№ 873
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Яна Вълдобрева
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 263232 от 20.05.2021г., постановено по гр. д. №
13752/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 10 състав е осъдил Прокуратура на
Република България да заплати на Е. Е. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на повдигне и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. С постановеното решение СГС, I ГО, 10 състав
е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Е. А., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 213 лв., представляваща направени по
делото съдебни разноски.
Срещу постановеното решение в частта, в която искът е уважен, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– Прокуратура на Република България. В жалбата се твърди, че
постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно и
необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че по казуса са
налице законовите основания за ангажиране на отговорността на
1
Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ. Излага се становище, че предприетите
спрямо ищеца действия са били законосъобразни и са били налице
съответните предпоставки и доказателства за повдигането и поддържането на
обвинение спрямо него. Твърди се, че спрямо ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение и че наказателното производство в досъдебна фаза е
протекло в кратки и разумни срокове. Поддържа се становище, че в хода на
производството пред първоинстанционнния съд е останало недоказано
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и
причинно-следствената връзка между тях и процесното наказателно
преследване. Сочи се, че по време на воденото срещу ищеца наказателно
производство се е водило и друго такова. Релевира се възражение, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не
съответства на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, на
социално-икономическата ситуация в страната, на трайната съдебна практика
по аналогични казуси, както и на обема на доказаните вреди. Прави се искане
въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да намали размера на
присъденото обезщетение.
Срещу постановеното решение в частта, в която искът е отхвърлен, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
Е. Е. А., чрез пълномощника му. В жалбата се прави оплакване, че
постановеното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила и необосновано. Релевира се възражение, че съдът неправилно е
определил занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, в нарушение на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
който размер не съответства на конкретно установените по делото
обстоятелства относно продължителността и интензитета на търпените от
ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не отчел в достатъчна
степен всички релативни за определяне на справедливия размер на
обезщетението обстоятелства – повдигнато е обвинение за тежко умишлено
престъпление, срещу ищеца е взета мярка за неотклонение и че наказателното
производство е продължило в неразумни срокове. В жалбата се прави искане
въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да присъди
допълнително обезщетение на ищеца в размер на още 45 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. В жалбата се
предявява претенция за присъждане на разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената
от нея въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
2
Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения
срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С обжалваното решение СГС, І ГО, 10 състав, е уважил
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до
размера на сумата от 5 000 лв., като е приел за недоказана и за неоснователна
исковата претенция до пълния заявен размер.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в
неговата цялост.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че с
постановление от 10.11.2016 г. по ДП № Д-274/2016 г. по описа на РП –
Плевен ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по
чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание – „Лишаване
от свобода от три до десет години“. С постановлението за привличане на
обвиняем на ищеца му е наложена мярка за неотклонение – „Подписка“. На
07.07.2017г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. №
1780/2017г. по описа на РС-Плевен. По делото са проведени 14 съдебни
заседания, като с присъда от 17.09.2019г. ищецът е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение. Присъдата е обжалвана и протестирана. С решение
от 03.02.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 871/2019г. на ОС-Плевен,
първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена.
От представената по делото справка от Единната информационна
система за противодействие на престъпност се установява, че с
постановление от 29.05.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал. 3 НК по д.п. № 261/2013 г. на Следствен отдел в
ОП-Варна, като на 14.09.2016 г. в ОС-Варна е внесен обвинителен акт и е
образувано н.о.х.д. № 1163 от 2016 г.
От показанията на свидетеля Джукева, се установява, че двамата с
ищеца живеят на семейни начала от 16 години. Преди 12 – 13 години
повдигнали срещу ищеца обвинение за престъпление със земеделска техника,
3
като му казали, че може да влезе в затвора. По време на процеса Е.
значително се променил. Още след първия разпит ищецът бил страшно
притеснен, като го обзела параноя, че ще влезе в затвора и че всичко, което е
изградил ще бъде сринато. Не можел да спи и се наложило да се обърне към
психолог. Двамата били сгодени, но отложили сватбата, тъй като Е. смятал, че
ще бъде вкаран в затвора, а свидетелката ще остане сама, което ще се отрази
зле на цялото им семейство и близките им. Заседанията по воденото срещу
него дело били чести и се налагало постоянно да пътува и да отсъства, затова
трябвало да прехвърли бизнеса си. Спрял да комуникира с бизнес-
партньорите си, като им казал, че прекратява дейност, тъй като си има
проблеми и че не иска и те да бъдат засегнати от тях. Хората започнали да
странят от него, тъй като го мислели за престъпник. Срещу него имало водено
и дело във Варна, за което също се притеснявал, но по него свалили
обвиненията.
Въззивният състав кредитира показанията на свидетелката в описаната
част, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени
впечатления и не са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото.
При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства
обосновава извод, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, т. 3, вр. с
чл. 4 от ЗОДОВ. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в
извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е оправдано. В този
смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен
етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на съответния служител. В тази връзка е
неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник за
законосъобразността на предприетите спрямо ищеца действия по време на
водене на наказателното производство.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав следва да вземе предвид всички установени по
делото правнорелевантни факти, както и да приложи обществения критерий
за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, както и константната
съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в т.
4
11 (раздел ІІ от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по
приложението на чл. 52 ЗЗД практика на ВКС. Съгласно тази трайно
установена практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; дали е взета, както и вида на взетата
мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения на правата и
свободите му в рамките на наказателното производство; по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - професия, професионална
реализация, обществен отзвук, семейство, приятели и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за
всички претърпени неимуществени вреди от това увреждане. В този смисъл,
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но
най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно,
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди.
Предвид така изложените принципни постановки, въззивният състав
взема предвид следните конкретно установени обстоятелства: От една
страна, тежестта на повдигнатото обвинение - за тежко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода от три
до десет години, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 и възможна
конфискация на част или цялото му имущество“. Взе предвид и че в
наказателното производство пред първоинстанционния съд са били
проведени множество съдебни заседания, на които ищецът е присъствал,
което обстоятелство му е създало напрежение, притеснение, несигурност и
страх, че може да бъде осъден. От анализа на събраните гласни доказателства
съдът приема за установено, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се
в душевен дискомфорт и притеснения, са вследствие на повдигнатото
обвинение. Съдът отчете, че обвинението се е отразило негативно и върху
5
професионалната сфера на ищеца, който е загубил връзка със значителна част
от бизнес партньорите си. От друга страна, съобрази, че наложената мярка за
неотклонение „Подписка“ е най-леката. Взе предвид продължителността на
наказателното производство, което е водено срещу ищеца – 3 години, 2
месеца и 24 дни, което е преминало през две инстанции, който срок намира за
разумен. Отчете и обстоятелството, че въпреки описаните негативни
последици върху психо-емоционалното състояние на ищеца при него не са
налице трайни психически увреждания. С оглед на тези конкретно установени
данни и като съобрази социално-икономическата обстановка в страната към
процесния период, определяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие, намира че сумата от 5 000 лв. е справедливото
обезщетение за доказаните неимуществени вреди, като съдът разграничи в
две групи обстоятелствата, които го мотивират да определи именно този
размер. Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва, считано от 03.02.2020г. – /влизане в сила на оправдателната присъда/
до окончателното плащане.
Заявените от жалбоподателя-ищец, съотв. от жалбоподателя-ответник
искания за присъждане на обезщетение в по-висок, респ. в по-нисък размер от
посочената по-горе стойност, са неоснователни, тъй като това би довело до
противоречие с нормативното изискване за определянето на същия по
справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус
конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с
размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 11 на
ППВС № 4/1968 г.
За да отхвърли въззивната жалба на ищеца, съдът съобрази, че спрямо
ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, като не са били
наложени и административни мерки, ограничаващи свободата му на
предвижване. Освен това още в първата съдебна инстанция наказателният съд
е признал Е. А. за невинен, което е потвърдено и от въззивния съд. От
събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че въпреки
повдигнатото обвинение, семейството на ищеца е останало до него и го е
подкрепяло в трудните за него моменти. Също следва да се отбележи, че по
време на процесното наказателно производство е било повдигнато и
поддържано и друго обвинение, което, както беше отбелязано от
свидетелката, също е дало отражение върху негативните преживявания на
ищеца в този период.
За да отхвърли жалбата на ответника, съдът съобрази, че наказателното
производство се е развило в досъдебна и съдебна фаза пред две инстанции,
като въпреки оправдателната присъда на първоинстанционния наказателен
съд, прокуратурата е протестирала и се е стигнало до въззивно производство.
От събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че именно
поради обвинението хората са се отдръпнали от ищеца, който е понесъл
загуби в личен и професионален план.
6
По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за
неоснователни и двете въззивни жалби. Ето защо, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, с оглед изхода на делото: Предвид отхвърляне
на двете жалби, разноските остават за страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263232 от 20.05.2021г., постановено по
гр. д. № 13752/2020г. от Софийски градски съд, І ГО, 10 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок, считано от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7