Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град Шумен, 12.10.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Татяна Димитрова
Снежина Чолакова
при участието на секретаря Св.
Атанасова
и с участие на прокурор Д. Шостак
от ШОП,
като разгледа докладваното от
административния съдия Р. Цветкова адм. д. №185 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.186 ал.2 във вр. с чл.191 ал.2 и чл.196 от АПК, образувано по Протест от Я. Николова – прокурор при Окръжна прокуратура град
Шумен, срещу чл.42 т.7 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен, приета от
Общински съвет Шумен.
В протеста се
сочи, че визираната разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, а именно на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и в частност на
нормите на чл.7, чл.8 и чл.9, тъй като не е посочено диференцирано за какво
точно се дължи тази такса. Разпоредбата гласи: „Чл.42.По производства за настаняване под наем, продажби, замени или
учредяване на вещни права върху общински имоти се заплащат такси, както следва:
7.при придобиване на общински имоти
или вещни права върху тях както следва: а/върху
стойността на имота, предмет на продажбата, съответно стойността на
ограниченото вещно право – 2 на сто; б/върху
по-голямата стойност при замяна – 2 на сто; в/върху стойността на собствения дял, който се получава при
доброволна делба – 2 на сто; г/при
придобиване или възстановяване право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ – 60 лв.“. Излагат се и аргументи, че в останалите точки на чл.42 от
Наредбата има посочени конкретни действия на общинските органи по отношение
извършване на справки, изготвяне на документи и провеждане на процедури, като
за всяко от тях има определен размер на таксата за конкретната услуга, както и
така определения размер на таксата в процентно отношение върху стойността на
имота наподобява местен данък при възмездно придобиване на имуществото –
регламентиран в чл.34 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община Шумен. На соченото основание вносителят на
протеста моли съда да отмени атакуваната разпоребда като противоречаща на
Конституцията на Република България и на ЗМДТ, както и да присъди направените
по делото разноски.
Ответната страна Общински съвет град Шумен,
редовно призован, за него се явяват адв. П. П. при ШАК и адвокат Д. Р. при ШАК,
редовно упълномощени, които изразяват становище за неоснователност на протеста
и молят съда да го отхвърли като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Шумен поддържа протеста на основание изложените в него съображения и моли съда
да отмени посочената разпоредба.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от фактическа страна
следното:
С Решение №739 по Протокол №44/06.03.2003 г.
на ОбС Шумен, е приета Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Шумен. Към момента на
приемането разпоредбата на чл.42 т.7 от процесната Наредба е със следното
съдържание: „Чл.42.По производства за настаняване
под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти
се заплащат такси, както следва: 7.Режийни
разноски при придобиване на общински имоти или вещни права върху тях както
следва: а/върху стойността на имота,
предмет на продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право на
ползване – 2 на сто; б/върху
по-голямата стойност при замяна – 2 на сто; в/върху стойността на собствения дял, който се получава при
доброволна делба – 2 на сто. Видно от Протокола
от проведеното заседание, от 41 общински съветника са присъствали 37, а при
приемане на процесната Наредба са гласували 30 общински съветници «за»
приемането на наредбата, като няма въздаржали се или против. Решението е прието
при необходимия кворум и мнозинство. По делото е приложена и докладна записка
от Кмета на общината вх.№61-01-33/24.02.2003 г., съдържаща предложение за
приемане на Наредбата, ведно с проекта на същата. Наредбата
има нормативен характер и е приета преди приемането на АПК, при действието на
ЗНА, който към онзи момент е уреждал правилата за издаването на нормативните
административни актове
Във
времето до настоящият момент са последвали изменения и допълнения на процесната
Наредба като атакуваната разпоредба по съдържание не е променяна като цяло,
включително основанието и размерът на таксата. С Решение №608 по Протокол
№32/29.12.2005 г. думите „режийни разноски“ и „на ползване“ в б.“а“ се
заличават, а с Решение №296 по Протокол №18 от 29.01.2009 г. на заседание на
ОбС Шумен е създадена нова буква „г“ със следното съдържание: “г/при
придобиване или възстановяване право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ – 60 лв.“. При последвалите измения и допълнения на процесната наредба
освен докладна на Кмета на Община Шумен са приложени и Анализи за прилаганите
такси и цени на услугите, направени въз основа на чл.13 от Наредбата.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.42
т.7 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Шумен, приета от Общински съвет Шумен - подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК, подлежащ на проверка за законосъобразност. Протестът е подаден
от прокурор, който съгласно чл.186 ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд текстове
на Наредбата, приета от ОбС Шумен, като това оспорване, според чл.187 ал.1
от АПК, не е ограничено със срок. Предвид изложеното, оспорването е
допустимо.
Разгледан по същество и след проверка на подзаконовия
нормативен акт, съгласно чл.168 ал.1
от АПК във връзка с чл.146 от АПК,
съдът приема, че протестът се явява
основателен по следните съображения:
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е
произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване, но в противоречие с материалния закон. Тези изводи
се налагат по следните съображения:
Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Шумен, приета от Общински съвет
Шумен, представлява действащ нормативен акт.
Наредбата е приета по силата на законова делегация, като Законът за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА) предоставя правомощия на общинския
съвет да приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно
значение. В случая наредбата определя рамката за правно регулиране на
обществените отношения, свързани с реда за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на общината.
Общинският съвет
като орган на местно самоуправление на територията на Община Шумен, решава
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
неговата компетентност. По силата на чл.76 ал.3 от АПК, във връзка с чл.8 от ЗНА
всеки общински съвет може да издава Наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗМСМА предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал.1
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Следователно, процесната наредба е подзаконов нормативен акт, приет
на Решение
№739 по Протокол №44/06.03.2003 г. на ОбС Шумен.
Спазена е изискуемата от закона специална форма, както и е приета от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия съобразно разпоредбата на чл.76 ал.3 от АПК.
Съдът не установи
съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане
на наредбата, включително и на протестираната разпоредба, като такива не се
твърдят и в протеста на прокурора.
Разпоредбата на чл.42 т.7 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Шумен, в действащата към настоящия момент редакция, гласи: „Чл.42.По производства за настаняване
под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти
се заплащат такси, както следва: 7.при
придобиване на общински имоти или вещни права върху тях, както следва: а/върху стойността на имота, предмет на
продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право – 2 на сто; б/върху по-голямата стойност при замяна
– 2 на сто; в/върху стойността на
собствения дял, който се получава при доброволна делба – 2 на сто; г/при придобиване или възстановяване
право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – 60 лв.“.
Нормата на чл.8 от ЗМДТ
определя принципите, съгласно които общинският съвет определя размера на
таксите, а именно: 1.възстановяване на пълните разходи на общината по
предоставяне на услугата; 2.създаване на условия за разширяване на предлаганите
услуги и повишаване на тяхното качество; 3.постигане на по-голяма справедливост
при определяне и заплащане на местните такси. Тези принципи са залегнали и в
разпоредбата на чл.4 ал.1 от процесната Наредба, като в ал.2 на същата е
посочено, че за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от
друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Така въведеното
разграничаване и определяне на отделна такса за всяка дейност съответства и на
разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗМДТ.
Събирането на такси за технически услуги е
уредено в раздел VІ на
ЗМДТ. Чл.107 от ЗМДТ изрично сочи, че размерът на таксите за технически услуги се
определя съгласно чл.7, чл.8 и чл.9 от ЗМДТ. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
В разпоредбата на чл.42 от процесната
Наредба са определени такси и за друг вид услуги, а именно: т.1.Заверяване на
молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка –
50 лв. за всеки поземлен имот. 2.Проучвания за продажба, замяна, прекратяване
на съсобственост, учредяване на вещни права – право на строеж, пристрояване,
надстроянане, право на ползване и др. за имоти общинска собственост: - за имоти
и вещни права с жилищно предназначение – 160 лв. - за имоти и вещни права с
друго предназначение -200 лв. 3. Издаване на заверени копия от документи за
отчужден имот, придобито вещно право и други, на страница – 2.50 лв. 4. Писмени
справки от регистрите по Закона за общинската собственост – 10 лв. 5. Издаване
на удостоверения за реституционни претенции – 40 лв. за всеки имот. 6.По
придобиване право на собственост върху земи по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – 60
лв.
Според чл.5 от процесната Наредба пълните
разходи на Общината по предоставяне на определена услуга включват всички
разходи за: работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни,
консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други разходи,
имащи отношение към формиране на размера на таксата.
Прокуратурата в
сезиращия протест сочи, че атакуваният текст на чл.42 т.7 от процесната Наредба
на практика представлява дейност по извършване на услуги, но текстът е
незаконосъобразен, тъй като тези такси са определени по ред, различен от този,
посочен в чл.7 ал.1 от ЗМДТ и в несъответствие на принципите, заложени в чл.8 ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.111 от ЗМДТ по производства за настаняване под наем, продажби, замени или
учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. По делото е
представена докладната записка на Кмета на Община Шумен вх.№61-01-33/24.02.2003
г., с която е внесено за обсъждане проекта за Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, като към същата няма
приложена финансова обосновка. Единствено в докладната на Кмета на Община Шумен
е посочено, че размерът на таксите и цените на услугите е определен съгласно
принципите на чл.8 от ЗМДТ. При последващите изменения на процесната Наредба
има изготвени мотиви и финансова обосновка, но те не касаят процесната
разпоредба, с изключение на въведената нова такса за земите по пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като за нея няма конкретни мотиви, а е направен обобщен анализ за
приходите и разходите в община Шумен.
В пледоарията по
същество процесуалните представители на ответната страна изложиха аргументи, че
така определената такса по чл.42 т.7 от процесната Наредба действително е
определена въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата, но в разписаната норма липсват конкретни
данни за оценката и дейността по проучването на преписката, за съгласуване с
юрист, за техническо време за изготвяне на документи за справки и други, а са
обобщени като такса в размер на 2 на сто от стойността на конкретния имот и в
размер на 60.00 лв. за имот по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На практика е нарушен чл.8 ал.2 от ЗМДТ, според който за услуга, при която дейностите могат да се
разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.
Този принцип е залегнат и в самата Наредба в нормата на чл.4 ал.2, като
процесната услуга „при придобиване на общинскип имоти или вещни права върху
тях“, безспорно се явява услуга, при която дейностите могат да се разграничат
една от друга. Следва да се посочи и фактът, че за част от дейностите, които евентуално
включва услугата по чл.42 т.7 от Наредбата, има определени такси за тях в
разпоредбата на чл.42 т.2, т.3 и т.4. Още повече, че така, както е разписана
нормата на атакуваната разпоредба, много наподобява разпоредбата на чл.34 ал.2
от Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на
община Шумен, по силата на която при възмездно придобиване на имущество се
събира данък в размер на 2.6 на сто върху оценката на прехвърлянето имущество,
а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност. Това
припокриване между двете норми води до невъзможност действително да се извърши
преценка таксите по чл.42 т.7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Шумен за какъв вид услуги и
дейности се дължат.
На
основание изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата
на чл.42 т.7 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Шумен е материално незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена. В този смисъл и Решение №11054/29.09.2010
г. по адм. д. № 2671/2010 г. на ВАС на РБ.
От така установеното фактическо и правно
положение настоящият съдебен състав намира, че протестът на Окръжна прокуратура
Шумен е основателен и атакуваната разпоредба следва да се отмени като
незаконосъобразна, приета в нарушение на ЗНА и ЗМДТ, тъй като противоречи на
разпоредби от по-висш порядък. В петитума на протеста е вметнато в скоби и
„нищожност“, като липсват в обстоятелствената част на същия мотиви и аргументи
в тази насока. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че
атакуваната разпоредба, доколкото е приета от компетентен орган и при липса на
съществени нарушения на административно производствените правила, не е нищожна,
а констатираната материална незаконосъобрзаност не от такава степен, която да
обуславя нищожност.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143
във връзка с чл.196 от АПК,
в полза на протестиращата Окръжна прокуратура Шумен следва да се присъдят
разноски за обявление на оспорването в Държавен вестник в размер на 20.00 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.42 т.7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Шумен, приета от
Общински съвет Шумен, със следното съдържание: „при придобиване на
общински имоти или вещни права върху тях, както следва: а/върху стойността на имота, предмет на продажбата, съответно
стойността на ограниченото вещно право – 2 на сто; б/върху по-голямата стойност при замяна – 2 на сто; в/върху стойността на собствения дял,
който се получава при доброволна делба – 2 на сто; г/при придобиване или възстановяване право на собственост върху
земи по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – 60 лв.“.
ОСЪЖДА Общински съвет град Шумен да
заплати на Окръжна прокуратура - Шумен направените по делото разноски в размер
на 20.00 (двадесет лева) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
Решението, след
влизането му в законна сила, да се ОБЯВИ по реда на чл.194 от АПК, а именно по
начина, по който е била обявена Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ........................
2.
......................