№ 17479
гр. ***, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110145789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „****, с която са предявени срещу ответника
Л. *** Р. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 130,44 лв., представляваща стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, абонатен № 136107, сумата от 16,01 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.05.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
27,51 лв., представляващо обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2022г. и сумата от 3,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 31.05.2019г. до 15.04.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23243/2022г. по описа на СРС, 145
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23243/2022г. по описа на СРС, 145
състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
както и разноските за производството.
Ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата
1
молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е клиент на ищцовото дружество,
доколкото не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва претенциите
по размер, доколкото не са събрани доказателства за доставена топлинна енергия в
твърдения размер. Прави възражение за погасяването на част от задълженията по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна
енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период
се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа за
създаване на жилищен фонд при МНО от 04.06.1980г. ответникът е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент № ****. Посоченият адрес, видно от
приетото удостоверение от ГИС-***, е идентичен с настоящ адрес: ***, който е идентичен с
процесния имот с абонатен номер 136107. Следва да се отбележи за пълнота и че в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответникът е участвал в събрание на
етажните собственици за избор на ФДР на 12.10.2001г., на посоченият адрес е вписан
постоянният му и настоящият адрес и не на последно място ответникът не е оспорил
качеството си на собственик в подаденото в заповедното производство възражение. По
делото липсват също така твърдения и доказателства ответникът да се е разпоредил с
процесния имот преди или по време на исковия период, с оглед на което съдът намира за
доказана по делото конкретната му материалноправна легитимация да отговаря за
задълженията за топлинна енергия за имота в качеството му на собственик на същия, т.е.
ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и
имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна
енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
2
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„**** на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства
за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период
от третото лице-помагач „***.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която
се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки
месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на
топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са
извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична
проверка топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след
изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма
данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през
целия исков период. С оглед изложеното са неоснователно възраженията на ответника
срещу верността на техническите измервания за доставената топлинна енергия.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота радиаторите са демонтирани и не
се начислява ТЕ за отопление на имот, както и не се ползва ТЕ за БГВ. През процесния
период е начислявана единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, разпределяна между
абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и
изчислявана по формула, предвидена в т. 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в
сгради ЕС към Наредба 16-334 и Наредба Е-РД-0401 от 12.03.2020г., верността на които
изчисления е проверена от вещото лице. Заплащането на топлинната енергия за процесния
период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка,
чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен
резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия.
При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение
на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.10.2018г. до м.04.2020г.
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 130,43
лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане и сума за
получаване съгласно Решение Ц24/25 на КЕВР. С оглед извода за основателност на
предявения иск за цена на ТЕ в установения за дължим размер, следва да се разгледа
своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите
условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
3
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а
съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази
изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника на 03.05.2022г., както и че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към датата на подаване на заявлението – 03.05.2022г. погасени по давност се явяват
месечните задължения за периода от м.10.2018г. до м.12.2018г. включително, като
последното задължение за м.12.2018г. е станало изискуемо на 15.02.2019г. и след отчитане
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.12.2018г. се е погасило по
давност на 22.04.2022г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.10.2018г. до
м.12.2018г. включително се равняват на сумата от общо 11,07 лв. (изчислени по стойността
на отделните фактури за периода съгласно заключението на вещото лице по СТЕ – 8,39 лв.,
както и сумата за доплащане за месеците от периода, обхванат от погасителната давност –
2,68 лв., изчислени след разделяне на общата сума за доплащане 10,72 лв. на 12м. от
отоплителния сезон и резултатът, умножен по 3 месеца от периода в погасителна давност).
Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника размер на
вземането от 130,43 лв. или дължимата от ответника стойност на топлинната енергия за
периода от м.01.2019г. до м.04.2020г. се равнява на сумата от 119,36 лв. (130,43 – 11,07). При
липса на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на
топлинната енергия е следователно основателен за сумата от 119,36 лв. за периода от
м.01.2019г. до м.04.2020г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 120,25
лв. до пълния предявен размер от 130,44 лв. и за периода от м.10.2018г. до м.12.2018г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към
процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3
на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал.
1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения
обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата
фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение
настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
4
отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон
2018г.-2019г. (за необхванатия от погасителна данвост период) е настъпил с изтичане на 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 17.06.2019г. (първият присъствен след
изтичане на срока в неприсъствен ден), а за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е настъпил на
15.06.2020г. Видно от представените от ищеца писмени доказателства (общи фактури) в
срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена
обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ,
отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за
изпадането на ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е
следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура,
издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не
твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху гллавницата за цена на топлинна енергия е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.),
която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е извършвано
от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответникът дължи
заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които го
обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е осъществена.
Стойността на услугата за исковия период се равнява съобразно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на сумата от 16,01 лв. за периода от м.04.2019г. до
м.04.2020г.
Ответникът е заявил своевременно възражение за погасителна давност на вземането за
възнаграждение за услугата дялово разпределение, което е частично основателно.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е възникнало като срочно
съгласно ІХ от Общите условия и раздел III и IV от сключения между етажните собственици
на процесната сграда и „***, чийто правоприемник е третото лице-помагач „*** договор от
26.10.2001г. /чието действие е било многократно подновявано, доколкото третото лице-
помагач е изготвяло изравнителни сметки, а същевременно липсват доказателства за
изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен/. Отделно от това
съгласно раздел III, т. 3.1 от сключения между ищеца и ФДР договор от 03.06.2020г. при ОУ
за извършване на услугата дялово разпределение, по чл. 139в ЗЕ, стойността на обслужване
на партида за всеки отчетен период се заплаща на12 месечни вноски, всяка от които се
определя като 1/12 от цената на дейността, коригирана с броя на партидите. Т. е. ответникът
е в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Отчитайки характера им на месечни задължения съдът
намира, че задължението за заплащане на месечните дължими суми за цена на услугата
дялово разпределение възникна от деня, следващ деня на изтичане на месеца, за който за
дължими. Или задължението за м.04.2019г. възниква на 01.05.2019г., за м.02.2019г. – на
01.03.2019г. и т.н. При отчитане спирането на течението на давността за периода 13.03.2020
г. – 20.05.2020 г., обаче не се установяват погасени по давност задължения от претендирания
период, тъй като най-старото задължение за периода за м.04.2019г. е станало изискуемо на
01.05.2019г., като давността за него би изтекла, с оглед спирането, на 08.07.2022г., но преди
изтичането й е била прекъсната от подаване на заявление за вземането на 03.05.2022г.
5
При липса на доказателства за заплащане, искът за установяване на вземането за такси
за дялово разпределение е изцяло основателен и следва да се уважи за предявения размер от
16,01 лв. за периода от м,04.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното
в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на длъжника в забава
за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от
ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който
препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им.
Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на това
вземане и искът, предявен на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал и доказал единствено ищецът, както следва: за заповедното производство в
размер на сумата от 25 лв. – държавна такса и за исковото производство в размер на сумата
от 25 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депозит за СТЕ и сумата от 250 лв. – депозит
за ССчЕ. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. (25 лв. съобразно припадащата се на
ответницата част) за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и
на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП.
Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 75 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК разноски в размер на 57,18 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са
в общ размер от 675 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 514,58 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Л. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ***, ет. 11, ап. 48
дължи на „****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, ул. „***, сумата от
119,36 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от
м.01.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен № 136107,
сумата от 16,01 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.04.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23243/2022г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 119,36 лв.
до пълния предявен размер от 130,44 лв. и за периода от м.10.2018г. до м.12.2018г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната енергия в размер
на 27,51 лв. за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2022г. и за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху главницата цената на услугата дялово разпределение в размер
на 3,61 лв. за периода от 31.05.2019г. до 15.04.2022г.
ОСЪЖДА Л. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ***, ет. 11, ап. 48, да
заплати на „****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 57,18 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 514,58 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
6
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7