РЕШЕНИЕ  

 

№                      28.12.2009  г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯ  РАЙОНЕН СЪД       ХІ  граждански състав

На  трети декември   две хиляди и девета  година

В  публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

 

Секретар: М.К.   

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №2601   по описа за  2008  година

 

Производството е по чл.14  ал.4   от  ЗСПЗЗ.

В исковата молба подадена от С.В.Б. с ЕГН ********** *** срещу Стойлка Й. ***, С.Й.С. ***, Пазарджишка община, В.Г.Я. *** и Х.С.Р. *** чрез Г.Д.  се излагат обстоятелства, че ищеца  по наследство от своята майка Райна Христоскова Бельова и давностно владение бил придобил собствеността на недвижим имот в землището на с.Братаница, а именно – нива /овощна градина /,с площ  от 1.800 дка в местността „Абрашов гьол”, при съседи: Й. Т., П. К. и път.Твърди, още че имота е бил на дядо му Х. А. Т.. Ищеца твърди, че при делба между наследници  през 1946 г. бил даден на майка му и от тогава до сега владението било непрекъснато, първоначално от родителите му, а след смъртта на майка му и от него самия. Твърди се,че през 1993 г. бил водил дело против Община Пазарджик, защото неправилно бил отреден парцела създаден от имота като общински с плана от 1988 г. Твърди, се  че въз основа на воденото дело ищеца се е снабдил с нот. акт № 79, т.V.н.д. 1813/95 г. и Областният управител град Пловдив издал Заповед № 124/14.03.1997 г. за деактуване на парцела VІІ в кв.27 по плана на Б., като в периода 1962 г. имота  бил изключен от регулация до 1988 година, когато отново бил включен в регулацията, той бил придобил характер на земеделска земя, която той продължавал да владее. Ищецът твърди, че понеже имота бил в регулацията погрешно не бил подал заявление в срок по закона пред ПК за признаване и възстановяване на собствеността му, което било наложило да води дело по чл.11 ал.ІІ от ЗСПЗЗ , и с решение по гр.д. 1362/2006 г. на ПРС, му било признато правото да възстанови собствеността върху имот с площ от 1,800 дка представляващ парцел VІІ-108 в кв.27  по обезсиления план от 1934 г. Излагат се доводи в тази насока. Ищеца твърди, че по двете решения на ПК и ОСЗГ по процесния имот, е налице спор за собственост за земеделска земя, който следвало да се реши по съдебен ред за да можел ищеца да получи скица към неговото решение от ОСЗГ, като твърди че за него е налице правен интерес от предявяването на иск на осн.чл.14 ал.І. от ЗСПЗЗ.Твърди,че ответниците са се снабдили с положително решение на ОСЗГ,твърдейки,че са придобили имота с договор за покупко-продажба от 1953 година.

Оформена е претенция  по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че към момента на включването му в ТКЗС с.Б.- 1962 г. ищецът е бил собственик на процесния имот и неправилно ПК е издала решение № 144/04.12.1997 г., с което го е признала в собственост на наследници на Й. П. М./респ. ответниците/.

В едномесечният срок за отговор  от адв.Н. В., като пълномощник на ответниците С.Й.С. и С.Й.С., е постъпил писмен отговор,с който заявява, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Твърди се, че ищеца без каквото и да е правно основание се бил снабдил с нот.акт № 79, том V, нот.дело № 1813/1995 г. на осн.чл.483 от ГПК/отм./ Излагат се доводи в тази насока. Твърди се, че ответниците са придобили собствеността, когато Л. Х. А. е продала на наследодателя на ответниците Й. П. М. процесният имот- 1953 година и от този  момент бил владян от наследодателя на ответниците и същите го били претендирали пред ОСЗГ като наследници на Й. П. М.. Твърди се, че неправилно ищецът се е снабдил с  нот.акт за процесния имот. Твърди се, че имота винаги бил владян от наследодателя на ответниците. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен  и бъде оставена исковата молба без уважение.

С молба от 22.08.2009 година Х.Р. заявява до съда,че от родителите си знаела,че нейният дядо Й. П.М. не е бил собственик на процесния имот,а нивата е била собственост на .Х.Б..

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

             Пазарджишкият Районен съд, като се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира,събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

           От представените по делото удостоверения за наследници се установява,че Х. А. Т. е починал на 18.06.1942 година б.ж. на село Б., и негова дъщеря е Р. Х.а Б.,починала на 06.08.1947 г. като единственият й наследник е нейният син ищецът в производството С.Б..

           По делото е представен протокол от 18.02.1946 г. по ч.гр.д № 607 от 1944 г. на Пазарджишкия околийски съд от който се установява, че наследодателката на ищеца Р. Б. по баща Х. А. е получила в дял след теглене на жребие нива с площ от 1.700 декара в землището на с. Братаница местността „Абрашов гьол” при съседи: наследници на Г. Т. и Д.  В..

           Депозирано е решение на Районен съд гр. Пазарджик   от 06.05.1994 г. по гражданско дело № 1128 по описа за 1993 г. от което се установява, че на ищеца С.Б. му е признато правото на собственост по давност върху процесния имот с площ от 1850 кв. метра по отношение на ответника община Пазарджик. Във връзка с това решение е депозирана заповед № 124 / 04.03.1997 г. на областния управител на Пловдивска област с която е заповядано да се отпише от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост дворно място с площ от 1850 кв. метра съставляващо парцел VІІ в кв. 27 по плана на с. Братаница.Депозиран е и нотариален акт издаден на ищеца за придобиване на собственост чрез давност на владение на същият имот.

           Представено е решение  5496 от 07.06.2007г. по гр. дело  №1362 по описа за 2006 г. на ПРС и решение  № 533/09.10.2007 г.по въззивно гр. дело №758 по описа за 2007 г. на ПОС, от които се установява, че е признато в производството по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на ищеца С.Б. върху овощна градина с площ от 1.800 декара в местността „Абрашов гьол” в землището на с. Б. представляващо по обезсиления план от 1934 г. Парцел VІІ – 108 в кв. 27.

           По делото са представени удостоверение за описание от техническата служба село Б. и скица на имота, депозирано е решение № 1 К 021 от 27.02.2008 г. на ОСЗГ гр. Пазарджик, с което е признато и възстановено правото на собственост на ищеца С.Б. върху земя с   площ от 1.342 декара в кв. 27 част от имот 108 част от парцел № VІІ по кадастралния план от 1934г. и по т. 2 други с площ от 0.458 декара отново част от парцел № VІІ. Решението е издадено в изпълнение на съдебното решение по гр. д. 1362 по описа на ПРС за 2006г.

           Съдът е приобщил към доказателствения материал гр. д. №905 по описа на РС – Пазарджик за 2005 г. по което част от ответниците са завели срещу ищеца С.Б. иск за част от процесния имот с площ от 1320 кв. м. по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Това производство е приключило с определение от открито заседание на 06.03.2006г. като предявеният иск от С.В. и С.С.  против С.Б.  е оставен без разглеждане като недопустим и производството по делото е било прекратено.

                       По делото е представен договор от 14.02.1953 г. сключен между Л. Х. А. като продавач и Й. П. М. като купувач, като по т. 1 е описан процесния имот нива от около 1.700 декара в местността „Абрашов гьол” при съседи:Г. Т., Д. В.и Г. Г.,ведно с всички дървета / каваци/ в същата нива.

           В настоящото производство е представено копие от протокол № 4 от 28.12.2005 г. на М. П. – експерт криминалист за извършено съдебно-почеркова експертиза възложена с определение по прекратеното гр. дело 905 по описа на РС Пазарджик за 2005 г., като е следвало същият да даде заключение по представения договор за покупко-продажба с който Л. А. е продала на Й. П. . наследодателя на ответниците процесния недвижим имот дали по същия този договор има положени подписи на страните. Според заключението на вещото лице съществуващата практика към 1950 е г. е била договорите изготвени от адвокати за да имат юридическа стойност да бъдат облепени с „таксови” марки, а договарящите се страни са изписвали имената и фамилията си върху залепените „таксови” марки. Именно такъв е договора който е бил изследвал графолога, като договарящите страни само са изписали имената си и върху първа и върху втора страница, но не са положили подписи на  „продавачка” и на „купувач” съответно.

                       От представеното по делото удостоверение за наследници на Й. П. М. се установява, че същият е починал на 02.10.1964 г.  и е оставил за свои законни наследници ответниците , като синът му С.Й.П. е починал на 19.04.1999 г. и е оставил за свои законни наследници последните две ответници по делото.

           Депозиран е констативен нотариален акт от 02.12.1998г. с който първите две ответнички  - С.В. и С.С. заедно със С.Й.П./починал 1999 година/ са се снабдили с въпросния констативен нотариален акт за имот  с пл.№ 108 в кв. 27 по плана на с. Братаница състоящ се от 1700 кв.м. за който е отреден парцел VІІ-108,целият с площ от 1342 кв. м. извън регулация 210 кв.м.

           По делото е представено и решение № 6В050 от 26.04.2001 г. на ПК гр. Пазарджик, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Йордан П. Мантаров по т.2 върху нива с площ от 1.502 декара находяща се в строителните граници на с. Братаница в кв. 27 имот 108, както и по т. 3 от същото решение нива с площ от 0.198 декара също част от парцел  108.

           По делото са разпитани свидетели на ищцовата страна. Разпитаният свидетел Н. Б. на 83 г. заявява, че познава и двете страни в производството и познава имота от 40 години. Виждал дядото на ищеца Христоско да го обработва, а по късно го работели неговите деца, като го засадили със зеленчуци и тютюн. Заявява, че никога Й. М. не е работил това място. Той не бил го виждал. Но след 1947 г. заминал да учи поради което нямал ежедневни впечатления кой работи имота и на кого е.

           Разпитаният свидетел Г. С. на 73 г. разказва, че дъщерите на дядо Х. обработвали имота още от 1947 г. до 1957 г. влизането на земята  в ТКЗС. Установява, че самите те имали добитък с който обработвали имотите, а и в близост имали тяхна нива. Разказва, че си спомня ясно през 1970 г. когато закупил кон ищецът отишъл и го попитал „можеш ли да ми изореш двора”, тъй като имота тогава бил в строителните черти на село Б.. Според свидетелят Й. М. наследодателя на ответниците никога не бил владял и не бил работил това място.

            При така приетата фактическа обстановка,съдът от правна страна приема следното:

Искът е допустим  тъй като за ищцата е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения,обусловени от съдебните решения и решението  на ОСЗГ.

Искът е  основателен  по следните съображения:

Производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е производство по един установителен иск за установяване на правото на собственост към един минал момент,а именно момента на включването на земеделските земи в ТКЗС.

С оглед специфичния характер на производството,съдът счита,че правото на собственост може да бъде доказвано с два вида доказателствени средства - писмени доказателства диспозитивно изброени в текста на чл.12 ал.2 от ЗСПЗЗ,а при липса на такива, гласните доказателства следва да се ценят само в случаите когато страната се позовава на оригинерен придобивен способ- изтекла в полза на наследодателя или на неговите наследници придобивна давност.Съгласно чл.12 ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове,делбени протоколи,протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства,емлячни регистри , молби-декларации за членство в ТКЗС и други писмени доказателства.

В настоящия случай са налице писмени доказателства за правото на собственост на наследодателката на ищеца- Р. Х. Бельова,а именно протокол от 18.02.1946 г. по ч.гр.д № 607 от 1944 г. на Пазарджишкия околийски съд от който се установява, че наследодателката на ищеца Р. Б. по баща Х. А.а е получила в дял след теглене на жребие нива с площ от 1.700 декара в землището на село  . местността „Абрашов гьол” при съседи: наследници на Г. Т. и Д.  В.,т.е процесният имот.

Ответниците позовават правото си на собственост на сключения на 14.02.1953 година договор за покупко-продажба между Райна Бельова и техният наследодател- Й. П.М..Спорният момент между страните е редовен ли е този договор и надлежно ли е придобил правото на собственост М.,както и установил ли е владение върху имота през 1953 година,респ.кой е внесъл имота в ТКЗС.

От представения договор сключен на 14.02.1953 година,безспорно се установява,че се касае за наследодателите на страните,но на първо място този договор не е бил подписан от тях,а на второ място,към датата  на сключване на договора вече е бил в сила Закона за задълженията и договорите/ в сила от 1.01.1951 година,с който е отменен Законъ за имуществата за собствеността и сервитутите/,според който чл.18 ЗЗД-прехвърлянето на собствеността или други вещни права върху недвижими имоти,трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

В този смисъл представеният договор не може да легитимира наследодателя на ответниците Й.М.,като собственик,той може да служи единствено като индиция за предварителен договор/намерение между страните да се сключи окончателен договор и доказване на собствеността чрез придобивна давност,каквито аргументи изобщо не са изложени от ответниците.Прави впечатление обаче,че „продавачката” по договора –Р. Б. е починала на 6.08.1947 година,което означава,че наследодателят на ответниците не е имало с кой да договаря.

Затова съдът приема,че към 1963 година спорният момент между страните собственик на процесният имот е бил ищецът като единствен наследник своята майка-Райна Х.Бельова.

При така очертаната фактическа обстановка иска следва да се уважи като основателен. Тъй като няма направено искане от ищеца и списък по чл.80 от ГПК,за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран  от изложеното Пазарджишкият  Районен съд,

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПО ИСКА  НА С.В.Б. с ЕГН ********** *** срещу  Стойлка Й. ***, С.Й.С. ***, Пазарджишка област, В.Г.Я. *** и Х.С.Р. *** чрез Г.Д./син/,  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ответниците ,че ищеца С.В.Б.  е бил  собственик на следният имот: – нива /овощна градина /,с площ  от 1.800 дка в местността „Абрашов гьол” землището на село Б., при съседи: Й. Т., П. К. и път, представляващ парцел VІІ-108 в кв.27  по обезсиления план от 1934 година - към момента на образуване на ТКЗС – 1962  година, /придобит по наследство на 6.08.1947 година от майка му- Р. Хр.Б./.

РЕШЕНИЕТО          подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред  ОС гр.Пазарджик.

                                               

           

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: