Решение по адм. дело №1772/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Е. Е. Т., [ЕГН], [населено място], [населено място], [улица], срещу заповед № 225з1067/18.07.2025 г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, издадена от М. М. М. на длъжност к.о. в 01 РУ – СДМВР.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че жалбоподателят не се е съгласил с показанията на техническото средство, че е употребил наркотици, съответно му е бил издаден талон за медицинско изследване, и в УМБАЛ-ВМА му е извършено такова. Въпреки че резултатът от теста за наркотици е оспорен от жалбоподателя посредством извършването от него на кръвно изследване, е издадена процесната заповед.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

Представя се писмена защита.

Ответникът по жалбата, в писмени бележки (л.77 по делото), взема становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 08.07.2025 г., а самата жалба е подадена на 29.07.2025 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 225з1067/08.07.2025 г. по чл.171 т.2а б.б от ЗДвП, издадена от М. М. М., на длъжност к.о. в 04 взвод, ОП сектор в 01 РУ – СДВР при Столична дирекция на вътрешните работи, упълномощен със заповед № 513з-6400/2023 г. на директора на СДВР, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Drugtest 5000 STK.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Според обстоятелствената част на обжалваната заповед нарушението, за което се прилага процесната ПАМ е управлението от жалбоподателя на собственото му МПС след употреба на наркотично вещество – канабис 25, което е установено с техническо средство Drugtest 5000 STK. Следователно правното основание за издаване на процесната заповед е управлението на МПС от собственика му след употреба на наркотично вещество, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред.

В случая не се спори, че на посочената в заповедта дата и час жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Е 350 с рег. № [рег. номер] в [населено място], [улица], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство Drugtest 5000 STK, когато е спрян за проверка от полицейските органи. Не е спорно и, че с техническо средство Drugtest 5000 STK с фабричен номер ARRН – 0031, е установено наличие на канабис 25. Тези показания обаче са били оспорени от собственика и водач на МПС като за медицинско изследване от органа е издаден талон за УМБАЛ-ВМА с номер 299233. От съдържащите се в приложените по делото доказателства данни се установява, че Тиберов е съпроводен до ВМА, където е дал проби от кръв и урина за изследване, възложена е химическа експертиза, която до 22.10.2025 г. – датата на писмото на СРП, л.80 по делото, не е изготвена. Следва да се отбележи, че при наличието на оспорване на резултатите от дрегера, и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи - арг. от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, регулираща административната принуда (при същите обективни факти) по отношение на водача на МПС. В случая е безспорно, че такива резултати не са налични както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към датата на приключване на съдебното дирене. С оглед на това противоправното поведение на собственика и водач на МПС като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадените от него биологични проби от кръв и урина, поради което и съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, и жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от законовата разпоредба и тази на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ и МВР, е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната ПАМ.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел предвид липсата на доказано противоправно поведение на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответстваща на целта на закона, следва да бъде отменена.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените и доказани по делото разноски в размер на 1810 лева като съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатския хонорар – проведени са две съдебни заседания с участието на адвокат, проявена е необходимата процесуална активност от негова страна вкл. и предявяване на особено искане за спиране на предварителното изпълнение на акта с отделна молба, в която се излагат съображения за целта, представени са и писмени бележки.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 225з1067/08.07.2025 г. по чл.171 т.2а б.б от ЗДвП, издадена от М. М. М., на длъжност к.о. в 04 взвод, ОП сектор в 01 РУ –СДВР при Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. Е. Т., [ЕГН], [населено място], [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1810 лева.

Решението е окончателно - чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.