РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Велико Търново, 18.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на
единадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 753 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от *** Г.Н. от ВТАК, като пълномощник на „Рачев - 2“ ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър
Стамболийски“ № 20, срещу Решение на Министерски съвет на Република България №
794/ 16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от
ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния
проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след
пресичането с път III-303). Решението се оспорва
само в частите му досежно отчуждаването на: 1. част с площ 3,356 дка от
Поземлен имот с идентификатор 12783.26.10 по КККР за землището на с. Върбовка,
общ. Павликени; 2. част с площ 0,336 дка от Поземлен имот с идентификатор
12783.26.27 по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени; 3. част с площ
0,219 дка от Поземлен имот с идентификатор 12783.26.29 по КККР за землището на
с. Върбовка, общ. Павликени и 4. част с площ 6,892 дка от Поземлен имот с
идентификатор 07123.114.10 по КККР за землището на с. Бутово, общ. Павликени -
позиции 24, 30 и 32 на стр. 15 от приложението към т. 1 от решението и позиция
8 на стр. 20 от същото приложение. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
оспорваното решение, в посочените му части, поради противоречие с
материалноправни разпоредби на закона. Навежда
твърдения, че в решението са отразени собственици на изброените имоти, които не
са такива към момента на отчуждаването им, а действителен техен собственик е
„Рачев - 2“ ООД – гр. Павликени. Счита, че по този начин не е спазено
изискването на чл. 34б от ЗДС, да бъде посочен действителният собственик на
отчуждения имот. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 5 от
20.07.2010 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС, по тълк. дело
№ 2/ 2010 г. на Върховен административен съд. В подкрепа на тези си твърдения
прилага писмени доказателства – нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
10.05.2018 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от
23.10.2019 година. С тези доводи от съда се иска да отмени Решение
на Министерски съвет на Република България № 794/ 16.11.2021 г., в оспорените
му части. В
съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнително развити такива в хода на устните състезания. Претендира
присъждане разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което изпраща
административната преписка и в отделно депозирано становище, чрез пълномощника
си по делото правен съветник И.Г., заявява че оспорва жалбата, като
неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на
решението по чл. 34а от ЗДС, както и съответствие на същото, в оспорените му
части, с материапноправните разпоредби на закона. Изтъква, че с писма от
13.07.2020 г. инвеститорът на обекта АПИ, е изискала от Служба по вписванията –
гр. Павликени и от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Павликени, документите за
собствеността върху всички имоти, определени за отчуждаване, като представените
в отговор документи са удостоверявали собствеността върху процесните имоти на
съответните посочени в оспореното решение лица. За настъпилата промяна в
собствеността на същите Агенцията по вписванията не е предоставила информация
на АПИ, при което МС не би могъл да знае за тази промяна и е действал в
съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗДС. Счита, че дори да е налице
нарушение на административнопроизводствените правила, то по своя характер и
тежест не може да обуслови незаконосъобразност на оспореното решение. Развива
доводи,че непосочването на действителния собственик в решението на МС не е
пречка правото на собственост върху съответния имот да премине върху държавата,
а действителният собственик разполага с възможност да защити интереса си по
съдебен ред. Позовава се и на разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗДС, съгласно
която инвеститорът на обекта заплаща обезщетението на действителния собственик
на имота към датата на отчуждаването, т.е. на лицето, което представи
съответния документ установяващ такова право и неправилното отразяване в
оспорваното решение не може да засегне необратимо правата и законните интереси
на действителния собственик. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата
на „Рачев - 2“ ООД като неоснователна, алтернативно да измени оспореното
решение в съответните му части, по отношение собственика на отчуждените имоти.
Ответникът не претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, като инвеститор на обекта,
чрез пълномощника си ***М.Д.., оспорва жалбата като неоснователна. Без да
отрича сочените от жалбоподателя факти, в хода на устните състезания развива
доводи за липсата на пороци, обуславящи отмяна на оспорения акт, аналогични на
тези, изложени от ответника и цитирани
по-горе. Счита, че решението на МС следва да бъде изменено от съда в частта,
касаеща четирите процесни имота, с вписване на действителния им собственик. Не
претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба
входирана на 30.12.2021 г. в деловодството на АСВТ, чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт Б.Б., заявява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на решението на Министерски съвет на Република България, в
оспорените му части. Излага
съображения в тази насока, като моли жалбата да бъде оставена без уважение,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез
пълномощник юрисконсулт Р.С., заявава че оспорва жалбата на „Рачев - 2“ ООД и
моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Счита, че
обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са
налице основания същият да бъде изменен. Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД - гр. Павликени, чрез управителя на дружеството Н.Б.Р.,
с молба вх. № 5768/ 23.12.2021 г. в деловодството на АСВТ, заема становище за
основателност на жалбата по отношение на частите от оспореното решение, касаещи
отчуждаването на части от ПИ к идентификатори 12783.26.10, 12783.26.27 и
12783.26.29 по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени, за които като
собственик е посочено „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД. Не отрича, че към момента на
издаване на обжалваното решение на МС на РБ, собственик на тези имоти е било
„Рачев - 2“ ООД – гр. Павликени и моли делото да се реши съобразно наличните
доказателства. Счита, че грешката е поради липса на актуализация на данните в
СГКК – Велико Търново, която не се дължи на виновно поведение на „Рачев – 2 –
Агро“ ЕООД, при което тази заинтересована страна не следва да бъде осъждана за
заплащане на разноски.
Заинтересованата страна „Ш. А. Комерс“ ООД - гр. София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република България № 794/
16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, с
което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, са
отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км.
167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км.
190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303). Решението се оспорва само в частите му досежно
отчуждаването на: 1. част с площ 3,356 дка от Поземлен имот с идентификатор
12783.26.10 по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени; 2. част с площ
0,336 дка от Поземлен имот с идентификатор 12783.26.27 по КККР за землището на
с. Върбовка, общ. Павликени; 3. част с площ 0,219 дка от Поземлен имот с
идентификатор 12783.26.29 по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени и
4. част с площ 6,892 дка от Поземлен имот с идентификатор 07123.114.10 по КККР
за землището на с. Бутово, общ. Павликени - позиции 24, 30 и 32 на стр. 15 от
приложението към т. 1 от решението и позиция 8 на стр. 20 от същото приложение.
С Решение № 250/
25.04.2013 г. на Министерски съвет,
републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“, част от
който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за
национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък /разположен в землищата на с. Крушуна, гр.
Летница, с. Горско Сливово и с. Чавдарци, област Ловеч, гр. Сухиндол, гр.
Павликени, с. Върбовка и с. Бутово, област Велико Търново/, със Заповед №
РД-02-15-12/ 02.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/. Във връзка с това,
с цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на
основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция „Пътна
инфраструктура“ е отправено искане от 09.09.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране
на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,
намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за
изграждане на обект „Републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня -
Варна“. Към искането са приложени коментираните по-горе документи /решение на
МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП/, а също кореспонденция на инвеститора с Агенция
по вписванията, служби по вписванията в гр. Ловеч и гр. Павликени и областни
дирекции „Земеделие“эв гр. Ловеч и гр. Велико Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други. След допълнително извършени уточнения и одобряване на
финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-92/ 02.11.2021 г., министърът на
регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано
предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе
землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от
проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща
коментираните документи. Въз основа на предложението и изпълнената процедура по
чл. 34 и чл. 34а от ЗДС, и на основание чл. 34б, ал. 1 от ЗДС и § 1 от ДР към
ЗДС, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 794/
16.11.2021 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания
по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост,
подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.
Съгласно
представените жалбоподателя и заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на
18.11.2021 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на
областните управители на областите Ловеч и Велико Търново, и кметовете на
съответните общини и кметства, като на същата дата са изпратени и уведомителни
писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. На интернет
страниците на МРРБ и Областна администрация – Ловеч решението е публикувано на
19.11.2023 г., липсват данни за публикуването му от Областна администрация –
Велико Търново. На интернет страницата на Община Павликени решението е
публикувано на 23.11.2021 година. Жалбата на „Рачев - 2“ ООД пред АСВТ е
подадена по куриерска служба, на дата 06.12.2021 г. и е постъпила в МС на
07.12.2021 г., видно от приложените товарителница и фактура на „Еконт експрес“
ООД и входящия номер от деловодството на ответната администрация.
В
съдебната фаза на производството, извън извлечения от документи, съдържащи се в
административната преписка, от жалбоподателя са представени Нотариален акт за
замяна на недвижими имоти № 24/ 10.05.2018 г., том III, рег. 0 1614, н.д. № 266 от 2018 г. на нотариус в
района на РС – Павликени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 104/ 23.10.2019 г., том I, рег. № 1059,
н.д. № 92 от 2019 г. на нотариус в района на РС – Павликени /л. 15 – л. 23/, и
доказателства за публикуването на оспореното решение на интернет страницата на
Община Павликени и за датата на подаване на жалбата. От ответника е представена
административната преписка, съдържаща изброените по-горе в настоящото решение
документи, а съобразно конкретните оплаквания на жалбоподателя – и скици за четирите
процесни ПИ от 06.07.2020 г., НА от 16.05.2006 г. за закупуване от „Ш. А. Комерс“ ООД - гр. София на имот
с идентификатор 07123.114.10 в землището на с. Бутово, общ. Павликени, и три
броя нотариални актове от 26.07.2013, 22.07.2016 г. и 20.06.2017 г., за
закупуването от „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД - гр. Павликени, на останалите три
спорни имота /л. 338 – л. 351 от делото/. От последните изброени четири броя
нотариални актове се установява по безспорен начин придобиването на съответните
имоти от дружествата, посочени в приложението към обжалваното решение. Също
така по безспорен начин се установява, че чрез продажба изповядана с Нотариален
акт № 104/ 23.10.2019 г. на нотариус в района на РС – Павликени, „Ш. А. Комерс“ ООД е отчуждило в полза на
„Рачев - 2“ ООД, ПИ с идентификатор 07123.114.10 в землището на с. Бутово, общ.
Павликени, а чрез замяна, извършена с Нотариален акт № 24/ 10.05.2018 г.,
такова отчуждаване в полза на жалбоподателя е извършено и от „Рачев – 2 – Агро“
ЕООД, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 12783.26.10, 12783.26.27
и 12783.26.29 по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени. От
заинтересованата страни АПИ са представени доказателства за датите на
уведомяване за решението на МС на „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД - гр. Павликени и „Ш.
А. Комерс“ ООД, а от МРРБ - уведомителното писмо от 18.11.2021 г. до областните
управители на областите Ловеч и Велико Търново, кметовете на общини и кметства,
и доказателства за публикуването на решението на МС на интернет страниците на
министерството и Областна администрация – Ловеч.
При
така установеното от фактическа страна съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата срещу Решение на Министерски
съвет на Република България № 794/ 16.11.2021 г., в частите му, касаещи
отчуждаването на части от ПИ с идентификатори
12783.26.10, 12783.26.27 и 12783.26.29 по КККР за землището на с.
Върбовка, общ. Павликени и ПИ с идентификатор 07123.114.10 по КККР за землището
на с. Бутово, общ. Павликени, е подадена от лице заявяващо се като собственик
на изброените имоти към датата на издаването на оспорения акт, неотразен като
такъв в последния и поради това легитимиран да го оспори на основание чл. 147,
ал.1 от АПК. Оспорването е извършено в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, при
вземане предвид датата на публикуване на решението на интернет страницата на
Община Павликени, доколкото липсват данни за по-ранно довеждане до знанието на
конкретния адресат по особения ред на чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Жалбата е подадена
пред компетентния съд по местонахождението на имота и от външна страна отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изложените обстоятелства обуславят
процесуалната допустимост на оспорването за разглеждане по същество.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваният акт е издаден от оправомощен орган, в пределите на неговата
материална компетентност. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на
имоти и части от имоти - частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. Разпоредбата на § 1 от ДР към ЗДС,
в приложимата й редакция, дефинира като „национален обект“ и инфраструктурните
обекти - пътища от републиканската пътна мрежа, определени като национални
обекти с решение на МС. Както се посочи, с Решение № 250/ 25.04.2013 г. на МС републикански път А-2 „София -
Ботевград - Шумен - Девня - Варна“ е обявен за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ЗУТ и национален обект по смисъла на цитираната
по-горе разпоредба от ЗДС, при което компетентен да издаде решението за
отчуждаване е именно министерският съвет.
Обжалваният
акт е издаден в писмена форма, въз основа на отправено предложение от МРРБ и
МФ, и в същия са посочени наличието на държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл. 34б, ал. 1 от ЗДС. Въпросът
дали отразените в решението като собственици лица действително са притежавали
това качество към момента на отчуждаването, не касае формалната а
материалноправната законосъобразност на акта.
В
хода на административната процедура са спазени изискванията по чл. 34, чл. 34а
и чл. 34б от ЗДС, като от заинтересованото ведомство - инвеститор е направено
мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с прилагане на документите, изброени
в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. От МФ и МРРБ е отправено предложение за отчуждаване на
имотите до МС, с приложени към него съвместен доклад и документите, посочени в
чл. 34а, ал. 4 от ЗДС. Към предложението е наличен в табличен вид, опис на
имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и
данни за собствениците, приложени са и
финансова обосновка, и оценка на имотите, извършена в хода административното
производство. Последната е изготвена от лицензиран оценител, отговарящ на
изискванията по чл. 38, ал. 9 от ЗДС, вр. с § 1а, т. 3 от ДР към ЗДС, при
вземане предвид забележките, отправени от МФ. Започването на процедурата по
отчуждаване е оповестено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС. Самото решение за
отчуждаване на имоти или части от имоти – частна собственост, е обявено при
спазване изискванията на чл. 34б, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС. Предвид изложеното,
настоящият състав не констатира при издаването на обжалваното решение да са
допуснати нарушения на административнопроизводствени правила.
Съобразно
приобщените към делото доказателства съдът намира, че Решение № 794/ 16.11.2021
г. на МС, в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон,
относно посочените като подлежащи на обезщетяване собственици на недвижими
имоти.
Както
се отбеляза, в настоящото производство се установи по безспорен начин, че в
периода 2018г. 2019 г. /т.е. преди започването на административната процедура/
и четирите процесни имота – ПИ с
идентификатор 07123.114.10 в землището на с. Бутово, общ. Павликени и ПИ с
идентификатори 12783.26.10, 12783.26.27, и 12783.26.29 по КККР за землището на
с. Върбовка, общ. Павликени са били придобити в собственост от жалбоподателя
„Рачев - 2“ ООД – гр. Павликени. Липсват
доказателства за наличието на спор за материално право по отношение на
изброените имоти или на някой от тях, вкл. между жалбоподателя и някой от бившите
собственици на имотите. Обратно – от „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД изрично се
потвърждава прехвърлянето към оспорващото дружество, на собствеността върху три
от процесните имоти, а неявяването в СЗ и липсата на становище от „Ш. А. Комерс“ ООД, също е индикация за липса
на спор за собственост. При това положение основателни са оплакванията на
оспорващото дружество, че в решението на МС, в оспорените му части, не е
посочен действителният собственик на посочените недвижими имоти, отчуждени за
държавна нужда, обстоятелство, което на практика не се отрича и от самия
административен орган.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 39б, ал. 1 от ЗДС, в решението на МС, с което се отчуждават
недвижими имоти или части от такива – частна собственост, следва да са посочени
собствениците на всеки от имотите. Нормата е императивна и определя по
задължителен начин елементите от съдържанието на административния акт, между
които е и действителният собственик на отчуждавания имот, към момента на
издаване на решението. Посочването в решението на МС като собственик на
отчужден имот, на лице което не притежава това качество, вместо действителния
титуляр на правото на собственост, представлява нарушение на цитираното
императивно изискване на закона. Както е посочено в Тълкувателно решение № 5/
20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/ 2010 г., посочването в оспорения акт на действителния собственик на отчуждавания имот,
на първо място гарантира спазването на прогласения в чл. 7 от АПК, принцип на истинност при издаването на
административните актове. На второ място, задължението за вярно отразяване на
собствениците в административния акт, рефлектира не само върху облигационното
право на действителния собственик да
получи равностойно парично обезщетение, но касае и възможността
административният акт изначално да произведе целеното вещно-правно действие по
отношение на собствеността върху отчуждаемия имот - преминаването на правото на
собственост от съответното физическо или юридическо лице върху държавата. Ето
защо неизпълнението на коментираното изискване, вкл. когато от административния
орган като собственик на отчуждаван имот е посочено лице, което не е титуляр на
това право, или не е посочено лице, което е негов действителен носител,
представлява нарушение на материалния закон и порок, самостоятелно обуславящ
незаконосъобразността на акта, в съответните му части.
Предвид
горното, не могат да бъдат споделени становищата на ответника и на
заинтересованите страни АПИ, МРРБ и МФ за неоснователност на подадената жалба и
законосъобразност на административния акт. Действително, като е посочено в
цитираното тълкувателно решение, погрешното посочване на собственика на
отчуждавания имот не се приравнява на липса на волеизявление на административния
орган, но наличието или липсата на надлежно волеизявление касае валидността на
административния акт, а не неговата законосъобразност. Неоснователни са и
възраженията, че в случая е спазена разписаната в чл. 34 и чл. 34а от ЗДС
административна процедура, а неправилното посочване на собственика на
процесните имоти се дължи на погрешно подадени данни към инвеститора от страна
на трети лица, в конкретния случай Агенция по вписванията, чрез Служба по
вписванията – гр. Павликени и АГКК, чрез СГКК – гр. Велико Търново. Твърденията
за такива погрешно подадени данни към АПИ се подкрепят от наличните в делото
документи /л. 336 – л. 353/, но съответствието на акта с обсъжданата разпоредба
на материалния закон се определя единствено от точното изпълнение на въведеното
с нея изискване, без значение какви са евентуалните причини, осуетили такова
изпълнение от страна на администрацията.
Неоснователни
са и възраженията, че непосочването на действителния собственик в решението на
МС не е пречка същият да защити интереса си по съдебен ред. Наличието на
възможност за съдебна защита интересите на адресатите му, поначало няма
отношение към законосъобразността на административния акт, а и настоящото
производство е именно форма на такава съдебна защита. От друга страна, в
съдебната практика константно е възприето становището за недопустимост на
косвен съдебен контрол в производство по чл. 39, ал. 3 от ЗДС , върху
законосъобразността на придобили стабилитет актове на МС от вида на процесния,
дори при извършено отчуждаване на имот от и определяне парично обезщетение в
полза на несобственик. На последно място, защитата интересите на действителния
собственик по исков ред, срещу лицата
реално получили паричното обезщетение, предполага
утежнена и оскъпена съдебна процедура, каквато очевидно не е целта на
специалната нормативна уредба в ЗДС и конкретно на разпоредбите на чл. 38 от
същия закон. Що се отнася до сочените от ответника и заинтересованата страна
АПИ разпоредби на чл. 39а от ЗДС, те уреждат фактическото изплащане на обезщетенията,
също нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт,
а не са в предмета на настоящото изложение хипотетично възможните способи за
последваща защита интересите на действителния собственик, срещу последиците от
порочен административен акт.
По
изложените съображения, Решение №
794/ 16.11.2021 г. на Министерския съвет на Република България, се явява
незаконосъобразно в оспорените му от „Рачев – 2“ части. Същото е е постановено
в противоречие с материалния закон и съгласно константната съдебна практика,
следва да бъде изменено в частите, с които е определено, че собственик на ПИ с
идентификатор 07123.114.10 по КККР за землището на с. Бутово, общ. Павликени,
част от който ще бъде отчуждена, е „Ш. А. Комерс“ ООД – гр. София и че
собственик на ПИ с идентификатори 12783.26.10, 12783.26.27, и 12783.26.29 по
КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени, части от които ще бъдат
отчуждени, е „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД –
гр. Павликени, доколкото се установи, че единствен собственик на изброените
имоти е именно оспорващото дружество.
При
този изход на делото, разноски на ответника и на заинтересованата страна
министъра на регионалното развитие и благоустройството не следва да бъдат
присъждани, а от останалите заинтересовани страни такива не са и заявени. Съдът
намира за своевременно заявено и основателно искането на оспорващото дружество
за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 550,00 лв., от
които заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. и договорен, и заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 500,00 лв.,
съгласно представените Договор за правна защита и съдействие № 191/ 06.12.2021
г. и банково потвърждение за плащане /л. 439 и л. 440 от делото/.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Изменя по жалба на „Рачев
- 2“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, Решение на Министерски съвет на Република
България № 794/ 16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“,
участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км.
190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303), в
частите му относно:
1. Поземлен имот с идентификатор
12783.26.10 по КККР, находящ се в
землището на с. Върбовка, общ. Павликени; номер на имота по регистър към
одобрения ПУП-ПП 12783.26.10; вид територия – земеделска територия; начин на
трайно ползване – нива; площ на имота 7,126 дка; засегната площ – 3,356 дка;
площ за отчуждаване - 3,356 дка; вид собственост – частна, име на собственика
„Рачев – 2 – Агро“ ЕООД, стойност на парично обезщетение 6 420,00 лв.
/позиция 24 на стр. 15 от приложението към т. 1 от решението/, като вместо „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД, вписва
за собственик на посочения имот и на площ за отчуждаване 3,356 дка от същия,
„Рачев - 2“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени,
ул. „Александър Стамболийски“ № 20;
2.
Поземлен имот с идентификатор 12783.26.27 по КККР, находящ се в
землището на с. Върбовка, общ. Павликени; номер на имота по регистър към
одобрения ПУП-ПП 12783.26.27; вид територия – земеделска територия; начин на
трайно ползване – нива; площ на имота 7,581 дка; засегната площ – 0,336 дка;
площ за отчуждаване - 0,336 дка; вид собственост – частна, име на собственика
„Рачев – 2 – Агро“ ЕООД, стойност на парично обезщетение 643,00 лв. /позиция 30
на стр. 15 от приложението към т. 1 от решението/, като вместо „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД, вписва за собственик на посочения
имот и на площ за отчуждаване 0,336 дка от същия, „Рачев - 2“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър
Стамболийски“ № 20;
3. Поземлен имот с идентификатор
12783.26.29 по КККР, находящ се в землището на с. Върбовка, общ. Павликени;
номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 12783.26.29; вид територия –
земеделска територия; начин на трайно ползване – нива; площ на имота 5,516 дка;
засегната площ – 0,219 дка; площ за отчуждаване - 0,219 дка; вид собственост –
частна, име на собственика „Рачев – 2 – Агро“ ЕООД, стойност на парично
обезщетение 419,00 лв. /позиция 32 на стр. 15 от приложението към т. 1 от
решението/, като вместо „Рачев – 2 –
Агро“ ЕООД, вписва за собственик на посочения имот и на площ за отчуждаване
0,219 дка от същия, „Рачев - 2“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Павликени, ул. „Александър Стамболийски“ № 20;
4. Поземлен имот с идентификатор
07123.114.10 по КККР, находящ се в землището на с. Бутово, общ. Павликени; номер
на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 07123.114.10; вид територия –
земеделска територия; начин на трайно ползване – друг вид нива; площ на имота
8,922 дка; засегната площ – 6,892 дка; площ за отчуждаване - 6,892 дка; вид
собственост – частна, име на собственика „Ш. А. Комерс“ ООД, стойност на
парично обезщетение 3 764,00 лв. /позиция 8 на стр. 20 от приложението към т. 1
от решението/, като вместо „Ш. А.
Комерс“ ООД, вписва за собственик на посочения имот и на площ за отчуждаване
6,892 дка от същия, „Рачев - 2“ ООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Александър
Стамболийски“ № 20.
Осъжда Администрацията на Министерски съвет на на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на „Рачев - 2“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, разноски по делото в размер на 550,00
/петстотин и петдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :