№ 22732
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110142123 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
16.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 42123/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „БВИГ“ ЕАД срещу „ОЗКЗ“ АД, в която се твърди, че
ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“,
обективиран в застрахователна полица № 4704231300000770, за лек автомобил „Порше“
„Тайкан“, рег. № *******, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, с период на
застрахователно покритие 19.07.2023 г. – 18.07.2024 г. Поддържа, че на 01.10.2023 г., в гр.
София, В. Ж. управлявал автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с рег. № *******, по ул. „Беловодски
път“, като при извършване на маневра за завой наляво по ул. „Севастократор Калоян“
ударил в предната лява част спрелия срещу него на червен сигнал на светофара, в дясната
лента на ул. „Севастократор Калоян“, лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № *******, в
резултат на което били увредени следните части на последния: предна броня, лява лайсна на
1
предна броня, мигач в калника, преден ляв калник, PVC вежда на преден ляв калник, предна
лява лята джанта 21”, лява конзола на предна броня, метална конзола на калник и основа
конзола преден ляв сензор PVC. Твърди, че за настъпилото произшествие е съставен
двустранен констативен протокол, в който водачът на автобуса признал вината си. Излага
съображения, че във връзка с ПТП била образувана застрахователна преписка №
470423232354546, по която бил възложен ремонт на увредените детайли на автосервиз, като
за извършения ремонт ищецът заплатил на сервиза сумата от 4864,63 лв. Твърди, че към
момента на ПТП гражданската отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с рег.
№ ******* е била обезпечена от ответника по сключена застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че с плащането на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Поддържа, че на 16.04.2024 г. е поканил ответника да заплати сумата от 4889,63 лв.,
представляваща сбор от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 4864,63 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като на 27.05.2024 г. ответникът му заплатил
сумата от 2447,32 лв. с включени 25 лв. ликвидационни разноски, но не възстановил
остатъка от престираното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2442,31 лв.
Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск е оспорен. Ответникът поддържа, че с плащане на сумата от 2447,32 лв. е изпълнил
регресното си задължение за погасяване на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, които според него са в размер на 15 лв. Оспорва
претендираната в настоящия процес сума с възражение, че същата е недължима, поради
съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № *******. В тази връзка поддържа, че същият не бил
спрял на стоп линията и най-вдясно на ул. „Севастократор Калоян“ преди кръстовището с
ул. „Беловодски път“ за изчакване на зелен сигнал на светофара, а бил навлязъл напред в
кръстовището с готовност да завие надясно, като при възприемане на завиващия автобус
предприел движение на заден ход, без да изправи автомобила, в резултат на което настъпило
съприкосновение между двете превозни средства. Поради тази причина счита, че дължи на
ищеца 50% от заплатеното от последния застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски, което задължение било изпълнено с плащане на сумата от 2447,32
лв. Излага съображения по представените по делото доказателства и направените от ищеца
доказателствени искания. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
2
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: : 1) че на 01.10.2023 г., в гр. София, на
кръстовището на ул. „Беловодски път“ и ул. „Севастократор Калоян“, е настъпило ПТП
между лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № ******* и автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с
рег. № *******, във връзка с което ищецът е образувал застрахователна преписка №
470423232354546, по която бил възложен ремонт на увредените детайли на лекия
автомобил, като за извършения ремонт ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта,
сумата от 4864,63 лв.; 2) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
4704231300000770, с период на застрахователно покритие 19.07.2023 г. – 18.07.2024 г.; 3) че
към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на застрахователно покритие, включващ датата на процесното
ПТП; 4) че по регресна претенция на ищеца ответникът му е заплатил сумата от 2447,32 лв.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 01.10.2023 г., като се
установява, че в последния е описан следния механизъм на ПТП – на 01.10.2023 г., около
11:45 ч. в гр. София, автобус „Мерцедес О *** С“ , рег. № С **** ВХ се движи по ул.
„Беловодски път“, където на кръстовището с ул. „Севастократор Калоян“, водачът
предприема маневра завой наляво, в следствие на което настъпва ПТП със спрелия на
червен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил „Порше Тайкан“, рег. № ЕА **** АА.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните не се спори и от
отделените за безспорно обстоятелства са в синхрон с отразеното в двустранния констативен
протокол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ф. М. и св.
В. Ж..
От казаното от св. М. се установява, че миналата година, но не помни точно кога
било станало леко ПТП с автобус на градския транспорт в кв. Бояна, гр. София. Той бил
управлявал автомобил „Порше Тайкан“, като бил втора кола на светофара и изчаквал на
червен светофар, за да светне зелено и да тръгне. През това време автобус на градският
транспорт правел ляв завой, като не бил успял да заходи много добре и леко му задрал
преден ляв калник и малко от предната лява джанта. Свидетелства, че той бил втори
автомобил на светофара. Уточнява, че улицата била много тънка, като автобуса идвал от
булеварда и не можел да заходи хубаво, като изяснява, че не може да си обясни как е
избегнал първия автомобил на светофара и да го заобиколи, като според него неговата кола е
3
била малко по-изнесена, поради което и я закачили. Зад него имало други коли, той бил
свирнал с клаксона, но всичко станало много бързо. Свидетелства, че той бил спрял на
червен сигнал, като искал да завие наляво. При предявяване на протокола за ПТП-то сочи, че
подписът до буква „Б“ в протокола бил положен от него, като това бил протоколът, който
били написали
При разпита на св. Ж. се изяснява, че не помнел да е участвал в ПТП през миналата
година, като работел в градския транспорт „Земляне“ и управлявал автобус „Мерцедес“. При
предявяването на протокола за ПТП, свидетелства, че помни за инцидент в кв. Бояна, като
автомобилът бил скъп. Сочи, че той отивал към Боянската черква, завивал, като другата кола
била две коли по-напред, като вместо да завие, колата била извита назад, като той го бил
закачил от предната шофьорска страна. Това станало където била джантата. Изяснява, че той
карал на зелен сигнал и завивал наляво. Уточнява, че обиквновено на мястото автомобилите
седяли по-напред от светофара, поради което ги пазели, но било много близко и автобусът не
можел да направи маневрата. Уточнява, че на мястото били две коли, като едната кола
минала напред, а другата назад. Сочи, че другия начин да не се ударят бил извит волан, но
ако автомобилът бил с десен волан се изнасял малко навън. Свидетелства, че самото ПТП
станало като той завивал.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. и св. Ж. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, доколкото същите са преки участници в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 01.10.2023 г., около 11:45 ч. в гр. София, автобус „Мерцедес О *** С“ ,
рег. № С **** ВХ се движи по ул. „Беловодски път“, където на кръстовището с ул.
„Севастократор Калоян“, водачът предприема маневра завой наляво, в следствие на което
настъпва ПТП със спрелия на червен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил „Порше
Тайкан“, рег. № ЕА **** АА. Експертът е посочил, че вредите които са в пряка-причинно
следствена връзка а ПТП-то по лек автомобил „Порше Тайкан“, рег. № ЕА **** АА са по
предна броня, преден ляв кални и предна лява джанта. Изяснено е, че стойността необходима
за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-
то е в размер на 4864,63 лева. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
причините за ПТП-то са в поведението на водача на автобуса, доколкото същият при завой
наляво не е оставил достатъчна странична дистанция, която да е безопасна от гледна точка
на спрелия лек автомобил.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените по делото задачи,
като по делото няма доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор
или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
4
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно
нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая с оглед, твърденията на страните и при спазването на основния принцип в
българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
А според нормата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента.
В случая съдът намира, че с оглед казаното от свидетелите и изясненото от
кредитираното заключение на САТЕ безспорно се установява, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на автобуса, който виновно и противоправно е нарушил посочените по-горе
разпоредби на ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че доколкото
застрахования при ответника водач не е спазил посочените правила, то последният виновно
и противоправно е нарушил правилата за движение по пътищата, като вината в случая на
хипотезата на небрежност се и предполага (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
При това положение, съдът намира, че са налице всички материали предпоставки, за
5
да бъде уважен в цялост предявения иск.
Не може да се приеме, че е налице съпричиняване по направеното от ответника
възражение. Съпричиняването или т. нар. компенсация на вини (compensatio culpae), изисква
да се установени, че застрахования при ищеца водач е допринесъл обективно с поведението
си за настъпването на противоправния резултат или вредите – независимо от това дали
поведението му е противоправно. В случая с оглед събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод в тази насока, поради което и съдът намира, че с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
В тази насока, трябва да се спомене, че на първо място не се установява самото твърдение на
ответника, че водача на лекия автомобил е бил застанал по-напред от светофара, доколкото
от казаното от двамата свидетели се установява, че същият е бил втора кола, т.е. пред него е
имало друг автомобил. На следващо място по делото не се установи, че водачът на лекият
автомобил, дори да е бил по-изнесен е напуснал собственото си платно за движение, което
би могло да доведе до създаване на обективни предпоставки за настъпването на процесния
инцидент. Напротив, дори да се приеме, че автомобилът на последният е бил по-изнесен,
след като същият е бил в собственото си платно за движение, то за водача на автомобила с
оглед правилото на чл. 25 ЗДвП е съществувало задължението да предприеме маневрата за
завой наляво по такъв начин, че да осигури достатъчна странична дистанция, а ако това е
било обективно невъзможно, последният е следвало да изчака, за да може да извърши
маневрата безопасно.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 871,88 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая, съдът взема предвид като обективни
обстоятелства както фактическата и правна сложност на делото, така и поведението на
процесуалният представител на ищеца, който се е явил в две заседания, бил е процесуално
активен и е участвал в извършването на процесуални действия. Ето защо, адвокатското
възнаграждение от 544,20 лева не се явява прекомерно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗКЗ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************** да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****************, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 2442,31 лева, представляващи незаплатена част от регресно вземане по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232354546 за настъпило ПТП на
01.10.2023 г., около 11:45 ч. в гр. София, автобус „Мерцедес О *** С“ , рег. № С **** ВХ се
движи по ул. „Беловодски път“, където на кръстовището с ул. „Севастократор Калоян“,
водачът предприема маневра завой наляво, в следствие на което настъпва ПТП със спрелия
на червен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил „Порше Тайкан“, рег. № ЕА ****
АА, по който лек автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г.
(датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗКЗ АД, ЕИК: ********* да
6
заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 871,88 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7