Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11.2018г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 01 октомври
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 6789, по описа за 2017
година.
Предявени са искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Каваня Груп” Ес Пи
Ей (Каваня), чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е сред
водещите компании,предлагащи регулатори на налягане на газ. Ответникът „Инженерингова компания Сити Газ”
ООД (Сити Газ) е дружество с „предмет на дейност проектиране, разработване и
производство на резервоари и цистерни за съхранение на втечнен под налягане газ
пропан-бутан”. През
С имейл от 36.03.2015 г. г-н
Зафер Дикмен от Каваня отправил оферта до Сити Газ за продажба на регулатори.
Ответникът изпратил отговор на имейла още същия ден, с който посочил, че към
момента са му необходими 100 броя регулатори, но е възможно по-нататък да
поръча още. Между страните били проведени допълнителни преговори, в рамките на
които била постигната окончателна уговорка. Общото поръчано и доставено
количество възлизало на 800 броя регулатори, като страните постигнали съгласие
цялото количество да бъде доставено наведнъж в края на септември
Сити Газ не възразило, че
поръчаната стока му е доставена. Длъжникът признал дълга си, но не го погасил в
цялост. Ищецът проявил търпение към финансовите затруднения на българското
дружество и с цел да запази търговските си отношения с него му отправял
неформални покани за доброволно плащане. Поредната покана за плащане била
отправена с имейл от 17.02.2016 г. до г-н Боев.
Длъжникът изпратил отговор на този имейл на 18.02.2016г., с който заявил
готовност за частично плащане в размер на 6000 евро през следващата седмица.
Обещанието било спазено, видно от платежно нареждане за сумата от 6 000 евро от
25.02.2016 г. Платежното било изпратело в електронен вид с имейл от 25.02.2016
г. В него била посочена банковата сметка па Каваня в „Уникредит Булбанк”, която
се съдържала и в издадената за доставката фактура. Банковата сметка на платеца
Сити Газ била същата, като посочената в сключения между него и община Бургас
Договор № 93-011- 124/4/20.03.2017 г. за обществена поръчка. В основанието за плащане
била посочена проформа фактурата от 28.05.2015 г. Като дата на постъпване на
сумата била отбелязана 29.02.2016 г. - тогава била заверена сметката на
получателя.Друго плащане по фактурата обаче не постъпило, въпреки многобройните
покани от страна на кредитора. Последната от тях била отправена с имейл от
19.10.2016 г., към който бил налице и отговор от длъжника. С този отговор била изразена волята на
дружеството да погаси дълга си макар и без поемане на конкретен ангажимент кога
ще се случи това.
Плащане на остатъка от
фактурата не постъпило и до момента на подаване на исковата молба.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати
следните суми: сумата от 11600 евро, представляваща непогасен остатък по фактура №
********** от 30.09.2015 г.; сумата от
203,64 евро, представляваща законова
лихва върху заплатената със забава сума от 6000 евро за периода от 31.10.2015
г. до 29.02.2016 г., когато е извършено частично плащане; сумата от 2504,68 евро, представляваща
законова лихва върху непогасения остатък от главницата в размер на 11600 евро
за периода от 31.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендира и заплащане на
законната лихва върху сумата от 11600 евро от момента на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на дължимата главница. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът по делото –
„Инженерингова копания Сити газ” ЕООД гр. Стара Загора в законоопределения срок
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената искова молба.
Ответникът изпраща упълномощен представител, който оспорва наличието на
договорни взаимоотношения по процесната фактура.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
По делото е
представена извадка от кореспонденция, осъществявана по електронна поща, между представители на двете дружества –
страни по делото. Кореспонденцията е относно извършване на доставка, от страна
на ищеца, до ответника, на регулатори.
Ищецът по
делото е издал проформа фактура № 4512/28.05.2015г. с получател „Инженерингова
компания Сити – газ” ООД гр. Стара Загора, относно закупуване на стока – 800
бр. регулатори, с единична цена от 22 евро, на обща стойност 17 600 евро.
Посочено е стоката да бъде доставена на два пъти, чрез превозваческа агенция.
За същата стока на 30.09.2015г. ищцовото дружество е издало фактура №
**********, със същата стойност от
17 600 евро, като е дадено подробно описание на вида и количеството стока
– ********** интегрирани двустепенни 9 – 13 WC, 800 бр., с общо тегло
Ищецът
представя международна товарителница от
30.09.2015г., от която се установява, че „Каваня груп” Ес Пи Ей са предали на превозвача
ЕТ „Киа 1 – А.Б.” стока – 4 палета, общо
Видно от
изисканите от превозвача документи, по делото е постъпил пътен лист № 0028551
за товарен автомобил м. „Мерцедес” с рег. №СА 7988 ВН, за извършен от ЕТ „Киа 1
– А.Б.” международен превоз за периода 25.09.2015г. – 06.10.2015г. Приложена е международната
товарителница от 30.09.2015г. за предадените от ищцовото дружество на
превозвача посочените по- горе 4 бр. палета,
Посочените по
горе документи не са оспорени от ответника, поради което същите представляват
годни доказателствени средства относно наличието на възникнали между страните
договорни правоотношения относно покупко – продажбата на 800 бр. регулатори, с
единични цена от 22 евро, на обща стойност 17 600 евро.
Видно от
платежно нареждане от 25.02.2016г. ответното дружество е превело по банкова
сметка ***, с посочено основание – по ф-ра от 28.05.2015г. За това плащане
свидетелства и извадка от е- мейл кореспонденцията между страните.
Видно от
заключението на съдебно икономическата експертиза, прието от съда като компетентно
и добросъвестно изпълнено, се установява, че в счетоводството на ищеца има
отразено плащане на 29.02.2016г., в размер на 11 754 лв., равняващи се на
6 000 евро. Това плащане е признато от управителя на ответното дружество
пред вещото лице, като същият заявил, че поради липсата на получена от него
окончателна фактура, не е изплатил окончателно задължението си към ищеца.
Поради това и процесната фактура не е осчетоводена при ответника, не е включена
в дневник покупки, нито в Дневника по ДДС, не е ползван данъчен кредит, не е
подавана VIES декларация по отношение на фактурата и не е деклариран Протокол
по чл. 117 ЗДДС.В съдебно заседание експертът пояснява, че за извършеното
плащане е налице ордер от 19.06.2015г., който представлява вид поръчка, и е с
проформен борд от 28.05.2015г., която дата съвпада с датата на проформа
фактурата с № 4512/28.05.2015г.
На осн. чл.
190 от ГПК съдът е задължил ответника да представи документ – ордер за
извършено на 29.02.2016г. плащане на сумата от 6 000 евро, като го е
предупредил за последиците по чл. 161 от ГПК. Ответникът представя ордер от
19.06.2015г., относно доставена на 11.09.2015г. от „Каваня груп” Ес Пи Ей стока,
в общ размер на 17 600 евро, в който ордер фигурира проформа ф-ра от
28.05.2015г. При сравнение с представената от ищеца фактура № **********/30.09.2015г.,
се установява, че в последната са изписани същия вид стока, брой части, размер
на единична цена и обща сума, каквито фигурират и в представения от ответника
ордер. Именно въз основа на този ордер, вещото лице прави и заключение, че осъщественото
частично плащане от ответника е по процесната фактура. Както се посочва по-
горе, върху същия ордер има положен печат за доставена стока с дата
11.09.2015г., като е положен печат на ответното дружество и подпис на
управителя му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 327, ал.
1 от ТЗ е по съществото си иск за реално изпълнение на договорни
задължения, чиято основателност се предпоставя от установяване наличието на
валидно сключен между страните договор за търговска продажба, по който ищецът е
изправна страна с оглед задълженията си за доставка и предаване на стоката, а
ответникът е в неизпълнение, досежно задължението си за заплащане на продажната
цена.
Макар в случая ответникът да не е депозирал писмен отговор на исковата молба,
въведеното от него възражение касае липсата на договорно правоотношение с
предмет доставка на процесната стока по процесната фактура.
Договорът за търговска продажба е по начало неформален,
поради което сключването му може да бъде установявано с всякакви допустими от
закона доказателствени средства, при спазване на ограниченията по чл. 164 от ГПК, които обективират съгласието на страните по съществените
елементи на продажбеното правоотношение - индивидуализация на предмета на
договора и размера на уговорената продажна цена. В случая, от представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за
установено, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор
за покупко продажба на 800 бр. регулатори, на обща стойност 17 600 евро.
Същият договор, с оглед търговското качество на страните, предмета и естеството
на поетите задължения може да бъде квалифициран като договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ
вр. чл. 183 от ЗЗД. Представената фактура
съдържа ясно обозначение на стоките, предмет на твърдяната от ищеца доставка,
чрез описание на вида и количеството им, както и указание за техните единични
цени и изчислена въз основа на тях общо дължима цена. Във фактурата са посочени
изрично и страните по фактурираната доставка – ищеца, в качеството на доставчик,
и ответника, в качеството на получател по доставката.
По повод извършване доставка до получателя
„Инженерингова компания Сити – газ” ЕООД гр. Стара Загора, ищецът я е предал
на превозвача ЕТ „Киа 1 – А.Б.” .Международната
товарителница, приета като доказателство
по делото, също индикира за наличието на съгласувана воля на страните относно
доставката на фактурираната стока. Товарителницата
е надлежно оформена с всички изискуеми реквизити съгласно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), поради което валидно
удостоверява сключен от ищеца договор за превоз и условията по него. От
съдържащите се в нея данни се установява, че ищецът, като изпращач, е
експедирал стока, идентична с описаната в процесната фактура, като за получател
по доставката е указано ответното дружество. Доколкото международната товарителница има доказателствена сила за
вписаните в нея обстоятелства, които съгласно чл. 9 от CMR се смятат за
достоверни до доказване на противното, следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил задължението си за предаване на стоките като ги е предоставил на
превозвач с нареждане относно правото на ответника да ги получи. Видно от
представения от ответника документ - ордер по проформа фактура от 28.05.2015.,
за общата сума от 17 600 евро, стоката е доставена на 11.09.2015г. С
установеното по делото частично плащане от
страна на ответника на сумата от 6 000 евро, същият признава извършената
доставка на стоката по процесната фактура. Ирелевантно се явява обстоятелството
дали фактурата е осчетоводена при
ответника. Това обстоятелство касае дотолкова доколкото да се направи извод за
редовно водено счетоводство. В случая правнорелевантният факт, подлежащ на
доказване от ищеца е реалната доставка на договорената между страните стока,
което безспорно се установява от събрания доказателствен материал. За ответника
остава задължението да извърши цялостно плащане на договорената продажна цена
до крайния размер от 17 600 евро, а именно сумата от 11 600 евро,
каквото плащане липсва. Поради направените изводи, съдът приема, че предявеният
иск с правно осн. чл. 327, ал.1, вр. чл. 79, ал.1от ЗЗД, е изцяло основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая, в процесната фактура като дата
на падеж е посочена 30.10.2015г. Т.е., от следващия ден ответникът е изпаднал в
забава. Тъй като на 29.02.2016г. същият е извършил частично плащане в размер на
6 000 евро, то дължимото обезщетение за забава върху тази сума за периода
31.10.2015г. – 29.02.2016г. възлиза на 203.64 евро. Върху остатъка от дължимата
главницата обезщетението за забава за периода 31.10.2015г. – 17.12.2017г.
възлиза на 2 515.13 евро. Тъй като претенцията е предявена за по- малката
сума от 2 504.68 лв., то същата се явява изцяло доказана.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски, в размер на 5 418 лв., от които държавна
такса от 1 120 лв., нотариална такса от 42 лв., възнаграждение за вещо
лице от 240 лв., адвокатски хонорар от 3 716 лв., пътни разходи от 300 лв.
Към пътните разходи, за всяко от заседанията съдът присъжда по 100 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ
СИТИ ГАЗ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Захари Стоянов № 14, ет.1, ап.1, представлявано от Мирослав
Ангелов, ДА ЗАПЛАТИ на „КАВАНЯ ГРУП”
ЕС ПИ ЕЙ италианско търговско дружество с ДДС номер IT 00622330983, със седалище и адрес на управление ул. Статале 11/13 25011,
Калчинато, Бреша, Италия, представлявано от Джулиано Каваня, с адрес за
връчване: гр. София, бул. Тодор Александров № 28, ет.7, чрез адв. Ц.Г., сумата 11 600 евро, представляваща
неплатен остатък по фактура № **********/30.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2017г. до
окончателното й изплащане, сумата от
203.64 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
6000 евро, за периода 31.10.2015г. - 29.02.2016г., сумата от 2 504.68 евро, представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 11 600 евро за периода
31.10.2015г – 17.12.2017г. както и сумата
от 5 418 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми ответникът може да заплати
по следната банкова сметка: ***: ***, Ubi Banca S.p.A. с адрес: Bergamo, Piazza Vittorio Veneto 8 Parteca S.p.A.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: