№ 19
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110202916 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по жалба от Н. С. Н. ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 22-0436-000073/03.06.2022 г., издадено
от П.Н.Ч. – началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна, с което за
нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е
наложено на Н. административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП. В жалбата се релевират доводи за
неправилно приложения на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С определение № 1125/15.08.2022 г. на настоящия състав жалбата на
Н. С. Н. бе оставена без разглеждане и бе прекратено производството по
делото. Срещу определението е подадена частна жалба от Н. С. Н.. С
определение № 3165/03.11.2022 г. на Административен съд Варна, IX
касационен състав, по ч.к.адм.дело № 2500/2022 г. е отменено определението
на Районен съд Варна и делото е върнато на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, по същество поддържа жалбата. Твърди, че не е извършил
твърдяното нарушение, неправилно е приложен материалния закон и моли
съда да отмени наказателното постановление. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Преди съдебното заседание
постъпиха писмени бележки от началник на сектор във Второ РУ при ОД на
МВР Варна, чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. с изразено становище по хода
на делото, по същество и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, с приложено заверено копие
от пълномощно. По същество оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление, както и да им присъди юрисконсултско
възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. С. Н. и свидетеля Й. В. П. имали уговорка на
07.04.2022 г. около 18 часа Н. да вземе с автомобила си П. от автобусна
спирка С. Н. посока центъра в гр.Варна на бул.Княз Борис I. Около 17:55 часа
жалбоподателят Н. подходил с лек автомобил Рено Меган с рег.№ В 6157 АВ
към уговореното място, но тъй като П. още го нямало спрял автомобила на
няколко метра след автобусната спирка.
В този момент св. М. С. П., полицай във Второ РУ при ОД на МВР
Варна, изпълнявал служебните си задължения и обхождал със служебен
автомобил района. Св.П. видял спрелия автомобил с водач Н. и спрял до него.
В този момент св.П. си приближил тичайки и се качил в автомобила на Н..
Свидетелят М. С. П., полицай във Второ РУ при ОД на МВР Варна
съставил Фиш серия GT № 1152405 от 07.04.2022 г./приложен оригинал/ на Н.
С. Н. за това, че на 07.04.2022 г. в 17:57 часа в гр.Варна, бул.Княз Борис I,
спирка Делфинариум, паркира на спирка на редовните линии за обществен
2
превоз на пътници лек автомобил Рено Меган с рег.№ В 6157 АВ, нарушение
на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.186 вр.чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП му
наложил глоба в размер на 50 лева. Във фиша е записано изрично, че Н. е
получил екземпляр от него и не оспорва допуснатото нарушение, изписал е
собственоръчно датата 07.04.2022 г., мястото гр.Варна и се е подписал.
Едва на 14.04.2022 г., видно от печата на приложения към преписката
пощенски плик Н. е депозирал до началника на Второ РУ на МВР Варна
възражение УРИ 436000-5092/15.04.2022 г. срещу Фиш серия GT № 1152405
от 07.04.2022 г./приложен оригинал/, с което възразява срещу наложената му
с фиша глоба, оспорва извършването на нарушение и не е съгласен да плати
наложената му глоба от 50 лева.
На 15.04.2022 г. по повод постъпилото възражение срещу издадения
Фиш серия GT № 1152405 от 07.04.2022 г. е изготвена докладна
записка/приложен оригинал/ от издателя на фиша М. С. П., полицай във
Второ РУ при ОД на МВР Варна, според която Н. на мястото на нарушението
нямал възражения по съставянето на фиша, който подписал и получил
екземпляр от същия.
На 20.04.2022 г. М. С. П. – старши полицай във Второ РУ при ОД на
МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АД № 73 бл.№ 086441/приложен оригинал/ против
Н. С. Н. ЕГН ********** за това, че на 07.04.2022 г. около 17:57 часа в
гр.Варна бул.Княз Борис I, на автобусна спирка С. Н./спирка от редовния
градски транспорт/ в посока центъра на гр.Варна е спрял за престой с лек
автомобил Рено Меган с рег.№ В 6157 АВ, собственост на С.Г.К.. За същото
нарушение е бил съставен фиш серия GT № 1152405 от 07.04.2022 г. в 17:57
часа, който водачът е подписал и получил без възражения, незабавно след
установяване на нарушението и съставяне на фиша. На 14.04.2022 г. във
Второ РУ-Варна е било получено възражение УРИ 436000-5092/22 г. срещу
обстоятелствата, установени във фиша, поради което е съставен АУАН.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП. В
АУАН е записано, че са иззети като веществени доказателства контролен
талон към свидетелство за управление на МПС с № 7170277 и фиш серия GT
с № 1152405. АУАН е предявен на Н. на 20.04.2022 г., който се запознал със
съдържанието, записал „Имам възражения“, подписал го и получил копие от
3
АУАН.
Постъпило е възражение УРИ 436000-5510/27.04.2022 г./приложен
оригинал/ от Н. Н. срещу съставения АУАН, в което се твърди, че
актосъставителят П. не притежава материална компетентност да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата, че вмененото му нарушение не е доказано по
несъмнен начин, моли да се приложи видеозаписа, документиращ
нарушението.
Постъпило е и възражение УРИ 436000-5549/28.04.2022 г./приложен
оригинал/ от Н. Н. срещу съставения АУАН с абсолютно идентичен текст с
възражение УРИ 436000-5510/27.04.2022 г.
Възражението е разгледано от ПИ И.А. в Група ООР във Второ РУ при
ОД на МВР Варна, който изготвил становище/приложен оригинал/ да бъде
оставено възражение без последствие и да бъде издадено наказателно
постановление.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-0436-000073/03.06.2022 г., издадено от
П.Н.Ч. – началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна/приложен
оригинал/. Като описание на фактическата обстановка, свързана с
нарушението, в наказателното постановление фигурира идентична на тази,
отразена в акта за установяване на административно нарушение.
Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.98
ал.2 т.3 от ЗДвП и наложил на Н. административно наказание глоба в размер
на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени
копия от ежедневна ведомост на личния състав от Второ РУ при ОД на МВР
Варна за месец април 2022 г., месечен график за месец април 2022 г. за
патрулно-постовата дейност в група ООР във Второ РУ при ОД на МВР
Варна, от които е видно, че актосъставителят М. С. П. е бил на работа на
07.04.2022 г. в наряд 211 със служебен автомобил СВ 9086 НН като старши на
наряда с участък на обслужване централен район дневна смяна от 08:00 часа
до 20:00 часа.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че Н. Н.
притежава свидетелство за управление на МПС от 21.09.2020 г. и до момента
4
няма налагани наказания като водач на МПС.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя М. С. П.. Според неговите показания работи във Второ РУ
Варна на длъжност младши инспектор в група Охрана на обществения ред.
При съставянето на фиша е сгрешил името на автобусната спирка, която се
казвала С. Н., а той написал Делфинариума. При обход на района забелязали
автомобила на Н., който бил спрян в зоната на автобусната спирка и водачът
бил вътре в автомобила. Спрели патрулния автомобил, представили се,
обяснили на водача, че е в нарушение и ще му съставят фиш, тогава
прибягало едно момче и се качило в автомобила. Съставил фиш по ЗДвП на
водача, той нямал претенции и се разписал на фиша. Автобусната спирка, на
която било нарушението е С. Н..
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитана в
качеството на свидетел Й. В. П.. Той свидетелства, че имали уговорка с Н. да
го вземе с автомобила си от спирката С. Н., понеже трябвало да ходят на
репетиция и имал повече багаж. Забавил се и тичал към спирката, , видя
автомобила на Н. да спира малко след спирката.Появила се полицейска кола.
П. влязъл в колата на Н., дошъл полицай и написал фиш на Н..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез
показанията на свидетелите М. С. П. и Й. В. П., както и от писмените
доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283
от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на М. С. П. и Й. В. П. като
обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени
средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
5
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Процесуалната допустимост на депозирана жалба се обуславя от
подаването от надлежна страна, в законоустановения срок и насочеността
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело изхожда
от процесуално легитимирано лице (наказаното лице с наказателно
постановление № 22-0436-000073/03.06.2022 г., издадено от П.Н.Ч. –
началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна).
Наказателното постановление е връчено на Н. на 04.07.2022 г., жалбата
срещу него е подадена на 19.07.2022 г. В дадения срок бе предоставено от
жалбоподателя електронно изявление, от което е видно, че жалбата е
подадена чрез фирма за доставка на пратки Еконт на 18.07.2022 г. Спазен е
14-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, от надлежна страна и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Така че
формално погледнато жалбата срещу наказателното постановление би била
процесуално допустима при наличието на едно законосъобразно издадено
наказателно постановление.
По компетентността на актосъставителя и административно-
наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - М. С. П. – старши полицай във
Второ РУ при ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от
ЗДвП, според който актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този закон.
Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено копие/ са определени структурите в Министерството на
вътрешните работи, които да осъществяват контрол по Закона за движението
по пътищата, като в точка 1.3.3. са посочени звената, осъществяващи
охранителна дейност по чл.14 ал.2 т.1/патрулно-постова дейност/ в ОД на
6
МВР и в районните управления.
Със заповед № 365з-958/16.02.2022 г. на директора на ОД на МВР
Варна/приложено копие/ под № 20 е определен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по чл.189 ал.1 и фишове по
чл.186 ал.1 от Закона за движението по пътищата младши инспектор М. С. П..
Наказателно постановление № 22-0436-000073/03.06.2022 г. е издадено
от компетентен орган – П.Н.Ч. – началник сектор във Второ РУ при ОД на
МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, според която
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи
или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, в точка 3.9. са определени началниците на сектори
Охранителна полиция в РУ при ОД на МВР да издават наказателни
постановления по ЗДвП.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати груби нарушения на материалния и процесуалния
закон, довели до издаване на незаконосъобразни акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление.
Фиш серия GT № 1152405 от 07.04.2022 г. е издаден на Н. С. Н. за
нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.186 вр.чл.183 ал.4 т.8
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева. Фишът е съставен в
присъствието на Н., в него е записано изрично, че Н. е получил екземпляр от
него и не оспорва допуснатото нарушение, изписал е собственоръчно датата
07.04.2022 г., мястото гр.Варна и се е подписал. Фишът е изготвен по образец
и съдържа изрично пояснение, че глобата, наложена с фиш, не подлежи на
обжалване. Според разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗАНН фишовете не
подлежат на обжалване.
С това според настоящия съдебен състав е приключила процедурата по
чл.186 от Закона за движението по пътищата. Действително в ал.2 на чл.186
от ЗДвП е предвидена възможността на лице, което оспорва извършеното от
него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише
фиша, да се състави акт. Но в случая няма оспорване от Н. на извършеното от
него нарушение или размера на наложената глоба. Той сам е избрал
производството по установяване на нарушението, определяне на наказанието
7
и заплащането на определената глоба да протече при условията на чл.186 от
ЗДвП с издаването на фиш, а не по ЗАНН със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и в последствие издаване на
наказателно постановление. Това решение на Н. е обективирано в липсата на
оспорване на нарушението и размера на наложената глоба и чрез подписване
на фиша. След подписването на фиша според настоящия състав на съда се
преклудира възможността Н. да оспорва нарушението.
След като лицето е подписало фиша, законодателят приема, че същото
е съгласно с нарушението и размера на глобата. При това положение правото
да възрази по тези обстоятелства се е преклудирало. Този извод произтича и
от текста на чл.186 ал.2 от ЗДвП, според който "на лице, което оспорва
извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или
откаже да подпише фиша, се съставя акт". Оспорването на тези обстоятелства
следва да бъде направено на място чрез отказ да се подпише съставения фиш.
Тогава контролните органи следва да пристъпят към съставяне на АУАН, въз
основа на който да бъде образувано административно-наказателно
производство по установяване на нарушението и налагане на съответна
санкция. В случая не е налице такава хипотеза. С подписването на съставения
фиш, нарушителят афишира своето съгласие с констатираното нарушение и
размера на глобата и законът не му позволява впоследствие да оспори тези
обстоятелства. С това производството по налагане на административното
наказание приключва и същото подлежи на изпълнение - доброволно или
принудително, в зависимост от поведението на нарушителя. Разпоредбата на
чл.186 от ЗДвП предвижда облекчен ред за санкциониране, който се прилага в
случаите, при които не се оспорва извършеното нарушение или размера на
наложената глоба. При несъгласие, което се материализира с отказ от
нарушителя да подпише фиша, се съставя АУАН/аргумент от чл.186 ал.2 от
ЗДвП/. По този начин нормативно на нарушителя е осигурена и защита пред
съд.
По своя преценка той може да предизвика провеждане на цялостно
административно-наказателно производство - съставяне на АУАН, издаване
на наказателно постановление, включително съдебно разглеждане, или да се
откаже от него. В конкретния казус жалбоподателят е подписал фиша, с което
се е съгласил с нарушението и определеното наказание. С това
производството по налагане на глобата е приключило.
8
Следва да се посочи, че и при налагане на санкция с наказателно
постановление, съдебното разглеждане на последното също зависи
единствено от волята на нарушителя. Неподаването в срок на жалба срещу
наказателното постановление изразява съгласие с вида и размера на
наказанието и като последица то подлежи на изпълнение. Сходна е правната
природа на съгласието със съдържанието на фиша, изразено с неговото
подписване. Така и при двете производства единствено процесуалното
поведение на нарушителя предопределя наличието или не на съдебна фаза.
Същественото в случая е, че законодателят не е предвидил възможността за
оспорване пред съд на тази категория актове, като единствено е дал
възможността на лицето алтернативно да оспори нарушението или размера на
глобата, или да откаже да подпише фиша, но на място при неговото съставяне
/ал.3 на чл.39 от ЗАНН, респ. ал.2 на чл.186 от ЗДвП/, в който случай е
предвидено съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателно
постановление по общия ред на закона. Такова оспорване не се констатира да
е сторено от лицето - напротив същото е подписало фиша без каквито и да е
възражения, т.е. към момента на издаването на фиша и с подписването на
същия той се е съгласил, както с констатираното нарушение, така и с
наложената санкция и сам се е отказал от инициирането на производство по
общия ред.
Съгласно ал.7 от чл.186 на ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител. Глобата не е платена доброволно в 7-дневния срок,
поради което фишът се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Изричната норма на чл.186 ал.7 от ЗДвП, като придава стабилитет на фиша
като акт, приравнявайки го на влязло в сила наказателно постановление,
налага и категоричния извод за необжалваемост.
Съдът счита, че административно-наказващият орган в нарушение на
закона е приел възражението на Н. срещу издадения Фиш серия GT №
1152405 от 07.04.2022 г., тъй като Н. е присъствал при съставянето на фиша,
не е оспорил нарушението и размера на наложената глоба, подписал е фиша и
последвалото възражение от негова страна срещу фиша е процесуално
недопустимо и е следвало да се върне на Н., тъй като глобата не е платена
доброволно в 7-дневния срок и фишът е придобил силата влязло в сила
9
наказателно постановление, с което е приключило производството.
Вместо това административно-наказващият орган е започнал ново
административно-наказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление. Същевременно фишът не е отменен и действа като влязло в
сила наказателно постановление. По този начин административно-наказващия
орган е нарушил принципа nе bis in idem, който препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение. Този
принцип е заложен в чл.17 от ЗАНН, според който никой не може да бъде
наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан
с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Правилото
въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен
характер. Производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна
сила окончателен акт е разрешен правен спор относно конкретно деяние -
административно нарушение. За този извод са без значение видът и характера
на акта.
В случая не може да става въпрос за лишаване на жалбоподателя от
възможност да защити правата си по съдебен ред и лишаване от правото на
ефективно средство за защита, което право е установено и гарантирано от
чл.6 т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Тази разпоредба е неотносима в конкретния случай, тъй като както
съдът посочи по-горе, жалбоподателят е имал възможност по време на
извършената му проверка и санкциониране с фиш да го оспори, за да се
развие съответното производство по съставяне на АУАН, издаване на
наказателно постановление и защита пред съд чрез обжалване на последното.
Пропускът на жалбоподателя да упражни правната възможност предвидена в
чл.186 ал.2 от ЗДвП води до извода, че той не е бил лишен от възможността
за съдебна защита, а че просто не я е упражнил.
Като е допуснал издаването на наказателно постановление при
наличието на фиш със сила на влязло в сила наказателно постановление,
административно-наказващият орган е допуснал издаването на един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
По възраженията, направени с въззивната жалба, в съдебно заседание и
в писмените бележки :
10
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, направено в съдебно заседание и в писмените бележки, че
неправилно е приложен материалния закон, като е посочено, че е
извършил нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП – паркиране на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, а той не е бил паркирал, а е бил спрял за престой.Действително
в наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата
на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, въвеждаща забрана паркиране на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, но в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че
Н. като водач на МПС е спрял за престой на автобусна спирка, а чл.183
ал.4 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници. Тъй
като са забранени както престояване, така и паркирането на спирките за
обществен транспорт съдът счита, че точното изписване на вида на
нарушението в случая няма съществено значение за установяване
извършването на деянието и вината на водача и че няма нарушение на
материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че са налице съществени противоречия между фактите, описа във
фиша, АУАН и наказателното постановление. Относно възражението в
частта му, че във фиша е посочено като нарушение паркиране на спирка
за обществен превоз, а в АУАН е посочено като нарушение престой на
спирка за обществен превоз съдът изложи своите аргументи по-
горе.Относно възражението в частта му, че е налице противоречие в
посоченото място на извършване на нарушението, като във фиша е
посочена спирка Делфинариум, а в АУАН и наказателното
постановление – спирка С. Н.. Това действително е така, но се дължи на
технически грешка от страна на актосъставителя, която в последствие е
била отстранена и не е нарушила правото на защита на наказаното лице.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като
наказващият орган преди да се произнесе по преписката не е преценил
направените от него възражения. Административно-наказващият орган е
11
преценил направените възражения, изготвено е писмено становище по
тях и едва тогава е издадено наказателното постановление, поради което
в случая няма допуснато съществено процесуално нарушение.
4. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
некомпетентни органи. Своите аргументи за компетентността на
актосъставителя и административно-наказващия орган съдът изложи по-
горе. Компетентността на актосъставителя и административно-
наказващият орган произтичат от Закона за движението по пътищата, а
не от Инструкцията като нормативен акт от по-висока степен.
5. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че не е следвало при съставянето му на АУАН да му бъде иззето
копие от фиша, но към него момент той вече е бил упражнил правото си
на възражение, като е подал писмено такова срещу фиша и съдът счита,
че в случая не е налице съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
6. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че в АУАН не е посочено на кого са били поверени за пазене
писмените материали и иззетите вещи, но това не е съществено
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита.
7. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че свидетелите по АУАН не са индивидуализирани с точен адрес.
Посочен е служебния адрес на свидетелите, на който те могат да бъдат
призовани при необходимост за съдебно заседание.
8. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че не му е било разяснено, че с подписването на фиша признава за
извършеното нарушение и дава съгласието за заплащането на глобата.
Тези обстоятелства са включени в съдържанието на фиша, преди да го
подпише нарушителят следва да се запознае с тях и ако не е сторил това,
това е по негова вина, а не по вина на съставителя на фиша.
9. Съдът не приема възражението на въззивника, направено в писмените
бележки, че престоят на спирка от редовните линии за обществен
транспорт на пътници не е административно нарушение. В чл.183 ал.4 от
ЗДвП е предвидено наказание за неправилно престояване в зоната на
спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, поради което
съдът счита, че това деяние притежава признаците на административно
12
нарушение по чл.6 от ЗАНН.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От въззивника не е направено искане за присъждане на разноски.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно
заседание бе направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото – отмяна на наказателното постановление,
това искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 22-0436-000073/03.06.2022 г.,
издадено от П.Н.Ч. – началник сектор във Второ РУ при ОД на МВР Варна, с
което на Н. С. Н. ЕГН **********, на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от Закона за
движението по пътищата.
Оставя без уважение искането на П.Н.Ч. – началник сектор във Второ
РУ при ОД на МВР Варна, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Н. С. Н. и на П.Н.Ч. – началник сектор
във Второ РУ при ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено, пред Административен съд Варна по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната
преписка да се върне на Второ РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13