РЕШЕНИЕ № 260121

 

гр. Бургас, 26.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2799/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Л.Б.Б.,***, против Регионална дирекция по горите-Бургас към Изпълнителна агенция по горите, с която претендира обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 год. на директора на ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – на длъжността „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение, в общ размер от 5100 лева за периода 20.05.-20.11.2020 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмена молба от 25.06.2020 год.

Правните основания на предявените обективно съединени искове са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Л.Б. е бил назначен на длъжност „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника. Със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 год. работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 188, т. 3, КТ, за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ, КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. В мотивите на заповедта е посочено, че на 14.11.219 год., при извършване на проверка на обект в гр. Средец ищецът е получил неправомерно облага – сума от 50 лева от управителя на проверявания търговец.

Ищецът твърди, че обжалваното уволнение е незаконно, тъй като не е извършил описаното нарушение.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за неоснователен. Обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, съгл. императива на чл. 195, ал. 1, КТ). Преди издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 193, ГПК за приемане писмени обяснения на наказания служител. В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на законността на дисциплинарното уволнение възоснова избраното от работодателя правно основание. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото е проведено. В съдържанието на заповедта за уволнение ясно е описаното неправомерното поведение на ищеца при извършваната проверка в гр. Средец на 14.11.2019 год., при която служителят Б. е получил имуществена облага – 50 лева. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че сумата е била предназначена за втория служител от проверяващия екип, който имал лични търговски отношения със същия обект. В тази насока показанията на свид. Н.В. – в частта им за основанието за получаване на сумата, не могат да бъдат кредитирани, предвид заинтересоваността му от изхода на делото, съдържащо данни за извършено престъпление по чл. 301, НК. На второ място, показанията на този свидетел са изцяло опровергани от показанията на свид. Т.Д., която отрича дължимостта на сумата от 100 лева. От друга страна, от представения по делото видеозапис се установява недвусмисленото поведение на платеца Д., която дава по една банкнота от по 50 лева на всеки от двамата проверяващи служители на ответника, а не предавава сумата от 100 лева само на единия от тях – Н.В.. С цялостното си поведение, обаче, ищецът Б. не демонстрира отказ от сумата, нито изненада или несъгласие с действието на предаващия банкнотите. Ищецът не прибира банкнотата, оставена пред него, а я предава на колегата си, т. е. не я отказва, нито я връща на Т.Д., поради което съдът приема, че конклудентното поведение на ищеца манифестира волята му да приеме имуществената облага от 50 лева. С тези си действия двамата проверяващи показват, че и индивидуално, и като служебен екип, представители на държавен орган, ищецът и колегата му приемат безусловно дадените им две банкноти – дар, който не им се следва.

Извършеното нарушение съдът намира за тежко по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ, КТ; с него е уронено доброто име на ответника, вкл. с оглед спецификата на административно-наказателната му дейност, поради което правилно поведението на ищеца е било санкционирано по реда на чл. 188, т. 3, КТ.   

Изложеното мотивира съда да приеме, че наложеното дисциплинарно наказание е законно, а това налага отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ, вследствие от което като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на ищеца на заеманата работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, ведно със законната лихва върху нея.

Неоснователността на исковете налага уважаване молбата на ответника с правно основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ГПК, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 344, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД на Л.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Регионална дирекция по горите, със седалище гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, за обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 год. на директора на ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – на длъжността „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение, в общ размер от 5100 лева за периода 20.05.-20.11.2020 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Л.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 8, ГПК, да заплати на Регионална дирекция по горите, със седалище гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, деловодни разноски в размер от 150 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 26.08.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ