имало ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими
за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Прокурорът давал писмени
указания по водене на разследването, които съгласно чл.197 от НПК били
задължителни за разследващия орган и не подлежали на възражение.Предвид
изложените доводи считали, че ОДМВР - Стара Загора не бил пасивно легитимирана
да отговаряла солидарно с Прокуратурата на Република България по предявеният
иск. Твърдените от ищеца неимуществени вреди се обосновавали предимно с оглед
образувано и водено срещу г- н Д. досъдебно производство, заповед за прилагане
на принудителна административна мярка и полицейска регистрация. В този смисъл
не било налице действие от страна на разследващите полицаи, което да се
намирало в причинно - следствена връзка с твърдените вреди. На следващо място,
считали че исковата претенция била недоказана, както по основание, така и по
размер. Предявеният иск бил с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължала обезщетение, за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са били пряка и непосредствена последица от
увреждането. В конкретния случай претенцията била за имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажирала отговорността на държавата в
настоящата хипотеза, съгласно ЗОДОВ, следвала да бъде доказана вредата,
причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносният
резултат. При липсата, на който и да е от елементите от фактическия състав, не
би могло да се ангажира отговорността на държавата. Считали, че по отношение на
ОДМВР - Стара Загора не били налице изискуемите елементи от фактическия състав,
визиран в хипотезите а чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Претендира се от страна на Р.Д.
обезщетение за претърпени, от него вреди, като се твърдяло, че по време на
проведеното досъдебно производство и най-вече след частичното му прекратяване
бил изпълнен с мрачни чувства, т.е. и усещане за страх и безсилие, било смазано
самочувствието и себеоценката му, изпаднал бил в състояние на стрес. Никъде в
исковата претенция, не били посочени доказателства, от които да се изведял обоснован извод, че в действителност били
претърпени някакви вреди. Не ставало ясно, в какво конкретно се изразявали
същите. Налице било само, едно бланкетно изброяване на субективни преживявания
и не било възможно да се извърши преценка, дали въобще били налице съответните
психични състояния, както и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между
досъдебното производство и съответните субективни психо-емоционални усещания.
Ищецът твърдял, че заемал и обществена длъжност - член на управата на фен -
клуб „Берое", което според него водело до очаквания да бъдел пример за
младите при поведението им при посещение при спортни мероприятия. Първо за посоченото
твърдение не било налице никакво доказателство, представено по настоящото дело.
Второ считали, че поведението при посещение при спортни мероприятия нямало
никакво отношение към досъдебното производство и последното нямало как да
дадяло отражение. Да не говорели за липсата на доказателства повдигнатото
обвинение на Д. да е било станало обществено достояние. Органите на
разследването не разгласявали информация по досъдебните производства, а и
същата не била публична информация. Евентуалното узнаване от страна на
социалния кръг на ищеца не било по вина на разследващите органи, а единствено
следствие от неговите действия. По отношение на твърдението за бъдещо желание
на Д. да заемел държавна служба и невъзможността му да сторел това, поради
наличие на полицейска регистрация също не било подкрепено с никакви
доказателства. Тук следвало да се отбележи, че полицейската регистрация
на лицето Р.Е.Д. била снета със Заповед №3286з-2483/19.06.2018г.
по негово искане с вх.№349005-7/07.03.2018 год. На дата 27.06.2018 год. бил
получил лично цитираната заповед, заверено копие от която прилагали и молят да
бъде приета като доказателство по дело, и съответно бил уведомен за снетата
регистрация. Отговорността не възниквала автоматично при наличие на досъдебно
производство, а следвали да са налице актове, действия или бездействия, с които
били причинени вредите. Непосочването на конкретни действия на служители в
ОДМВР - Стара Загора, които да се намирали в причинно - следствена връзка с
твърдените от ищеца вреди, водело до невъзможност да вземели отношение и да
изложели своите твърдения в тази насока. Ако съдът не приемел изложеното
по-горе, то алтернативно молят да се вземело предвид, че претендираното
обезщетение било в силно завишен размер. Видно от представените доказателства
по настоящото дело наказателното производство било приключило
в
много кратък срок, повдигнато било обвинение на 09.10.2017год.,
като нямало данни, а не се твърдяло от страна ищеца да му била вземана мярка за
неотклонение, а с Постановление от 28.11.2017год. на Окръжна прокуратура -
Стара Загора частично било прекратено разследването по досъдебно производство
№8245зм-304/2017г. За твърдените имуществени вреди, изразяващи се в извършено
заплащане на адвокатски хонорар по ДП №8245зм-304/2017г. не били представени
доказателства, поради което не можели да изразели становище и молят да им се
предоставела възможност да вземели отношение след евентуално представяне на
доказателства в тази насока. По отношение на твърдените неимуществени вреди
дори да се приемело, че били причинени такива на Д., то те били от субективен
характер и засягали личната му самооценка. От друга страна и имайки предвид
константната практика на ВКС, при определяне на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, при липсата на физически увреждания, факта че
наказателното производство било приключило в разумни срокове и от гледна точка
на критериите за справедливост считали, че размерът на претендираното
обезщетение било значително завишен, присъждането на такова обезщетение
по-скоро би представлявало източник на неоснователно обогатяване и било в
противоречие с изискванията за справедливост. Чл.52 от ЗЗД въвежда критерия
"справедливост", което понятие следва да се преценява с оглед
конкретните обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди се определяли
от съда по справедливост, но следвало да бъде съобразено с действително
претърпените вреди. В този смисъл ако се приемел искът за доказан по основание,
то молят размерът на обезщетението да бъдел намален. Относно искането да бъдела
присъдена лихва считано от датата на влизане в сила на Постановление за
частично прекратяване на наказателно производство по отношение на Р.Е.Д. от
28.11.2017 год. на Окръжна прокуратура - Стара Загора до окончателното заплащане
на „задължението" считали, че същото не следвало да бъде уважавано. Не
било налице задължение на ОДМВР - Стара Загора и Прокуратурата на Република
България, а единствено претенция спрямо ответниците за обезщетяване на твърдени
имуществени и неимуществени вреди. От представените доказателства не било видно
влязло ли е постановлението в сила и кой бил началния момент на претенцията за
лихва, тъй като датата на влизане в сила не била посочена.Считали, че не
следвали да се допускат до разпит поисканите от ищеца свидетели, от чийто
показания според него, щели да се установят наличието на стрес. Съгласно
чл.156, ал.2 от ГПК - в искането за допускане разпит на свидетел страната
посочвала за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска
призоваването му. Ищецът бил направил искане за допускане на двама свидетели
при режим на довеждане, но същите не били индивидуализирани по никакъв начин,
както и не са пояснени точните обстоятелства, по отношение на които те ще
свидетелстват. От друга страна усещанията на Д., са от лично субективен
характер. За тяхното установяване, следва да се ангажират, относими
доказателства, основаващи се на специални знания - медицинска документация,
обективираща компетентно медицинско заключение. Не е възможно и в тази връзка
допустимо, доказването на субективните усещания на Д., да се осъществи, чрез
свидетелски показания. Възприятията на посочените свидетели най - вероятно са
формирани, единствено от твърденията на ищеца.Противопоставям се и на искането
на ищеца за прилагане по настоящото дело на материалите по адм.дело№158/2018г.
по описа на Административен съд - Стара Загора, както и картата за полицейска
регистрация на ищеца, тъй като не е изяснено какви факти и обстоятелства ще се
доказват с тях. Моля да задължите ищеца да конкретизира вида на твърдените от
него вреди. Моля да задължите ищеца да представи Постановление за частично
прекратяване на наказателно производство по отношение на Р.Е.Д. от 28.11.2017
год. на Окръжна прокуратура - Стара Загора в неговата цялост. С исковата молба
е представено като доказателство по делото първа, трета и пета страница от
посоченото постановление. Моля да оставите исковата молба без движение, като
нередовна, поради изложените съображения. С оглед на изложеното молят, да бъде
прекратено производството по исковата претенция като НЕДОПУСТИМО по отношение
на ОДМВР - Стара Загора. А ако съдът не приемел доводите в тази насока, то
МОЛЯТ да бъде ОТХВЪРЛЕНА като НЕОСНОВАТЕЛЕНА и НЕДОКАЗАНА предявената срещу
ОДМВР - Стара Загора искова молба, ведно със законните последици от това, както
и да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и заедно с пълномощника си адв.Милков, като поддържа исковата
молба и заявените в същата проявления на влошеното му емоционално му състояние,
психическо и здравословно в периода от момента на задържането му за 24часа по
ЗМВР – с основание чл.72 от ЗМВР, до прекратяване на досъдебното производство
срещу него - 28.11.2017г. Молят претенциите да бъдат уважени изцяло – 5000лева
за претърпени неимуществени вреди солидарно срещу ответниците и 600лева за
претърпени имуществени вреди/платен адвокатски хонорар по договор, представен в
досъдебното производство/ като на ищеца бъдат присъдени направените в настоящото
дело разноски. Представя чрез пълномощника си адв.С. подробна писмена защита.
Ответникът – ОД на
МВР – Стара Загора оспорват исковете като неоснователни чрез пълномощника си
юриск.Алексиев.
Ответникът –
Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител прокурор
Живко Велев взема становище, че исковете са неоснователни, като такива следва
да бъдат отхвърлени. Представя подробна писмена защита.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора, прокурор Кристина Куртева излага
становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните, намери за установено
следното:
Страните не спорят, като
това се установява и от приложените писмени материали по наблюдателна
прокурорска преписка № 931/2017г. на Окръжна Прокуратура - Стара Загора,
касаещи досъдебно производство № 8245 ЗМ-304/2017г. на Второ РУ-Стара Загора,
че спрямо ищеца Р.Е.Д. е водено производство в качеството му на обвиняемо лице
/започнало на 09.10.2017г./ - за това, че на 29.01.2017г. за периода от
20л13часа до 20б26часа в гр.Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като съизвършители с Динко Танков Танев използвал
общо три пъти чрез АТМ устройства на Първа инвестиционна банка АД платежни
инструменти – банкови дебитни карти на името на Красимир Иванов Желев, без
неговото съгласие, като не е била изтеглена парична сума, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление – обвинен в извършване на престъпление по
чл.249,ал.1, предл.1, вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 от НК.
С постановление от
30.03.2017г. на И.Д.Районен прокурор при РП-Гълъбово, досъдебното производство/№
25/2017г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, преписка № 139/2017г. по описа на
РП-Гълъбово/, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 29.01.2017г. в
гр.Гълъбово отнел чужди движими вещи от владението на пострадалото лице
Красимир Иванов Желев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194,ал.1 от НК, като в хода на разследване е
установено, че с дебитните карти са направени опити да бъдат извършени
транзакции от АТМ устройства в Стара Загора на 29.01.2017г. като е установено и
лицето, което е използвало платежните инструменти, без съгласието на титуляра.
Делото е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Стара Загора. С
постановление от 19.04.2017г. на Прокурор от Окръжна прокуратура – Стара Загора
делото е иззето от РУ-МВР гр.Гълъбово и е предадено за разследване на разследващ
орган при Второ РУ МВР-Стара Загора с подробни указания, включително и в
обстоятелствената част за изготвяне на проекто-обвинения спрямо ищеца Р.Е.Д. за
извършени от него на 29.01.2017г. три отделни престъпни деяния/с три отделни
банкови инструмента/ по чл.249,ал.1 предл.1 от НК. В изпълнение на указанията са
искани от Окръжен съд – Стара Загора разпореждания за разрешения за
предоставяне на данни от мобилните оператори, които в срока за разследване са
предоставени на разследващия полицай при Второ РУ-Стара Загора.
С постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 09.10.2017г. на
старши разследващ полицай от Второ РУ-Стара Загора, на ищеца е взета мярка за
неотклонение „подписка”, като с постановление от 28.11.2017г. на Прокурор в
окръжна прокуратура – Стара Загора е прекратено частично разследването по
досъдебно производство № 8245зм-304/2017г. на Второ РУ МВР – Стара Загора,
досежно извършено престъпление на 29.01.2017г. в гр.Стара Загора, в съучастие
от обвиняемите Р.Е.Д. – по чл.249, ал.1 предл.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.20,ал.2
вр.ал.1 от НК и Динко Танков Танев по чл.249, ал.1 предл.1 вр.чл.26,ал.1
вр.чл.20,ал.3 вр.ал.1 от НК поради наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл.9,ал.2 предл.2 от НК – по отношение и на двете обвиняеми лица – не е е
престъпно деянието, което макар и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност – неговата обществена
опасност е явно незначителна. Със същото постановление е отменена МН”Подписка”
по отношение на двете обвиняеми лица. Досъдебното производство е върнато на
РП-Гълъбово с указания за извършване на преценка за това, доколко е осъществен
престъпен състав на чл.207, ал.1 НК от страна на Динко Танков Танев. Няма данни
постановлението да е обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора.
В рамките на
Досъдебното производство ДП-25-2017г. /посочени като основание в Заповедта за
задържане на лице/ – още докато е водено в РУ-Гълъбово, на 24.03.2017г. ищецът Р.Е.Д.
е задържан за срок до 24часа, в помещение за временно задържане на Районно
управление гр.Гълъбово, №4 – лицето е задържано в 11,30часа и освободено същия
ден – 24.03.2017г. в 14,17 часа, като преди задържането му е извършен обиск, в
него са били намерени и описани движими вещи, върнати същия ден срещу разписка
на лицето. Ищецът в настоящото производство завел жалба срещу законността на Заповед
№36/24.03.2017г., по която било образувано адм. дело № 158/2017г. на
Старозагорски Административен съд, приключило с влязло в законна сила Решение №
328 от 01.11.2017г., с която заповедта е отменена и е осъден ОД на МВР- Стара
Загора да му заплати сумата от 510лева разноски по делото.
За изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Според свидетеля Динко
Танев/братовчед на ищеца/ „на 24.03.2017г. бяха задържали братовчед ми Р. ***.
Запомнил съм датата, защото два дни след това бяха парламентарните избори. Р.
беше задържан заради едни изгубени вещи. На друго момче бяха изгубени вещи,
които бяха изгубени на територията на „Брикел”, където аз работя. Не знам какво
общо има ищеца със случая, но бяхме задържани и аз и ищеца, аз също бях
задържан на същата дата. Аз също водих дело. След задържането ни Р. е доста
стресиран и изплашен. Доста дълго време неговите приятели го бъзикаха с тази
случка. Той беше задържан за 24часа и това задържане беше в гр.Гълъбово, там ни
закараха и бяхме в ареста в гр.Гълъбово. Според мен нашето задържане имаше
някаква връзка с изборите, аз работя в „Брикел” като охрана и нашето задържане
стана неочаквано, защото някакво момче си било загубило чантата в барчето на
територията на ТЕЦ-а в гр.Гълъбово. Извикаха мен и двама колеги за свидетели,
за да кажем какво сме видели, като ние казахме, че нищо не сме видели. Мисля,
че бяха минали два месеца и точно преди изборите ни арестуваха и ни изкараха от
домовете, и ни закараха в ареста. Арестуваха ни понеже съм търсил ищеца по
телефона и затова бяхме задържани. Доста хора съм търсил по телефона, но само Р.
беше задържан. Повода на неговото задържане беше под претекст, че съм откраднал
тази чанта и понеже съм му се обаждал и затова те го задържали. Р. беше
задържан за 24часа и след това той получи психични травми. След това задържане
не знам дали е ходил на психолог. Дори и да е ходил надали ще ми каже, просто
не съм информиран, защото не е приятно да ми каже за такова нещо. Два месеца
преди случката аз бях говорил с шефа си, за да го вземем на работа, но след
това задържане шефът ми каза, че няма как да го вземем. Шефът ми се казва
Евгени Гълъбов, той отговаря за охраната и сигурността на обектите на Ковачки и
тъй като Р. бил подсъдим, не го взе на работа.
След ареста му той беше променен, нямаше настроение, дори не си празнува
рождения си ден, защото беше подтиснат. Когато съм го викал да излезем някъде
той не искаше, защото го било страх да не го задържат пак за нещо. Ние сме
братовчеди и от малки се знаем и надали се е страхувал от мен, по скоро се
страхуваше от полицията. При нас за започване на работа става така, че шефа
иска да му предложим, ако някой иска да работи при нас. Аз преди случката бях
говорил с шефа да вземе Р. на робата, а след ареста не го взеха на работа. При
започване на работа при нас се изисква свидетелство за съдимост. Не помня
братовчед ми да си е подготвял някакви документи за започване на работа.
Два-три месеца преди задържането ни Р. беше ми споделил, че иска да
започне работа при нас. Аз разговарях с г-н Гълъбов, защото един колега щеше да
напуска работа през месец май същата година и ние изчаквахме да напусне работа
този колега и тогава братовчед ми да започне работа.
Като ме задържаха мен и братовчед ми и тогава началникът разбра за
задържането ни. Г-н Гълъбов ми беше обещал, че ще вземе на работа Р., но той
нямаше как да започне работа, тъй като е бил задържан. Аз си останах на същата
длъжност, понеже не съм осъждан. Р. доста време беше под стрес, тъй като ни
вземаха отпечатъци, бяхме задържани в ареста в гр.Гълъбово и във второ районно
управление в гр.Стара Загора. Той не е такъв какъвто беше в началото преди
случката, той стана по затворен. Усеща се разликата в настроението му.
Ние охраняваме стратегически
обекти и ако има някакви провинения няма как да бъде взет на работа при нас.”
Според свидетеля
НИКОЛА ЕНЕВ АБРАШЕВ/без родство/ ”С Р. сме приятели от ранна детска възраст и
ние поддържаме приятелски отношения и сега. Аз разбрах за този случай, че Р. е
бил задържан на 24.03.2017г. Запомнил съм датата на неговото задържане, защото
това беше шест дни преди рождения му ден, а и тогава имаше и парламентарни
избори. Аз разбрах за задържането му на следващия ден. Полицаи от гр.Гълъбово
са дошли в дома на Р. *** и са го взели. След този случай той беше доста разстроен.
Когато полицаите са дошли да го арестуват е било рано сутринта, той е бил
полугол по гащи и са му казали, да се облече и са го закарали в районното
управление в гр.Гълъбово, държали са го там 24часа, но не съм сигурен, дали е
било само толкова задържането му. Аз го видях два, три дни след задържането му.
Той беше доста стресиран и пребледнял. Той беше като не на себе си и трябваше
да си празнува тридесетгодишния юбилей, но не го празнува. Доколкото знам той е
бил задържан заради изгубена чанта. Той намерил някаква чанта загубена от друг
човек и след като е намерил чантата той е бил задържан. Преди задържането му
той беше позитивен човек, а сега Р. като види полицаи и се напряга. Р. има
магазин за хранителни добавки, а преди задържането му той трябваше да започне
работа като охранител в „Брикела”. Преди задържането му той не работеше. А този
магазин в който сега работи е на баща му, а тогава трябваше да започне
работа в „Брикела”, но тъй като се
водеше досъдебно производство и той не можа да започне работа.
Той не искаше да излиза от вкъщи, а преди задържането му той не беше
такъв, аз усещам, че се случваше нещо с него след този случай.”
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, в частта им, установяваща промяната на
ищеца след случая – той бил по-трудно контактен, като в началото не искал да
излиза и не му било до празненства.
Предвид
на така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
Налице е търсене на
отговорност от държави органи по реда на чл.2, ал.2 предл.1 ЗОДОВ и чл.2,ал.1
от ЗОДОВ – за вреди, произтекли от неправомерно обвинение, и от неправомерно
задържане. По отношение на осъщественото задържане съдът не приема тълкуването
на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, сочено от ОД на МВР – Стара ЗАгора – че се касае за
отговорност по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ – подсъден на административния съд и счита,
че съдебната практика е безспорна и трайна в становището си, че "и в трите
случая на задържане – до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от
прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение
"задържане под стража" – осъществяваната принуда спрямо задържаното
лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна
изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение
и се ограничават гарантираните му от Конституцията права – на лична свобода и
неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на
кореспонденцията" – решение № 95 от 08.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 849/10
г. ІІІ г.о. ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно задържането за
24 часа не е административна дейност, както твърди отв.ОД на МВР, поради което
предявеният иск е подсъден на РС.
За да бъде уважен този
иск е необходимо ищецът да установи кумулативно следните факти: задържане за 24
часа, отмяна на задържането, претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между вредите и неправомерните актове на
държавните органи - разследващите органи, прокуратурата, или съда /съобразно
конкретния казус/.
От сочените по-горе
материали се установява, че ищецът е бил задържан със заповед 36 от 24.03.2017
г. на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗВМР - заподозрян в извършване на престъпление.
Задържането за 24 часа е осъществено от разследващ орган, при което не се
уведомява прокуратурата. Действието задържане за 24 часа се осъществява само от
РУ по преценка на органа, който го извършва и представлява част от дейността по
разследване на престъпление. Заповедта за задържане е била обжалвана от ищеца,
отменена е като незаконосъобразна. Не са ангажирани доказателства същото
задържане да е предизвикало извънредни неудобства за лицето – срока на
задържането му е бил по-малко от два часа – от 11,30 до 14,17 на 24.03.2017г.,
като обезщетението следва да бъде съобразено с изложеното.
Съгласно чл.2, ал.1,
т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. В случая не е спорно, че воденото
досъдебно производство е прекратено.
В
обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV
г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
При
разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановлението на
ОП-Стара Загора от 28.11.2017г. Без съмнение той е изпитал притеснения и
безпокойство, основани на повдигнатото му обвинение и на неяснотата дали няма
да има други последици от приетите от прокуратурата за съставомерни елементи на
извършеното от него деяние на 29.01.2017г.
Извън
тези вреди ищецът сочи, че след повдигане на обвинението бил психически разстроен и получил
остър стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Освен това станал
затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното
му общуване с околните и подчинените. Започнал да страни от приятелите и
познатите си,тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното
производство.
Свидетелските
показания, преценени по реда на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал
притеснения и тревога. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от своите
приятели, не се доказа и невъзможността му за започване на работа в „Брикел”
поради случая.
Не е
установено, че задържането в РУ-Гълъбово и обвинението му е причинило
психическо разстройство, остър стрес и промяна на неврологичния му статус. По
делото няма доказателства за това. Няма и доказателства, от които да се направи
извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Полицейската
регистрация на лицето е снета със Заповед № 3836д-2483/19.062018г. на Главна
дирекция „Национална полиция”, като това също не е довело до причиняване на
вреди.
С оглед
на това съдът намира, че претърпените естествено неудобства, чувство за
унизеност и притеснения са в размер, който не надхвърля обичайното.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия
вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и др.
фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе
предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.;
Р-324-2013, ІV г.о.).
При определяне на
обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността
на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална
принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 IV г.
о.). В случая наказателното преследване е продължило и приключило в рамките
на месец и половина – от 09.10.2017г.,
когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 28.11.2017г., когато
наказателното производство е било прекратено. Това е напълно разумен и съвсем
кратък срок. Самата правна норма на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено.
Видно е, че отговорността е за незаконно обвинение, а такова на ищеца е било
предявено с постановлението за привличането му в качеството на обвиняем.
Във
връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и
това че по отношение на ищеца мярката за неотклонение е била „подписка”. По
отношение на ищеца не е било осъществено съдебно производство, тъй като делото
е било прекратено във фазата на досъдебното производство.
Предвид
на това, предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че
негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в
рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му реализация,
на доверието към него и на авторитета му, съдът
намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени
със сумата от 500лева, платими от Прокуратурата на Република България – от
горецитараното постановление на Окръжна прокуратура от 19.04.2017г. се
установява воденето на досъдебното производство под методическото ръководство
на наблюдаващия прокурор/включително и неговите указания за изготвяне на
постановления с проекти за обвинения на лицата/. Тази сума по правило се дължи, заедно
със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване
на досъдебното производство – 28.11.2017г. – така ТР №3/2004г. ОСГК, т.4. Искът
в останалата част - до размера на сумата от 5000лв. - следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на
търсените от ОД на МВР- Стара Загора вреди за незаконното задържане съдът
счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 500 лева, в тежест
на ответника ОД на МВР – произтичащи от процесната заповед № 36/24.03.2017г. за
задържане, обявена за незаконосъобразна от Старозагорски административен съд –
с влязло в законна сила на 06.12.2017г. Решение № 328 от 13.11.2017г., заедно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на съда –
06.12.2017г. Искът в останалата част - до размера на сумата от 5000лв. - следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
имуществените вреди съдът счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът
определя по реда на чл.301, т.12 НПК, без обаче да предвижда възможност за
лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено да претендира за направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски. Съгласно чл.187, ал.1 НПК, разноските по наказателното производство
се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение. Когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати тези разходи.
Съгласно чл.190,ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. Това са разноските, извършени от бюджета на
съда или на съответния орган на досъдебното производство, без разноските,
извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1 т.2 ЗОДОВ, се явяват за лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. Тъй като по делото не са
представени материалите от преписката на РУ-Гълъбово, нито е представен заверен
препис от договора за правна защита и съдействие по него, нито други
доказателства за плащане на търсената сума от 600лева, този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Република България следва да заплати на
ищеца частта от направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат от общо 500лева, съобразно с
уважената част от предявените искове - до размера на 50, както и сумата от 5лв.
за платената държавна такса (О-120-2013, ІІІ г.о.; О-798-2014, ІІІ г.о.).
Ответникът ОД на МВР- Стара Загора също следва да заплати сумата от 50лева –
част от направените по делото разноски, както и 5 лева ДТ за водене на
производството.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Е.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.С. сумата
от 500/петстотин/лева, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени
вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление на 19.10.2017г. по ДП № 8245 ЗМ 304/2017г. по описа
на О2 РУ – Стара Загора, което е прекратено с постановление на ОП – Стара
Загора от 28.11.2017г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск в останалата му част – над присъдените 500 лв. до претендираните
общо 5000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.1 ЗОДОВ Областна Дирекция на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.Д. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.С. сумата от 500/петстотин/лева,
представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на
ищеца в резултат на незаконосъобразно задържане по чл.72 ЗМВР със Заповед № 36/24.03.2017г.
отменена с Решение № 328 от 13.11.2017г. по адм.д.№ 158/2017г. на Старозагорски
Административен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск в останалата му част – над присъдените 500 лв. до претендираните
общо 5000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р.Е.Д. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.С. срещу Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул. Витоша № 2 и ОД на МВР–Стара Загора, за сумата от 600лева,
представляваща уговорена от него сума за възнаграждение за един адвокат в хода
на ДП № ДП № 8245 ЗМ 304/2017г. по описа на О2 РУ – Стара Загора, което е
прекратено с постановление на ОП – Стара Загора от 28.11.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Е.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.С., сумата
от 50/петдесет/лева, представляваща частта от заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, както и
сумата от 5/пет/лева за платена от ищеца държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.Д. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.С., сумата от 50/петдесет/лева,
представляваща частта от заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 5/пет/лева за платена от
ищеца държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: