Р Е Ш Е Н И Е
№ 261009 21.07.2021.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7866 по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ЗАД Алианц България АД, срещу Д.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 822.65 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност, за нанесени от ответника щети по лек автомобил Х***** С*****, с рег. № *******, в следствие на пътно транспортно произшествие осъществено на 20.03.2016г. в гр. Б****, след което Ч. напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2016г. ответникът, при управление на мотоциклет марка „**********”, с per. № *********, предприемайки необезопасена маневра на заден ход по ул. ********в № **, гр. Б******, ударил паркиран автомобил ***********, с рег. № *****, след което напуснал местопроизшествието. От произшествието са били нанесени щети по лек автомобил *************, с рег. № **********, собственост на И. Н. Д., който е бил застрахован при ЗАД Булстрад Вина Иншурънс Груп. За отстраняване на нанесените щети била образувана щета при ЗАД Булстрад Вина Иншурънс Груп, по която застрахователят е изплатил сумата от 797.65 лв. На основание чл. 412 КЗ, по отправена писмена претенция от застрахователя на пострадалия е била образувана щета при ищцовото дружество № 1000/16/217/501006, по която са били изплатени общо 822.65 лв., включващи застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Ищецът е посочил, че плащането е направено с оглед сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, със Застрахователна полица № ***************, валиден за времето от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г. С плащане на обезщетението застрахователят сочи, че е встъпил в правата на увреденото лице, тъй като причинителят на вредата “напуснал местопроизшествието”, представляващо основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Моли за осъждането на ответника да заплати претендираната сума и за присъждане на направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи се, че между страните е било образувано гр.д. № 197/2018 г. на БРС, което е със същия предмет и страни, като искът е бил отхвърлен. Затова се иска прекратяване на делото. По същество се излагат съображения за неоснователност на претенцията, като се сочи, че произшествието е от такъв характер, че не се изисква извършване на проверка от КАТ, респ. напускането на местопроизшествието не се равнява на виновно отклоняване от проверка за алкохол. Затова моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски. Ангажират се доказателства.
Предявеният иск е с правно основание 274, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът е приел за неоснователно възражението за недопустимост на иска, тъй като не е налице идентичност в предмета. От приложените по делото доказателства е видно, че е било образувано гр.д. № 197/2018 г. на БРС по предявен от ЗАД Алианц България АД, срещу Д.И.Ч. регресен иск за заплащане застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя за причинени от ответника щети на друго увредено лице от друг инцидент на същата дата, по което искът е бил отхвърлен. Предвид различната фактическа обстановка не е налице сила на пресъдено нещо между страните и настоящият иск се явява допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представената по делото застрахователна полица (л.6 и 7 от делото), съществуването на валидно облигационно правоотношение по повод сключена застраховка “Гражданска отговорност” на управлявания от ответника Д.И.Ч. лек автомобил марка „*********”, с per. № *********, с ищцовото дружество, със срок на валидност на полицата от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г.
Не се спори между страните и се установява от приетите
писмени доказателства, че на 20.03.2016г. ответникът, при управление на
автомобила марка „**********”, с per. № **********, предприемайки маневра на
заден ход по ул. ***********, гр. Б***** ударил паркиран автомобил **********, с рег. № *********, след което
напуснал местопроизшествието. От представения протокол за ПТП от 20.03.2016 г.
се установява, че произшествието е осъществено поради необезопасена маневра на
заден ход от ответника Ч., който се удря в паркирания автомобил *********, с
рег. № **********, собственост на И. Н.Д..
Прието е заключение на автотехническа експертиза, по
която вещото лице Т., е констатирал, че
щетите по автомобила с в причинно - следствена връзка с възникналото ПТП
на 20.03.2016г. на ул. *********, в гр. Б*****. Посочил е че управляваният от
ответника автомобил е бил паркиран успоредно на пътя, а зад него е бил паркиран
лек автомобил ************. При предприемане на действия за излизане от
паркирано състояние водачът извършил рязка маневра – движение на заден ход с
високо ускорение, без да се убеди в липсата на превозни средства, като при това
положение ударил с прав удар паркирания зад него автомобил, след което напуснал
произшествието. От удара са произлезли описани в заключението материални щети,
като по същите вещото лице е направило извод и за скоростта на движение от
около 15 км/ч. Със заключението е определен и размера на вредите на 798.80лв.
По повод на осъщественото застрахователно събитие е
бил образуван доклад по щета от ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” с № 470415161612899/2016г. – застраховател на
увредения автомобил по сключена застраховка “Булстрад Каско Стандарт”, от която е видно, че нанесените вреди на автомобила **********, с
рег. № ************, са оценени на стойност от 797.65 лв. Видно от представеното платежно нареждане
сумата от 797.65 лв. е изплатена от застрахователя на 28.07.2016 г. за
отстраняване на нанесените върху автомобила щети. От страна на ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп” е била отправена покана по регресна претенция към ищеца -
ЗАД Алианц България АД, по която е образувана процесната щета № 1000/16/217/501006. След извършен
доклад от ищеца на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” са възстановени общо
822.65 лв. – обезщетение и ликвидационни разноски, с платежно нареждане от
09.11.2016 г. За същата сума е била изпратена покана от ЗАД Алианц България АД
до ответника Д.Ч. от 26.10.2017 г., с искане за възстановяване на осн.чл.500,
т. 3 КЗ. Няма данни за връчване на поканата.
Съдът, като взе предвид установената
фактическа обстановка и съобрази разпоредбите на закона, направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Настъпването на застрахователното събитие на
20.03.2016 г. и участието на ответника в него е безспорно установено от
представения и неоспорен по делото протокол за ПТП и заключението на вещото
лице по допусната автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено. Безспорно по делото е обстоятелството, че
след осъщественото ПТП с участието на Д.Ч., последният не е спрял след удара и
не е останал на мястото на инцидента до идването на служителите на КАТ.
За да бъде извършена преценка обаче за това, дали поведението му представлява основание за регресна отговорност, следва да бъде установен приложимият в настоящата хипотеза закон и неговите предпоставки. В случая застрахователното правоотношение е възникнало по силата на отменения Кодекс на застраховането, със сключената застраховка “Гражданска отговорност” на 06.04.2015 г., докато застрахователното събитие е настъпило на 20.03.2016 г. - при действието на КЗ в сила от 01.01.2016 г. Заплащането на обезщетението от страна на ищеца е извършено на 09.11.2016 г., също при действието на настоящия КЗ. Съобразно дадените разяснения по приложението на закона с решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, възникването на регресното право се определя спрямо момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което приложимият закон в случая е именно КЗ в сила от 01.01.2016 г. Ищецът е обосновал своята регресна претенция с обстоятелството, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност, тъй като нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ изисква като допълнително условие посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата да било е задължително по закон. Към момента на настъпване на събитието е действала разпоредбата на чл. 125 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.), която предвижда в кои случаи службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. При съобразяване с фактите по делото не се установява нито една от предвидените в тази разпоредба хипотези. Според действащия тогава чл. 125 ЗДвП задължително е посещение от органите на МВР когато “между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети”. В акта за административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление от 22.06.2016 г. е прието, че предприемайки маневра на зад с автомобила си, ответникът като негов водач е нарушил виновно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движение на заден ход, както и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП – да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Тоест напускането на местопроизшествието е възприето и от административно-наказващия орган като поведение свързано с установяване на вредите. Не се твърди и не се доказва те да са такива, че да препятстват движението на увредения автомобил на собствен ход. Едва с изменението на чл. 125 ЗДвП - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. – е въведено задължителното посещение на местопроизшествието, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Тъй като материалният закон има действие занапред и за същия не е предвидено изрично обратно действие, съдът приема, че към момента на настъпване на застрахователното събитие ответникът не е допуснал нарушение на действащия ЗДвП, което да дава основание за възникване на регресната му отговорност спрямо застрахователя. Това е така, защото само фактът на напускане на ПТП е недостатъчен за приложението на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и по делото не са доказани кумулативно предвидените предпоставки, а именно че посещаването на местопроизшествието от контролните органи в този случай е било задължително, съобразно действащия тогава чл. 125 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.). По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на сумата по направените от ответника съдебно-деловодни разноски. Основателно се явява възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, с оглед цената на иска и установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и предвид ниската правна и фактическа сложност на спора. Затова в полза на ответника следва да бъдат присъдени 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление гр. С******, п.к. ****************, представлявано от А. Б.
А. и О. Ц. П., с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, против Д.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане
на сумата от сумата от 822.65 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка “гражданска
отговорност”, за нанесени от ответника Ч. щети по лек автомобил ********, с рег. № ***********, в следствие на
пътно транспортно произшествие осъществено на 20.03.2016г. в гр. Бургас, след
което Ч. напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С*****, п.к. ****, ************, представлявано от А.Б.А. и О. Ц. П., да заплати на Д.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ