РЕШЕНИЕ
№260136
гр.Добрич,21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на деветнадесети май през 2021г. в състав:окръжен съдия Жечка Маргенова,
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА гр.дело №136 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх.№1171/12.02.2010г., уточнена с молба
вх.№1886/12.03.2020г./ от „Албена“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление к.к.А., с О., общ.Б., административна
сграда, представлявано от изпълнителен директор К.С., действащ чрез
упълномощените адвокати Д.С. и М.Д., срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“АД,
ЕИК *********, гр.Д,бул.“**“№**, представлявано от изпълнителния директор Т.Г.,
с която е предявен осъдителен иск за парично вземане в размер на 399 182лева/съобразно
допуснатото с протоколно определение от 19.05.2021г.изменение на иска/,
обезщетение за ползване от ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на
притежавания от ищеца ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.К.с площ от
30,809 дка и построената в него
пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща
сгради и съоръжения/подробно описани в уточнителна
молба вх.№1886/12.03.2020г./, съизмеримо с месечния наем от имота, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-12.02.2020г.до окончателното
плащане.
Обосноваващите претенцията на
ищеца“Албена“АД обстоятелства, изложени
в искова молба вх.№1171/12.02.2010г. и уточнителна
молба вх.№1886/12.03.2020г, се свеждат до твърдения, че търговското дружество е
собственик на ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.К.с площ от 30,809
дка и на построената в него
пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща
сгради и съоръжения, подробно описани в уточнителна
молба вх.№1886/12.03.2020г./админстративна сграда с
лаборатория с идентификатор 39459.4.154.1 по КККР със застроена площ 152кв.м.;
трафопост с идентификатор 39459.4.154.2 по КККР със ЗП 21кв.м.; сграда-помпена
станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.3 по КККР със ЗП 106кв.м;
сграда-хлораторно с идентификатор 39459.4.154.4 по
КККР ; оперативна сграда с идентификатор 39459.4.154.6 по КККР ; сграда-помпена
станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.7 по КККР, две
технологични линии за пречистване на отпадни води; 2 броя пясъкодържатели;
4 броя изсушителни полета; 2 броя биобасейни
тип „Кесенер“ ; окислително езеро с площ от
3708кв.м.;помпена станция за регенерирана утайка с кладенец и 2броя потопяеми помпи; изсушителни
полета за сушене на излишната активна утайка с площ от 1.900дка; помпена
станция за отпадни води, идващи от с.К.с 2 броя кладенци и 2броя потопяеми помпи; вторични радиални утаители- 2броя; камери
за регенерирана активна утайка; емшери -5групи по
4броя; измервателно устройство-дебитомер; метален
напорен канал/тласкател/; метален заустващ
колектор в Черно море/ по силата на договори за приватизационна продажба на
акции от 17.11.1997г. и от 24.06.1998г.
С влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно решение №279/12.12.2018г.по гр.д.№462/2017г.на ДОС било установено по
отношение на Община Б. правото на собственост на търговското дружество върху
имота/земя, сгради и съоръжения/. В изпълнение на съдебното решение, с приемо-предавателен протокол от 11.10.2019г. Община Б.
предала имота на дружеството-ищец. За периода 15.06.2019г. до подаване на
исковата молба имотът/земя, сгради и съоръжения/се ползвал от ответника „ВиК Д.“ АД за реализиране на собствени търговски цели, без
правно основание, без наличието на договор с ищеца, без да му е заплатил каквото и да е
обезщетение за ползването. На 05.07.2019г. била връчена на ответника покана за
плащане на обезщетение за ползване с посочване на банкова сметка, ***етника. В резултат на ползването на имота от ответника без
основание, дружеството-ищец като собственик било лишено от възможността да го
ползва, пропуснало да реализира ползи от отдаването му под наем, равняващи се
на общата сума от 90 000лева , която в хода на производството / в открито
съдебно заседание, проведено на 19 май 2021г./ изменя на 399 182лева, за
периода 15.06.2019г.-12.02.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - „ВиК Д.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който
подробно обосновава легитимацията си на ВиК-оператор,
правориемство от „ВиК“ООД,
предмета на дейност, обособената територия на дейност, вкл.територията в
административните граници на общ.Б., предоставяне за експлоатация при
упражняване на дейност на активи, публична общинска и публична държавна
собственост, по силата на договор между АВиК-Д. и ВиК оператора от 07.03.2016г. по чл.198п, ал.1 от ЗВ, при
наличие на окончателен протокол между МРРБ и Кмета на Община Б. за разпределяне
собствеността на активите- ВиК системи и съоръжения,
между държавата и община Б., съгласно чл.13, чл.15 и чл.19 от Закона за водите.
Така ПСОВ-А. била предадена от Община Б.
на „ВиК Д.“АД за стопанисване и експлоатация, ведно с
находящите се в пречиствателната станция съоръжения.
„ВиК Д.“АД не било конституирано като заинтересована
страна в производството по гр.д.№462/2017г.на ДОС. В одобрената за регулаторния
период цена за предоставяне на ВиК-услуги от
регулаторния орган КЕВР не било включено като разход за оператора заплащането
на наем на ПСОВ. Абсурдно било ПСОВ, което обслужвало и потребители извън к.к.А., а именно от с.К.и с.О., да бъде собственост на
юридическо лице, което нито било участвало в извършване на СМР, нито извършвало
разходи по отвеждане и пречистване на отпадни води, нито е ВиК
оператор. Позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.“б“ от Закона
за водите, твърди, че няма как дружеството да е собственик на ПСОВ, тъй като
обслужва няколко населени места. Излага, че „ВиК Д.“
АД като експлоатационно дружество и в изпълнение на нормативните изисквания
имало утвърден с решение №БП-Ц-1/28.02.2018г. на КЕВР на основание чл.10, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги бизнес
план. За да бъде приет бизнес план на ВиК оператора,
КЕВР задължително съблюдавала съотвествието между
цените на ВиК услугите и действителните разходи и в
случая това е сторено при съобразяване нормите на Наредбата за регулиране на
цените на водоснабдителните и канализационни услуги. За дейността от
пречистване на отпадни води на потребителите на к.к.А.,
с.К.и с.О. дружеството извършвало разходи, които надхвърляли размера на
получените суми, с което обосновава липсата на обогатяване. От исковата молба и
уточнителната молба не ставало ясно за какво е
претенцията на ищеца.
По искане на ответника е
допуснато участието на трети лица-помагачи на ответника - Асоциация по
водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК Д.“АД и Община Б..
Асоциация по водоснабдяване и
канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК
Д.“АД/по надолу Асоциация по ВиК Д./, изразява
становище за допустимост и неоснователност на иска. Излага, че ответникът
стопанисвал имота на основание Договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен на 07.03.2016г. между него и
Асоциация по ВиК Д. в съответствие с чл.198о от
Закона за водите. Община Б. била член на Асоциация по ВиК
Д.. Посочила е ПСОВ А. в списъците с активи публична общинска собственост, като
какъвто актив фигурира в Приложение №1
неразделна част от договора. Определянето на вида на собствеността на
ПСОВ А. било съгласно действащата разпоредба на чл.19, ал.1, т.4а от Закона за
водите, предвид характера и предназначението и за пречистване на отпадъчни води
на потребители от к.к.А., с.К.и с.О.. ПСОВ А. била
част от канализационната система на територията на Община Б.. В
пречиствателната станция постъпвали чрез довеждащи колектори отпадъчните води
освен от к.к.А.
и от селата К.и О., а пречистена вода чрез отвеждащ колектор се зауствала в Черно море. Съгласно решение №279/12.12.2018г. по гр.д.№462/2017г. на ДОС, собствеността на ПСОВ
А. била на „Албена“АД и обектът преставал да има характер на „публичен актив“. Довеждащите и
отвеждащите колектори били публична общинска собственост. Променените
обстоятелства изисквали Община Б. като собственик на публичната инфраструктура
и член на АВиК да предприеме действия за доизграждане
на инфраструктурата и да уреди взаимоотношенията си със собственика на
съществуващата ПСОВ за осигуряване пречистването на отпадъчните води на
въпросните села до изграждане на нова общинска пречиствателна станция, което
можело да стане със средства от общинския бюджет, от държавния бюджет или да
бъде включено в бизнес плана на оператора. Излага доводи за обществения интерес
от стопанисването на пречиствателната станция от ответника, който експлоатирал
и поддържал същата съгласно договорните си задължения, за липсата към момента на
алтернативен вариант за осигуряване на услугите по пречистване на отпадъчни
води на територията на к.к.А., с.К.и с.О., тъй като
настоящия собственик на съоръжението „Албена“АД не е ВиК
оператор по смисъла на Закона за водите и няма законови права за нейната
експлоатация.
Община Б. изразява становище за
допустимост и неоснователност на иска. Ответникът бил ВиК
операторът, който изпълнявал в границите на област Д. дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията, предоставяне на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане .Съгласно чл.198о, ал.6 от закона за водите
търговски дружества , които обслужвали отделни потребители също можели да
осъществяват дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, но при
съответния лицензионен режим по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. Докато „Албена“АД не получи необходимия разрешителен
режим за изпълнение на дейности като ВиК оператор, за
ответника било налице законово задължение да стопанисва, експлоатира и поддържа
предоставените му активи – ПСОВ А.. Това задължение произтичало и от чл.4.8 от
Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги
от 07.03.2016г., по силата на който операторът бил длъжен да поддържа и
стопанисва всички активи с неясен статут, което означавало, че дори и
собствеността да не е държавна или общинска, докато няма друг лицензиран оператор, ответникът е длъжен да
стопанисва, поддържа и експлоатира процесната ВиК система. Поради това не дължал обезщетение. Не било
налице задължение съгласно Закона за водите лицензирания оператор на обособена
територия да заплаща наем или друг вид
парично обезщетение за използване на ВиК съоръжението. Не било налице нито обогатяване на
ответника нито обедняване на ищеца, не били налице пропуснати ползи от лишаване
от ползване на собствения имот, тъй като специалния статут на съоръжението не
позволявал на неговия собственик да го ползва по предназначение поради липсата
на съответни законови качества, които трябва да притежава, за да бъде Ви К-
оператор.
Правната квалификация на иска
като такъв по чл.59 ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактически
обстоятелства- осъществявана фактическа власт и ползване от страна на ответното
дружество без правно основание/и без да го свои/ на чужд имот, пораждащо
отговорността му да обезщети ищеца като собственик на същия имот за ползите, от
които е лишен .
За уважаване на тази претенция е
необходимо ищецът да докаже, че в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г., за който
се претендира обезщетението, е бил собственик на имота, че ответникът е ползвал
имота при липса на правно основание, че е настъпило в резултат на ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, респ.пропуснатите ползи и
техният размер. Първото условие в
случая е изпълнено. Правата си върху
имота ищецът е удостоверил с представения констативен нотариален акт за собственост по писмени
доказателства №195, том І, рег.№ 754, дело № 178 от 01.03.2001г. на нотариус №***от
регистъра на НК, вписан под акт № 63, том І, дело № 251/2001г. вх.рег. № 473 от
01.03.2021г. на СлВп – Б.. Като резултат от специално
уредено в закона производство за проверка и признаване съществуването на
правото на собственост, констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, притежава задължителна обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването
на това право се счита за верен до доказване на противното. В случая липсват
доказателства опровергаващи констатациите на нотариуса, липсва и оспорване от
страна на ответника както на осъществяването на твърдяното придобивно
основание- по правоприемство от „Албена“ЕАД с държавно имущество и по
силата на приватизационни договори от 17.11.1997г. и 24.06.1998г., което се
установява и от представените писмени доказателства/л.259-327/, не оспорени от
ответника, така и на съществуването на самото право. Представените от ответника
писмени доказателства преценени в тяхната съвкупност сочат изграждането на
пречиствателната станция да е осъществено през 1969-1970г. за нуждите на бившия
държавен к.к.“А., да е предадена в оперативно
управление на ДФ „Албена“, в последствие да е станала част от активите на приватизираното
„Албена“ЕАД с държавно имущество, а по силата на проватизационните
договори от 1997г. и 1998г. - собственост на ищеца „Албена“АД.
В първото по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че не
оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот/земя, сгради и
съоръжения/. Признава и факта на ползването му в процесния период
15.06.2019г.-12.02.2020г. Като основание за ползването му сочи сключения на 07.03.2016г. по реда на чл. 198п
от ЗВ с Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена територия,
обслужвана от „ВиК Д.“АД /тогава"Водоснабдяване
и канализация"ООД, гр. Д./, в качеството на възложител, действаща от името и за
сметка на собствениците на публичните активи, и „ВиК Д.“АД в качеството на оператор, Договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на същия договор,
сключен за срок от 15 години, влязъл в сила на 01.05.2016г., операторът „ВиК Д.“АД следва да предоставя водоснабдителните и
канализационни слугите на Обособената територия, описана в Приложение III. Не е спорно, че в обхвата на Обособената територия е
включена и територията на община Б., в чийто предели се намира и процесния
имот. При сключване на договора Асоциация по ВиК Д.
действа от името и за сметка на собствениците на публичните активи- държавата и общините в
административните граници на област Д., респ. действията и по създаване на
облигационни отношения с оператора обвързват само тях. С договора, и за срока
на действието му, е предоставено на оператора правото да стопанисва, поддържа и
експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи на членовете на Асоциация
по ВиК, които остават собственост на членовете, като
използването им е допустимо само за
предоставянето на услугите. Публични активи според договора са активите,
посочени в Приложение I. В същото фигурира и процесната
пречиствателна станция. Безспорно е между страните, че същата е предадена за
стопанисване на оператора от Асоциацията по ВиК като
публична общинска собственост на Община Б.. Установява се и, че с влязло в сила на 15.06.2019г.
решение №279/12.12.2018г. по гр.д.№462/2017г.на Д.ки окръжен съд е признато за установено по отношение на
Община Б., че процесната
пречиствателна станция/земя, сгради и съоръжения/ е собственост на „Албена“АД.
След като предоставената за
стопанисване пречиствателна станция/земя, сгради и съоръжения/ няма статута на
публична общинска собственост/на Община Б./, а е частна такава/на „Албена“АД/,
договорът по чл. 198п от ЗВ от 07.03.2016г. не поражда противопоставимо
на собственика основание за ползването и от ответника „ВиК
Д.“АД за какъвто и да е срок, вкл. процесния период 15.06.2019г.-12.02.2020г. В същия период ответникът - ВиК оператор е ползвал обекта като е предоставял на потребителите
услуга по пречистване на отпадъчни води по утвърдени цени при липса на обща
воля с ищеца- собственик. Обстоятелството, че ответникът е придобил правото да
е изключителен ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал.
1 вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги на обособената територия, върху
която е и процесният обект, също не създава основание,
не му дава правото да използва имота на ищеца при осъществяване на предмета на
своята дейност. С разпоредбата
на чл. 198о, ал. 6 ЗВ във вр. с ал. 2 от ЗВ се допуска в границите на
една обособена територия да има повече от един оператор като се предвижда възможността
и други юридически лица да могат да осъществяват В и К услуги, когато не
обслужват цялата територия. Именно защото търговското дружество –ищец понастоящем не е регистрирано
като воден оператор, пропуснатите му ползи се изразяват в невъзможността да
получава наем, отдавайки я на воден оператор. Тази полза, която се претендира,
се явява пряка и непосредствена последица от поведението на водния оператор да ползва
собствената на ищеца „Албена“АД пречиствателна станция без да плаща за това. По
силата на чл.59 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползите от
които го е лишил без значение дали и какви приходи самия той е получавал от
ползването.Той се е обогатил като си е спестил наем и дължи обезщетение по
чл.59 от ЗЗД в размер на средните наемни цени за процесния период.
Размерът на пропуснатата полза е
установен от заключението на вещото лице Н.Л. като средна арендна
цена за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г.,
възлизаща на сумата от 2 921.43лева. Вещото лице е отрекло
възможността за използване на приходния метод за определяне на средна пазарна наемна
цена, по причина, че дружеството-ползвател не отчитало финансов резултат от
дейността на пречиствателната станция. Без да отчете специфичните особености на
имота, при определяне размера на месечната наемна стойност за ползване на
поземления имот вещото лице е ползвало арендната цена
на земеделската земя за стопанската 2018-2019г., а за определяне месечната
наемна стойност на сградите и съоръженията – 1/2 част от същата арендна цена, поради което крайния извод на вещото лице се
явява необоснован.
Според вещото лице по повторната
експертиза – инж.Н.В., средния пазарен наем за периода 15.06.2019г.-12.02.2020г.
възлиза на 45 320лева. При определяне размера на пропуснатата полза вещото
лице е използвало комбинация от два базисни подхода- подход на пазарните
сравнения/пазарен подход и подход на базата на доходите/приходен подход,
основани на икономическите принципи на равновесие на цените, очаквани ползи или
заместванe, отчитайки специфичните
особености на имота. Използваната от вещото лице
методика при оценката на месечната наемна стойност, чието приложение е и
подробно аргументирано, придава на крайната
оценка на експерта качествата обоснованост и правилност, поради което и съдът
кредитира това заключение .
Компенсирането на пропуснатата
полза следва да се извърши в размера на пазарния наем, определен от вещото лице
инж.Н.В. в размер на 45 320лева, а не в размера на нормирания наем от
399 182лева, изчислен от същото вещо лице на база Тарифа за определяне
базисните наемни цени на помещения и терени, приета с решение №238/2009г. на
Общински съвет-Б., изм. И доп.с Решение №748 от 17.02.2011г., изм. И доп. С
Решение №531 от 27.02.2014г. Субектите на процесното
правоотношение и вида собственост изключват приложението на същата тарифа, тъй
като отдаването под наем с оглед на тях не става по реда на чл.14 във вр. с чл.8 от Закона за общинската собственост.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот
без основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил. В този
смисъл и доколкото липсва претенция по чл.86, ал.1 от ГПК за времето преди
предявяване на иска, ирелевантно се явява
обстоятелството връчена ли е на ответника на 05.07.2019г. покана за плащане на
обезщетение.
При така установеното, се налага
извода, че са налице предвидените в закона и посочени по-горе предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 45
320лева и отхвърляне за разликата от 45 320лева до 399 182лева.
С оглед изхода от спора и двете страни имат
право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска.
Ищецът е удостоверила
извършването на разходи от 15 967.28лева държавна такса, 450лева възнаграждение
за вещо лице/внесени са общо 600лева, от които реално платени на вещите лица са
450лева/ и 22 800лева с ДДС/19 000лева + 3 800лева ДДС/ адвокатско
възнаграждение, възражение
за прекомерност на което е своевременно заявено от ответника. Възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК на ответника е основателно предвид не високата степен на
фактическа и правна сложност на делото, преценена съобразно изследваните факти,
събраните за установяването им не голям обем
доказателства, липсата на релевирани искания и
възражения, обосноваващи усилия на защитата над обичайните. Според редакцията
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимално предвиденият размер на адвокатското
възнаграждение при интерес 399 182лева възлиза на сумата от 9 513.64лева.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума в размер на 9513.64лева
/без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от 9513.64лева, равняващ се
на 1 902.73лева, на ищеца се следва адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в
размер на 11 416.37лева. Следователно, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от
така извършените от ищеца деловодни
разходи, възлизащи на общата сума от 27 833.65лева, съразмерно на
уважената част от иска, следва да му се присъдят разходи в размер на 3 160.04лева.
Ответникът е удостоверил извършването
на разходи от 3 230лева за адвокатско възнаграждение и на основание чл.78, ал.3
от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят
деловодни разходи в размер на 2 863.47лева.
На привлечените трети лица
съдебно-деловодни разноски не се дължат на основание чл.78, ал.10 от ГПК.
С оглед гореизложените
съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Д.“АД, ЕИК *********, гр.Д,бул.“**“№**, представлявано от
изпълнителния директор Т.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Албена“АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление к.к.А., с О., общ.Б.,
административна сграда, представлявано от изпълнителен директор К.С., на
основание чл.59 от ЗЗД сумата от 45 320лева обезщетение за ползване от
ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания от ищеца ПИ с
идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.К.с площ от 30,809 дка и построената в
него пречиствателна станция със
застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с
месечния наем от имота, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-12.02.2020г.до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 от ЗЗД
на „Албена“АД за горницата от 45 320лева до 399 182лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Д.“АД, ЕИК *********, гр.Д,бул.“**“№**, представлявано от
изпълнителния директор Т.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Албена“АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление к.к.А., с О., общ.Б.,
административна сграда, представлявано от изпълнителен директор К.С.,
съдебно-деловодни разноски в размер на 3 160.04лева.
ОСЪЖДА „Албена“АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к.к.А., с О., общ.Б., административна
сграда, представлявано от изпълнителен директор К.С., ДА ЗАПЛАТИ НА Водоснабдяване
и канализация Д.“АД, ЕИК *********, гр.Д,бул.“**“№**, представлявано от
изпълнителния директор Т.Г., съдебно деловодни разноски в размер на 2
863.47лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: