РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 835
гр. Пловдив, 11.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
П. КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 598 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от М.Н.Н., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***,
чрез пълномощника му адвокат Б.С., против Решение № 1953 от 10.11.2021 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХVI н.с., постановено по АНД № 4551 по описа на същия
съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № 21-0432-000387 от 26.04.2021 г. на Началник Първо РУ към
ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н., на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд
неправилно е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
вмененото с НП административно нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Иска се решението
на районния съд да бъде отменено и съдът да реши спора по същество с всички
законови последици от това или да върне делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. С писмена молба по делото от пълномощника на жалбоподателя
се претендират разноски за производството.
3. Ответникът по касационната
жалба - Първо РУ при ОД на
МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. НП е издадено въз основа на АУАН № АА999575 от 20.04.2021 г., съставен от Д. П. Е. – младши полицейски
инспектор при Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На
20.04.2021 г., около 11.00 часа в община Родопи на път ВТОРИ КЛАС № 86 –на път
ІІ-86 км. 10,000 в посока изток-запад, Н. е
управлявал лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ***, собственост на П. Н.Н., ЕГН **********,
навлиза срещу пътен знак „В-2“ при въведена временна организация на движението
извън населено място, както и не носи СУМПС и КТ към него, с което
виновно е нарушил чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, но в последното пътният знак
е посочен като „Б-2“ и е добавено, че „водач
на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена
временна забрана за движение“.
7. За да
потвърди процесното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на вменените му административни нарушения
по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
ІV. За правото:
8. На първо място следва да
се констатира, че жалбоподателят е оспорил процесното НП единствено в частта по т. 1, относно наложените му на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец, като искането отправено до съда е било именно за отмяна на процесното
наказателно постановление в тази част. Недопустимо обаче, съдът се е произнесъл
и е потвърдил НП № № 21-0432-000387 от
26.04.2021 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, включително и в
частта по т. 2, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да е бил сезиран с такова искане.
При това положение,
оспореното решение в обсъжданата част се явява недопустимо като постановено по
непредявена жалба (налице
е произнасяне свръх петитум), а това има за последица обезсилването му в тази
част
9. В останалата част решението е
правилно.
В подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на
съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не е извършил цялостна
проверка на протеклата административнонаказателна процедура. Този довод на
касатора е неоснователен. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение
съдът е обсъдил всяко едно от изискванията на ЗАНН по отношение на оспорения
акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и
материалната законосъобразност на процесното НП. Фактът, че изводите на съда не
съвпадат с твърденията на касатора не обосновава съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като няма процесуално правило, което
задължава съда да възприеме твърденията и доводите на жалбоподателя.
Не е налице и твърдяното от касатора нарушение, а именно, че съдът
не е уважил направеното доказателствено в хода на съдебното дирене да бъдат
изяснени въпросите относно спазването на процедурата по Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Такова искане
обаче, настоящият съдебен състав констатира, че не е направено от касотора пред
районния съд. В тази връзка следва да се съобрази, че Актът за установяване на
административно нарушение е официален свидетелстващ документ и с оглед на
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила за
установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. Ето защо,
съдът не е длъжен винаги да проверява законността на процедурата за всеки
поставен пътен знак, който е бил нарушен от водач на МПС, за да постанови
решението си. Наред с това, видно от процесуалното поведение на касатора в хода
на съдебното дирене в първоинстанционното съдебно производство, очевидно същият
е счел, че това не е необходимо за изясняване на фактите по делото. Едва с
касационната жалба сочи, че съдът не е събрал тези важни доказателства, но
касационното производство не е средство за поправяне на собствените пропуски на
страните в съдебното производство, а такова за поправка на допуснати от съда
грешки. Ако касаторът е считал, че задължително трябва да бъдат изяснени
въпросите относно спазването на процедурата по Наредба № 3 от 16.08.2010 г. е
можел да направи такова доказателствено искане.
Настоящият съдебен състав не приема за съществено процесуално
нарушение обстоятелството, че в
спорното НП пътният знак е посочен като „Б-2“, вместо като „В-2“ (както правилно е
вписан в АУАП). В случая
се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не е ограничила правото
на защита на наказаното лице, доколкото в наказателното постановление ясно е
записано, че в случая Н. като водач на МПС „…
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена
временна забрана за движение“.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение, съгласно разпоредбите на чл.
42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление против Н., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд в обсъжданата част е
валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1953 от 10.11.2021 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 4551 по описа на същия
съд за 2021 г., в частта с която е потвърдено Наказателно постановление №
21-0432-000387 от 26.04.2021 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив,
досежно наложеното на М.Н.Н., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1, 2 от ЗДвП, административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1953 от 10.11.2021
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 4551 по описа на същия съд за
2021 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0432-000387
от 26.04.2021 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, досежно
наложените на М.Н.Н., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП,
административни наказания - ГЛОБА в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.