РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. Плевен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430101397 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-
Плевен против Д. М. ЦВ., ЕГН**********, в която се твърди, че ответникът е
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№19962 и
е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна
енергия за периода 01.03.2021г.-30.06.2021г., която не е заплатена и чиято
цена възлиза на 205,22лв.Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в
полза на ищеца е издадена заповед спрямо него за посочената сума по ч.гр.д.
№7633/21г. на ПлРС, както и за лихва за забава в размер на 11,45лв., за
периода 07.05.2021г.-02.12.2021г.Твърди се, че вземането произтича от
следните обстоятелства ответникът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД,
което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с
оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във
в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди се, че тъй като не е заплатена
сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена
заповед по ч. гр.д.№7633/2021г.Длъжникът не е открит и е разпоредено
кредиторът да подаде иск за доказване на вземането си.Ищецът е предявил
иск за съществуване на вземането си, претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,назначеният процесуален представител е
взел становище, да се реши делото съобразно доказателствата, като оспорва
основанието, че ответникът е собственик/ползвател на процесния имат за
посочения период.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№7633/2021г. по описа на ПлРС е, че от
страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№4396/09.12.2021г. спрямо ответника, както следва: сума в р-р на
205,22лв. – главница, за периода 01.03.2021г. – 30.06.2021г.; сума в р-р на
11,45лв. – лихва за забава, за периода 07.05.2021г. – 02.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25.00лв. - държавна такса и 50.00лв.
– юрк. възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства:
Доставена ТЕ от дружеството – заявител.
В срок кредиторът е предявил иск, след разпореждане на съда.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.
18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
3
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по
делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от
ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна
собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството
на клиент може да се изгуби само тогава, когато се
Относно качеството на собственик/потребител , съдът приема за
установено, от представените доказателства-НА-л.14, подадено заявление за
откриване на партида-л.13вписани възбрани , като последната е от
13.01.2021г.-л.62-66. След направена служебна справка в Агенция по
вписванията, която информация е публично достояние и може да се извърши
от всяка страна, е констатирано, че имота е прехвърлен на трето лице на
12.05.2021г.-л.6 от направената справка.При което положение се дължи само
за периода до 12.05.2021г.По делото е приложена детайлна справка на
главница и лихва за периода –л.7
4
При това положение съдът намира, че се дължи част от претендираната
сума в размер на 201,86лв. главница за периода 31.03.2021г.-12.05.2021г. и
лихва за забава в размер на 11,27лв. за периода 07.05.2021г.-02.12.2021г., като
за разликата над 201,86лв. до претендираната 205,22лв. и за периода
13.05.2021г.-30.06.2021г. и за лихвата над 11,27лв. до претендираните
11,45лв. се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Следва да се отбележи, че заплащането на част от
сумите и станало в хода на процеса, след подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 73,77лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо
368,87лв., съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника, че Д. М. ЦВ. , ЕГН**********, ДЪЛЖИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: 201,86лв. главница за периода 31.03.2021г.-12.05.2021г. и
лихва за забава в размер на 11,27лв. за периода 07.05.2021г.-02.12.2021г., за
които суми е издадена заповед№4396/09.12.2021г., по ч.гр.д.№7633/2021г. на
ПлРС, като за разликата над 201,86лв. до претендираната главница 205,22лв.
за периода 13.05.2021г.-30.06.2021г. и за лихвата над 11,27лв. до
претендираните 11,45лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. ЦВ., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление ***, сумата общо 368,87лв., направени
деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.М. Цветано, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 73,77лв.- разноски по ч.гр.д. №7633/2021г. по описа
на ПлРС, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6